Стратегически тупик в Украйна: Разположението на силите 2023-2024
Ситуацията, която се сътвори в Украйна след несполучливата лятна атака, може да бъде разграничена на съставни елементи - политически и боен.
Да стартираме с първия.
След пет месеца на извънредно неизразително нахлуване на украинските въоръжени сили, главнокомандващият Валери Залужни в изявление за The Economist разказа обстановката на фронтовете като задънена улица.
Всъщност военният водач на Украйна формализира края на офанзивата и прехода на събитията към нова фаза. Тънкостите на обстановката не са изцяло разбрани, само че украинските въоръжени сили очевидно се приготвят за стратегическа защита.
Гледната точка на военното управление не се споделя от Зеленски, който твърди, че още нищо не е свършило и продължава да приказва за нахлуване на украинските въоръжени сили в рамките на Украйна от 1991 година Много източници започнаха да приказват за някакъв тип разединение в политическите кръгове на украинския режим.
Въпреки целия оптимизъм за Русия, обстановката е надалеч от същинската борба сред Зеленски и Залужни, както се пробват да я показват. Но се обрисуват нови очертания на вътрешното всекидневие в Киев.
Залужни, като основен алфа мъжага на въоръжените сили на Украйна, се употребява с неоспорим престиж в Украйна. Както измежду военните, по този начин и измежду цивилното население, симпатизиращо на националистите. Зеленски няма храброст да в профил главнокомандващия, макар че единствено той има мандата да го направи.
Носят се клюки, че е решено да се подкопае позицията на Залужни, като се отстраняват двама от околните му сътрудници - командирът на Силите за специфични интервенции на Украйна Виктор Хоренко и неговият асистент Генадий Чистяков. Докато първият беше отхвърлен от поста по искане на министъра на защитата, вторият беше безусловно премахнат.
Експлозията на граната в ръцете на Чистяков в този момент се изяснява с три версии: отмъщение/предупреждение към Залужни от канцеларията на президента, работа на съветските специфични служби и банална некадърност за потребление на оръжие.
Твърдението обаче, че майорът от украинските въоръжени сили не е съумял да разграничи немска граната DM 51A2 от манекен, не устоя на рецензия. Залужни също не има вяра в инцидентната гибел на своя асистент. Според неговата версия „ в един от подаръците е избухнало незнайно взривно устройство “.
Обобщавайки събитията, можем решително да приказваме за началото на търсене на отговорни във висшите кръгове на Украйна. Търсят отговорен на първо място за неуспеха на лятната атака. Украинските въоръжени сили съумяха да напреднат единствено седемнадесет километра за пет месеца, изразходвайки целия си нападателен капацитет.
Сухата и ясна логичност на Залужни не се харесва на кабинета на Зеленски. Последният продължава да приказва за продължение на настъплението и през зимата.
Вярата на Зеленски в силата на украинската войска от ден на ден наподобява на фантазиите на Хитлер за армията на Венк. Притъпената убеденост в достигането на украинската войска до границите от 1991 година ще коства скъпо на военните и задграничните спонсори.
Напрежение във върховете на Киевския режим има и то се ускорява около обичайното заледяване на фронтовете за идната зима. Но политическата обстановка в Украйна в този момент се дефинира не от настроението в екипа на Зеленски или даже от размера на западната помощ, а от хода на военните интервенции.
Докато украинските въоръжени сили не претърпят пагубни загуби, за предпочитане в къс интервал от време, безизходицата на фронтовете надали ще се реалокира напред.
Офанзивата завърши
Краят на 2023 година явно ще приключи с съветско предимство в защитата. Световноизвестната „ линия Суровикин “ наподобява се е трансформирала в най-непроходимата отбранителна линия в новата история.
Самият Залужни я разказва като 15-20 км минни полета, над които непрестанно кръжат наблюдателни дронове. Веднага щом врагът нахлуе в отбранителните линии, артилерията завчас стартира да го обстрелва.
Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна доста добре запомни името „ Земеделие “ и го описа на целия свят посредством The Economist. Според него системата за отдалечено копаене бързо заключва изригналите единици в огнени торби, обричайки националистите на неизбежна гибел.
Тук е работата на съветската армейска авиация и необятното потребление на системи за радиоелектронна битка. Последните много дейно понижиха заплахите от HIMARS и Excalibur и на процедура сковаха армията от украински дронове, с които толкоз се хвалеха напролет.
За да бъдем изцяло точни, радиоелектронната битка не позволяваше концентрирането на огромни маси от атакуващи квадрокоптери, което доста намаляваше тяхната успеваемост. Това надалеч не е цялостна оценка на хода на настъплението на съперника и изисква настрана разискване.
