Перник и “прочутият Кракра”
Силната средновековна цитадела е построена най-вероятно при Омуртаг
Тази година по време на обичайния празник на Перник – денят на св. Иван Рилски (19 октомври), градът бе хазаин на интернационална научна конференция, проведена от Регионалния исторически музей в Перник и Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Благодарение на напъните на доцент Георги Николов, заместник-декан на факултета, и на Венцислава Крумова, шеф на музея, се състоя забавен и стойностен теоретичен конгрес. В него взеха присъединяване учени от редица наши университети, музеи и научни институти, както и от Полша, Русия и Германия. Специална признателност за отличната организация на това научно събитие заслужава кметът на община Перник доктор Вяра Церовска.
Длъжни сме да отбележим, че в случай че в днешната „ всеобща просвета “ Перник е прицел на смешки, постоянно грубовати и нелепи, истината е прекомерно друга – градът има богата история и съществени приноси за националната ни просвета. Тази първа по рода си конференция беше озаглавена „ Перник през вековете “, а необикновен акцент бе подложен върху Кракра Пернишки. Естествено, интензивно беше присъединяване на пернишките историци и археолози, които изнесоха забавна информация за предишното на града. Най-ранните данни са от епохата на неолита – преди осем хиляди години! В пернишкия музей се пазят праисторически артефакти, които от дълго време са известни на експертите у нас и в чужбина. Много са и археологическите монументи, свързани с античните траки. Още Тукидит загатва племето агриани, споменът за което е „ запечатан “ в името на географския район Граово. В експозициите на пернишкия музей античното културно завещание е показано с богати находки, измежду които се открояват релефите и скулптурите на божествата на здравето Асклепий и Хигия. Впрочем, даже и името „ Перник “, обичайно свързвано със славянския господ Перун, най-вероятно е „ спомен “ за античните траки.
Перник и неговият регион влизат в рамките на Първото българско царство след завладяването на Сердика/Средец (София) от кан Крум през 809 година Силната средновековна цитадела е построена най-вероятно при Омуртаг. Тя и през днешния ден впечатлява със своите стени и кули, уви, излишно загрозени в най-ново време с „ възстановка “ от … пластмаса! При археологически разкопки са открити доста монети и печати, измежду които сребърен щемпел на цар Петър (927-969). За първи път името на града е упоменато в така наречен Народно житие на св. Иван Рилски. Прочутият аскет идва „ …в Перник и се настани в место каменно покрай реката, наречена Струма, и тук си направи свое покоище… “ Разрушаването на крепостта е резултат от един хищнически поход на сръбския жупан Стефан Неман през 1190 година, когато Перник към момента е в рамките на Византия.
Без подозрение най-известната персона, обвързвана с Перник, е Кракра. Смелият пълководец изпъква измежду най-видните български боляри, съвременници на цар Самуил и неговите наследници: кавханите Дометиан и Теодор, ичиргу-боила Богдан, Ивац, Елемаг, Николица, Драгшан, Охтум, Сермон и други Както се вижда от името му, могъщият болярин е потомък на античен (пра)български жанр. Византийският хронист Йоан Скилица е обрисувал Кракра като „ …човек, изключително кадърен във военните дела… “ Макар да го назоваваме обичайно „ Пернишки “, както наподобява, Кракра е бил шеф (комит) на обширната област (комитат) с основен център Средец/София. Под негова власт са били още 35 замъци, т.е. по-малки административни региони в състава на комитата. Защо срещаме Кракра в Перник, а не в Средец? Очевидно поради непристъпността на тази цитадела в съпоставяне със Средец/София, която е в полето, и е била по-уязвима за ромейските удари. Знаем, че през ІХ-ХІ в. българските регионални шефове са имали най-малко две съществени резиденции. Така да вземем за пример Домета, прочут ни от житието на св. Климент Охридски, е обитавал в Девол (в днешна Албания) и в Охрид. Видинският комит Охтум е имал втори властови център в Банат – крепостта Чанад. Така или другояче, Перник и Средец са ситуирани прекомерно близо, с цел да са центрове на два обособени комитата.
