Синдикат ,,Образование“: Родителската агресия катализира негативните процеси в училище
Синдикатът „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ направи експертен разбор на резултатите от националното външно оценяване и от държавните зрелостни изпити, предава бТВ.
Изпитите в четвърти клас
Националното външно оценяване в четвърти клас е потвърдено неефикасен формат на изпитване, който дава безпределно изкривена и необективна оценка на началния стадий в българското обучение, декларират от учителския профсъюз.
От всичките 1761 учебни заведения, които са се явили на този изпит, в първите 100 места се класират частни учебни заведения, чийто брой възпитаници е доста под тези на общинските учебни заведения, а също по този начин и учебни заведения с един- двама или под 10 възпитаници. Не могат в сходна ранглиста да се съпоставят възпитаници в паралелка с 2-8 възпитаници в частни или общински маломерни паралелки, с паралелки в други учебни заведения с сред 22-29 възпитаници.
В тях постоянно има възпитаници със специфични просветителни потребности и други, които са със същия статут, само че заради недостатък на нормативната уредба не са в този режим, показват от синдиката.
Според него различен систематичен кусур на националното външно оценяване в четвърти клас е обезличаването на останалите образователни дисциплини, което, за жалост, води до струпване на големи прочувствени и ценностни дефицити във образуване на личността. Неефективно и натоварващо за възпитаници и учители е, че този изпит се реализира в образователен ден и това би трябвало неотложно да се промени, като се прави в предпоследната или последната седмица за този стадий.
Изпит след първи клас?
Според синдика „ Образование “ националното външно оценяване (НВО) в четвърти клас би трябвало да отпадне в този формат. Ако остане НВО в четвърти клас, то би трябвало да се премисли фундаментално. Оценката на този изпит би трябвало да бъде преграда за прекосяване през начален стадий, тъй като и в този момент се явява, до избрана степен, мотивираща за учениците. Налагат се и предложенията този изпит да се реалокира в първи клас, и да има статут за прекосяване Във втори клас. Тогава става наложително в първи клас да се учат повече правила и умения в социализацията, и по-малко познания, които ще се надграждат в идващите класове.
Изпити в седми клас
„ Резултатите при националното външно оценяване в седми клас са съизмерими с предходната година и постановат някои обичайни заключения, които, за жалост, са непросветен урок за Министерството на образованието и науката (МОН) и са плодородна почва за псевдоспециалисти и неправителствени организации да се изявяват в хейт изразителност. Вдигнатите 30 точки за тройка никога не работят мотивиращо към учениците, а демонстрират изтощение на просветната администрация да направи верните промени “, разясняват от синдиката.
И споделят, че най-малко от десетилетие сме обединени към това, че образователните стратегии би трябвало да бъдат реформирани, само че към този момент остава единствено изобилното говорене. Учебното наличие би трябвало да се понижи с 1/3 за сметка на на практика и мотивиращи ученика просветителни действия, които да подсигуряват практическото използване на наученото и да демонстрират приложението на теорията в практиката, като би трябвало да се мери не размер, а умения.
Необходима ли е висша математика в учебно заведение?
Продължава приоритизирането на два образователни предмета, а компликацията на математиката в прогимназията и гимназията е съизмерима с стратегиите във висшите европейски учебни заведения. Защо ли на българските възпитаници е нужна висша математика, която доста постоянно генерира ниски резултати и липса на мотивация в учениците? И за какво ли просветителните специалисти в МОН и РУО нехаят за прочувствената и естетическа дискриминация, налагана към българския възпитаник, която се задълбочава при оценяване на единствено два образователни предмета и неглижиране на останалите науки и изкуства? И въпреки всичко главните аргументи за тези резултати са неналичието на дисциплинираност и съблюдаване на учебните правилници “, показват от профсъюз „ Образование “.
Необходимост от партниране с родители
В известието се споделя, че „ неналичието на партниране от страна на фамилиите, само че и изобилието на родителска експанзия, била тя вербална, документална или виртуална, катализира отрицателните процеси в българското учебно заведение “. Необходима е оценка за дисциплинираност на учениците, оценка за дисциплинираност и партниране към родителите.
