Най-скъпото училище в света
Швейцарският пансион " Льо Розе " е прочут като най-скъпото учебно заведение в света. В него учат принцове и принцеси, деца на поп-звезди, наследници на президенти и на милиардери. Ето какво видя там една немска журналистка:
Говорителят на учебното заведение Фелипе Лоран е едвам на 25 години, приказва съвършено френски и британски, въпреки че матерният му език е испански, а той самият идва от Колумбия. С тази биография, с кашмиреното си палто, със сивия костюм по размер и с цилиндричната шапка той като че ли въплъщава духа и концепциите на учебното заведение: интернационално, с обичаи и строга дисциплинираност, просмукано от благосъстояние.
Репортерката на „ Ди Цайт " Алине Ванер е измежду дребното публицисти, които през последните десетилетия са пристъпвали прага на „ Льо Розе ". Световноизвестният швейцарски пансион се бои от всяка възможна драскотина по своя излъскан до искра имидж. Посещението е позволено единствено при изискване, че няма да се вършат фотоси, а имената на учениците ще останат в загадка. Защото там, където учат принцове, деца на поп-звезди, наследници на президенти и на милиардери, дискретността е висша заръка.
Годишната такса: 87 хиляди евро
Годишното образование в „ Льо Розе ", учреден през 1880 година, коства към 87 хиляди евро . Всяка година интернатът приема 400 възпитаници на възраст сред 8 и 18 години, а образованието се води на британски и на френски, само че и на още 25 майчини езика. В „ Льо Розе " сега учат деца от 70 разнообразни страни, които приключват интерната с интернационално приети дипломи. Година след година 30% от абитуриентите незабавно съумяват да получат място за следване в някои от елитните „ бръшлянови " университети в Съединени американски щати, в Оксфорд, Кеймбридж и в другите международни храмове на висшето обучение. Класовете се състоят от не повече от 15 души, а класните стаи наподобяват на приказка от бъдещето: чинове с хидравлика, инвидиуални портове за портативни компютри и проектори. Класовете не са с непрекъснат състав - децата непрестанно сменят съкласниците си, според от самостоятелните потребности и образователния проект.
Журналистката от „ Ди Цайт " преглежда и концертната зала за 900 души, игрищата за тенис, футбол и волейбол, конюшната с понита, плувния басейн и зеленчуковата градина. Общежитията на момчетата и девойките са прецизно разграничени. До 1967 година „ Льо Розе " е единствено момчешки пансион, оттогава насам към този момент се одобряват по равно момчета и девойки, които учат дружно, само че другояче имат даже обособени трапезарии. За девойките има специфична сауна, турска баня и курсове по йога и танци. А през зимата цялото учебно заведение се реалокира за три месеца в първокласния курорт Гщад, където момчетата и девойките могат на воля да карат ски, а в почивките получават парещ шоколад и естествен портокалов сок под лъчите на зимното слънце.
Железни правила
Луксозен свят за свръхбогатите? - пита се репортерката малко преди да влезе в една от стаите на момчетата. Две кревати, две маси, два елементарни стола - и нищо повече. В коридора - етажерка, където нощем всички са длъжни да подават мобилните си телефони. „ Ние не сме петзвезден хотел ", изяснява Фелипе Лоран - това е учебно заведение, където децата се учат на дисциплинираност и автономия. В „ Льо Розе " важат стоманени правила, които запълват цели 16 страници. Който взима дрога, пуши или напуща нощем интерната без позволение, който открадне нещо или пък бъде засечен на един и същи етаж с лице от другия пол - изхвърча неотложно. Ако не почистиш стаята си, в случай че не се грижиш както би трябвало за ученическата си униформа, в случай че си неприветлив, ругаеш или закъсняваш, също те чака цяла палитра от вероятни санкции: наказателни обиколки тичешком към игрищата или дължини в плувния басейн, а от време на време даже и задължението цяла седмица да вървиш с вратовръзка…
ThinkStock/Getty Images
Директорът Кристоф Гюден изяснява, че когато на едно място са събрани стотици младежи, които имат упоритостта да реализират нещо значимо в живота си, тогава всеки би трябвало да се преценява с другите. А изключително за младежите изчистените структури са изключително значими. „ Льо Розе " не е уста за всяка лъжица - не единствено поради парите. Неслучайно на година-две се случва деца да напущат по лично предпочитание. А с цел да влезеш в „ Льо Розе ", не стигат единствено парите. Колкото и известно да е фамилното ти име, с което ще се закичи интернатът, би трябвало да докажеш, че те бива - такива са разпоредбите за приема на възпитаници. Всяка година за едно място аплайват по четири деца, а в деня на приемните изпити всяко от тях би трябвало да постави цели три обхватни изпита. Разбира се, плюс отличните свидетелства и рекомендации, без които не се явява нито един претендент.
И още условия
При подбора на учениците се гледат обаче освен документите и персоналните качества . В „ Льо Розе " важи правилото, че от една и съща страна се одобряват най-вече 10% от учениците, като 55-60% идват от европейски страни. Това е изключително значимо за имиджа на интерната, който - според думите на шефа Кристоф Гюден - се концентрира върху европейската просвета. Родителите пък изпращат децата си в този интернат не единствено поради отличното обучение, имиджа, традициите и условията. Те ценят още стабилността и сигурността на страната Швейцария. Включително и поради това са склонни да заплащат толкоз доста пари.
