Добрият стрес и изграждането на мозъчен резерв
Сигурно се питате - това пък какво е и има ли въобще такова нещо, като добър стрес?
Има, да. Добрият стрес поддържа мозъка ни еластичен. А гъвкавият мозък може да се приспособява елементарно, да остане преносим, предвидлив, обвързван с общността и справящ се с непрекъснатите промени, които ни носи живота. Добрият стрес ни стимулира, като задейства нашето любознание, разпалва ентусиазма и храни творчеството ни.
Хормонът допамин е основен невротрансмитер за подсилването на вътрешното ни награждаване. Ние можем да подтикваме неговото произвеждане по два метода - здравословно и нездравословно. Препоръчителната форма за образуване на допамин в организма е научаването на нещо ново и тръпката, възбудата, която идва с него - преодоляването на някакъв музикален инструмент, триумф от използването на нова рецепта за готвене, асимилиране на карането на ролери или пък по какъв начин да описваме занимателно вицове.
Ако се занимаваме да вземем за пример с някаква научна работа, може би си мислим, че научаваме задоволително доста нови неща. Вярно е, че невронните ни пътища по отношение на правенето на научни проучвания биха били добре развити, само че да се научим да танцуваме танго, да готвим лазаня или да приказваме непознат език, биха построили доста повече мозъчен запас у нас.
За задачата е належащо да вършим кардинално нови неща за нас, да им отделяме съществено внимание, прочувствено да се ангажираме с тях и да задържаме интереса си за дълго.
Друг, въпреки и не толкоз провокационен метод за трениране на мозъка са игрите, вид кръстословица, пасианси, судоку, компютърни игри. Тук има няколко специфики, обаче. Първата е, че когато практикуваме да вземем за пример судоку, ние с времето ставаме по-добри в него, само че то няма особена практическа стойност и няма доста благоприятни условия да интегрираме новите си познания и умения в живота. Освен това, при всички сходни игри има едно характерно подтискане на прочувствената ни страна. Като форма за самоанестезиране, игрите са един тип опиат от първа класа, който елементарно ни оказва помощ да отстраним възприятията си. Нивото на допамина се качва доста, само че по-скоро ни приближава до ръба на пристрастяването, в сравнение с ни е потребно за основаването на мозъчен запас.
Така че, в случай че желаеме да се разширяваме, да обогатяваме връзките сред двете си мозъчни полукълба, да построяваме нови невронни пътеки и по този метод да удължим живота и задълбочим здравето и потенциала на умствената част от нас, да запретнем ръкави и да потърсим какви нови неща биха ни донесли наслада, до момента в който ги учим и да започваме:)
Има, да. Добрият стрес поддържа мозъка ни еластичен. А гъвкавият мозък може да се приспособява елементарно, да остане преносим, предвидлив, обвързван с общността и справящ се с непрекъснатите промени, които ни носи живота. Добрият стрес ни стимулира, като задейства нашето любознание, разпалва ентусиазма и храни творчеството ни.
Хормонът допамин е основен невротрансмитер за подсилването на вътрешното ни награждаване. Ние можем да подтикваме неговото произвеждане по два метода - здравословно и нездравословно. Препоръчителната форма за образуване на допамин в организма е научаването на нещо ново и тръпката, възбудата, която идва с него - преодоляването на някакъв музикален инструмент, триумф от използването на нова рецепта за готвене, асимилиране на карането на ролери или пък по какъв начин да описваме занимателно вицове.
Ако се занимаваме да вземем за пример с някаква научна работа, може би си мислим, че научаваме задоволително доста нови неща. Вярно е, че невронните ни пътища по отношение на правенето на научни проучвания биха били добре развити, само че да се научим да танцуваме танго, да готвим лазаня или да приказваме непознат език, биха построили доста повече мозъчен запас у нас.
За задачата е належащо да вършим кардинално нови неща за нас, да им отделяме съществено внимание, прочувствено да се ангажираме с тях и да задържаме интереса си за дълго.
Друг, въпреки и не толкоз провокационен метод за трениране на мозъка са игрите, вид кръстословица, пасианси, судоку, компютърни игри. Тук има няколко специфики, обаче. Първата е, че когато практикуваме да вземем за пример судоку, ние с времето ставаме по-добри в него, само че то няма особена практическа стойност и няма доста благоприятни условия да интегрираме новите си познания и умения в живота. Освен това, при всички сходни игри има едно характерно подтискане на прочувствената ни страна. Като форма за самоанестезиране, игрите са един тип опиат от първа класа, който елементарно ни оказва помощ да отстраним възприятията си. Нивото на допамина се качва доста, само че по-скоро ни приближава до ръба на пристрастяването, в сравнение с ни е потребно за основаването на мозъчен запас.
Така че, в случай че желаеме да се разширяваме, да обогатяваме връзките сред двете си мозъчни полукълба, да построяваме нови невронни пътеки и по този метод да удължим живота и задълбочим здравето и потенциала на умствената част от нас, да запретнем ръкави и да потърсим какви нови неща биха ни донесли наслада, до момента в който ги учим и да започваме:)
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