„ Категорично е належащо да се забрани нерегулираната връзка на родител към преподавател. Нека родителят да идва в учебно заведение единствено в случай че е свикан от педагогичен експерт или шеф. Българският родител е един от най-важните фактори за реализиране на просветителни резултати, само че единствено и само в случай че е в своето предопределение да възпитава и партнира. Трябва да реализираме положителна атмосфера в българското учебно заведение, като баланс сред прецизно съблюдаване на разпоредбите в клас и мотивация към учениците, с родители и институции, партниращи и признаващи престижа на учителя “, декларират от учителския профсъюз.
Примерът на частните учебни заведения
Според синдикалистите частните учебни заведения са отличен образец за положителното родителско партньорство, за прецизното съблюдаване на учебния устав, за най-благоприятен брой възпитаници (16-20). Затова и са водещи в някои ранглисти. В частните учебни заведения съществува контракт сред просветителната институция и родителя, нещо, което синдикатът „ Образование “ предлага от десетилетие, само че администрацията на МОН и българските законотворци се опасяват да приложат. Малкият брой на учениците, от време на време единствено трима възпитаници, също основава причина за положителни резултати, само че не е съпоставим спрямо общински учебни заведения с 26-29 възпитаници в клас.
Авторитетът на учителя
За голямо страдание, в последните 15 години издигнахме в фетиш външните оценения, а забравихме да поглеждаме към настоящите срочни и годишни оценки, които са най-верният знак за ученическото развиване. Този развой разрушава доста престижа на учителя и е търсено опрощение от някои родители, че учениците са недооценени “, декларират от синдиката.
Обвързването на главните училищен работни заплати с качеството на образованието е следващият противоречив и нездравословен в настоящето статукво спор. Не единствено тъй като нямаме критерии за качество на образованието, освен тъй като в Закона за предучилищното и учебно обучение не е дефиниран положителният преподавател, само че и тъй като за по-добро българско обучение са нужни положителни и призвани учители, а тяхното привличане и задържане е невероятно без – почтено възнаграждение. И най-важно в този момент е не да търсим отговорни, а да погледнем към верните решения и дейности, с които да реформираме българската просветителна система. А това няма по какъв начин да се случи без признание на престижа на учителя, без религия към неговите умения, решения и послания. Без тази историческа обич към образованието и просветата “, обобщават от „ Образование “.
Изпитите в четвърти клас
Националното външно оценяване в четвърти клас е потвърдено неефикасен формат на изпитване, който дава безпределно изкривена и необективна оценка на началния стадий в българското обучение, декларират от учителския профсъюз.
От всичките 1761 учебни заведения, които са се явили на този изпит, в първите 100 места се класират частни учебни заведения, чийто брой възпитаници е доста под тези на общинските учебни заведения, а също по този начин и учебни заведения с един- двама или под 10 възпитаници. Не могат в сходна ранглиста да се съпоставят възпитаници в паралелка с 2-8 възпитаници в частни или общински маломерни паралелки, с паралелки в други учебни заведения с сред 22-29 възпитаници.
В тях постоянно има възпитаници със специфични просветителни потребности и други, които са със същия статут, само че заради недостатък на нормативната уредба не са в този режим, показват от синдиката.
Според него различен систематичен кусур на националното външно оценяване в четвърти клас е обезличаването на останалите образователни дисциплини, което, за жалост, води до струпване на големи прочувствени и ценностни дефицити във образуване на личността. Неефективно и натоварващо за възпитаници и учители е, че този изпит се реализира в образователен ден и това би трябвало неотложно да се промени, като се прави в предпоследната или последната седмица за този стадий.
Изпит след първи клас?
Според синдика „ Образование “ националното външно оценяване (НВО) в четвърти клас би трябвало да отпадне в този формат. Ако остане НВО в четвърти клас, то би трябвало да се премисли фундаментално. Оценката на този изпит би трябвало да бъде преграда за прекосяване през начален стадий, тъй като и в този момент се явява, до избрана степен, мотивираща за учениците. Налагат се и предложенията този изпит да се реалокира в първи клас, и да има статут за прекосяване Във втори клас. Тогава става наложително в първи клас да се учат повече правила и умения в социализацията, и по-малко познания, които ще се надграждат в идващите класове.
