Синдромът на професионално прегаряне може да се развие във всички

Синдромът на професионално прегаряне може да се развие във всички браншове и специалности при съществуване на нескончаем стрес. Исторически бърнаутът е разпознат първо при специалности в областта на грижи за хората (здравеопазване, обучение, обществена работа), където прочувственото натоварване и работа с хора водят до безсилие. Това е един от изводите от изследването на екип от специалисти на Българската стопанска камара (БСК) на положителни интернационалните практики и корпоративен опит в ръководство на напрежението и професионалното привършване (бърнаут) на работното място, оповестиха от Камарата.

Анализът прави обзор на интернационалното законодателство и процедура (вкл. корпоративен опит) в региона на проучването, предварителната защита и превъзмогването на резултатите от професионалното прегряване. Разработката е осъществена в границите на план " Заедно за устойчива претовареност ", финансиран от Програма " Развитие на човешките запаси " и изпълнявана от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.

Световната здравна организация (СЗО) класифицира бърнаут (burnout) като " професионално събитие, обвързвано с работата " (occupational phenomenon) в интернационалната подредба на заболяванията (ICD-11), а не като здравна диагноза. Той се разказва като синдром, вследствие на продължителен, неовладян стрес на работното място и се разказва с три измерения: изтощение; нараснала психическа дистанция/цинизъм към работата и намалена професионална успеваемост. Сред съпътстващите прояви са: депресивни признаци (празнота, безнадеждност).

През последните десетилетия проучванията обрисуват шест съществени рискови фактори, които способстват за възникването на бърнаут, когато има хронично противоречие сред служителя и работната му среда: натоварена и прочувствено изтощаваща работна среда, огромно натоварване и удължено/нетипично работно време, спорове и нарушени връзки, нарушен баланс сред работа и персонален живот, неналичието на управническа поддръжка и ниското качество на водачеството, дисбаланс сред положените старания и полученото заплащане.

Ефектите от бърнаут

Една от директните прояви на работния стрес е увеличението на болничните и отсъствията на чиновници от работното място. Дори когато чиновниците, страдащи от бърнаут, физически участват на работното си място, техните равнища на ангажираност и успеваемост са мощно занижени. Бърнаутът е " инфектиран " и може да обхване цели екипи. Професионалното привършване е измежду водещите аргументи чиновниците да напущат работата си, което генерира обилни разноски за бизнеса. Стресът на работното място има директно влияние и върху разноските за здраве – на самите предприятия, на публичните здравни системи, а и от страна на самите чиновници. Синдромът на професионалното прегаряне самичък по себе си не е клинична диагноза за здравно заболяване, само че е тясно обвързван и с ред психологични разстройства, най-много меланхолия и тревога. Една от присъщите обществени последствия на бърнаута е сериозното нарушение на персоналния живот и взаимоотношенията отвън работното място. Когато човек е хронично отпаднал и уплашен от работата, той постоянно няма сила за фамилията и околните си. Емоционалното безсилие при бърнаут се демонстрира у дома като отдръпнатост и липса на ангажираност.

Финансовите загуби

Финансовото отражение на бърнаута е колосално както за фирмите, по този начин и за националните стопански системи. Оценява се, че несъразмерният стрес коства на европейските стопански системи към 600 милиарда евро годишно, а на стопанската система на Съединени американски щати – към 500 милиарда $. Проучвания сочат, че световно бизнесът губи към 322 милиарда $ годишно заради понижена работливост и текучество.

Как фирмите противодействат на професионално прегаряне?

Много организации осъзнават, че хроничното претоварване е съществена причина за прегарянето и вкарват гъвкаво работно време, дават на чиновниците повече независимост сами да провеждат времето си, съкратена работна седмица, еднократно затваряне на цялата компания за избран интервал или въвеждане на спомагателни еднократни почивни дни, с цел да се подсигурява пълноценно възобновяване. Предлага се интервали, в които не се организират виртуални срещи, вкарват се " тихи часове " или слотове без връзки, оферират се стратегии за психическа поддръжка, обособяват се зони за релакс.

Целият разбор може да бъде открит.