Сигурно ви се е случвало да разказвате на децата си

Сигурно ви се е случвало да разказвате на децата си за своето детство, за самоделните ви занимания, за бандата пред блока, а те да ви гледат със състрадателен взор, възкликвайки: „ Мамо, по какъв начин не сте умрели от досада? " Но тъкмо в този миг, вместо да се вайкаме, че технологиите са изкривили визиите на актуалните деца за благополучие, би трябвало да си дадем ясна сметка, че вероятно същото са си мислели и нашите родители, когато са ни разказвали за игрите на кокалчета, а ние сме им мрънкали за куклата от Корекома.

Преди да тръгнем да убеждаваме наследниците си какъв брой щастливи сме били тъй като сме ритали топки, а не сме висели пред компютрите, е хубаво да осъзнаем, че всяко потомство има своите потребности и те постоянно са разнообразни от тези на предходното. Оплаквайки днешните малчугани, че нямат детство като нашето, в техните очи наподобява все едно Москвич съжалява S-класа. Това е един неминуем развой, който не можем да спрем и в случай че се опитаме сигурно ще стане по-лошо.

Изолирайки детето си от модерните технологии, налагайки му модела на своето детство, рискуваме да отгледаме асоциален субект, който ще изпадне в информативен потрес сега щом излезе отвън капсулата на времето. Тогава той ще пристигна и ще ни потърси сметка задето не сме му споделили, че светът е по-голям от поляната пред къщата. Ще сме основали Маугли от една отминала ера – неспособен да се приспособява и приспособява.

Това, че детето ни обича да поема информацията от Интернет не значи, че ние не можем да го научим да обича и книгите. Това, че харесва iPad-а си не значи, че не би трябвало да се постараем да му осигурим здравословна среда, в която да пораства. Наше обвързване е да изградим моста, по който опита и мъдростта на предишното да доближат до сегашното, с цел да създадем едно по-добро бъдеще за децата си. Най-голямата ни неточност обаче би била да заставим тези след нас да наподобяват изцяло на нас.

Навремето Стефан Цанев насочи едно извънредно обръщение:

„ Както споделя Моисей: „ Роденият в иго не може да бъде свободен " тъй като робско мляко е сукал, по тази причина пророкът е въртял евреите 40 години из пустинята, преди да ги заведе в Ханаан, въртял ги е преднамерено, до момента в който почине и последният роден в иго, в това число и той, в това число и аз – до момента в който не измрем всички ние, родени в иго, държавният ни транспортен съд ще се клатушка на едно място, както споделя Стамболов, България ще стане същински свободна и демократична едвам след 30-40 години, когато ръководството на страната ще се поеме от момчетата и девойките, които в този момент се раждат, те ще бъдат други хора, умни, положителни и безкористни, за една чест ще служат на отечеството си, а какъв брой й би трябвало на тази райска страна, превърната в пъкъл, още веднъж да стане парадайс?... Само, дай Боже, да не заразим децата си с иго, апелирам ви – не ги възпитавайте, оставете ги да порастват свободни и непокорни, нас кучета ни яли, апелирам ви, в случай че в действителност обичате България, бъдете милостиви към децата си – не ги опитомявайте, не ги дресирайте да наподобяват на вас... "

Вярно, тези слова носят малко по-различен смисъл и бяха адресирани до родителите ни. Но може би в този момент е нашето време да спрем да вдишваме носталгията по предишното и да осъзнаем, че с цел да отгледаме пълностоен правоприемник не е наложително всекидневието му да мирише на плява и дим. Важното е да сложим моралната основа за един предстоящ благополучен човек. Защото щастливият човек е добър човек.

Другото тече, „ всичко тече, времето няма бряг и ни влече! "