Марк Кадин и Радиосимфониците откриват новия си творчески сезон с музика от Шуберт, Тавенър, Рахманинов и Георги Арнаудов
Символична дата са избрали за начало на новия си креативен сезон музикантите от Симфоничния оркестър на БНР и техният основен диригент Марк Кадин. Тази година той започва на 1 октомври – ден, изпълнен с празници, измежду които естествено, се откроява Световният ден на музиката. Но програмата, която радиосимфониците ще предложат на своите фенове, има още един източник на ентусиазъм: на 1 октомври означаваме и празника Покров Богородичен. Това предопределя и избора на творбите в първия за сезона концерт: „ Аве Мария “ от Франц Шуберт, „ Майко Божия, пред теб заставам “ – премиерно за България осъществяване на творбата на английския композитор Джон Тавенър, „ Валхерна. Покров Богородичен “ на Георги Арнаудов и емблематичният Трети клавирен концерт на Сергей Рахманинов, в който слушателите ще могат да чуят още веднъж блестящия съветски пианист Константин Емелянов, който към този момент познават и обичат от първото му посещение у нас през 2019-а година като солист на радиооркестъра.
Световноизвестната „ Аве Мария “ е измежду безспорните шедьоври на композитора-романтик Франц Шуберт . Всъщност това е така наречен „ Трета ария на Елън “, от вокалния цикъл, основан през 1825 година по известната повест на Уолтър Скот „ Дамата от езерото “. Цикълът включва седем песни и е оповестен на идната година като опус 52. Изпълнен е за първи път в дребното немско градче Щайрег, в замъка на графиня Софи Габриел декор Вайсенволф, буйна почитателка на творчеството на Шуберт. Той ѝ посвещава своето произведение, в резултат на което графинята става известна с прозвището „ Дамата от езерото “. Днес сборникът е съвсем пропуснат, постоянно се извършва само „ Аве Мария “. Тази пленителна ария, толкоз присъща за стила на Шуберт, е издигната в елементарна куплетна форма, а нейната умиротворена мелодия носи невероятна хубост. Тя стартира и приключва с възгласа от латинската молитва „ Аве Мария “, а транспарантният клавирен акомпанимент в отмерен темп прилича звучността на арфа.
Английският композитор Джон Тавенър е роден на 28 януари 1944 в Лондон. Той твърди, че е директен потомък на различен Джон Тавенър – известният английски композитор и органист, живял през 15-и век. Макар редица критици да дефинират музиката му като „ лека “, Тавенър счита, че е направил класическата музика налична за необятните маси. Първата значима творба, която му донася необятна известност, е авангардната кантата „ Китът “, в основата на която е библейската история за погълнатия от кит Йона. Музиката на Тавенър черпи от съветски, византийски и гръцки въздействия и става по-фокусирана във вътрешността, откакто той се причислява към Руската православна черква през 1977 година Тавенър оприличава композирането на молитва и се дефинира по-скоро като проводник към духовния свят, в сравнение с – като композитор. Сред по-значимите му произведения от 80-те и 90-те години са „ Всенощно бдение “, „ Акатист за Деня на благодарността “, „ Защитният воал “, огромната хорова пиеса „ Възкресение “ и операта „ Египетска Мария “. Неговата „ Песен за Атина “ бе изпълнявана на погребението на Принцеса Даяна, а „ Агнецът “ е употребен в саундтрака към кино лентата на Паоло Сорентино „ La Grande Bellezza “. В петък за първи път в България ще бъде изпълнена творбата на Тавенър „ М айко Божия, пред теб заставам “.
„ Влахерна. Покров Богородичен “ на Георги Арнаудов е написана след едно посещаване на създателя в Истанбул в края на 2011 година, като рефлексия и отзвук от до момента му с иконата на Влахернската Света Богородица. Приемана за първата Одигитрия, съгласно някои тази икона е зографисана от ръката на самия евангелист Лука. Според други обичаи се приема, че тя е направена през VII век. Божията майка е изобразена посредством необичаен тип живописна техника – енкаустика. Според светите обичаи, пигментите и восъкът в тази икона са размесени с праха на починали християнски мъченици. Творбата е изпълнена за първи път на 12 януари 2012 от Софийската филхармония под диригентството на Мартин Пантелеев, а през 2019-а Симфоничният оркестър на БНР под диригентството на Марк Кадин реализира и нейния студиен запис.
