Старите гори - Ноевият ковчег на човечеството
Silva Magna Bulgarica или Silva Bulgarorum - по този начин са наричали през Античността и Средновековието Великата българска гора - необятните диви лесове, покривали освен Стара планина, Средна гора, Странджа, Родопите, Рила, само че и полетата на Мизия и Тракия. Участници в първите три кръстоносни похода през XI - XII век разказват прословутата околност, " която се минава за 8 дни, като се върви 2 дни и 2 нощи, без да се види човек ". Почти всичко това е унищожено от индивида - в древността - с цел да се освободят територии за земеделие и отглеждане на животни, в междинните епохи - за обработка на желязо, а в най-новата ни история - посредством индустриален дърводобив, който мощно променя естествения темперамент на горите. Ако в предишното горите са покривали четири пети от територията на страната ни, през днешния ден те обгръщат една трета, или 3.8 млн. ха.
Въпреки че от Великия Български лес през днешния ден е останал бледен спомен, у нас към момента има едни от най-съхранените и най-ценни остарели гори в цяла Европа. Опазването им в никакъв случай не е било по-важно - в изискванията на непредсказуем климат и естествени катаклизми.
Защо така наречен остарели гори са толкоз значими и за какво изкуствено основаните (и поддържаните) в никакъв случай не биха могли да ги заменят?
" Стари можем да назовем всички гори, които са над 100 години, жестоко казано, и в които е имало минимална човешка интервенция през последните десетилетия ", разяснява Александър Дунчев, шеф на Изпълнителна организация по горите. " В тях протичат многочислени естествени процеси; разнообразието от местообитания и типове е най-голямо. В остарялата гора имаме паднали дървета, пречупени дървета, имаме дървета с неправилни форми, такива с красиви, верни форми, такива, които са изгнили преди 50 години, и такива, изгнили преди 20 години ", добавя той.
Реклама
В една стопанисвана гора (дори в нея да има вековни дървета) са прокарани пътища, отстранявани са дървета с ниска стопанска стойност и не на последно място - мъртвата дървесина e отстранена, защото се е смятала за източник на заболявания, " Голяма част от тези заболявания не са същински, а са избрани за такива от индивида. Това са на процедура механизмите за саморегулиране на гората. Имаме бръмбарчета, които изяждат изсъхналите дървета, с цел да ги трансфорат в хумус; в случай че бръмбарчетата доста се размножат - имаме кълвачи, които ги изяждат, в случай че кълвачите се намножат, имаме златки, в случай че златките се намножат, имаме вълци, диви котки, рисове. Всичко това са естествени процеси, които са оставени да се развиват на мира ", споделя още Дунчев.
Вековните гори са контейнер на генетичното многообразие в рамките даже на еднакъв дървесен тип. " В днешно време това се оказва доста значимо поради неизвестностите към климатичните промени. Това, което знаем, е, че би трябвало да запазим оптимално многообразие - и биологично, и генетично, и видово в горите, с цел да има по-голям набор от разновидности за реакция на гората в бъдеще. Може да се окаже, че някои от тези дървета, които не са доста красиви, са по-издръжливи. Освен това дървета, които са доживели много сериозна възраст - 400 - 500 години, несъмнено носят в себе си гена на най-хубавото и най-устойчивото ", споделя от своя страна доцент доктор Момчил Панайотов, учител по дендрология в Лесотехническия университет.
Фотограф: Нели Дончева, WWF-България Какво губим
Когато изсичаме старите гори, унищожаваме местообитанията на някои редки, застрашени и ендемични типове, които се срещат единствено у нас и на Балканите. " Губейки типове, вършим горите по-елементарни и неустойчиви. Най-добре се вижда за какво горите не би трябвало да са с елементарна конструкция в изкуствено основаните борови гори. Те са на една възраст, от един дървесен тип. Само няколко години на мощни стихии и тежки снеголоми са задоволителни за заличаването им, тъй като нямат съпротивителните сили: няма ги кълвачите, няма ги бръмбарите, няма го цялото многообразие от гъби, които са в симбиоза с дървесните типове. Ако гората е формирана от бял бор, смърч ела и бук и дърветата от един тип биват развалени или нападнати от някаква болест - да вземем за пример корояди атакуван борчето, то другите три типа ще оцелеят и гората ще е единствено леко разредена. През това време борът ще се възвърне ", споделя шефът на ИАГ.
