Защо литературата за самопомощ почти никога не върши работа?
Сигурно е много необичайно това разобличаване да пристигна от психоаналитик който написа “селф хелп ” публикации (но не само), а може би би трябвало да го разберете точно от мен.
Тази „ самоубийствена публикация ” замислих преди години, когато в ръцете ми попадна една книга на Хорхе Букай. Не ме разбирайте неправилно, индивидът е експерт с дълготраен опит. Аз самата се възхитих на извънредно увлекателния му жанр на писане и лекотата, с която обясняваше комплицираните концепции на логиката на психиката и психоанализата с елементарни думи. И това в случай че не е професионализъм! Защо тогава го отхвърлям?
На първо място е субективният фактор при избора на четиво . Има голяма заплаха да изберете четиво, което просто затвърждава убежденията ви. Така не си помагате. Ако сте студена, манипулативна и качествените мъже ви заобикалят, доста евентуално е да си изберете четиво от рода „ Мъжете са задници и в случай че не ги мачкате, те ще мачкат вас! ”. Ако сте обезверен шушумига, несъмнено ще си изберете „ Как да угодим на всяка жена ”. Обсесивните и свръхпротективни съпруги и майки биха потърсили „ Какви рискове дебнат децата ни в храната/ на улицата/ в учебно заведение ” и така нататък Надали ще се отдалечите изключително доста от удобната си зона и ще затвърдите убежденията си, които, щом сте се докарали до рецесия, евентуално са неправилни.Философиите за живота са красиви и вдъхновяващи, само че те не са самият живот.Голямо въздействие оказва и анонимността при четене на книги за самопомощ. Хората рядко се допитват до близки и познати при избора на сходна литература, още по-малко – до експерти. Когато поръчате книга по интернет и я изчетете от кора до кора, хлипащи в тоалетната, това не ви оказва помощ да признаете пред света, че имате проблем. Признаването на казуса е първата крачка за решаването му.
Генералните изводи също не ви оказват помощ изключително. Дори една книга доста да ви хареса, до седмица към този момент не помните нищо от нея. Предъвканите изречения за полезността на живота, свободата на мисълта и позитивната настройка не вземат решение проблеми. Да, може би до момента в който четете, се чувствате по-добре – утешени, стимулирани, по-оптимистично настроени, само че какъв брой дълго трае това възприятие? Тези книги не са писани персонално за вас, не засягат вашия съответен проблем, не са съобразени с неповторимата композиция от страсти и прекарвания, които единствено вие сте изживели. Философиите за живота са красиви и вдъхновяващи, само че те не са самият живот. Постарайте се да вършиме разликата сред двете.
Личният ми съвет е: в случай че казусът е от дълго и по този начин и не се справяте сами с превъзмогването му, потърсете си терапевт. Но в случай че това не е допустимо в тази ситуация заради ред аргументи, най-малко използвайте литературата по предопределение, а точно – да си помогнете.
Как да избегнете клопките на самозаблудата и да извлечете оптималната изгода от литературата за самопомощ?
Признайте казуса си. Говорете с околните си откровено и разкрепостено за това, което ви тревожи. Те ви познават и могат доста съответно да се включат в решаването му. Ако те самите са прекомерно надълбоко намесени в самия проблем, обърнете се към приближен и справедлив прочут, другар или сътрудник. Важното е да ви познава добре и да е доброжелателен към вас.
След като казусът към този момент не е неизвестен, не натоварвайте прекомерно хората с него. На този стадий може да пристъпите към литературата. Бъдете отворени и сериозни за всевъзможни отзиви и решения.
Предлагам ви следното упражнение. Посетете щанда с книги за самопомощ с приятел/ка, препоръчайте си взаимно книги. Може изборът на непряк човек, който познава вас и слабите ви страни да е доста по-адекватен от вашия личен, изключително в миг на мощни страсти. Никога не се обиждайте, приемете рецензията под форма на книга. Може приятелят да не е прав, само че всеки има право на мнение. Изслушайте го, изчетете книгата, замислете се и си извадете поучения. Помнете, че това е единствено едно персонално мнение и предложение за решение, друго от вашето. Струва си да го анализирате.За да не забравите единствено след седмица всичко прочетено в книгите, четете интензивно. След всяка глава си водете мемоари какво ви се е сторило най-полезно и по какъв начин тъкмо се свързва то с съответния ви проблем. След седмица или месец прочетете записките си, отбележете до каква степен сте стигнали в решението и дали въобще сте го приложили, в случай че не – за какво.
Проблем не се взема решение пасивно. Четенето на книга не ви дава повече умения да се справяте с съответната компликация, само че може да ви даде хрумвания и скъпи препоръки. Помогнете на един експерт на другия завършек на земното кълбо, който в никакъв случай не сте срещали, да ви помогне, и тогава – кой знае? – тази книга може да се окаже най-добре изхарчените 10 лв. в живота ви и най-заслужените 5 $ в кариерата на създателя.
Мила Петкова
Мила Петкова e основателка, създател и редактор на уеб страницата за онлайн психология . Занимавала се e с европроекти в обществената сфера, разработвала e обучителни стратегии и тренинги. През 2010 година приключва магистратура по психоанализа в Испания и сега е докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет “Комплутенсе ”.
