„Светици и перверзници“, или да яхнеш метлата в Сатирата
Симпатичният испански драматург Хосе Варлета беше посетител на двете премиерни представления на своята пиеса „ Светици и перверзници “ в нашия Сатиричен спектакъл преди седмица и остана удивен от видяното. И не без причина…
Неговата „ злокобна “ престъпна комедия, основана преди 3 години, ни вкарва в свят, който към днешна дата не познаваме изключително – света на една изолирана католическа обител. Но пък той ни припомня за различен, който добре познаваме – този на романите на Конан Дойл и Агата Кристи и екранизациите по тях. „ Светици и перверзници “ на Варлета е остроумна подигравка на вероятен сюжет на някой от двамата фамозни британци, в който контрольор и неговият асистент проверяват закононарушение в хипотетична затворена общественост.
В спектакъла на режисьора Николай Младенов контрольор Джеферсън и сержант Боб (актьорите Мартин Каров и Боян Арсов) са гротескни проекции на детектив Еркюл Поаро и капитан Хейстингс (по Агата Кристи), които пък са по-млади „ сътрудници “ на Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Но, както по традиция се случва в комедиите, двамата не са тъкмо свръх надарени с разум бръснач и логичност палач.
Колоритният тандем е скрито изпратен (от кого?!) в девически манастир, с цел да проверява дискретно мистериозното ликвидиране на сестра Катрин Уелстоун – родственик на авторитетен английски аристократ. Много скоро излиза наяве, че никой нито е влизал нито е излизал от богоугодното място, с изключение на четирите му обитателки. Следователно килърът е към момента вътре…
Дотук нищо нечувано. Оттук обаче стартират четири „ арии “ на четири превъзходни актриси, а по-късно смъртоносен квинтет: монахините, които инспекторът ще разпита първо една след друга, а по-късно ще им устрои обща очна ставка. Всяка от тях е виртуоз в своята партия…
Майката игуменка на Йорданка Стефанова е видимо праведна, само че в действителност много зла женица, която гледа да „ натопи “ посестримите си при всеки комфортен случай, да намекне за непозволени връзки, да удря „ ругателно “ с бастуна, който сякаш оказва помощ на болните й колене… Сестра Симонети, чието име контрольор Джеферсън все бърка (това ще му е номерът и с другите), очевидно е имала цветен живот, търкалял я из доста земи. Целомъдрието й е само изкушено от…красотата на Христос – богохулно „ плътска “ пристрастеност, която се фиксира в плочките на корема на светията. Стефанова е майсторка в изобразяването на видимо хрисими, само че спотаено буйни и подли натури.
След нея е сестра Урсури на Ана Вълчанова: мъжкарана, на която актрисата вдъхва симпатичност и даже сексапил с отличното си преобразяване. Без карикатурни фалшификати на неустрашимост тя е „ мъжко момиче “ в тази „ банална “ роля – жена, която играе мъж в тялото на жена. Зад грубите обноски на онази, чийто дълг е да цепи дърва за обителта, се спотайва чистосърдечна, добра и засегната душа.
Идва ред на Албена Павлова – глухонямата монахиня, „ бъбрива “ по собствен метод: с струпване на хиперболизирани жестове и нечленоразделни възгласи, като че ли желае и има да каже доста повече, в сравнение с лимитираната книжовност й разрешава. И това откровено разсмива публиката…
Не може в тая компания да няма и незряща: това е нежната героиня на Полин Лалова: изискана, артистична натура, която се изживява като художник, и то добър, смятайки, че и близките са на това мнение. Разминаването с действителността й носи освен конфликти с мебелите, само че и по-големи, душевни земетресения.
Но такива ли са в действителност тези четири черноризи праведнички? Кои от тях са светици и кои перверзници, или всяка носи у себе си по нещо и от двете, тъй като прекомерната святост също е перверзия, нали? На какво ли не са способни дамите, яхнали метлата, когато биват оставени в изолираност, самотност и досада, загатва авторът…
Свързващото звено сред четирите миниатюри е инспекторът на Мартин Каров: героят му непрестанно бърка имената на събеседничките си и поправя грешките си с още по-големи неточности, с цел да е смешно в залата (понякога езиковата игра уцелва десетката, различен път просто досажда). Развръзката идва с констатациите на Джеферсън, събрал в безспорен жанр „ Агата Кристи “ всички обвинени в едно помещение. Но и това не е краят, а той може би…няма да звъни като пощальона два пъти… Можем да съжаляваме, че относително рядко гледаме на сцената Мартин Каров, тъй като той е и сполучлив сценичен композитор и явно натъртва на това занятие – негова е и музиката към спектакъла. А другояче Мартин е артист с комедиен обсег и ярко наличие на сцената, носещо наслада на феновете. Атрактивно му партнира Боян Арсов, както нормално като навита пружинка.