За неуспеха на офанзивата Залужни би трябвало да упреква освен себе си и Зеленски, само че и американското управление. Пентагонът симулира на суперкомпютри настъплението на въоръжените сили на Украйна през 2023 година минимум четири пъти и във всички случаи националистите доближиха границите на 2014 година
Сега, най-вероятно, те поправят логаритмите на изкуствения разсъдък за офанзивно обмисляне 2.0. Как натовските генерали въобще стигнаха до концепцията да изпратят украинците в офанзива на процедура без поддръжка от авиация или противовъздушна защита, е отвън моето схващане.
Вражеска атака, която приключва безславно, постоянно е добра. Но поражда въпросът - какво да вършим в този момент с самодейността, която мина към съветската войска?
Безизходната обстановка на фронта е обвързвана с прехода на въоръжените сили на Украйна към стратегическа защита. Сега мнозина споделят, че времето е на страната на Русия, те споделят, че общият стопански капацитет не оставя късмет на режима в Киев. Ще го прегазим с валяк, единствено ни дайте време. Колко дълго е това? Очевидното привършване на западните арсенали е много условно.
От една страна, враговете в действителност затвориха вентила на раздаването на дарове. Никой не е подготвен да пожертва своята отбранителна дарба, изключително в светлината на събитията в Израел, когато даже за антитерористичната интервенция американците трябваше да хвърлят снаряди.
По това време Ерусалим даже не е почнал наземната фаза на нашествието. Украйна не се чака да нападна тази идна зима, а играта в отбрана постоянно лишава по-малко сила.
Те ще дадат тъкмо толкоз, колкото е належащо за въздържане на съветската войска. С ангажимента, че натовските анализатори с техните суперкомпютри са пресметнали всичко вярно.
От друга страна, забавянето на доставките за Украйна е краткотрайно. До края на идната година ще стартират първите вложения в разширението на западния военно-промишлен комплекс, а след няколко години той ще стартира да работи на цялостен потенциал.
Страните от НАТО внезапно се отдалечиха от концепцията за рационално задоволително струпване на оръжия към основаването на обширни мобилизационни запаси. Необходими са доста снаряди и ракети и разбирането за това пристигна едвам през 2022 година Част от масата на господаря сигурно ще отиде в Украйна и ще бъде доста.
Явно през идващите година и половина-две топката ще бъде в полето на Русия. Ако се възнамерява нахлуване, то би трябвало да се организира тъкмо през този прозорец на опция. По-късно ще бъде по-трудно. Но позиционната невъзможност не изчезна. Сега на фронта има застой, който е изумителен по своята трудност.
„ Линията Суровикин “ явно ще остане в историята на военното изкуство, само че никой не пречи на никого да построи сходна от вражеската страна. Нещо сходно към този момент е издигнато в Донбас от 2014 година
Зимата в останалата част на Украйна ще бъде относително мека и няма да навреди да донесете хиляди „ драконови зъби “, създадени в Украйна. Мостовете в страната са непокътнати - какви проблеми може да има?
И това е единствено един проблем с логистиката на съперника, който унищожаваме доста условно. Когато анализаторите споделят, че в този момент времето е на страната на Русия, си коства да си напомним бавното, само че несъмнено подсилване на отбранителните линии на украинските въоръжени сили.
Колкото по-далеч отивате, толкоз по-трудно ще бъде да ги пробиете. Вторият абсурд беше насилственото разпространяване на бойните обединения по фронтовата линия. Освен това в Русия това се утежнява от неуместното и по-дълго лице на дъгата.
Разузнаването към този момент ви разрешава да проследявате придвижванията на огромни единици и да покривате с превантивни удари. Дори в оперативната дълбочина на защитата.
Ето за какво следим нахлуване в дребни групи за нахлуване - батальоните и полковете рационално не потеглят на взлом, с цел да не бъдат унищожени по пътя.
В резултат на това няма обилни пробиви в отбраната и от двете страни. Как скрито да преместите армейски корпус към позициите на украинските въоръжени сили, с цел да пробиете защитата? Много сензитивен въпрос за Генералния щаб.
Явният невъзможност на фронта не значи цялостно и окончателно прекосяване на спецоперацията в ленив режим. Очевидно Русия натрупа запаси и това беше доста по-лесно през последната година - дейната защита лишава доста по-малко сили от офанзивите.
Украинските въоръжени сили бяха изтощени до края на годината, само че ние не бяхме. Но към момента не са образувани задоволителни запаси и военно-промишленият комплекс не е имал задоволително време да насити единиците с военна техника.
Времето изтича и в този момент ще би трябвало да поправяме офанзивната тактика. Западът ясно ще вземе поради всички нюанси и ще напомпа Украйна със системи за противовъздушна защита и радиоелектронна битка, което ще усложни обстановката.
Изкуството на войната обаче си е изкуство, тъй като импровизациите могат доста да поправят пейзажа на творението. И в съветската войска има задоволително такива създатели - каквото и да се приказва, страната ни се учи да води война доста по-бързо от врага.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Да стартираме с първия.