Третият концерт за пиано на Сергей Рахманинов, ре минор, опус 30 и до през днешния ден се счита за един от най-трудните в жанра мостри от клавирния репертоар. Той постоянно е извиквал почит, дори боязън у мнозина пианисти. Йозеф Хофман, на който е бил отдаден, в никакъв случай не го е изпълнявал обществено, казвайки, че тази творба „ не е за него “. Гари Графман се оплаква, че не е съумял да научи концерта даже като студент, когато е бил „ към момента прекомерно млад, с цел да познава страха “. Самият Рахманинов е писал творбата си по време на своето пътешестване към Съединените щати, когато вместо с пиано, на което да просвирва написаното, е разполагал единствено с беззвучна клавиатура. Едва ли обаче това е повода за изключителната техническа компликация на творбата. По-скоро същинският „ провинен “ е неговият създател, който е бил незабравим пианист. И до през днешния ден интегралите с клавирни записи на Рахманинов будят удивление и поклонение пред феноменалните му качества на реализатор.
Премиерата на Третия клавирен концерт на Рахманинов се е състояла на 28 ноември 1909 година в Ню Йорк, New Theater (днешният Century Theater). На диригентския пулт е бил Валтер Дамрош, а солист е бил самият Рахманинов. Второто осъществяване на концерта се състояло няколко седмици по-късно, под диригентството на Густав Малер.
Константин Емелянов е роден през 1994 година в Краснодар. На 5 години стартира занимания с музика в Междуучилищния естетически център (МЕЦ) на града и в продължение на 10 години негов възпитател е Тамара Криворотова. След завършването на учебното заведение през 2009 година Константин постъпва в Академичния музикален лицей при Московската консерватория в класа на Олга Мечетина. През 2013 става студент в Московската държавна консерватория в класа на Александър Мндоянц, а от 2015 учи при проф. Сергей Доренски и неговите асистенти Андрей Писарев, Павел Нерсянин и Николай Лугански, както и в класа по камерна музика на Александър Бондурянски.
Константин Емелянов е лауреат е на няколко интернационалните състезанието: „ Владимир Хоровиц “ (2012, Украйна), Верона- Италия (2017), Клавирния конкурс в Суджоу, Китай (2017), „ Виоти “ - Италия (2017) и Третия общоруски музикален конкурс за пианисти (2018). През месец юни 2019 е отличен с трета премия и разгласен за абсолютно изобретение на XVI конкурс „ Чайковски “ в Москва. Освен притежател на голям брой влиятелни награди, Константин Емелянов е и актьор на Yamaha.
Световноизвестната „ Аве Мария “ е измежду безспорните шедьоври на композитора-романтик Франц Шуберт . Всъщност това е така наречен „ Трета ария на Елън “, от вокалния цикъл, основан през 1825 година по известната повест на Уолтър Скот „ Дамата от езерото “. Цикълът включва седем песни и е оповестен на идната година като опус 52. Изпълнен е за първи път в дребното немско градче Щайрег, в замъка на графиня Софи Габриел декор Вайсенволф, буйна почитателка на творчеството на Шуберт. Той ѝ посвещава своето произведение, в резултат на което графинята става известна с прозвището „ Дамата от езерото “. Днес сборникът е съвсем пропуснат, постоянно се извършва само „ Аве Мария “. Тази пленителна ария, толкоз присъща за стила на Шуберт, е издигната в елементарна куплетна форма, а нейната умиротворена мелодия носи невероятна хубост. Тя стартира и приключва с възгласа от латинската молитва „ Аве Мария “, а транспарантният клавирен акомпанимент в отмерен темп прилича звучността на арфа. Английският композитор Джон Тавенър е роден на 28 януари 1944 в Лондон. Той твърди, че е директен потомък на различен Джон Тавенър – известният английски композитор и органист, живял през 15-и век. Макар редица критици да дефинират музиката му като „ лека “, Тавенър счита, че е направил класическата музика налична за необятните маси. Първата значима творба, която му донася необятна известност, е авангардната кантата „ Китът “, в основата на която е библейската история за погълнатия от кит Йона. Музиката на Тавенър черпи от съветски, византийски и гръцки въздействия и става по-фокусирана