Фотограф: Нели Дончева, WWF-България Опазване
Почти всички гори в Европа и България през последните 100 години са били употребени - сечени, опожарявани, пашувани от животни. Целта на горската администрация и неправителствения бранш е да разпознават и защитят всички гори над 100 години и по-млади към тях, в които човешката интервенция е била минимална. По преценка на специалисти старите гори у нас са към 500 хиляди ха.
Реклама
Горите у на са предпазени по няколко линии: в резерватите, в зоните със строга отбрана на националните и естествените паркове, по линия на горската сертификация FSC*, а от 2016 година и със Заповед на министъра на земеделието и храните за запазване на гори във фаза на напреднала възраст, попадащи в зони от " Натура 2000 ". Около 56% от горите ни са включени в европейската мрежа " Натура ". " България предприе сериозна стъпка в опазването на старите си гори, с което се нареждаме като пионери измежду останалите страни - членки на Европейски Съюз ", показва Нели Дончева от Световния фонд за дивата природа WWF. Старите гори, които се опазват в резерватите и в националните паркове, са едвам 78 хиляди ха (площта на всички гори у нас е 3.8 млн. ха). " През 2016 година със заповед на тогавашния министър на земеделието и храните Десислава Танева бяха оповестени за запазване и изключени от дърводобив гори във фаза на напреднала възраст на повърхност 109 хиляди ха. Впоследствие към тях бяха добавени още 2000 ха остарели гори за запазване в Защитена зона " Рила Буфер ". С този акт на земеделското министерство, който беше сбъднат и с помощта на целенасочената работа на природозащитните и научни организации, площта на старите гори, които се опазват в страната, през днешния ден е съвсем 190 000 ха ", споделя Дончева.
Усърдната работа на WWF - България, Асоциация на парковете, Сдружение за дива природа " Балкани " със съдействието на Изпълнителна организация по горите и тогавашния й шеф доцент Георги Костов не остават незабелязани: през 2020 година самодейността " Партньорство за запазване на остарели гори в " Натура 2000 " завоюва специфична премия на Европейска комисия.
В рамките на плана първо са създадени така наречен Режими за стабилно ръководство на горите в " Натура 2000 " (по самодейност на Асоциация на парковете). Впоследствие WWF - България, стартира целеустремено да изследва и картира най-ценните остарели гори в Западна и Източна Стара планина, Средна гора, Родопите. Сдружение за дива природа Балкани се включва с картиране на скъпи остарели гори - дом за редки типове птици. Паралелно горските стопанства и Агенцията по горите разпознават остарели гори в държавни горски територии, попадащи в обсега на мрежата " Натура 2000 ". Резултатите от тези изследвания са в основата на заповедта на министъра от ноември 2016 година
Фотограф: Нели Дончева, WWF-България
През 2018 - 2020г WWF - България изследва горите - общинска благосъстоятелност, в 61 общини в страната и картира най-ценните остарели гори на територията на тези общини. След договаряния 9 от тях - Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Пирдоп, Златица, Горна Малина и Трявна, се съгласиха да разгласят своите остарели гори за запазване. " Това е неповторимо за Европа, няма друга такава процедура. Площта на общинските остарели гори, оповестени за запазване, не е доста - 1500 ха, и въпреки всичко това е положително начало. Надяваме се и други общини да се причислят ", споделя Нели Дончева.
Автор: Капитал Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Градове 1 Енергетика 2 Политика 3 Градове 1 Енергетика 2 Градове 3 Политика Реклама Има ли потребност от мораториум
Но дали това е задоволително? През 2020 година бяха оповестени поредност от следствия както за противозаконни сечи в Рила, Родопите, Странджа, по този начин и за огромни злоупотреби с годни разрешителни за сеч. " Законите са такива, че всичко, което не е предпазено, рано или късно би трябвало да бъде оползотворено. Щетите от бракониерството не са огромни. Планираният икономически дърводобив е най-големият проблем последните години. Това е главната полемика - дали да употребяваме всички гори, или да защитим част от тях ", споделя шефът на ИАГ.
Разследванията доведоха до засилени инспекции от страна на горската администрация и до предложение за мораториум на сечите във всички гори с възраст над 120 години. То беше импортирано от депутати от " Демократична България " и " Изправи се БГ! Ние идваме! ", само че не стигна до гласоподаване. Идеята за мораториум пристигна освен в отговор на следствията, а и на нови регламенти на Европейски Съюз, които изискват от страните членки да дефинират 30% от естествените си територии за предпазени, като за 10% от тях отбраната би трябвало да бъде строга. " Мораториумът да важи до две години, до момента в който страната предприеме някои ограничения - да се дефинират най-ценните от тези гори на 120 години и повече, и да се одобряват проектите за ръководство на трите естествени парка ( " Странджа ", " Сините камъни " и " Българка " ), в които има незащитени остарели гори ", разяснява Нели Дончева.
