Сбъднаха се предимно лошите прогнози на фантастите
- Сигурно ви е омръзнало да говорите за „ Галактика “, само че като дете, израснало през 80-те, няма по какъв начин да не го отбележа - библиотеката и нейните корици бяха нещо „ извънземно “ в зрелия социализъм. От дистанцията на времето по какъв начин гледате на тези 10 години от работата си на художник?
- Тази година се случи по този начин, че дадох толкоз доста изявленията по отношение на поредицата " Галактика ", че сама си омръзнах! Какво ново и забавно да кажа на читателите - от дистаницията на времето със слисване констатирам колко бързо лети то… Във всички случаи си припомням много хубави и забавни неща, които са се случили. Разбира се, и това какъв брой приятна ми беше работата по кориците на " Галактика ". Тя стартира през 1979 година, тогава „ зрелият “ застой беше много застоял по причина на ръководството на склеротичния аеропаг на политбюро на руската компартия отпред с Брежнев. На този декор щастливо шарените и преинтересни първи книги на " Галактика " бяха наслада за читателите. Една от книжките излезе на 1 май сутринта и до 11.30 часа целият тираж от 100 000 се разграби.
- Над 100 тома, в огромната си част първи преводи на западни създатели, неповторим образен жанр, тиражи по 100 000 бр. - и преди, а и в този момент, през демокрацията, е мъчно да се сетим за концептуално издателско начинание от подобен мащаб. Как съумя Милан Асадуров да го направи и как избраха вас за художник на кориците?
- Милан Асадуров издаде една своя автобиографична книга - „ 61 “, и там е описал началото на основаването на библиотеката - нещо, което не е било по никакъв начин лесна работа, само че да разказвам отново неговите мемоари, не е правилно. Какво знаех аз - само това, че графичното оформление е предоставено на Богдан Мавродинов и на мъжа ми Жеко Алексиев, а те ме накараха да обрисувам първите корици. Нищо повече. Правенето на поредност мога да оприлича на бременност. Не се знае какво ще се роди след 9 месеца и дали роденото ще стане почтен човек, само че и в двата случая всичко стартира с огромен възторг. Ние тримата си харесвахме кориците, варненското издателство и техният художник Иван Кенаров ги харесваха, най-после и читателите ги харесваха, това значи триумф. Но никой не се прехласваше до давност от този триумф, работата се движеше съзнателно, ние всички сме експерти.
- Чели сте всичките книги, преди да ги илюстрирате. (Днес май не всички художници вършат това.) Само текстът ли ви въодушевяваше, или търсехте и други проекции?
- Вдъховението не е обичана дума на художниците, представям си го смешно - по какъв начин вдъхвам и ме осенява, сграбчвам четките и стартирам да работя. Трябва да има концепция и тя да се осъществя по най-хубавия метод. Идеите се раждат с друга скорост, само че, както споделих, експертите работят по този начин, че да не чакат липса на хрумвания да пречи на работата, търсят ги и ги намират в рационални периоди.
- Фантастиката не беше ли една от по-възможните форми на независимост в ония времена?
- Очевидно е била. Но хората си намираха разнообразни форми на вътрешна независимост, че дори и на външна - успяваха да пътуват оттатък Желязната завеса, да подлагат на критика, да търсят информация за развиването на света, за това кое е положително и кое - неприятно. Е, фантастиката оказва помощ за душевния комфорт, както прочее всяка хубава книга.
- Сбъднаха ли се, за положително или за неприятно, прогнозите на фантастите? За тях даже 2001 звучеше като галактически отдалечена година...
- Сбъднаха се, това е толкоз явно. И то се сбъднаха най-вече неприятните прогнози. Писателите могат да бъдат ясновидци. Мислят разумно и разумната структура, която построяват, дава този резултат, на който сме очевидци през днешния ден. Жул Верн е изпратил хора на Луната през предишния век.
- Знам, че не обичате цифровото изобразяване, очевидно сте скептична към новите технологии?
- Никак не съм скептична към технологиите, а към тяхното потребление в някои случаи. Може да се рисува и с ръцете, и с краката, може и цифрово, може всячески, значим е резултатът. Наистина не одобрявам множеството цифрови рисунки, в тях няма живец, наподобяват прекомерно зализани. Просто това е характерът на цифровата технология, тъй като няма контакт сред материалните носители на една рисунка - хартията и нейната фактура, типът на боята, ръката, която се движи с туптяща кръв в нея. Това прави живот.
- Правили сте и анимационни филми, а наскоро издадохте първата си стихосбирка „ Неусетно “. Как става „ прескачането “ сред изкуствата?
- Става естествено. Имаш концепция, реализираш я. Обаче не мога да осъществявам концепция с балет или с музика, тези гении Бог не ми е дал.
- През последните седмици илюстрацията притегли извънредно обществено внимание у нас около кориците на доайена Любен Зидаров за „ Хари Потър “. Какво е мнението ви за тази полемика?
- Първо се потресох, тъй като Любен Зидаров е обичан мой художник, след това разбрах, че хората имат право на персонален усет и той не може да се промени току-тъй. По принцип човечеството не обича измененията, изключително когато са внезапни. Бог, цар, народ, войни, чума. Това е Средновековието, няколко века без промени нито за положително, нито за зло. На нас в този момент Средновековието ни наподобява ужасно и тъмно, само че то е било без особени разтърсвания. А единствено предишния (XX) век колко разтърсвания преживя човечеството. Тази неустановеност ни докара такава неврастения, че тя избива в невероятни форми през днешния ден.
- Какво мислите за поговорката „ Не съди за книгата по корицата “?
