В Лиеж откриха оперния сезон с шедьовър на Джузепе Верди
„ Силата на ориста “ бе заглавието, с което Кралската опера на Валония в Лиеж отвори порти за аудитория след едногодишно спиране, провокирано от пандемията с ковид. Оперният спектакъл претърпя извънредно тежък интервал освен заради обстоятелството, че всички постановки бяха анулирани за фенове, само че и от неочакваната кончина през февруари 2021 година на артистичния шеф Стефано Мадзонис ди Пралафера. Театърът загуби водача си, който от 2007 година с неспирна безрезервност, обич и професионализъм издигна Лиежката опера измежду водещите европейски театри. Бързо бе разгласен конкурс за нов интендант и от октомври поста пое италианецът Стефано Паче, който в последните години бе отпред на Операта в Триест. Заглавията в афиша този сезон са към момента определени от починалия Стефано Мадзонис ди Пралафера. В този ред на мисли „ Силата на ориста “ се вписа в турбулентния и цялостен с тествания интервал за колектива в Лиеж. Начело на постановъчния екип бе Джани Сантучи, работил като помощник на Пралафера в голям брой продукции в Лиеж.
Веднага след повдигането на завесата се запитах къде през днешния ден в Европа към момента човек може да види исторически достоверна постановка, последваща до запетая либретото и замисъла на композитора. Постановката бе същинска приятност за окото, като интригата не бе осъвременена и фенът не бе съкрушен от спомагателни резултати и нововъведения. Сценографията на Гари МакКан отрази правдоподобно местата, на които се развива действието – от вкъщи на маркиз Калатрава до интериора на манастира „ Мадоната на ангелите “. Основното правоъгълно ядро на декора бе разграничено на две елементи, които посредством пневматичен механизъм се придвижваха отвесно пред погледа на фена при вдигната завеса. Особено красива бе картината в двора на манастира с известния хор „ La Vergine degli angeli “. Както постоянно костюмите на Фернан Руиц бяха превъзходни и детайлно направени.
Изпълнителският състав в шестте централни партии бе на доста високо равнище, без нито едно едва звено. В извънредно сложната роля на Леонора ди Варгас се изяви уругвайската певица Мария Хосе Сири, притежаваща лирико-спинтов глас с доста топъл тембър. Вокалните компликации на партията не представляваха проблем за сопраното. В арията „ Son giunta “ се почувства уплашената, бореща се за възмездие на прегрешението си жена, до момента в който фамозната молитва за нравствен мир „ Pace, pace “ порази със своята спокойна и плавна линия. В редица моменти Сири употребява майсторски топли и меки динамичности. Името на певицата получи международна популярност след присъединяване ѝ през 2016 година в влиятелното разкриване на сезона на Миланската Скала като Чо-Чо-Сан в „ Мадам Бътерфлай “.
Роденият във Верона италиански поетичен баритон Симоне Пиацола извърши партията на брата на Леонора – Дон Карлос. Певецът стартира спектакъла с леки интонационни съмнения, само че в огромните баритонови подиуми след паузата Пиацола впечатли с превъзходен Вердиев жанр и съвършена техника на дишането. Голямата песен „ Urna fatale “ прозвуча с хубаво легато и грациозност на линията. Баритонът сполучливо се причисли към тенора във високия звук на финала на втория мъжки дует.
Публиката в Лиеж има удоволствието да види в ролята на Дон Алваро световноизвестния тенор Марсело Алварес – извънредно умел артист с дългогодишна кариера по най-големите международни подиуми. Аржентинецът сподели желязно сигурна техника, безупречна интонация. В неговото театрално преобразяване се почувства буйната, буйна кръв на кралския перуански потомък. Вокалът на Алварес бе с огромна трагична плътност, високият му указател бе сигурен и необятен.
Звездният състав включваше и името на фамозния италианец Микеле Пертузи като Падре Гуардиано. Басът бе доста влиятелен както театрално, по този начин и вокално с експресивен и очебийно благородно обагрен вокал. Връхна точка на вечерта за мен бе дългият дует на Гуардиано и Леонора, изпълнен от Пертузи и Сири с огромно вокално майсторство и палитра от душевни страсти.
И в двете присъщи функции солистите бяха забележителни. Красивата грузинка Нино Сургуладзе, която преди няколко години плени публиката в Лиеж като Кармен, бе съблазнителна и радостна Прециозила. С нужната еластичност на гласа, мецосопраното се оправи решително с трънливите бравурни пасажи на ролята. Сургуладзе получи дълъг аплауз след завладяващия Ратаплан. Впечатляващ в другия смешен персонаж на Фра Мелитоне бе и Енрико Марабели – с кристално ясна дикция, изпъкнал и трагично осмислен звук. Сценичното му наличие също бе запаметяващо се. Интересен бе дуетът на Гуардиано и Мелитоне пред манастирските порти – рядко срещан номер за бас профундо и бас буфо. Убедителен Трабуко бе и лиричният тенор Максим Мелник, с неустоимата радостна ариета „ A buon mercato “.