Черно-бялата сценография, изчистена и аскетична, е на Ванина Цандева, хореографията – на Татяна Янева. Следващите представления на „ Светици и перверзници “ са на 8, 24 и 26 февруари в камерна зала „ Методи Андонов “ на Сатирата.
Неговата „ злокобна “ престъпна комедия, основана преди 3 години, ни вкарва в свят, който към днешна дата не познаваме изключително – света на една изолирана католическа обител. Но пък той ни припомня за различен, който добре познаваме – този на романите на Конан Дойл и Агата Кристи и екранизациите по тях. „ Светици и перверзници “ на Варлета е остроумна подигравка на вероятен сюжет на някой от двамата фамозни британци, в който контрольор и неговият асистент проверяват закононарушение в хипотетична затворена общественост.
В спектакъла на режисьора Николай Младенов контрольор Джеферсън и сержант Боб (актьорите Мартин Каров и Боян Арсов) са гротескни проекции на детектив Еркюл Поаро и капитан Хейстингс (по Агата Кристи), които пък са по-млади „ сътрудници “ на Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Но, както по традиция се случва в комедиите, двамата не са тъкмо свръх надарени с разум бръснач и логичност палач.
Колоритният тандем е скрито изпратен (от кого?!) в девически манастир, с цел да проверява дискретно мистериозното ликвидиране на сестра Катрин Уелстоун – родственик на авторитетен английски аристократ. Много скоро излиза наяве, че никой нито е влизал нито е излизал от богоугодното място, с изключение на четирите му обитателки. Следователно килърът е към момента вътре…
Дотук нищо нечувано. Оттук обаче стартират четири „ арии “ на четири превъзходни актриси, а по-късно смъртоносен квинтет: монахините, които инспекторът ще разпита първо една след друга, а по-късно ще им устрои обща очна ставка. Всяка от тях е виртуоз в своята партия…
Майката игуменка на Йорданка Стефанова е видимо праведна, само че в действителност много зла женица, която гледа да „ натопи “ посестримите си при всеки комфортен случай, да намекне за непозволени връзки, да удря „ ругателно “ с бастуна, който сякаш оказва помощ на болните й колене… Сестра Симонети, чието име контрольор Джеферсън все бърка (това ще му е номерът и с другите), очевидно е имала цветен живот, търкалял я из доста земи. Целомъдрието й е само изкушено от…красотата на Христос – богохулно „ плътска “ пристрастеност, която се фиксира в плочките на корема на светията. Стефанова е майсторка в изобразяването на видимо хрисими, само че спотаено буйни и подли натури.
След нея е сестра Урсури на Ана Вълчанова: мъжкарана, на която актрисата вдъхва симпатичност и даже сексапил с отличното си преобразяване. Без карикатурни фалшификати на неустрашимост тя е „ мъжко момиче “ в тази „ банална “ роля – жена, която играе мъж в тялото на жена. Зад грубите обноски на онази, чийто дълг е да цепи дърва за обителта, се спотайва чистосърдечна, добра и засегната душа.
Идва ред на Албена Павлова – глухонямата монахиня, „ бъбрива “ по собствен метод: с струпване на хиперболизирани жестове и нечленоразделни възгласи, като че ли желае и има да каже доста повече, в сравнение с лимитираната книжовност й разрешава. И това откровено разсмива публиката…
Не може в тая компания да няма и незряща: това е нежната героиня на Полин Лалова: изискана, артистична натура, която се изживява като художник, и то добър, смятайки, че и близките са на това мнение. Разминаването с действителността й носи освен конфликти с мебелите, само че и по-големи, душевни земетресения.
Но такива ли са в действителност тези четири черноризи праведнички? Кои от тях са светици и кои перверзници, или всяка носи у себе си по нещо и от двете, тъй като прекомерната святост също е перверзия, нали? На какво ли не са способни дамите, яхнали метлата, когато биват оставени в изолираност, самотност и досада, загатва авторът…
Свързващото звено сред четирите миниатюри е инспекторът на Мартин Каров: героят му непрестанно бърка имената на събеседничките си и поправя грешките си с още по-големи неточности, с цел да е смешно в залата (понякога езиковата игра уцелва десетката, различен път просто досажда). Развръзката идва с констатациите на Джеферсън, събрал в безспорен жанр „ Агата Кристи “ всички обвинени в едно помещение. Но и това не е краят, а той може би…няма да звъни като пощальона два пъти… Можем да съжаляваме, че относително рядко гледаме на сцената Мартин Каров, тъй като той е и сполучлив сценичен композитор и явно натъртва на това занятие – негова е и музиката към спектакъла. А другояче Мартин е артист с комедиен обсег и ярко наличие на сцената, носещо наслада на феновете. Атрактивно му партнира Боян Арсов, както нормално като навита пружинка.
Черно-бялата сценография, изчистена и аскетична, е на Ванина Цандева, хореографията – на Татяна Янева. Следващите представления на „ Светици и перверзници “ са на 8, 24 и 26 февруари в камерна зала „ Методи Андонов “ на Сатирата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