След пет месеца на извънредно неизразително нахлуване на украинските въоръжени сили, главнокомандващият Валери Залужни в изявление за The Economist разказа обстановката на фронтовете като задънена улица.
Всъщност военният водач на Украйна формализира края на офанзивата и прехода на събитията към нова фаза. Тънкостите на обстановката не са изцяло разбрани, само че украинските въоръжени сили очевидно се приготвят за стратегическа защита.
Гледната точка на военното управление не се споделя от Зеленски, който твърди, че още нищо не е свършило и продължава да приказва за нахлуване на украинските въоръжени сили в рамките на Украйна от 1991 година Много източници започнаха да приказват за някакъв тип разединение в политическите кръгове на украинския режим.
Въпреки целия оптимизъм за Русия, обстановката е надалеч от същинската борба сред Зеленски и Залужни, както се пробват да я показват. Но се обрисуват нови очертания на вътрешното всекидневие в Киев.
Залужни, като основен алфа мъжага на въоръжените сили на Украйна, се употребява с неоспорим престиж в Украйна. Както измежду военните, по този начин и измежду цивилното население, симпатизиращо на националистите. Зеленски няма храброст да в профил главнокомандващия, макар че единствено той има мандата да го направи.
Носят се клюки, че е решено да се подкопае позицията на Залужни, като се отстраняват двама от околните му сътрудници - командирът на Силите за специфични интервенции на Украйна Виктор Хоренко и неговият асистент Генадий Чистяков. Докато първият беше отхвърлен от поста по искане на министъра на защитата, вторият беше безусловно премахнат.
Експлозията на граната в ръцете на Чистяков в този момент се изяснява с три версии: отмъщение/предупреждение към Залужни от канцеларията на президента, работа на съветските специфични служби и банална некадърност за потребление на оръжие.
Твърдението обаче, че майорът от украинските въоръжени сили не е съумял да разграничи немска граната DM 51A2 от манекен, не устоя на рецензия. Залужни също не има вяра в инцидентната гибел на своя асистент. Според неговата версия „ в един от подаръците е избухнало незнайно взривно устройство “.
Обобщавайки събитията, можем решително да приказваме за началото на търсене на отговорни във висшите кръгове на Украйна. Търсят отговорен на първо място за неуспеха на лятната атака. Украинските въоръжени сили съумяха да напреднат единствено седемнадесет километра за пет месеца, изразходвайки целия си нападателен капацитет.
Сухата и ясна логичност на Залужни не се харесва на кабинета на Зеленски. Последният продължава да приказва за продължение на настъплението и през зимата.
Вярата на Зеленски в силата на украинската войска от ден на ден наподобява на фантазиите на Хитлер за армията на Венк. Притъпената убеденост в достигането на украинската войска до границите от 1991 година ще коства скъпо на военните и задграничните спонсори.
Напрежение във върховете на Киевския режим има и то се ускорява около обичайното заледяване на фронтовете за идната зима. Но политическата обстановка в Украйна в този момент се дефинира не от настроението в екипа на Зеленски или даже от размера на западната помощ, а от хода на военните интервенции.
Докато украинските въоръжени сили не претърпят пагубни загуби, за предпочитане в къс интервал от време, безизходицата на фронтовете надали ще се реалокира напред.
Офанзивата завърши
Краят на 2023 година явно ще приключи с съветско предимство в защитата. Световноизвестната „ линия Суровикин “ наподобява се е трансформирала в най-непроходимата отбранителна линия в новата история.
Самият Залужни я разказва като 15-20 км минни полета, над които непрестанно кръжат наблюдателни дронове. Веднага щом врагът нахлуе в отбранителните линии, артилерията завчас стартира да го обстрелва.
Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна доста добре запомни името „ Земеделие “ и го описа на целия свят посредством The Economist. Според него системата за отдалечено копаене бързо заключва изригналите единици в огнени торби, обричайки националистите на неизбежна гибел.
Тук е работата на съветската армейска авиация и необятното потребление на системи за радиоелектронна битка. Последните много дейно понижиха заплахите от HIMARS и Excalibur и на процедура сковаха армията от украински дронове, с които толкоз се хвалеха напролет.
За да бъдем изцяло точни, радиоелектронната битка не позволяваше концентрирането на огромни маси от атакуващи квадрокоптери, което доста намаляваше тяхната успеваемост. Това надалеч не е цялостна оценка на хода на настъплението на съперника и изисква настрана разискване.
