Сибина Григорова е журналист. Работила е в онлайн медии, управлявала

Сибина Григорова е публицист. Работила е в онлайн медии, управлявала е някои от тях, а дружно с мъжа си Асен Григоров водеха предаване по Българска национална телевизия “Животът и други неща ”. Сега то се развива под формата на подкаст и може да се чуе в уеб страницата Булевард България – нова политематична платформа, която решително си намира място измежду сериозните медии. 

В тежък миг като този обществото изрично има потребност от повече качествена информация. Какви са вашите набл юдения, забелязвате ли растеж на потреблението, изключително при изискване че вашият уебсайт започва работа напълно наскоро ?

С Асен сме в тази специалността, откогато се помним – той от по-отдавна, аз от по-скоро, само че въпреки всичко целият ни професионален път е обвързван с информацията. Кризите постоянно карат хората да си задават въпроси и да търсят отговори. Тази пандемия обърна всичко с краката нагоре, най-много проектите ни – отговори или няма, или постоянно се менят.

Трудно ни е да преценим какво е било в медийната среда преди, тъй като в последната една година не сме се занимавали с онлайн медии, отвън Тенискафе, което си е профилиран уебсайт.

От една страна всички ние имаме потребност от повече и повече информация, от друга – прекаляването с вести води до несъразмерен стрес. Как вие като медия балансирате сред тези две нужди, имате ли смяна в политиката и в каква посока е тя ?

Ние постоянно сме си поставяли за цел да не гоним новините, а да се задълбочаваме в нещата.

Не се интересувам от текст или публикация, чийто живот е 24 часа.

Не знам дали си давате сметка, че сега претърпяваме феномен и от позиция на информацията – в най-новата историята на публицистиката в никакъв случай една тематика не е заемала толкоз място в медиите.

Понякога се чудя не прекаляваме ли въпреки всичко с Covid-19, в такива моменти разтварям Guardian, BBC, Zeit и виждам, че по целия свят медиите наподобяват по еднакъв метод. И все пак има по-добри и по-слаби.   

Асен тази седмица направи изявление с един лекар – доктор Димитър Николаков – зам.-началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване на УМБАЛ " Св. Анна ". Това беше цялостен шлагер. Истерия – в положителния смисъл. Телевизиите нямат време да се задълбочават, те работят с облици, с страсти, ние, хората в интернет имаме привилегията да можем да приказваме 20 – 30 минути по една тематика.

Във времена като днешните избуяват подправените вести, самоцелното всяване на суматоха, откровените неистини и дезинформация. Как самите вие спазвате медийна  хигиена и какво бихте посъветвали читателите ?

В нашия екип имаме експерт по подправените вести – споделя се Ралица Ковачева, учител е във ФЖМК и академично се занимава с тематиката. Всички четем текстовете ѝ с интерес. Опасното при подправените вести е, че те постоянно употребяват истината за трамплин. Никой не е застрахован, за жалост. Подхлъзват се и огромни медии и умни хора.

В България политическото говорене е единствено в диапазона на назидателността и всяването на боязън, за сметка на вдъхването на кураж и всякаква емпатия към обществото. Възможно ли е тази функционалност да бъде поета в някаква степен от медиите и какво право имат те да се пробват да компенсират неналичието на позитивизъм и съчувствие посредством новините, които отразяват ?

Ние медиите мъчно можем да балансираме действителността, можем да я отразяваме, проучваме и подлагаме на критика, само че не може да я поправяме – няма да е почтено.

Когато някой ни се кара от тв приемника, няма по какъв начин да скрием това.

Българите сме извънредно ядосани хора – безпределно ми е забавно по кое време сме станали такива, само че един ден считам да се задълбоча в тематиката. Тук това да гледаш под вежди се бърка със съвестност. Хубаво е хората да се усмихват, да се слагат в обувките на другия, да умеят да се майтапят даже и в сложни времена. Вижте какъв брой комизъм се роди в интернет – хората имат потребност от смях. 

Мнозина виждат в поставянето на знакови имена от медиите в " престой " бавната гибел на публицистиката, опит да се убие свободата на словото. Какво мислите за това?

Това е притеснително, тъй като приказваме за публицисти в разцвета на силите си и професионалната си кариера, хора с мнение и подготвеност. Нас ни смъкнаха от ефира на Българска национална телевизия през 2014 година, по този начин апропо и сред два сезона, като преди този момент ни намаляваха бюджета през три месеца. Тогава Вяра Анкова предложи на Асен да не се занимава с политика и да си намерения за икономическо предаване. Преди нас също имаше странни кадрови решения – опитвам се да се изразя меко. В последните години обаче се пускаме стръмно по пързалката. Не знам дали си даваме сметка, че за тези хора това е и голям потрес в персонален проект. Работил си по стандарти, градил си име, и в един миг към този момент си незает човек.

Да, медии има доста, само че едно е да формираш мнение в народен ефир, напълно друго е да би трябвало да си правиш блог, да записваш подкаст или да се изявяваш в youtube.

Истината е, че без журналистика и положителни вести не може да има мощни телевизии– сериали можем да си гледаме и по Netflix. Няма да има и съответно последващо потомство публицисти – тази специалност е и вид проблема. Трябва да имаш учители, хора, които да са ти за образец. Асен, макар че ми е мъж, постоянно е бил извънредно безмилостен към всевъзможни форми на непрофесионало държание – и до ден сегашен ми повтаря " това е факсимиле ", " това е неуместно " и аз го чувам. Той също взима противоположна връзка от мен. Реално, в случай че средата беше здрава, в медиите сега можеше да има едно доста мощно потомство публицисти.

 
Хейтминутка: В животинската плантация няма потребност от публицисти