Оркестърът бе в ръцете на италианския диригент Ренато Палумбо, който несъмнено управлява спектакъла с умерени, равномерни темпа. Маестрото акцентира по-скоро лиричната страна на Вердиевата партитура и в доста моменти прозвучаха прелестни меки динамичности. Инструменталните сола бяха доста акуратни. Ренато Палумбо избра оркестъра да има сигурна, само че най-вече съпровождаща роля на вокалните майстори, вместо да го трансформира в ослепителен, трагичен облик. Участието на хора на Операта в Лиеж, квалифициран от Денис Сегонд, също способства за триумфа на представлението. Особено се открои мъжкият, отшелнически хор с изумителни пианисими.
Снимки: Opéra Royal de Wallonie-Liège
Веднага след повдигането на завесата се запитах къде през днешния ден в Европа към момента човек може да види исторически достоверна постановка, последваща до запетая либретото и замисъла на композитора. Постановката бе същинска приятност за окото, като интригата не бе осъвременена и фенът не бе съкрушен от спомагателни резултати и нововъведения. Сценографията на Гари МакКан отрази правдоподобно местата, на които се развива действието – от вкъщи на маркиз Калатрава до интериора на манастира „ Мадоната на ангелите “. Основното правоъгълно ядро на декора бе разграничено на две елементи, които посредством пневматичен механизъм се придвижваха отвесно пред погледа на фена при вдигната завеса. Особено красива бе картината в двора на манастира с известния хор „ La Vergine degli angeli “. Както постоянно костюмите на Фернан Руиц бяха превъзходни и детайлно направени.
Изпълнителският състав в шестте централни партии бе на доста високо равнище, без нито едно едва звено. В извънредно сложната роля на Леонора ди Варгас се изяви уругвайската певица Мария Хосе Сири, притежаваща лирико-спинтов глас с доста топъл тембър. Вокалните компликации на партията не представляваха проблем за сопраното. В арията „ Son giunta “ се почувства уплашената, бореща се за възмездие на прегрешението си жена, до момента в който фамозната молитва за нравствен мир „ Pace, pace “ порази със своята спокойна и плавна линия. В редица моменти Сири употребява майсторски топли и меки динамичности. Името на певицата получи международна популярност след присъединяване ѝ през 2016 година в влиятелното разкриване на сезона на Миланската Скала като Чо-Чо-Сан в „ Мадам Бътерфлай “.
Роденият във Верона италиански поетичен баритон Симоне Пиацола извърши партията на брата на Леонора – Дон Карлос. Певецът стартира спектакъла с леки интонационни съмнения, само че в огромните баритонови подиуми след паузата Пиацола впечатли с превъзходен Вердиев жанр и съвършена техника на дишането. Голямата песен „ Urna fatale “ прозвуча с хубаво легато и грациозност на линията. Баритонът сполучливо се причисли към тенора във високия звук на финала на втория мъжки дует.
Публиката в Лиеж има удоволствието да види в ролята на Дон Алваро световноизвестния тенор Марсело Алварес – извънредно умел артист с дългогодишна кариера по най-големите международни подиуми. Аржентинецът сподели желязно сигурна техника, безупречна интонация. В неговото театрално преобразяване се почувства буйната, буйна кръв на кралския перуански потомък. Вокалът на Алварес бе с огромна трагична плътност, високият му указател бе сигурен и необятен.
Звездният състав включваше и името на фамозния италианец Микеле Пертузи като Падре Гуардиано. Басът бе доста влиятелен както театрално, по този начин и вокално с експресивен и очебийно благородно обагрен вокал. Връхна точка на вечерта за мен бе дългият дует на Гуардиано и Леонора, изпълнен от Пертузи и Сири с огромно вокално майсторство и палитра от душевни страсти.
И в двете присъщи функции солистите бяха забележителни. Красивата грузинка Нино Сургуладзе, която преди няколко години плени публиката в Лиеж като Кармен, бе съблазнителна и радостна Прециозила. С нужната еластичност на гласа, мецосопраното се оправи решително с трънливите бравурни пасажи на ролята. Сургуладзе получи дълъг аплауз след завладяващия Ратаплан. Впечатляващ в другия смешен персонаж на Фра Мелитоне бе и Енрико Марабели – с кристално ясна дикция, изпъкнал и трагично осмислен звук. Сценичното му наличие също бе запаметяващо се. Интересен бе дуетът на Гуардиано и Мелитоне пред манастирските порти – рядко срещан номер за бас профундо и бас буфо. Убедителен Трабуко бе и лиричният тенор Максим Мелник, с неустоимата радостна ариета „ A buon mercato “.
Оркестърът бе в ръцете на италианския диригент Ренато Палумбо, който несъмнено управлява спектакъла с умерени, равномерни темпа. Маестрото акцентира по-скоро лиричната страна на Вердиевата партитура и в доста моменти прозвучаха прелестни меки динамичности. Инструменталните сола бяха доста акуратни. Ренато Палумбо избра оркестъра да има сигурна, само че най-вече съпровождаща роля на вокалните майстори, вместо да го трансформира в ослепителен, трагичен облик. Участието на хора на Операта в Лиеж, квалифициран от Денис Сегонд, също способства за триумфа на представлението. Особено се открои мъжкият, отшелнически хор с изумителни пианисими.
Снимки: Opéra Royal de Wallonie-Liège
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