От дървопреработвателния и дърводобивния бранш се оповестиха срещу с няколко аргумента: първо България към този момент покривала условията на Европейски Съюз, второ - гората у нас се е нараснала за последните 100 години, трето - браншът ще бъде тежко обиден. " В горското стопанство работят над 60 хиляди души в планинските и полупланинските райони. То създава към 0.015 % от Брутният вътрешен продукт, а дървопреработвателната промишленост и производството на мебели - над 3% от Брутният вътрешен продукт ", се споделя в мнение на организации от бранша. " Нас тази възбрана не ни касае, тъй като ние използваме дребна и дървесина от санитарни сечи, само че всички дребни обитаеми места в Родопите и Стара планина ще бъдат наранени. Това са тесни популистки ползи, с цел да се печелят планове за картиране ", разяснява пред " Капитал " Петър Дишков, управител на едно от огромните предприятия в бранша - " Кроношпан ". " Ако има скъпи гори, които към момента не са предпазени - в Странджа да вземем за пример, да се включат и те. Където е належащо да се опазва, само че не за сметка на хората. Ние сме за научно аргументиран метод на база обичаи и просвета. Ако ние спрем напълно добива в гори над 120 години, след две години няма кой да работи. Това е голям бранш, в който се работи от 1000 години ", добавя той.
" Дърводобивната индустрия у нас не зависи от старите гори - множеството рандеман се прави в млади, в приблизително възрастни гори и в изкуствено основани гори ", дава отговор горският експерт доцент доктор Момчил Панайотов. " Реалният дърводобив, който храни хората е едно, този, който храни 2 - 3 компании на избрани места е друго. И то компании, които са привикнали страната да им покрива огромна част от разноските ", споделя той и добавя: " Старите ни гори не са чак толкоз доста. Особено за някои дървесни типове. Да, имаме много непокътнати гори от бук в Стара планина, имаме непокътнати борови гори - да вземем за пример едни от най-запазените гори в света от черна и бяла мура (в Пирин), само че в това време съвсем нямаме непокътнати дъбови гори, в равнините всичко е изсечено. В момента натискът да се сече в Странджа значи, че и последните дъбови гори ще изчезнат. Въпросът не е да не сечем, в противен случай, имаме потребност от дърводобив в България и си го правим, въпросът е да не разчитаме на старите гори и да вадим причини, че надали не в случай че не се сече в тях, край с дърводобива ".
Въпреки че от Великия Български лес през днешния ден е останал бледен спомен, у нас към момента има едни от най-съхранените и най-ценни остарели гори в цяла Европа. Опазването им в никакъв случай не е било по-важно - в изискванията на непредсказуем климат и естествени катаклизми.
Защо така наречен остарели гори са толкоз значими и за какво изкуствено основаните (и поддържаните) в никакъв случай не биха могли да ги заменят?
" Стари можем да назовем всички гори, които са над 100 години, жестоко казано, и в които е имало минимална човешка интервенция през последните десетилетия ", разяснява Александър Дунчев, шеф на Изпълнителна организация по горите. " В тях протичат многочислени естествени процеси; разнообразието от местообитания и типове е най-голямо. В остарялата гора имаме паднали дървета, пречупени дървета, имаме дървета с неправилни форми, такива с красиви, верни форми, такива, които са изгнили преди 50 години, и такива, изгнили преди 20 години ", добавя той.
Реклама
В една стопанисвана гора (дори в нея да има вековни дървета) са прокарани пътища, отстранявани са дървета с ниска стопанска стойност и не на последно място - мъртвата дървесина e отстранена, защото се е смятала за източник на заболявания, " Голяма част от тези заболявания не са същински, а са избрани за такива от индивида. Това са на процедура механизмите за саморегулиране на гората. Имаме бръмбарчета, които изяждат изсъхналите дървета, с цел да ги трансфорат в хумус; в случай че бръмбарчетата доста се размножат - имаме кълвачи, които ги изяждат, в случай че кълвачите се намножат, имаме златки, в случай че златките се намножат, имаме вълци, диви котки, рисове. Всичко това са естествени процеси, които са оставени да се развиват на мира ", споделя още Дунчев.
