Силвия Атипова живее в белгийската столица и участва в акциите

Силвия Атипова живее в белгийската столица и взе участие в акциите на групата българи, които постоянно стачкуват пред постройките на европейските институции. От известно време техният митинг еволюира в визити на Европейския парламент и иницииране на диалог с представители на другите партийни фракции. В продължение на няколко дни Силвия и нейните съидейници посетиха централата на европейската десница – ЕНП, откъдето им отхвърлиха среща, и на либералите от ALDE, откъдето освен ги одобриха, само че и дадоха обещание съответни стъпки в следене на уговорките на България към върховенството на закона и правовата страна. Вчера Силвия е участвала на срещата в Комисията по цивилен права, правораздаване и вътрешен ред (ЛИБЕ) и през днешния ден ние нямаме самообладание да я разпитаме за реакциите на европейските сътрудници на България и какво стои зад огромния пробив в безмълвната поддръжка на европейските институции за статуквото в страната.

Силвия Атипова: Благодаря на „ Момичетата от града “, че ме поканиха да опиша за митингите отвън България от първо лице. Информираността от извора става все по-важна задача в днешно време, когато ни заливат подправени вести. Фалшивите вести са най-вредни с това, че разрушават доверието посред ни, а без доверие няма общественост, няма държавност. Има единствено неприязън и сиромашия.

Как ще коментирате дебатите в Комисията по цивилен права, правораздаване и вътрешен ред (ЛИБЕ) и какъв съгласно Вас е приносът на Вашата група за този пробив?

Силвия Атипова:  Дебатът в ЛИБЕ беше " кървава баня " по стандартите на Брюксел. Вера Йоурова, зам.-председател на Европейската комисия, отговаряща за „ Ценности и бистрота “, прочете с еднакъв глас авансово квалифициран отчет, въобразявайки си, че всичко ще протече, както си тече – дипломатично и монотонно. Нищо не я беше подготвило за гласовете, които се извисиха по-късно.

Във въпросите, заложени от присъстващите евродепутати, се чуха изречения, които не се произнасят постоянно в пленарните зали на Европейския парламент: корупция, подправени вести, популяризирани от държавното управление, бити публицисти, замяна на конституцията, цялостен разпад на институциите, безконтролност на основния прокурор, липса на независимост на медиите...

Докато не се стигна до ирландската депутатка Клеър Дейли, която упрекна Вера Йоурова в непросветеност и съюзяване с Борисов, който пък назова апаш (thug). Аз, почтено, бях шокирана от думите й и въодушевена – по едно и също време. Когато още веднъж дадоха думата на Йоурова, тя показа, че е смутена. Призна, че в действителност има доста работа в България, и беше принудена да произнесе заветните слова, че еврофондовете най-накрая би трябвало да бъдат обвързани с господство на закона. Т.е. страни, в които има злоупотреби, не би трябвало да получават пари. Йоурова приключи с думите: „ Г-жо Дейли, апелирам Ви, не ме обиждайте, като казвате, че съм съизвършител на Борисов. Аз си правя работата почтено и честно “ .

Вие сте един от интензивно разпрострялите българи там, по какъв начин се организирахте и по какъв начин виждате Вашата роля на фона на общия фронт против статуквото в страната?

Силвия Атипова:  Аз съм единствено една дребна бурмичка в организацията на митингите. Има група, която е извънредно дейна, и хората в нея участват на митинга всяка неделя към този момент седмици наред. Организацията на логичен митинг е тежка задача – регулацията в Белгия изисква да предупредим в полицията, че ще се събираме. На всеки митинг ни пази полицейски бус, който е паркиран наоколо. Имаме уредба, за която има специфична палатка, с цел да не се намокри. В Брюксел постоянно вали. Купуват се флагове, пишат се плакати, само че най-тежката задача е планирането на реда на изявления, координацията на гостите и връзката с други митинги по целия свят. Всяка неделя се опитваме да поканим някого, европейски народен представител или изявен представител на българската общественост, който да опише нещо забавно. Да ни поддържа. В последна сметка събирането със сънародници е един дребен празник и се опитваме да наситим времето със мемоари и събития.

Ние в България не сме привикнали да слагаме въпроси пред институции и политически партии. Как се роди концепцията да търсите разговор с европейските политически обединения, да поставяте въпроси по отношение на обстановката в България и мъчно ли я осъществявате?

Силвия Атипова:  В Брюксел институциите са неизбежни. Всяка втора постройка е на Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европа и така нататък Почти няма семейство, в което никой да не работи за институциите. В началото е шокиращо, тъй като в България аз също избягвах да споделям с институции.

Когато попаднеш в Брюксел обаче, разбираш, че институциите не са постройките и имената, изписани по фасадите. Институциите са хората, които работят в тях.

Както на всички места има такива, които не знаят за какво са попаднали там и които не желаят да бъдат занимавани с нищо. Но има и доста, които откровено ги е грижа за работата, която са определени или назначени да правят. 

Преди няколко години с група съидейници си поставихме за задача да издирим тъкмо тези хора. Свързахме се с тях, изградихме доверие, намерихме общи тематики и в този момент към този момент общуването тече безпрепятствено. Това, което се вижда сега – доста евродепутати да са осведомени по тематики в България – е развой, който стартира от дълго време, а в този момент единствено дава резултат.

Според Вас на какво се дължи „ мълчанието на Европа “, което разочарова толкоз доста българи? Докъде се простира нашата отговорност и къде стартира европейската роля в определянето на нашия път като страна?

Силвия Атипова:  Институциите са тромави структури, неспособни на внезапни придвижвания. Това в мирни времена дава чувството за непоклатимост и професионализъм. Във времена на спорове обаче, каквито има из цяла Европа сега, те са неспособни да реагират със скоростта на събитията и това води до фрустрация и възприятие за безнадежност. 

Не се заблуждавайте, хората в институции виждат и чуват всичко. И колкото повече напън прилагаме към тях, толкоз по-бързо ще са принудени да се задействат.

В западната преса митингите са отразени доста необятно, което значи, че гласоподавателите към този момент наблюдават по какъв начин се вземат решение въпросите с кражбите на еврофондове и мини диктаторите, осеяли Източна Европа. Нашата задача е да не стопираме да се борим, да приказваме и да протестираме. 

Има ли заплаха българите да изгубят религия в европейските полезности, в случай че митингът не успее?

Силвия Атипова:  Такава заплаха постоянно съществува. Много ни лъгаха последните 30 години. Трудно се доверяваме на който и да било. Истината е, че България географски, исторически и ценностно принадлежи в Европа. Ако се отклоним от този път, единствено ще загубим още време в блуждаене. 

Надявам се с моите протестиращи събратя да не забравим, че триумфът зависи най-много от нас. Помощ извън е единствено това: помощ. Основната работа би трябвало да я свършим ние.

Какво ви дава сили да продължавате? 

Силвия Атипова:  Няма път обратно. Така просто повече не можем да продължаваме. България е една прелестна страна и е трагично, че ни ръководят корумпирани и безпросветни лица. Заслужаваме доста повече и си коства да се борим за това.  

 
Десислава Минчева: " По-добре е да внимаваме по какъв начин гласуваме, в сравнение с да виним Европа "