Дали само ваксина е достатъчна, за да върне на света чувството за нормалност?
Сигурна и ефикасна ваксина ще е единственото средство , което би разрешило да се върне в света възприятието за нормалност. Това съобщи генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш и изрази вяра това да стане преди края на годината. Според него една такава ваксина би спасила " милиони човешки животи и ще спести милиарди долари " . Но дали имунизацията е в действителност единственото избавление? И до момента в който светът е в трескаво изобретяване на панацея за физическото избавление на болните, дали ще може да избави и душите ни?
Пандемията ще коства живота на хиляди, само че с изключение на това социалната изолираност ще доведе до редица проблеми с психичното ни здраве, защото сме изправени пред неясни перспективи. Непрекъснато си задаваме въпроса какъв брой дълго ще ни се наложи да живеем със сегашните ограничения, колко неприятно ще ни нападна настъпващата икономическа рецесия и дали ще успеем скоро да си върнем живота, който сме имали единствено преди няколко седмици.
Сандро Галея, декан на катедрата за публично здраве в Бостънския университет, смята, че изолацията, както и несигурността какъв брой дълго ще продължи тя и по какъв начин точно ще се развие пандемията в както в страната в която живеем, по този начин и по света, могат да допринесат за нараснала тревога.
" Ние, хората, в последна сметка сме обществени същества и се нуждаем от взаимоотношение - физическо и обществено - с другите ".
Галеа, който в момента проучва влиянието на карантината през 2004 година в Торонто, когато епидемията се популяризира необикновено бързо и ограниченията там са затегнати, споделя, че изолацията може да способства за редица психологични разстройства като тревога и меланхолия, само че също по този начин може да подтикне до доста по-голяма консумация на опиати и алкохол, и даже до посттравматично стресово разстройство.
Базирайки се на предходен опит, експертите чакат и по-късно злополучие проблемите с психологичното здраве да се задълбочават. Райън Филипс, някогашен професионален хокеист, живеещ във Ванкувър, споделя, че въздействията върху личното му психологично здраве преди години са били съществени: " Цялата ми рутина беше пожертвана заради режима на изолираност ", казва той. " Сега е същото с COVID-19, който " си играе " с разсъдъка на милиони хора по целия свят. " За Филипс изолацията се оказва съдбовна, тъй като отключва биополярно разстройство, с което професионалният състезател се бори към този момент шест години.
И още...
Пандемията ще коства живота на хиляди, само че с изключение на това социалната изолираност ще доведе до редица проблеми с психичното ни здраве, защото сме изправени пред неясни перспективи. Непрекъснато си задаваме въпроса какъв брой дълго ще ни се наложи да живеем със сегашните ограничения, колко неприятно ще ни нападна настъпващата икономическа рецесия и дали ще успеем скоро да си върнем живота, който сме имали единствено преди няколко седмици.
Сандро Галея, декан на катедрата за публично здраве в Бостънския университет, смята, че изолацията, както и несигурността какъв брой дълго ще продължи тя и по какъв начин точно ще се развие пандемията в както в страната в която живеем, по този начин и по света, могат да допринесат за нараснала тревога.
" Ние, хората, в последна сметка сме обществени същества и се нуждаем от взаимоотношение - физическо и обществено - с другите ".
Галеа, който в момента проучва влиянието на карантината през 2004 година в Торонто, когато епидемията се популяризира необикновено бързо и ограниченията там са затегнати, споделя, че изолацията може да способства за редица психологични разстройства като тревога и меланхолия, само че също по този начин може да подтикне до доста по-голяма консумация на опиати и алкохол, и даже до посттравматично стресово разстройство.
Базирайки се на предходен опит, експертите чакат и по-късно злополучие проблемите с психологичното здраве да се задълбочават. Райън Филипс, някогашен професионален хокеист, живеещ във Ванкувър, споделя, че въздействията върху личното му психологично здраве преди години са били съществени: " Цялата ми рутина беше пожертвана заради режима на изолираност ", казва той. " Сега е същото с COVID-19, който " си играе " с разсъдъка на милиони хора по целия свят. " За Филипс изолацията се оказва съдбовна, тъй като отключва биополярно разстройство, с което професионалният състезател се бори към този момент шест години.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