Изпити в седми клас
„ Резултатите при националното външно оценяване в седми клас са съизмерими с предходната година и постановат някои обичайни заключения, които, за жалост, са непросветен урок за Министерството на образованието и науката (МОН) и са плодородна почва за псевдоспециалисти и неправителствени организации да се изявяват в хейт изразителност. Вдигнатите 30 точки за тройка никога не работят мотивиращо към учениците, а демонстрират изтощение на просветната администрация да направи верните промени “, разясняват от синдиката.
И споделят, че най-малко от десетилетие сме обединени към това, че образователните стратегии би трябвало да бъдат реформирани, само че към този момент остава единствено изобилното говорене. Учебното наличие би трябвало да се понижи с 1/3 за сметка на на практика и мотивиращи ученика просветителни действия, които да подсигуряват практическото използване на наученото и да демонстрират приложението на теорията в практиката, като би трябвало да се мери не размер, а умения.
Необходима ли е висша математика в учебно заведение?
Продължава приоритизирането на два образователни предмета, а компликацията на математиката в прогимназията и гимназията е съизмерима с стратегиите във висшите европейски учебни заведения. Защо ли на българските възпитаници е нужна висша математика, която доста постоянно генерира ниски резултати и липса на мотивация в учениците? И за какво ли просветителните специалисти в МОН и РУО нехаят за прочувствената и естетическа дискриминация, налагана към българския възпитаник, която се задълбочава при оценяване на единствено два образователни предмета и неглижиране на останалите науки и изкуства? И въпреки всичко главните аргументи за тези резултати са неналичието на дисциплинираност и съблюдаване на учебните правилници “, показват от профсъюз „ Образование “.
Необходимост от партниране с родители
В известието се споделя, че „ неналичието на партниране от страна на фамилиите, само че и изобилието на родителска експанзия, била тя вербална, документална или виртуална, катализира отрицателните процеси в българското учебно заведение “. Необходима е оценка за дисциплинираност на учениците, оценка за дисциплинираност и партниране към родителите.
„ Категорично е належащо да се забрани нерегулираната връзка на родител към преподавател. Нека родителят да идва в учебно заведение единствено в случай че е свикан от педагогичен експерт или шеф. Българският родител е един от най-важните фактори за реализиране на просветителни резултати, само че единствено и само в случай че е в своето предопределение да възпитава и партнира. Трябва да реализираме положителна атмосфера в българското учебно заведение, като баланс сред прецизно съблюдаване на разпоредбите в клас и мотивация към учениците, с родители и институции, партниращи и признаващи престижа на учителя “, декларират от учителския профсъюз.
Примерът на частните учебни заведения
Според синдикалистите частните учебни заведения са отличен образец за положителното родителско партньорство, за прецизното съблюдаване на учебния устав, за най-благоприятен брой възпитаници (16-20). Затова и са водещи в някои ранглисти. В частните учебни заведения съществува контракт сред просветителната институция и родителя, нещо, което синдикатът „ Образование “ предлага от десетилетие, само че администрацията на МОН и българските законотворци се опасяват да приложат. Малкият брой на учениците, от време на време единствено трима възпитаници, също основава причина за положителни резултати, само че не е съпоставим спрямо общински учебни заведения с 26-29 възпитаници в клас.
Авторитетът на учителя
За голямо страдание, в последните 15 години издигнахме в фетиш външните оценения, а забравихме да поглеждаме към настоящите срочни и годишни оценки, които са най-верният знак за ученическото развиване. Този развой разрушава доста престижа на учителя и е търсено опрощение от някои родители, че учениците са недооценени “, декларират от синдиката.
Обвързването на главните училищен работни заплати с качеството на образованието е следващият противоречив и нездравословен в настоящето статукво спор. Не единствено тъй като нямаме критерии за качество на образованието, освен тъй като в Закона за предучилищното и учебно обучение не е дефиниран положителният преподавател, само че и тъй като за по-добро българско обучение са нужни положителни и призвани учители, а тяхното привличане и задържане е невероятно без – почтено възнаграждение. И най-важно в този момент е не да търсим отговорни, а да погледнем към верните решения и дейности, с които да реформираме българската просветителна система. А това няма по какъв начин да се случи без признание на престижа на учителя, без религия към неговите умения, решения и послания. Без тази историческа обич към образованието и просветата “, обобщават от „ Образование “.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