Говорителят на учебното заведение Фелипе Лоран е едвам на 25 години, приказва съвършено френски и британски, въпреки че матерният му език е испански, а той самият идва от Колумбия. С тази биография, с кашмиреното си палто, със сивия костюм по размер и с цилиндричната шапка той като че ли въплъщава духа и концепциите на учебното заведение: интернационално, с обичаи и строга дисциплинираност, просмукано от благосъстояние.
Репортерката на „ Ди Цайт " Алине Ванер е измежду дребното публицисти, които през последните десетилетия са пристъпвали прага на „ Льо Розе ". Световноизвестният швейцарски пансион се бои от всяка възможна драскотина по своя излъскан до искра имидж. Посещението е позволено единствено при изискване, че няма да се вършат фотоси, а имената на учениците ще останат в загадка. Защото там, където учат принцове, деца на поп-звезди, наследници на президенти и на милиардери, дискретността е висша заръка.
Годишната такса: 87 хиляди евро
Годишното образование в „ Льо Розе ", учреден през 1880 година, коства към 87 хиляди евро . Всяка година интернатът приема 400 възпитаници на възраст сред 8 и 18 години, а образованието се води на британски и на френски, само че и на още 25 майчини езика. В „ Льо Розе " сега учат деца от 70 разнообразни страни, които приключват интерната с интернационално приети дипломи. Година след година 30% от абитуриентите незабавно съумяват да получат място за следване в някои от елитните „ бръшлянови " университети в Съединени американски щати, в Оксфорд, Кеймбридж и в другите международни храмове на висшето обучение. Класовете се състоят от не повече от 15 души, а класните стаи наподобяват на приказка от бъдещето: чинове с хидравлика, инвидиуални портове за портативни компютри и проектори. Класовете не са с непрекъснат състав - децата непрестанно сменят съкласниците си, според от самостоятелните потребности и образователния проект.
Журналистката от „ Ди Цайт " преглежда и концертната зала за 900 души, игрищата за тенис, футбол и волейбол, конюшната с понита, плувния басейн и зеленчуковата градина. Общежитията на момчетата и девойките са прецизно разграничени. До 1967 година „ Льо Розе " е единствено момчешки пансион, оттогава насам към този момент се одобряват по равно момчета и девойки, които учат дружно, само че другояче имат даже обособени трапезарии. За девойките има специфична сауна, турска баня и курсове по йога и танци. А през зимата цялото учебно заведение се реалокира за три месеца в първокласния курорт Гщад, където момчетата и девойките могат на воля да карат ски, а в почивките получават парещ шоколад и естествен портокалов сок под лъчите на зимното слънце.
Железни правила
Луксозен свят за свръхбогатите? - пита се репортерката малко преди да влезе в една от стаите на момчетата. Две кревати, две маси, два елементарни стола - и нищо повече. В коридора - етажерка, където нощем всички са длъжни да подават мобилните си телефони. „ Ние не сме петзвезден хотел ", изяснява Фелипе Лоран - това е учебно заведение, където децата се учат на дисциплинираност и автономия. В „ Льо Розе " важат стоманени правила, които запълват цели 16 страници. Който взима дрога, пуши или напуща нощем интерната без позволение, който открадне нещо или пък бъде засечен на един и същи етаж с лице от другия пол - изхвърча неотложно. Ако не почистиш стаята си, в случай че не се грижиш както би трябвало за ученическата си униформа, в случай че си неприветлив, ругаеш или закъсняваш, също те чака цяла палитра от вероятни санкции: наказателни обиколки тичешком към игрищата или дължини в плувния басейн, а от време на време даже и задължението цяла седмица да вървиш с вратовръзка…
ThinkStock/Getty Images Директорът Кристоф Гюден изяснява, че когато на едно място са събрани стотици младежи, които имат упоритостта да реализират нещо значимо в живота си, тогава всеки би трябвало да се преценява с другите. А изключително за младежите изчистените структури са изключително значими. „ Льо Розе " не е уста за всяка лъжица - не единствено поради парите. Неслучайно на година-две се случва деца да напущат по лично предпочитание. А с цел да влезеш в „ Льо Розе ", не стигат единствено парите. Колкото и известно да е фамилното ти име, с което ще се закичи интернатът, би трябвало да докажеш, че те бива - такива са разпоредбите за приема на възпитаници. Всяка година за едно място аплайват по четири деца, а в деня на приемните изпити всяко от тях би трябвало да постави цели три обхватни изпита. Разбира се, плюс отличните свидетелства и рекомендации, без които не се явява нито един претендент.
И още условия
При подбора на учениците се гледат обаче освен документите и персоналните качества . В „ Льо Розе " важи правилото, че от една и съща страна се одобряват най-вече 10% от учениците, като 55-60% идват от европейски страни. Това е изключително значимо за имиджа на интерната, който - според думите на шефа Кристоф Гюден - се концентрира върху европейската просвета. Родителите пък изпращат децата си в този интернат не единствено поради отличното обучение, имиджа, традициите и условията. Те ценят още стабилността и сигурността на страната Швейцария. Включително и поради това са склонни да заплащат толкоз доста пари.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