Синдром на Даун при котки: възможно ли е?
Синдром на Даун при котки- до какъв брой е допустимо и за какво?
Влиянието на индивида върху генетиката на домашните животни – посредством практики като инбридинг – е нараснало риска от вродени болести, които се демонстрират от развиването на плода. Като се има поради това, вероятен ли е синдром на Даун при котки?
При хората една от най-важните патологии е синдромът на Даун. Това положение се характеризира с физическите и душевен промени, които генерира. Въпреки това, заради сходството на някои котешки положения с този синдром, някои хора допускат, че котките също могат да го имат.
Какво е синдром на Даун?
Като цяло всеки човек има общо 23 двойки хромозоми (общо 46 хромозоми) в своя генетичен материал. От тях 22 са автозоми – номерирани съгласно техния размер – и последната двойка дефинира пола: XX или XY (съответно женски или мъжки).
По време на процеса на оплождане половината се обезпечава от майката, а другата половина от бащата. Въпреки това, както се изяснява в обява в списание Nature, синдромът на Даун показва спомагателна хромозома в 21-вата двойка.
Тази вродена особеност – по-известна като тризомия 21 – се смята за главното геномно разстройство, обвързвано с проблеми с интелектуалните усложнения при хората.
В същото време, съгласно публикация в списание Primates, някои маймуни, като шимпанзето, също имат синдром на Даун. Тризомията обаче поражда в хромозома 22, която се смята за хомоложна или сходна на номер 21 при хората.
Могат ли котките да имат този синдром?
Въпреки че някои условия могат да накарат човек да мисли, че котката има този синдром, действителността е, че от биологична позиция това е невероятно. По създание котки със синдром на Даун не могат да съществуват, защото този тип има единствено 19 двойки хромозоми в своя генетичен материал.
Освен това, съгласно публикация, оповестена в списанието Molecular and Cellular Probes, котките нямат нежно място на X хромозомата, което да аргументи умствена назадничавост. Освен това при котките няма генен аналог на синдрома на Даун, защото гените на човешката хромозома 21 са показани на метацентричната хромозома С2, която е друга.
Защо има опция за това заболяване при котките
Това поверие се е популяризирало заради появяването на някои котки с наследствени болести или които са имали проблеми по време на бременност. Сред главните признаци, довели до обмислянето на съществуването на котки със синдром на Даун, са следните:
- Нанизъм
- Страбизъм
- Микрофталмия
- Сплескано лице
- Нисък мускулен тонус
- Малформация на носната кост
- Затруднено съгласуване на придвижванията
- Изпъкнали и извити нагоре очи
Какви условия карат котката да наподобява, че има този синдром?
Според цитираното изследване в списанието Molecular and Cellular Probes, котките имат към 35 гена, съдържащи повече от 50 разновидности, свързани със здравословни или външни проблеми.
Като образец, има отчети за резултатите от селективното отглеждане при бирманската порода. Констатациите са разкриващи: към 25% от потомството се раждат с физически малформации, като липса на издаден нос.
Според публикацията Вродени недостатъци на котенца, по време на бременност могат да зародят избрани обстановки, които провокират физически и когнитивни недостатъци в неродената котка. От тях най-важните са следните:
Вътрематочни инфекции: Например, майки, които се заразяват с вируса на котешка панлевкопения по време на бременност, раждат котки с церебрална хипоплазия. Това положение кара новородените да имат неприятен надзор и съгласуваност на придвижванията си. В допълнение, те демонстрират трептене и люшкане при вървене.
Медикаменти: Прилагането на медикаменти – като гризеофулвин по време на бременност – предизвиква цепнато небце и други малформации при котките.
Химикали и отрови от околната среда: Пестицидите, хербицидите и други химически сътрудници имат тератогенни резултати. Следователно те могат да провокират физически и когнитивни аномалии.
Хипертермия: Повишената телесна температура на майката по време на бременност може да аргументи вродени недостатъци.
Хранителни фактори: Дефицитът на таурин се свързва с мускулно-скелетни малформации при котките.
Ако вашият домакински любим има някоя от тези физически или когнитивни деформации, можете да сте сигурни, че това не е синдром на Даун. В множеството случаи физическите малформации не пречат на естественото развиване на живота на котката, тъй че те могат да извършват дейностите на здрава котка.
Въпреки това, в случай че дефектът визира тяхната подвижност, те може да изискват специфични грижи. Например животното не би трябвало да доближава до високи повърхности. Целта на тази рекомендация е да се понижи рискът от рухване и контузия, които биха могли да компрометират благосъстоянието му.
Инфо: https://myanimals.com/