Вековните гори са контейнер на генетичното многообразие в рамките даже на еднакъв дървесен тип. " В днешно време това се оказва доста значимо поради неизвестностите към климатичните промени. Това, което знаем, е, че би трябвало да запазим оптимално многообразие - и биологично, и генетично, и видово в горите, с цел да има по-голям набор от разновидности за реакция на гората в бъдеще. Може да се окаже, че някои от тези дървета, които не са доста красиви, са по-издръжливи. Освен това дървета, които са доживели много сериозна възраст - 400 - 500 години, несъмнено носят в себе си гена на най-хубавото и най-устойчивото ", споделя от своя страна доцент доктор Момчил Панайотов, учител по дендрология в Лесотехническия университет.
Фотограф: Нели Дончева, WWF-България Какво губим
Когато изсичаме старите гори, унищожаваме местообитанията на някои редки, застрашени и ендемични типове, които се срещат единствено у нас и на Балканите. " Губейки типове, вършим горите по-елементарни и неустойчиви. Най-добре се вижда за какво горите не би трябвало да са с елементарна конструкция в изкуствено основаните борови гори. Те са на една възраст, от един дървесен тип. Само няколко години на мощни стихии и тежки снеголоми са задоволителни за заличаването им, тъй като нямат съпротивителните сили: няма ги кълвачите, няма ги бръмбарите, няма го цялото многообразие от гъби, които са в симбиоза с дървесните типове. Ако гората е формирана от бял бор, смърч ела и бук и дърветата от един тип биват развалени или нападнати от някаква болест - да вземем за пример корояди атакуван борчето, то другите три типа ще оцелеят и гората ще е единствено леко разредена. През това време борът ще се възвърне ", споделя шефът на ИАГ.
Фотограф: Нели Дончева, WWF-България Опазване
Почти всички гори в Европа и България през последните 100 години са били употребени - сечени, опожарявани, пашувани от животни. Целта на горската администрация и неправителствения бранш е да разпознават и защитят всички гори над 100 години и по-млади към тях, в които човешката интервенция е била минимална. По преценка на специалисти старите гори у нас са към 500 хиляди ха.
Реклама
Горите у на са предпазени по няколко линии: в резерватите, в зоните със строга отбрана на националните и естествените паркове, по линия на горската сертификация FSC*, а от 2016 година и със Заповед на министъра на земеделието и храните за запазване на гори във фаза на напреднала възраст, попадащи в зони от " Натура 2000 ". Около 56% от горите ни са включени в европейската мрежа " Натура ". " България предприе сериозна стъпка в опазването на старите си гори, с което се нареждаме като пионери измежду останалите страни - членки на Европейски Съюз ", показва Нели Дончева от Световния фонд за дивата природа WWF. Старите гори, които се опазват в резерватите и в националните паркове, са едвам 78 хиляди ха (площта на всички гори у нас е 3.8 млн. ха). " През 2016 година със заповед на тогавашния министър на земеделието и храните Десислава Танева бяха оповестени за запазване и изключени от дърводобив гори във фаза на напреднала възраст на повърхност 109 хиляди ха. Впоследствие към тях бяха добавени още 2000 ха остарели гори за запазване в Защитена зона " Рила Буфер ". С този акт на земеделското министерство, който беше сбъднат и с помощта на целенасочената работа на природозащитните и научни организации, площта на старите гори, които се опазват в страната, през днешния ден е съвсем 190 000 ха ", споделя Дончева.
Усърдната работа на WWF - България, Асоциация на парковете, Сдружение за дива природа " Балкани " със съдействието на Изпълнителна организация по горите и тогавашния й шеф доцент Георги Костов не остават незабелязани: през 2020 година самодейността " Партньорство за запазване на остарели гори в " Натура 2000 " завоюва специфична премия на Европейска комисия.
В рамките на плана първо са създадени така наречен Режими за стабилно ръководство на горите в " Натура 2000 " (по самодейност на Асоциация на парковете). Впоследствие WWF - България, стартира целеустремено да изследва и картира най-ценните остарели гори в Западна и Източна Стара планина, Средна гора, Родопите. Сдружение за дива природа Балкани се включва с картиране на скъпи остарели гори - дом за редки типове птици. Паралелно горските стопанства и Агенцията по горите разпознават остарели гори в държавни горски територии, попадащи в обсега на мрежата " Натура 2000 ". Резултатите от тези изследвания са в основата на заповедта на министъра от ноември 2016 година
Фотограф: Нели Дончева, WWF-България
През 2018 - 2020г WWF - България изследва горите - общинска благосъстоятелност, в 61 общини в страната и картира най-ценните остарели гори на територията на тези общини. След договаряния 9 от тях - Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Пирдоп, Златица, Горна Малина и Трявна, се съгласиха да разгласят своите остарели гори за запазване. " Това е неповторимо за Европа, няма друга такава процедура. Площта на общинските остарели гори, оповестени за запазване, не е доста - 1500 ха, и въпреки всичко това е положително начало. Надяваме се и други общини да се причислят ", споделя Нели Дончева.
