Швейцарски гренадир Previous Next Защо и как Швейцария остава неутрална

Швейцарски гренадир

Previous Next Защо и по какъв начин Швейцария остава неутрална по време на международните войни 6 август, 2019 11:38 | от chronicle.bg | Военни летописи

Малката планинска страна Швейцария е в положение на „ непрекъснат неутралитет “, откогато европейските сили я афишират за такава по време на Виенския конгрес през 1815 след Наполеоновите войни. Но за какво?

През 1798 французите завладяват Швейцария като основават Хелветската република в опит да създадат тези земи нещо като стратегически френски спътник. Не след дълго австрийски и съветски сили атакуват новата република във войната си против Франция. Швейцарците, вместо да застанат паралелно с френските си владетели обаче, отхвърлят да се бият. Така откакто съумяват последователно да си върнат страната, техният неутралитет във войните е публично приет на въпросния конгрес.

Знамето на Хелветската република, Източник

Освен дългогодишният отвод на швейцарците да вземат участие в военните спорове на Европа, който стартира още през 16 век след ужасна загуба в борбата при Мариняно, друга причина за неутралитета й е, че останалите европейски сили виждат страната като „ скъп буфер сред Франция и Австрия “. Така, до момента в който самата Швейцария също не се меси във войните, „ това ще способства за стабилността в региона “.

Оттогава, с малко и дребни изключения, Швейцария отхвърля да наруши неутралния си статут по каквито и да е аргументи. В средата на 19 век изкарва една относително лека революция с незабележим брой жертви. Въпреки че е дребна, тази война фрапантно трансформира политическата конюнктура в страната като държавното управление приема конституция, която от елементи е основана на американската.

В по-близки времена, през Втората международна война, на Швейцария се е налагало да се пази от въздушните офанзиви и на Съюзниците и на Оста. Те смъкват над 10 немски самолета единствено напролет на 1940, а след това и няколко американски бомбардировача, както и доста други бойни самолети и от двете страни на разногласието. Когато Хитлер взима ограничения срещу швейцарската отбрана против Луфтвафе и изпраща бомбардировачи против техните летища, Швейцария съумява да ги плени преди да са пуснали и една бомба.

Може и да наподобява необичайно за една страна да рискува война и със Съюзниците и с Оста, само че нейни градове постоянно са атакувани, тъй като водачите ги бъркат с немски. Например, на 1 април 1944 американски бомбардировачи убиват 40 швейцарци и унищожават над 50 здания, тъй като вместо Лудвигсхафен стрелят по Шафхаузен. И това не е изолиран случай.

Официално страната е в „ нападателен неутралитет “, което значи, че няма да се включва във войни, само че може да се пази. И то ефективно – с цел да ресурси статута си, Швейцария е стряскащо превъоръжена като се старае всички страни към нея да са наясно с това. Армията им е извънредно добре готова и учудващо огромна поради наложителната военна тегоба при мъжете, която при дамите е по избор. Около 2/3 от мъжете в Швейцария са считани за физически и душевен годни за работа.

Днес непрекъснатата войска е към 140 000 души, само че следва да бъде понижена на 100 000. Само преди две десетилетия тя е наброявала 750 000 – това е към половината на днешната войска на Съединени американски щати, която има население от 300 милиона души, а Швейцария – от 8 милиона. Доскоро, когато военната работа свърши, на бойците беше разрешено да вземат оръжието си у дома като е тяхно обвързване да го поддържат готово за пердах когато и да е. Затова и страната има едно от най-високите равнища на частно оръжие на глава от популацията, а към половин милион деца вземат участие в някакъв тип оръжеен или стрелкови клуб. След серия произшествия обаче това равнище спада, тъй като към този момент в случай че хората желаят да запазят оръжието си и след службата, би трябвало да го закупят и да минат особено образование.

Генерал Улрих Виле по време на ПСВ, Източник

През Първата международна война швейцарската войска, под управлението на военачалник Улрих Виле, активизира 200 000 бойци по значими точки на границата. След като излиза наяве, че неутралитетът й ще бъде почетен, множеството от бойците са изпратени у дома като през последната година от войната техният брой е едвам към 12 000. Държавата не прави нищо повече.

Генерал Анри Гизан, Източник

През Втората международна война обаче нещата са малко по-различни. Швейцарците нямат никакво доверие на Хитлер и по тази причина новоназначеният военачалник Анри Гизан има тежката задача да пази границите на страната от силите на Оста, макар че врагът го надминавал по брой доста. Три дни след началото на войната армията съумява да събере 430 000 души, а жителите са посъветвани да се снабдят със ресурси за най-малко 2 месеца. Започват секрети договаряния с Франция за съюзничество, в случай че инцидентно Германия ги нападне – това обаче е разкрито от германците, когато Франция пада.

Швейцария продължава да търгува с нацистите, с цел да направи възможна офанзива още по-непрактична за Хитлер. Някои спекулират, че „ инцидентните “ офанзиви на от Съюзниците върху Швейцария не са толкоз инцидентни, тъй като част от разрушените здания са заводи, които търгуват с врага.

Всички проекти проработват и макар желанията на фюрера да нападне дребната страна, в никакъв случай не се стига до там.

По време на Студената война Швейцария подхваща по-агресивна отбрана. До края на този конфликт на съвсем всички пътища, мостове и влакови линии в страната са сложени гърмежи, които армията може да детонира когато и да е. Същото се прави и с планините като задачата е да се провокират свлачища на скали. Общо всички тези точки са над 3000. Срещу въздушни набези страната строи бомбоубежища – толкоз доста, че в тях може да се подслонят от 80% до 120% от популацията.

От края на Студената война, с изключение на разпускането на армията и премахването на гърмежите, доста от оборудванията остават ненужни и само гълтат пари от бюджета. В този подтекст един от началниците на Министерството на защитата, Кристиан Катрина, споделя: „ … в множеството случаи избираме просто да ги дадем на някого без пари. “

Голяма част от обществото в страната желае да види цялата войска разпусната и анулиран наложителния набор. За в този момент обаче Швейцария остава извънредно готова и сложна за завладяване.