Тази „ самоубийствена публикация ” замислих преди години, когато в ръцете ми попадна една книга на Хорхе Букай. Не ме разбирайте неправилно, индивидът е експерт с дълготраен опит. Аз самата се възхитих на извънредно увлекателния му жанр на писане и лекотата, с която обясняваше комплицираните концепции на логиката на психиката и психоанализата с елементарни думи. И това в случай че не е професионализъм! Защо тогава го отхвърлям?
На първо място е субективният фактор при избора на четиво . Има голяма заплаха да изберете четиво, което просто затвърждава убежденията ви. Така не си помагате. Ако сте студена, манипулативна и качествените мъже ви заобикалят, доста евентуално е да си изберете четиво от рода „ Мъжете са задници и в случай че не ги мачкате, те ще мачкат вас! ”. Ако сте обезверен шушумига, несъмнено ще си изберете „ Как да угодим на всяка жена ”. Обсесивните и свръхпротективни съпруги и майки биха потърсили „ Какви рискове дебнат децата ни в храната/ на улицата/ в учебно заведение ” и така нататък Надали ще се отдалечите изключително доста от удобната си зона и ще затвърдите убежденията си, които, щом сте се докарали до рецесия, евентуално са неправилни.Философиите за живота са красиви и вдъхновяващи, само че те не са самият живот.Голямо въздействие оказва и анонимността при четене на книги за самопомощ. Хората рядко се допитват до близки и познати при избора на сходна литература, още по-малко – до експерти. Когато поръчате книга по интернет и я изчетете от кора до кора, хлипащи в тоалетната, това не ви оказва помощ да признаете пред света, че имате проблем. Признаването на казуса е първата крачка за решаването му.
Генералните изводи също не ви оказват помощ изключително. Дори една книга доста да ви хареса, до седмица към този момент не помните нищо от нея. Предъвканите изречения за полезността на живота, свободата на мисълта и позитивната настройка не вземат решение проблеми. Да, може би до момента в който четете, се чувствате по-добре – утешени, стимулирани, по-оптимистично настроени, само че какъв брой дълго трае това възприятие? Тези книги не са писани персонално за вас, не засягат вашия съответен проблем, не са съобразени с неповторимата композиция от страсти и прекарвания, които единствено вие сте изживели. Философиите за живота са красиви и вдъхновяващи, само че те не са самият живот. Постарайте се да вършиме разликата сред двете.
Личният ми съвет е: в случай че казусът е от дълго и по този начин и не се справяте сами с превъзмогването му, потърсете си терапевт. Но в случай че това не е допустимо в тази ситуация заради ред аргументи, най-малко използвайте литературата по предопределение, а точно – да си помогнете.
Как да избегнете клопките на самозаблудата и да извлечете оптималната изгода от литературата за самопомощ?
Признайте казуса си. Говорете с околните си откровено и разкрепостено за това, което ви тревожи. Те ви познават и могат доста съответно да се включат в решаването му. Ако те самите са прекомерно надълбоко намесени в самия проблем, обърнете се към приближен и справедлив прочут, другар или сътрудник. Важното е да ви познава добре и да е доброжелателен към вас.
След като казусът към този момент не е неизвестен, не натоварвайте прекомерно хората с него. На този стадий може да пристъпите към литературата. Бъдете отворени и сериозни за всевъзможни отзиви и решения.
Предлагам ви следното упражнение. Посетете щанда с книги за самопомощ с приятел/ка, препоръчайте си взаимно книги. Може изборът на непряк човек, който познава вас и слабите ви страни да е доста по-адекватен от вашия личен, изключително в миг на мощни страсти. Никога не се обиждайте, приемете рецензията под форма на книга. Може приятелят да не е прав, само че всеки има право на мнение. Изслушайте го, изчетете книгата, замислете се и си извадете поучения. Помнете, че това е единствено едно персонално мнение и предложение за решение, друго от вашето. Струва си да го анализирате.За да не забравите единствено след седмица всичко прочетено в книгите, четете интензивно. След всяка глава си водете мемоари какво ви се е сторило най-полезно и по какъв начин тъкмо се свързва то с съответния ви проблем. След седмица или месец прочетете записките си, отбележете до каква степен сте стигнали в решението и дали въобще сте го приложили, в случай че не – за какво.
Проблем не се взема решение пасивно. Четенето на книга не ви дава повече умения да се справяте с съответната компликация, само че може да ви даде хрумвания и скъпи препоръки. Помогнете на един експерт на другия завършек на земното кълбо, който в никакъв случай не сте срещали, да ви помогне, и тогава – кой знае? – тази книга може да се окаже най-добре изхарчените 10 лв. в живота ви и най-заслужените 5 $ в кариерата на създателя.
Мила Петкова
Мила Петкова e основателка, създател и редактор на уеб страницата за онлайн психология . Занимавала се e с европроекти в обществената сфера, разработвала e обучителни стратегии и тренинги. През 2010 година приключва магистратура по психоанализа в Испания и сега е докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет “Комплутенсе ”.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