Първият сериозен конфликт на Василий II с Кракра е през 1002 година След завладяването на Скопие, столица на България през 978–997 година (там е обитавал цар Роман, синът на цар Петър), ромеите обсаждат Перник. Василий ІІ прекарва пред стените на града „ …немалко време, като при блокада изгубил значително армия, само че схванал, че крепостта не се поддавала и че Кракра не отстъпвал нито на ласкателствата, нито на други обещания и предложения… „ През 1015 година Перник е нападнат от византийския пълководец Никифор Ксифий, само че без триумф. Кракра изявява своя военачалнически гений и през есента на 1016 година, когато самият император „ …потеглил против Триадица (Средец/София) и обкръжил крепостта Перник, само че защото тези вътре се сражавали безстрашно и настойчиво, доста ромеи починали. Императорът цели 88 дни държал обсадата, само че като схванал, че е невероятно да я превземе, отдръпнал се, без да реализира нищо… “
В разгара на несекващата война земите, ръководени от Кракра, губят връзка със столицата Охрид – обстановка, която е изцяло обяснима, защото Скопие е във византийски ръце. През 1017 година обаче, както оповестява Скилица, Кракра „ … се бил съединил с Иван Владислав… “ Явно преди този момент българският воевода съумява да освободи Скопие. Знае се, че през 1018 година градът е под българска власт, а в него е основан „ първият отряд “ на царската армия. Малко по-късно през 1017 година Василий Българоубиец е неприятно сюрпризиран от вестта, изпратена му от византийския шеф на Дръстър/Силистра, че Кракра е събрал „ …твърде многочислена войска… “ Нещо повече, той открива връзки с печенезите, съдружници на България от времето на Симеон и Петър. Възниква проект за печенежко нахлуване на юг от Дунав, което да улесни български дейности на необятен фронт. Явно, цар Иван Владислав (1015-1018) уголемява пълномощията на Кракра – както поради качествата му, по този начин и заради съседството на неговата област със завладените от ромеите земи в Северна България. За страдание, благодарение на богати блага византийската дипломация проваля тази амбициозна военна акция – „ …замисленият от Кракра и Иван поход против ромеите не бил сбъднат, защото печенезите се отказали от съюза… “
Кракра участва блестящо на политическата сцена и напролет на идната 1018 година, само че този път с противоположен знак. Неустрашимият болярин е измежду тези, които първи капитулират пред Василий II! Когато получава вестта за гибелта на цар Иван Владислав пред стените на Драч (февруари 1018 г.), Василий II незабавно потегля към България. В Одрин го пресрещат „ …братът и синът на фамозния Кракра… “ и оповестяват за предаването на „ известната цитадела Перник и другите 35 крепости… “ Императорът удостоява видния българин с високата купа „ патриций “. В Сяр Василий II се среща персонално с Кракра, там идва и Драгомъж, шефът на Струмица. Непосредствено по-късно пратениците на кралица Мария, вдовицата на цар Иван Владислав, афишират цялостната капитулация на Българското царство. Кракра евентуално е един от показаните осем българи в една миниатюра от така наречен Венециански псалтир на Василий ІІ – очевидно това са били хората, които въплъщават подчиняването на България.
Въпросът „ Кракра – воин или колаборационист? “ нееднократно беше задаван и на провелата се в Перник научна конференция. В последна сметка, Кракра не прави изключение от преобладаващата част от българската аристокрация, изтощена и обезверена от мрачните вероятности на по-нататъшната опозиция. Затова Кракра и неговите „ сътрудници “ не поддържат престолонаследника Пресиан II, за който към този момент разказахме в тази поредност. Със сигурност българските първенци, измежду които Кракра се откроява изключително мощно, са били загрижени освен за своето оцеляване… Вълнувала ги е и ориста на личния им народ, подложен на кървясъл гнет, всеобщи ослепявания, преселвания, изтребване, и така нататък Целта им е била да запазят неговия човешки капацитет за по-добри времена. Днес не знаем какво е представлявал „ договорът “, с който България попада под властта на Василий II. Факт е обаче, че е съхранена независимата българска черква отпред с архиепископ в Охрид, както и обичайна българска данъчна система, по-лека от византийската. За всичко това заслуга е имал и „ фамозният Кракра “, едно от лицата на българската страна и общество преди цяло едно хилядолетие през далечната 1018 г.