във вътрешността, откакто той се причислява към Руската православна черква през 1977 година Тавенър оприличава композирането на молитва и се дефинира по-скоро като проводник към духовния свят, в сравнение с – като композитор. Сред по-значимите му произведения от 80-те и 90-те години са „ Всенощно бдение “, „ Акатист за Деня на благодарността “, „ Защитният воал “, огромната хорова пиеса „ Възкресение “ и операта „ Египетска Мария “. Неговата „ Песен за Атина “ бе изпълнявана на погребението на Принцеса Даяна, а „ Агнецът “ е употребен в саундтрака към кино лентата на Паоло Сорентино „ La Grande Bellezza “. В петък за първи път в България ще бъде изпълнена творбата на Тавенър „ М айко Божия, пред теб заставам “. „ Влахерна. Покров Богородичен “ на Георги Арнаудов е написана след едно посещаване на създателя в Истанбул в края на 2011 година, като рефлексия и отзвук от до момента му с иконата на Влахернската Света Богородица. Приемана за първата Одигитрия, съгласно някои тази икона е зографисана от ръката на самия евангелист Лука. Според други обичаи се приема, че тя е направена през VII век. Божията майка е изобразена посредством необичаен тип живописна техника – енкаустика. Според светите обичаи, пигментите и восъкът в тази икона са размесени с праха на починали християнски мъченици. Творбата е изпълнена за първи път на 12 януари 2012 от Софийската филхармония под диригентството на Мартин Пантелеев, а през 2019-а Симфоничният оркестър на БНР под диригентството на Марк Кадин реализира и нейния студиен запис. Третият концерт за пиано на Сергей Рахманинов, ре минор, опус 30 и до през днешния ден се счита за един от най-трудните в жанра мостри от клавирния репертоар. Той постоянно е извиквал почит, дори боязън у мнозина пианисти. Йозеф Хофман, на който е бил отдаден, в никакъв случай не го е изпълнявал обществено, казвайки, че тази творба „ не е за него “. Гари Графман се оплаква, че не е съумял да научи концерта даже като студент, когато е бил „ към момента прекомерно млад, с цел да познава страха “. Самият Рахманинов е писал творбата си по време на своето пътешестване към Съединените щати, когато вместо с пиано, на което да просвирва написаното, е разполагал единствено с беззвучна клавиатура. Едва ли обаче това е повода за изключителната техническа компликация на творбата. По-скоро същинският „ провинен “ е неговият създател, който е бил незабравим пианист. И до през днешния ден интегралите с клавирни записи на Рахманинов будят удивление и поклонение пред феноменалните му качества на реализатор. Премиерата на Третия клавирен концерт на Рахманинов се е състояла на 28 ноември 1909 година в Ню Йорк, New Theater (днешният Century Theater). На диригентския пулт е бил Валтер Дамрош, а солист е бил самият Рахманинов. Второто осъществяване на концерта се състояло няколко седмици по-късно, под диригентството на Густав Малер.
Константин Емелянов е роден през 1994 година в Краснодар. На 5 години стартира занимания с музика в Междуучилищния естетически център (МЕЦ) на града и в продължение на 10 години негов възпитател е Тамара Криворотова. След завършването на учебното заведение през 2009 година Константин постъпва в Академичния музикален лицей при Московската консерватория в класа на Олга Мечетина. През 2013 става студент в Московската държавна консерватория в класа на Александър Мндоянц, а от 2015 учи при проф. Сергей Доренски и неговите асистенти Андрей Писарев, Павел Нерсянин и Николай Лугански, както и в класа по камерна музика на Александър Бондурянски.
Константин Емелянов е лауреат е на няколко интернационалните състезанието: „ Владимир Хоровиц “ (2012, Украйна), Верона- Италия (2017), Клавирния конкурс в Суджоу, Китай (2017), „ Виоти “ - Италия (2017) и Третия общоруски музикален конкурс за пианисти (2018). През месец юни 2019 е отличен с трета премия и разгласен за абсолютно изобретение на XVI конкурс „ Чайковски “ в Москва. Освен притежател на голям брой влиятелни награди, Константин Емелянов е и актьор на Yamaha.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