Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио-

Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992 г.), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.

Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов.

Разбира се, че в годината на гибелта на Алексей Навални (той умря на 16 февруари 2024), а за мнозина негови поклонници тази година може да се счита за Годината на Навални, автобиографичната му книга се чете най-много като съживяване на самия създател, който, смертию смерт поправ, ще живее по законите освен на политическото, само че и на религиозното величие.

Възможно е в историческия маратон да излезе напред с човешкото си значение спрямо основния си съперник Путин, който нито един път не назова Навални по име, до момента в който той беше жив, въпреки да го загатваше неведнъж. Щом обаче Навални си отиде, незабавно си спомни името му. Чистак религиозна драма.

Това обаче е драма за бъдещето, а в този момент с публикуването на книгата на 26 езика в 36 страни се оказваме очевидци на мощното предизвикателство на самата книга както към създателя й, по този начин и към самата Русия.

Смисълът на предизвикването е в това, че тази книга, дебела повече от петстотин страници, е подробна автобиография на създателя, ориентирана на процедура към целия четящ свят. Дали като цяло обаче ще е забавна за читателите, чийто живот и ползи не са свързани със самата Русия? Доколко е забавен Алексей на света? Доколко е правомерно да го съпоставяме с същинските тежкоатлети на международния триумф като Нелсън Мандела или Че Гевара? Те все пак създадоха свои лични концепции за човешкото благополучие, свързани както с битката за расово тъждество, по този начин и с комунистическия блян. Тези концепции, всяка по своему, са ориентирани към бъдещето на самия човешки план, до момента в който планът на Навални е извърнат към бъдеща съветска реплика на към този момент приключения модел на свободния западен свят, който модел, сред нас казано, в този момент се пука по всички шевове.  

Ясно е, несъмнено, че да се живее в Европа е по-хубаво, по-спокойно и по-сладко, отколкото в властническата система на модерна Русия, само че Западът не дава обещание групово бъдеще. Той се брани като от досадни мухи и хапещи комари от проблемите, които го връхлитат, само че това не е форма на възсъздаване на утрешния ден. В ресурс Западът си има самостоятелното бъдеще на всеки собствен гражданин, само че и тази реализация постоянно буксува. Така че за какво да се натрапва на Русия бъдеще без бъдеще? Ясно е, че путинска Русия също няма в ресурс същинско бъдеще, има като цяло обещания, които бързо се трансформират съгласно създалата се обстановка и най-много от волята на нейния шеф. Той вижда бъдещето на Русия в личното си величие и от лекарите желае физическото си величие, а от включването на героите от войната с Украйна в подразделенията на новия хайлайф – политическата си безкрайност.

В скромното си руско юношество Навални боготвори американските джинси, дъвката и кока-колата – и написа за това със затрогващо наслаждение. Не излиза ли, че и като порасъл независим политик той все по този начин остава в плен на западните достижения, от колите до рокзвездите? Поклонник е на западната попкултура, от която на Запада постоянно му писва и той я отхвърля. Навални е добър публицист, стилът му е еластичен и се отличава с въображение. Но с огромната литература той постоянно спори по детски. Така да вземем за пример го нервира Мадам Бовари, тя била нищо спрямо Анна Каренина; само че пък романите на Мопасан били доста забавни. Мисля, че това не е инцидентно. „ Мадам Бовари “ е програмният разказ на Флобер, в който в действителност безпощадно е разказана човешката природа. Такова изложение отрязва крилата на политиците. Ако човек е толкоз изменнически слаб, то защо са ни промени и революции? Да си живеят хората в личните си лайна и да не надигат глава.

Доколкото може да се съди по книгата, Навални живее в съветската традиция на интелигентското почитание към съветския народ. Изпитва известни съмнения по отношение на това би трябвало ли руснаците да се гордеят с Родината си, само че като цяло в действителност е за страната Русия и напълно срещу страна от вида на Съветския съюз или днешната РФ.

Между прочее тук стартира да буксува и самото име на книгата. Патриот. За западното мислене сходно определение е напълно положително. Явно това заглавие се е появило по-скоро в средите на американските издатели, а не измежду съветските продължители на делото на Навални. В съветския език патриотът е доста по-амбивалентен. В съветското схващане има една страна – Русия, която е богата естествено и културно, която е примамлива и си коства да е свободна. Същевременно я има страната Русия – зандана на народите съгласно определението на съветските революционери. И най-после я има Родината, коктейла от страни и страни, който пропагандистите употребяват за култивиране на популацията. Патриотът е преди всичко човек, който обича Родината си. Дали Навални я е обичал? Едва ли.