Тази година по време на обичайния празник на Перник – денят на св. Иван Рилски (19 октомври), градът бе хазаин на интернационална научна конференция, проведена от Регионалния исторически музей в Перник и Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Благодарение на напъните на доцент Георги Николов, заместник-декан на факултета, и на Венцислава Крумова, шеф на музея, се състоя забавен и стойностен теоретичен конгрес. В него взеха присъединяване учени от редица наши университети, музеи и научни институти, както и от Полша, Русия и Германия. Специална признателност за отличната организация на това научно събитие заслужава кметът на община Перник доктор Вяра Церовска.
Длъжни сме да отбележим, че в случай че в днешната „ всеобща просвета “ Перник е прицел на смешки, постоянно грубовати и нелепи, истината е прекомерно друга – градът има богата история и съществени приноси за националната ни просвета. Тази първа по рода си конференция беше озаглавена „ Перник през вековете “, а необикновен акцент бе подложен върху Кракра Пернишки. Естествено, интензивно беше присъединяване на пернишките историци и археолози, които изнесоха забавна информация за предишното на града. Най-ранните данни са от епохата на неолита – преди осем хиляди години! В пернишкия музей се пазят праисторически артефакти, които от дълго време са известни на експертите у нас и в чужбина. Много са и археологическите монументи, свързани с античните траки. Още Тукидит загатва племето агриани, споменът за което е „ запечатан “ в името на географския район Граово. В експозициите на пернишкия музей античното културно завещание е показано с богати находки, измежду които се открояват релефите и скулптурите на божествата на здравето Асклепий и Хигия. Впрочем, даже и името „ Перник “, обичайно свързвано със славянския господ Перун, най-вероятно е „ спомен “ за античните траки.
Перник и неговият регион влизат в рамките на Първото българско царство след завладяването на Сердика/Средец (София) от кан Крум през 809 година Силната средновековна цитадела е построена най-вероятно при Омуртаг. Тя и през днешния ден впечатлява със своите стени и кули, уви, излишно загрозени в най-ново време с „ възстановка “ от … пластмаса! При археологически разкопки са открити доста монети и печати, измежду които сребърен щемпел на цар Петър (927-969). За първи път името на града е упоменато в така наречен Народно житие на св. Иван Рилски. Прочутият аскет идва „ …в Перник и се настани в место каменно покрай реката, наречена Струма, и тук си направи свое покоище… “ Разрушаването на крепостта е резултат от един хищнически поход на сръбския жупан Стефан Неман през 1190 година, когато Перник към момента е в рамките на Византия.
Без подозрение най-известната персона, обвързвана с Перник, е Кракра. Смелият пълководец изпъква измежду най-видните български боляри, съвременници на цар Самуил и неговите наследници: кавханите Дометиан и Теодор, ичиргу-боила Богдан, Ивац, Елемаг, Николица, Драгшан, Охтум, Сермон и други Както се вижда от името му, могъщият болярин е потомък на античен (пра)български жанр. Византийският хронист Йоан Скилица е обрисувал Кракра като „ …човек, изключително кадърен във военните дела… “ Макар да го назоваваме обичайно „ Пернишки “, както наподобява, Кракра е бил шеф (комит) на обширната област (комитат) с основен център Средец/София. Под негова власт са били още 35 замъци, т.е. по-малки административни региони в състава на комитата. Защо срещаме Кракра в Перник, а не в Средец? Очевидно поради непристъпността на тази цитадела в съпоставяне със Средец/София, която е в полето, и е била по-уязвима за ромейските удари. Знаем, че през ІХ-ХІ в. българските регионални шефове са имали най-малко две съществени резиденции. Така да вземем за пример Домета, прочут ни от житието на св. Климент Охридски, е обитавал в Девол (в днешна Албания) и в Охрид. Видинският комит Охтум е имал втори властови център в Банат – крепостта Чанад. Така или другояче, Перник и Средец са ситуирани прекомерно близо, с цел да са центрове на два обособени комитата.