Автор: Капитал Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Градове 1 Енергетика 2 Политика 3 Градове 1 Енергетика 2 Градове 3 Политика Реклама Има ли потребност от мораториум
Но дали това е задоволително? През 2020 година бяха оповестени поредност от следствия както за противозаконни сечи в Рила, Родопите, Странджа, по този начин и за огромни злоупотреби с годни разрешителни за сеч. " Законите са такива, че всичко, което не е предпазено, рано или късно би трябвало да бъде оползотворено. Щетите от бракониерството не са огромни. Планираният икономически дърводобив е най-големият проблем последните години. Това е главната полемика - дали да употребяваме всички гори, или да защитим част от тях ", споделя шефът на ИАГ.
Разследванията доведоха до засилени инспекции от страна на горската администрация и до предложение за мораториум на сечите във всички гори с възраст над 120 години. То беше импортирано от депутати от " Демократична България " и " Изправи се БГ! Ние идваме! ", само че не стигна до гласоподаване. Идеята за мораториум пристигна освен в отговор на следствията, а и на нови регламенти на Европейски Съюз, които изискват от страните членки да дефинират 30% от естествените си територии за предпазени, като за 10% от тях отбраната би трябвало да бъде строга. " Мораториумът да важи до две години, до момента в който страната предприеме някои ограничения - да се дефинират най-ценните от тези гори на 120 години и повече, и да се одобряват проектите за ръководство на трите естествени парка ( " Странджа ", " Сините камъни " и " Българка " ), в които има незащитени остарели гори ", разяснява Нели Дончева.
От дървопреработвателния и дърводобивния бранш се оповестиха срещу с няколко аргумента: първо България към този момент покривала условията на Европейски Съюз, второ - гората у нас се е нараснала за последните 100 години, трето - браншът ще бъде тежко обиден. " В горското стопанство работят над 60 хиляди души в планинските и полупланинските райони. То създава към 0.015 % от Брутният вътрешен продукт, а дървопреработвателната промишленост и производството на мебели - над 3% от Брутният вътрешен продукт ", се споделя в мнение на организации от бранша. " Нас тази възбрана не ни касае, тъй като ние използваме дребна и дървесина от санитарни сечи, само че всички дребни обитаеми места в Родопите и Стара планина ще бъдат наранени. Това са тесни популистки ползи, с цел да се печелят планове за картиране ", разяснява пред " Капитал " Петър Дишков, управител на едно от огромните предприятия в бранша - " Кроношпан ". " Ако има скъпи гори, които към момента не са предпазени - в Странджа да вземем за пример, да се включат и те. Където е належащо да се опазва, само че не за сметка на хората. Ние сме за научно аргументиран метод на база обичаи и просвета. Ако ние спрем напълно добива в гори над 120 години, след две години няма кой да работи. Това е голям бранш, в който се работи от 1000 години ", добавя той.
" Дърводобивната индустрия у нас не зависи от старите гори - множеството рандеман се прави в млади, в приблизително възрастни гори и в изкуствено основани гори ", дава отговор горският експерт доцент доктор Момчил Панайотов. " Реалният дърводобив, който храни хората е едно, този, който храни 2 - 3 компании на избрани места е друго. И то компании, които са привикнали страната да им покрива огромна част от разноските ", споделя той и добавя: " Старите ни гори не са чак толкоз доста. Особено за някои дървесни типове. Да, имаме много непокътнати гори от бук в Стара планина, имаме непокътнати борови гори - да вземем за пример едни от най-запазените гори в света от черна и бяла мура (в Пирин), само че в това време съвсем нямаме непокътнати дъбови гори, в равнините всичко е изсечено. В момента натискът да се сече в Странджа значи, че и последните дъбови гори ще изчезнат. Въпросът не е да не сечем, в противен случай, имаме потребност от дърводобив в България и си го правим, въпросът е да не разчитаме на старите гори и да вадим причини, че надали не в случай че не се сече в тях, край с дърводобива ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