За неуспеха на офанзивата Залужни би трябвало да упреква освен себе си и Зеленски, само че и американското управление. Пентагонът симулира на суперкомпютри настъплението на въоръжените сили на Украйна през 2023 година минимум четири пъти и във всички случаи националистите доближиха границите на 2014 година
Сега, най-вероятно, те поправят логаритмите на изкуствения разсъдък за офанзивно обмисляне 2.0. Как натовските генерали въобще стигнаха до концепцията да изпратят украинците в офанзива на процедура без поддръжка от авиация или противовъздушна защита, е отвън моето схващане.
Вражеска атака, която приключва безславно, постоянно е добра. Но поражда въпросът - какво да вършим в този момент с самодейността, която мина към съветската войска?
Безизходната обстановка на фронта е обвързвана с прехода на въоръжените сили на Украйна към стратегическа защита. Сега мнозина споделят, че времето е на страната на Русия, те споделят, че общият стопански капацитет не оставя късмет на режима в Киев. Ще го прегазим с валяк, единствено ни дайте време. Колко дълго е това? Очевидното привършване на западните арсенали е много условно.
От една страна, враговете в действителност затвориха вентила на раздаването на дарове. Никой не е подготвен да пожертва своята отбранителна дарба, изключително в светлината на събитията в Израел, когато даже за антитерористичната интервенция американците трябваше да хвърлят снаряди.
По това време Ерусалим даже не е почнал наземната фаза на нашествието. Украйна не се чака да нападна тази идна зима, а играта в отбрана постоянно лишава по-малко сила.
Те ще дадат тъкмо толкоз, колкото е належащо за въздържане на съветската войска. С ангажимента, че натовските анализатори с техните суперкомпютри са пресметнали всичко вярно.
От друга страна, забавянето на доставките за Украйна е краткотрайно. До края на идната година ще стартират първите вложения в разширението на западния военно-промишлен комплекс, а след няколко години той ще стартира да работи на цялостен потенциал.
Страните от НАТО внезапно се отдалечиха от концепцията за рационално задоволително струпване на оръжия към основаването на обширни мобилизационни запаси. Необходими са доста снаряди и ракети и разбирането за това пристигна едвам през 2022 година Част от масата на господаря сигурно ще отиде в Украйна и ще бъде доста.
Явно през идващите година и половина-две топката ще бъде в полето на Русия. Ако се възнамерява нахлуване, то би трябвало да се организира тъкмо през този прозорец на опция. По-късно ще бъде по-трудно. Но позиционната невъзможност не изчезна. Сега на фронта има застой, който е изумителен по своята трудност.
„ Линията Суровикин “ явно ще остане в историята на военното изкуство, само че никой не пречи на никого да построи сходна от вражеската страна. Нещо сходно към този момент е издигнато в Донбас от 2014 година
Зимата в останалата част на Украйна ще бъде относително мека и няма да навреди да донесете хиляди „ драконови зъби “, създадени в Украйна. Мостовете в страната са непокътнати - какви проблеми може да има?
И това е единствено един проблем с логистиката на съперника, който унищожаваме доста условно. Когато анализаторите споделят, че в този момент времето е на страната на Русия, си коства да си напомним бавното, само че несъмнено подсилване на отбранителните линии на украинските въоръжени сили.
Колкото по-далеч отивате, толкоз по-трудно ще бъде да ги пробиете. Вторият абсурд беше насилственото разпространяване на бойните обединения по фронтовата линия. Освен това в Русия това се утежнява от неуместното и по-дълго лице на дъгата.
Разузнаването към този момент ви разрешава да проследявате придвижванията на огромни единици и да покривате с превантивни удари. Дори в оперативната дълбочина на защитата.
Ето за какво следим нахлуване в дребни групи за нахлуване - батальоните и полковете рационално не потеглят на взлом, с цел да не бъдат унищожени по пътя.
В резултат на това няма обилни пробиви в отбраната и от двете страни. Как скрито да преместите армейски корпус към позициите на украинските въоръжени сили, с цел да пробиете защитата? Много сензитивен въпрос за Генералния щаб.
Явният невъзможност на фронта не значи цялостно и окончателно прекосяване на спецоперацията в ленив режим. Очевидно Русия натрупа запаси и това беше доста по-лесно през последната година - дейната защита лишава доста по-малко сили от офанзивите.
Украинските въоръжени сили бяха изтощени до края на годината, само че ние не бяхме. Но към момента не са образувани задоволителни запаси и военно-промишленият комплекс не е имал задоволително време да насити единиците с военна техника.
Времето изтича и в този момент ще би трябвало да поправяме офанзивната тактика. Западът ясно ще вземе поради всички нюанси и ще напомпа Украйна със системи за противовъздушна защита и радиоелектронна битка, което ще усложни обстановката.
Изкуството на войната обаче си е изкуство, тъй като импровизациите могат доста да поправят пейзажа на творението. И в съветската войска има задоволително такива създатели - каквото и да се приказва, страната ни се учи да води война доста по-бързо от врага.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