Songs That Saved Your Life
Сигурна съм, че всеки, израснал през 80-те или 90-те, знае защо става въпрос. В случая съм цитирала заглавието на книгата на Саймън Годар за The Smiths и Мориси, само че за всеки от нас има още доста други музиканти и песни от тези години, които в някакъв смисъл в действителност са избавили живота ни… Музиката беше като въже, опънато над света – помагаше ни да продължим, само че на отдалеченост, да имаме собствен, сърдечен взор за нещата, да виждаме там, където другите не могат, да сме красиво тъжни и умно влюбени. Музиката беше доста огромна част от света, в който искахме и можехме да живеем.
Сигурно тъй като пораснах, само че ми се коства, че в този момент към този момент няма такава музика. Или в случай че я има, тя е отново на същите групи – не инцидентно по концертите на старите ни любимци – Depeche Mode са единствено един образец – идват толкоз доста деца, които не са били родени в най-дивите години на Дейв и Сие.
Последните два месеца бяха едни от най-хубавите за нашата музика. Не просто тъй като се появиха албуми на някои от най-старите ни любимци или предстоят напълно скоро, а тъй като всички те са тъкмо каквито ги чакахме – без странни опити, а безусловно разпознаваеми, тъй че още в първата минута се усмихваме на познатото възприятие. При това някои от тези музиканти бяха изчезнали от години и към този момент нямахме огромни очаквания да ги чуем още веднъж. Или да ги чуем още веднъж дружно. Ето пет от най-любимите: David Bowie – The Next Day – след цели 10 години безмълвие, новият му албум следва да излезе на 11-ти март, само че към този момент беше пуснат за гратис слушане. В този албум има всичко, поради което обичаме Боуи и задоволително, с цел да се влюби в него човек, който в никакъв случай до момента не го е чувал – сигурно ще има доста такива. Nick Cave and The Bad Seeds – Push the Sky Away – Ник Кейв обича да опитва и му се получава добре – освен в музиката. Книгите му са брутални, филмите – също. The Bad Seeds e може би най-сполучливия му музикален план, в тази ситуация събран в първичния си състав и надлежно и албумът е Ник Кейв от най-хубавия – тъмен повествовател на приказки. Любим!
Johnny Marr – The Messenger – когато чу първите акомпанименти на този албум, синът ми попита – Това Мориси ли е? Не е, само че това е един доста сходен на The Smiths албум – по-малко вокално и безусловно като музика – въпреки всичко музиката на The Smiths е Джони. В изявление за последния брой на GQ той споделя за дългия път към този пръв солов план, за ужаса на човек като него – безконечен член на група – да поеме цялата отговорност за един музикален артикул. Може да е спокоен – справил се е добре.
Suede – Bloodsports – и този албум чакаме през март, само че от чутото до момента имаме най-приятни интуиции. Във всеки случай звучи доста по-добре от всичко, което членовете на групата съумяха да създадат независимо. Не може да не прибавя и какъв брой добре наподобява Брет Андерсън – да се остарява красиво е сложна работа.
Atoms For Peace – Amok – това е следващата звездна продукция на солиста на Radiohead Tom Yorke, с присъединяване на музиканти от Red Hot Chili Peppers, REM и Beck. Ако харесвате Eraser – първия му албум – то и този ще ви хареса сигурно. Том обича да опитва с най-некомерсиалната част от музиката на Рейдиохед – особени вокали, монотонно повтарящи се претекстове, само че за почитателите това е познато, успокояващо и красиво. И тук е по този начин.
Сигурно тъй като пораснах, само че ми се коства, че в този момент към този момент няма такава музика. Или в случай че я има, тя е отново на същите групи – не инцидентно по концертите на старите ни любимци – Depeche Mode са единствено един образец – идват толкоз доста деца, които не са били родени в най-дивите години на Дейв и Сие.
Последните два месеца бяха едни от най-хубавите за нашата музика. Не просто тъй като се появиха албуми на някои от най-старите ни любимци или предстоят напълно скоро, а тъй като всички те са тъкмо каквито ги чакахме – без странни опити, а безусловно разпознаваеми, тъй че още в първата минута се усмихваме на познатото възприятие. При това някои от тези музиканти бяха изчезнали от години и към този момент нямахме огромни очаквания да ги чуем още веднъж. Или да ги чуем още веднъж дружно. Ето пет от най-любимите: David Bowie – The Next Day – след цели 10 години безмълвие, новият му албум следва да излезе на 11-ти март, само че към този момент беше пуснат за гратис слушане. В този албум има всичко, поради което обичаме Боуи и задоволително, с цел да се влюби в него човек, който в никакъв случай до момента не го е чувал – сигурно ще има доста такива. Nick Cave and The Bad Seeds – Push the Sky Away – Ник Кейв обича да опитва и му се получава добре – освен в музиката. Книгите му са брутални, филмите – също. The Bad Seeds e може би най-сполучливия му музикален план, в тази ситуация събран в първичния си състав и надлежно и албумът е Ник Кейв от най-хубавия – тъмен повествовател на приказки. Любим!
Johnny Marr – The Messenger – когато чу първите акомпанименти на този албум, синът ми попита – Това Мориси ли е? Не е, само че това е един доста сходен на The Smiths албум – по-малко вокално и безусловно като музика – въпреки всичко музиката на The Smiths е Джони. В изявление за последния брой на GQ той споделя за дългия път към този пръв солов план, за ужаса на човек като него – безконечен член на група – да поеме цялата отговорност за един музикален артикул. Може да е спокоен – справил се е добре.
Suede – Bloodsports – и този албум чакаме през март, само че от чутото до момента имаме най-приятни интуиции. Във всеки случай звучи доста по-добре от всичко, което членовете на групата съумяха да създадат независимо. Не може да не прибавя и какъв брой добре наподобява Брет Андерсън – да се остарява красиво е сложна работа.
Atoms For Peace – Amok – това е следващата звездна продукция на солиста на Radiohead Tom Yorke, с присъединяване на музиканти от Red Hot Chili Peppers, REM и Beck. Ако харесвате Eraser – първия му албум – то и този ще ви хареса сигурно. Том обича да опитва с най-некомерсиалната част от музиката на Рейдиохед – особени вокали, монотонно повтарящи се претекстове, само че за почитателите това е познато, успокояващо и красиво. И тук е по този начин.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