- Не съм чувала тази сентенция. " По облеклата посрещат, по мозъка изпращат " знам…. Просто нищо не би трябвало да е преждевременно. Но на мозъка това му е работата, незабавно да си сформира мнение за каквото и да било. Впоследствие може да се кае, от време на време горчиво.
- Тази година се случи по този начин, че дадох толкоз доста изявленията по отношение на поредицата " Галактика ", че сама си омръзнах! Какво ново и забавно да кажа на читателите - от дистаницията на времето със слисване констатирам колко бързо лети то… Във всички случаи си припомням много хубави и забавни неща, които са се случили. Разбира се, и това какъв брой приятна ми беше работата по кориците на " Галактика ". Тя стартира през 1979 година, тогава „ зрелият “ застой беше много застоял по причина на ръководството на склеротичния аеропаг на политбюро на руската компартия отпред с Брежнев. На този декор щастливо шарените и преинтересни първи книги на " Галактика " бяха наслада за читателите. Една от книжките излезе на 1 май сутринта и до 11.30 часа целият тираж от 100 000 се разграби.
- Над 100 тома, в огромната си част първи преводи на западни създатели, неповторим образен жанр, тиражи по 100 000 бр. - и преди, а и в този момент, през демокрацията, е мъчно да се сетим за концептуално издателско начинание от подобен мащаб. Как съумя Милан Асадуров да го направи и как избраха вас за художник на кориците?
- Милан Асадуров издаде една своя автобиографична книга - „ 61 “, и там е описал началото на основаването на библиотеката - нещо, което не е било по никакъв начин лесна работа, само че да разказвам отново неговите мемоари, не е правилно. Какво знаех аз - само това, че графичното оформление е предоставено на Богдан Мавродинов и на мъжа ми Жеко Алексиев, а те ме накараха да обрисувам първите корици. Нищо повече. Правенето на поредност мога да оприлича на бременност. Не се знае какво ще се роди след 9 месеца и дали роденото ще стане почтен човек, само че и в двата случая всичко стартира с огромен възторг. Ние тримата си харесвахме кориците, варненското издателство и техният художник Иван Кенаров ги харесваха, най-после и читателите ги харесваха, това значи триумф. Но никой не се прехласваше до давност от този триумф, работата се движеше съзнателно, ние всички сме експерти.
- Чели сте всичките книги, преди да ги илюстрирате. (Днес май не всички художници вършат това.) Само текстът ли ви въодушевяваше, или търсехте и други проекции?
- Вдъховението не е обичана дума на художниците, представям си го смешно - по какъв начин вдъхвам и ме осенява, сграбчвам четките и стартирам да работя. Трябва да има концепция и тя да се осъществя по най-хубавия метод. Идеите се раждат с друга скорост, само че, както споделих, експертите работят по този начин, че да не чакат липса на хрумвания да пречи на работата, търсят ги и ги намират в рационални периоди.
- Фантастиката не беше ли една от по-възможните форми на независимост в ония времена?
- Очевидно е била. Но хората си намираха разнообразни форми на вътрешна независимост, че дори и на външна - успяваха да пътуват оттатък Желязната завеса, да подлагат на критика, да търсят информация за развиването на света, за това кое е положително и кое - неприятно. Е, фантастиката оказва помощ за душевния комфорт, както прочее всяка хубава книга.
- Сбъднаха ли се, за положително или за неприятно, прогнозите на фантастите? За тях даже 2001 звучеше като галактически отдалечена година...
- Сбъднаха се, това е толкоз явно. И то се сбъднаха най-вече неприятните прогнози. Писателите могат да бъдат ясновидци. Мислят разумно и разумната структура, която построяват, дава този резултат, на който сме очевидци през днешния ден. Жул Верн е изпратил хора на Луната през предишния век.
- Знам, че не обичате цифровото изобразяване, очевидно сте скептична към новите технологии?
- Никак не съм скептична към технологиите, а към тяхното потребление в някои случаи. Може да се рисува и с ръцете, и с краката, може и цифрово, може всячески, значим е резултатът. Наистина не одобрявам множеството цифрови рисунки, в тях няма живец, наподобяват прекомерно зализани. Просто това е характерът на цифровата технология, тъй като няма контакт сред материалните носители на една рисунка - хартията и нейната фактура, типът на боята, ръката, която се движи с туптяща кръв в нея. Това прави живот.
- Правили сте и анимационни филми, а наскоро издадохте първата си стихосбирка „ Неусетно “. Как става „ прескачането “ сред изкуствата?
- Става естествено. Имаш концепция, реализираш я. Обаче не мога да осъществявам концепция с балет или с музика, тези гении Бог не ми е дал.
- През последните седмици илюстрацията притегли извънредно обществено внимание у нас около кориците на доайена Любен Зидаров за „ Хари Потър “. Какво е мнението ви за тази полемика?
- Първо се потресох, тъй като Любен Зидаров е обичан мой художник, след това разбрах, че хората имат право на персонален усет и той не може да се промени току-тъй. По принцип човечеството не обича измененията, изключително когато са внезапни. Бог, цар, народ, войни, чума. Това е Средновековието, няколко века без промени нито за положително, нито за зло. На нас в този момент Средновековието ни наподобява ужасно и тъмно, само че то е било без особени разтърсвания. А единствено предишния (XX) век колко разтърсвания преживя човечеството. Тази неустановеност ни докара такава неврастения, че тя избива в невероятни форми през днешния ден.
- Какво мислите за поговорката „ Не съди за книгата по корицата “?
- Не съм чувала тази сентенция. " По облеклата посрещат, по мозъка изпращат " знам…. Просто нищо не би трябвало да е преждевременно. Но на мозъка това му е работата, незабавно да си сформира мнение за каквото и да било. Впоследствие може да се кае, от време на време горчиво.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