Сицилианската мафия е известна с редица качества. Тук ще открием

Джузепе Греко – бясното куче на мафията, което уби над 300 души

Сицилианската мафия е известна с редица качества. Тук ще открием чест, достолепие и нравственос, която няма да бъде разкрита на никое място другаде. Убийствата са последната мярка, до която прибягват, само че в случай че съдим по броя жертви – дипломацията е изключително слаба. В Сицилия никой не обича очевидците, а и мъртвите не приказват, това стимулира множеството мафиоти да отстраняват жертвите си и да не престават напред. Именно на тази сцена се разкриват и някои от най-опасните гении – хората, за които даже парцалан гледа под леглото. Историята на Джузепе Греко е тъкмо такава – не се опитвайте да го бъркате с футболиста, носещ същото име. Джузепе е прочут с дребното си име Пино Греко и дълго време се счита за един от първенците в дисциплината „ Прекратяване на житейския път “.

Роден в дребна провинция на Палермо и като дете е изключително добър възпитаник, изпреварва мнозина в науките, преподавателите са безапелационни, че от дребния Пино ще излезе извънредно интелигентен и образован човек, само че когато чичо Мишел получава по-сериозен пост, не пропуща да вземе със себе си и дребния Пино. През 1979 година се счита, че Греко към този момент е в редиците на едни от най-профилираните семейства. Без да подозира, през идващите години ще играе ролята на отровното острие, което безкомпромисно разчиства редиците на съперника. Според формалните данни, броят на отстранените сътрудници е към 300 души, само че специалистите са на мнение, че неофициалната цифра е доста по-висока.

Пино получава правото да взе участие в една от най-жестоките борби, проведена от Корлеонезите. За своите убийства употребява AK-47. И дано не забравяме, че не се употребява за елиминирането на ниските рангове – Пино има задачата да отстранява някои от елитните фигури. Успява да отстрани един от босовете в Палермо – Стефано Бонтаде, Салваторе Инцерило и началникът на карабинерите Карло Алберто Дала Чиеса. Когато синът на Инцерило се заклева, че ще отмъсти, въпреки и единствено на 15-годишна възраст, Пино убива и него. Легендите описват, че убиецът съумял да го открие и преди да го простреля в главата, реже ръцете му, а по-късно го разгражда в киселина.

След време стартира да преследва Салваторе Конторно – явно е, че когато човек отстрани най-високите постове, заместниците няма да закъснеят. Конторно има шанса да избяга и при една засада съумява да се измъкне с огън, като даже поразява Пино в гърдите. Твърдо уверен, че е отстранил най-голямата злина, Салваторе бързо схваща, че е почнал да прави сметките доста по-рано. Пино постоянно носил бронежилетка и това му пособие да избяга от по-тежките набези. Методиките на Греко са емблематични за 80-те години. Той рядко работил самичък и вероятно в случай че такова е условието на началниците.

На разположение разполагал с войска от убийци, като някой е обучавал самичък. В интервала на дейната им работа е мъчно да се изчислят издадените заповед за арест, само че дълго време липсва успеваемостта на правораздаващата система. Пино разполага с 8 главореза и не се тормози да ги употребява, а градската легенда е, че в случай че вашето име е предадено на него, по-добре започвайте да пишете наследството. Пино разполагал с по този начин наречената „ Стая на гибелта “, която на практика е барака някъде в покрайнините на Палермо, а наказванията вътре оставят всичко на въображението, както можем да се досетим. Арсеналът включвал всички познати и не толкоз познати уреди за изтезание, както и съществуването на най-различни киселини, с които да се разгражда тялото, като мнозина по-късно били изхвърляни в морето.

През 1982 година има съмнения, че в същата вила е бил Росарио Рикобоно – един от съдружниците на Корлеонезите, само че явно е направил неверната стъпка, с цел да получи екскурзията до пъкъла. Разказва се, че мафиотът дошъл с 9 бодигарда на събитие, без да подозира, че скоро ще остане самичък. Отрядът на Пино отстрани всичко без мафиота, той е бил отведен, като и до през днешния ден телата не са открити. В края на същата година идва и нова повиквателна, този път за Марчезе.

По това време войната публично върви към своя край, Салваторе Рина взема решение, че няма потребност от Марчезе и пуска най-вярната си хрътка след него. По това време Греко към този момент се счита за втори евентуален претендент за началническия пост. Мнозина си спомнят, че вместо да съобщи поръчката на своите подчинени, той независимо прави убийството. На 29 юли 1983 година автомобилът на магистрата Роко Чиничи избухва в придвижване. Оцелява единствено водачът. С това завършва и Втората Мафиотска война, като за нейният край носи отговорност точно Пино.

Именно в този интервал стартира да се приказва за новото потомство убийци. В края на цялото клане неговият чичо е лидер на семейството, въпреки и на този стадий да се окрива. Смята се, че поръчките и условията идват непосредствено при Пино. Единственият конкурент остава Салваторе Риина, който към този момент не вижда сътрудници, а единствено опасност за самия себе си.

За задачата се подрежда елиминиране на бригадата на Пино, като задачата е да се охлабят редиците. Пино усеща трусовете, само че преди този момент би трябвало да се разправи с Антонино Касара. Полицейският контрольор има положителни следи и бързо съумява да издаде заповед за задържането на 163 мафиота. На 6 авгусст 1985 година ще посрещне неканени посетители като измежду жертвите ще бъде и неговата брачна половинка. Посланието е повече от ясно, а след убийството е обезпечено, че управляващите ще провиснал примката към мафията.

Нещо още по-страшно е, че по това време Пино може да откаже безусловно всеки контрольор да стартира следствие. По това време Салваторе Риина към този момент е безапелационен, че най-бясното куче на мафията би трябвало да бъде отстранено, заради простата причина, че упоритостите му заплашват всички. Страхът, че един ден Пино ще се появи на входната врата на всеки един от босовете, не им дава мира.

Официално се счита, че Пино се е криел и е бил надалеч от полесражението, когато двама другари позвъняват на вратата. През септември 1985 година един от най-опасните убийци е отстранен, освен това без да подозира, че е умишлен за ликвидиране. Цели 4 години никой не знае дали Пино е жив или не, неговата черна популярност не може да бъде забравена. Тялото на Пино в никакъв случай не е намерено. Информацията за гибелта се дава от Франческо Манноа, чийто брат също се е намирал в къщата, когато убийците са пристигнали, с цел да сложат завършек на тази сага. Посмъртно е повдигнато обвиняване за 58 убийства. Делото стартира на 10 февруари 1986 година и 450 мафиота са извикани на правосъдната пейка. Делото продължава до 30 януари 1992 година

Легендата споделя, че когато Салваторе Риина най-сетне издава заповедта за убийството на един от най-профилираните убийци, той декларира, че няма лекарство за лудостта и единственият метод за прекъсване на привличането на внимание е тъкмо благодарение на убийството и елиминирането на аудиторията. Самият Салваторе няма доста време да се радва и макар всички осъществени закононарушения най-сетне ще изтегли късата съчка, която ще го изпрати в пандиза за доста дълго време, където и ще почине на 87-годишна възраст. Що се отнася до неговите дейности, контролът на мафията, която управлява, бързо се трансформира в безбожник и под натиска на обществото стартира дейна кавга с проведената престъпност.