Дълги десетилетия ще му напомнят младежкия му шовинизъм, обвързван с желанието да се помогне на руснаците, останали отвън рамките на Русия след разпадането на Съветския съюз, в действителност недомислените му думи за Крим като сандвич, който не се дава на различен току-тъй. Дори когато на него нарекат улици и площади в разнообразни места в Русия и по света, подозренията в неговата „ имперскост “ ще си останат; само че стремежът му да бъде обективен беше по-силен от грешките и словесните му издънки.

Той пристигна в политиката като нравоучител, погнусен от лъжите на руската власт, и очевидец на Чернобилската злополука от дете (по татко е украинец). Този морализъм понякога го превръщаше в романтик, той вярваше в прелестната Русия на бъдещето и оферираше да доплуваме, да изплуваме до нея посредством почтени избори и така нататък законни способи. Но за нас като начало не би било зле да си имаме най-елементарна естествена Русия, която, най-вероятно, ще се появи със промяната на режима по-скоро по биологични аргументи, в сравнение с посредством свободни избори. В този смисъл Навални беше идеалист, в действителност като младия Ленин, който замисля за Русия скок от феодализма в прелестната Русия на социализма.  Естествено, като политик Навални разбираше, че гласоподавателят, политическият му поддръжник, би трябвало да се изкуши с политическа фикция – приказното схващане е особено за руснаците.  Но до каква степен то би било разбираемо за международния четец на книгата „ Патриот “?

И най-после, до каква степен ще е забавна на този четец самата Русия в описанието на Навални? Това е, по този начин да се каже, второто предизвикателство на книгата. Би ли желал читателят да чете петстотин страници с в детайли изложение на нещастията на Русия, за склонността й към корупция, с която може да се болести и опозицията, както демонстрират скорошните финансови кавги, избухнали към този момент на Запад? Интересно ли ще му е да чете по какъв начин Елцин не съумява да стане новия Петър Първи, а се оказва основател на путинското идване на власт? Навални има доста искания към цяла навалица политици, от Медведев до Явлински, ръководителя на партията на умерените либерали. На места книгата наподобява на учебник по най-нова история на Русия, написан от подигравателен и оптимистичен даже в пандиза човек с персонална харизма и възприятие за комизъм.

В книгата има два значими момента на прехода от политическата същност на създателя към религиозните извори на Русия. Много хора в Русия обсъждаха и разискват и до през днешния ден за какво отровеният от висшата власт с „ Новичок “ и лежал седмици наред в берлинската болница Навални се върна в Русия. Между прочее една от най-хубавите елементи на книгата е отдадена на халюцинациите на отровения създател. Той вижда японски лекар, който го лекува, споделя му нещастието на живота си и му подарява свои стихове. Авторът се разплаква от обзелите го усеща – само че всичко това е единствено илюзия.

Долетелият в Русия Навални обаче не е илюзия. Незабавно го арестуваха и той не живя повече на независимост. Защо тогава въпреки всичко се върна?

И тогава си го мислех, и в този момент, че това негово решение е резултат от два метода на мислене. От позиция на здравия разсъдък, Навални нямаше в Русия друга работа, с изключение на да го вкарат в пандиза. Не можеше да се надява на благосклонност от страна на властта или на силата на съидейниците си, които пристигнаха да го посрещнат. Но във връщането му звучеше тематиката на мъченика, на съветския свят човек, който отива на гибел в името на една велика концепция. Религиозната тематика в книгата е събрана на едно място, в част от дневниците му от пандиза, които в книгата наподобяват като пост-автобиография. Навални твърди, че е християнски политик и че въпреки и да не има вяра във всички чудеса в Библията, приема напълно тематиката за саможертвата на самия Христос в името на спасението на човечеството. Тъкмо това имитиране на Христа – безконечната тематика на християнската философия и просвета -  дава на Навални силите да понесе и преодолее всички затворнически неволи, които се стоварват върху него явно по поредното предпочитание на неговия основен съперник.

Навални схваща, че ще лежи в пандиза до гибелта си. Споделя тези си мисли със брачната половинка си Юля – животът го е наградил с тази невероятна жена – и тя постоянно го схваща. Алексей е пресметнал, че би трябвало да излезе от пандиза през 2051 година – толкоз доста наказателни каузи са заведени против него. Но излиза по-рано. По-точно – полита към небесата на политическото величие. Тази книга е единствено началото на „ богатствата новина “ за неговата изгода за Русия. Мисля, че читателите по света ще се вслушат в тематиката за възнесението на нашия воин.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.