Първият сериозен конфликт на Василий II с Кракра е през 1002 година След завладяването на Скопие, столица на България през 978–997 година (там е обитавал цар Роман, синът на цар Петър), ромеите обсаждат Перник. Василий ІІ прекарва пред стените на града „ …немалко време, като при блокада изгубил значително армия, само че схванал, че крепостта не се поддавала и че Кракра не отстъпвал нито на ласкателствата, нито на други обещания и предложения… „ През 1015 година Перник е нападнат от византийския пълководец Никифор Ксифий, само че без триумф. Кракра изявява своя военачалнически гений и през есента на 1016 година, когато самият император „ …потеглил против Триадица (Средец/София) и обкръжил крепостта Перник, само че защото тези вътре се сражавали безстрашно и настойчиво, доста ромеи починали. Императорът цели 88 дни държал обсадата, само че като схванал, че е невероятно да я превземе, отдръпнал се, без да реализира нищо… “
В разгара на несекващата война земите, ръководени от Кракра, губят връзка със столицата Охрид – обстановка, която е изцяло обяснима, защото Скопие е във византийски ръце. През 1017 година обаче, както оповестява Скилица, Кракра „ … се бил съединил с Иван Владислав… “ Явно преди този момент българският воевода съумява да освободи Скопие. Знае се, че през 1018 година градът е под българска власт, а в него е основан „ първият отряд “ на царската армия. Малко по-късно през 1017 година Василий Българоубиец е неприятно сюрпризиран от вестта, изпратена му от византийския шеф на Дръстър/Силистра, че Кракра е събрал „ …твърде многочислена войска… “ Нещо повече, той открива връзки с печенезите, съдружници на България от времето на Симеон и Петър. Възниква проект за печенежко нахлуване на юг от Дунав, което да улесни български дейности на необятен фронт. Явно, цар Иван Владислав (1015-1018) уголемява пълномощията на Кракра – както поради качествата му, по този начин и заради съседството на неговата област със завладените от ромеите земи в Северна България. За страдание, благодарение на богати блага византийската дипломация проваля тази амбициозна военна акция – „ …замисленият от Кракра и Иван поход против ромеите не бил сбъднат, защото печенезите се отказали от съюза… “
Кракра участва блестящо на политическата сцена и напролет на идната 1018 година, само че този път с противоположен знак. Неустрашимият болярин е измежду тези, които първи капитулират пред Василий II! Когато получава вестта за гибелта на цар Иван Владислав пред стените на Драч (февруари 1018 г.), Василий II незабавно потегля към България. В Одрин го пресрещат „ …братът и синът на фамозния Кракра… “ и оповестяват за предаването на „ известната цитадела Перник и другите 35 крепости… “ Императорът удостоява видния българин с високата купа „ патриций “. В Сяр Василий II се среща персонално с Кракра, там идва и Драгомъж, шефът на Струмица. Непосредствено по-късно пратениците на кралица Мария, вдовицата на цар Иван Владислав, афишират цялостната капитулация на Българското царство. Кракра евентуално е един от показаните осем българи в една миниатюра от така наречен Венециански псалтир на Василий ІІ – очевидно това са били хората, които въплъщават подчиняването на България.
Въпросът „ Кракра – воин или колаборационист? “ нееднократно беше задаван и на провелата се в Перник научна конференция. В последна сметка, Кракра не прави изключение от преобладаващата част от българската аристокрация, изтощена и обезверена от мрачните вероятности на по-нататъшната опозиция. Затова Кракра и неговите „ сътрудници “ не поддържат престолонаследника Пресиан II, за който към този момент разказахме в тази поредност. Със сигурност българските първенци, измежду които Кракра се откроява изключително мощно, са били загрижени освен за своето оцеляване… Вълнувала ги е и ориста на личния им народ, подложен на кървясъл гнет, всеобщи ослепявания, преселвания, изтребване, и така нататък Целта им е била да запазят неговия човешки капацитет за по-добри времена. Днес не знаем какво е представлявал „ договорът “, с който България попада под властта на Василий II. Факт е обаче, че е съхранена независимата българска черква отпред с архиепископ в Охрид, както и обичайна българска данъчна система, по-лека от византийската. За всичко това заслуга е имал и „ фамозният Кракра “, едно от лицата на българската страна и общество преди цяло едно хилядолетие през далечната 1018 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