[Shutterstock] Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване Увеличаване Преглед

[Shutterstock]
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
12452
партиди са били трансферирани от УПФ към Национален осигурителен институт.Как да проверим

Всеки може да ревизира положението на партидата си и месечните вноски по нея. Най-лесно това става в портала за електронни услуги на Национална агенция за приходите, достъпът до него е вероятен с ключова дума, която се издава в случаен офис на организацията. В уеб страницата на Национален осигурителен институт пък може да се изготви планирана стойност на пенсия, като достъпът до него е с ключова дума, издадена в офис на Национален осигурителен институт против показване на индентификационен документ. Още по тематиката
Какво има в пенсионния ми фонд

Дружествата направиха много промени в портфейлите си за последната година, а стабилизирането на финансовите пазари оказва помощ за доходността им
30 авг 2017
Пенсионните фондове:

Инвестиции в свързани... какво?

За следващ път регулаторът не съумя да установи, че обвързваните вложения са дългогодишна процедура за сдруженията, които са част от локални групи
10 фев 2017 Жените, които в този момент са на 55 години, са първите, които могат да създадат избор за пенсията си. За тях скоро изтича срокът, в който имат право да трансферират партидата си от частен фонд за в допълнение обезпечаване в Национален осигурителен институт (държавното публично осигуряване), а той е 5 години преди навършване на пенсионна възраст. Тази опция беше дадена със законови промени през 2015 година, които провокираха остра реакция в бранша, защото действително са форма на непринудено национализиране на частен запас. Има ли смисъл обаче да се прави това, в случай че обезпечения няма да има лична партида, а парите му ще попаднат в общия пул на държавното обезпечаване.

Отговорът на този въпрос е сложен и е строго самостоятелен за всеки обезпечен, усложнява се и заради обстоятелството, че формулата за погашение на пенсиите от частните фондове към момента не е уредена тъкмо в Кодекса за обществено обезпечаване. Тя би трябвало да бъде изчистена доникъде на декември от работна група към общественото министерство с присъединяване на всички заинтригувани страни и те имат още към два месеца, с цел да я завършат, като една от концепциите е да има частни срочни пенсии - по-високи в първите години, а по-късно по-ниска пожизнена. Все отново добре е всеки да има поради няколко неща, когато съпоставя и частното и държавното обезпечаване и прави избор да се трансферира единствено във второто.

Въпрос на леко недоумение

Много хора считат, че частният фонд ще им обезпечи " бонус пенсия " над тази от страната. Това не е по този начин, а заблудата идва може би от думата " в допълнение " в " Задължително в допълнение пенсионно обезпечаване ". То беше въведено с пенсионната промяна от 2000 година, с която лицата, родени след края на 1959 година, започнаха да се обезпечават по едно и също време и в Национален осигурителен институт, и в частен пенсионен фонд. За бъдещата им пенсия се удържа същият дял, какъвто при тези, родени преди този момент, и са единствено в Национален осигурителен институт – 18.8%. С тази разлика, че за едните се внасят 13.8% към страната и 5% в частен фонд, а за другите – общо 18.8% в Национален осигурителен институт (вноските са разграничени в почти равно съответствие сред шеф и служител). Оттук идва и напълно естественият блян да се съпостави какъв ще е резултатът в единия и какъв в другия случай на обезпечаване. И дали пенсията от частния фонд ще е задоволителна, с цел да компенсира по-малкия дял на държавната.

Какво ми приказват числата

В момента междинната партида в повсеместен фонд на хората в предпенсионна възраст е под 4000 лева Това число обаче не е изключително показателно, тъй като има хиляди партиди, по които никой не внася осигуровки - най-често това са хора, които към този момент не живеят в България. Според изчисленията на " Алианц България " универсалните фондове ще обезпечават към 4 лева месечно на всеки 1000 лева спестени в партидата. Това важи при пожизнено погашение на пенсията. При други сдружения оценката е същата или към тази стойност - 4.2-4.3 лева

На базата на тези допускания всеки може ориентировъчно да изготви планирана пенсия, а и пенсионните сдружения имат свои калкулатори. Така да вземем за пример съгласно " Алианц " при месечна вноска от 100 лева, плащани към пенсионен фонд в продължение на 40 години, клиентът ще събере 44 хиляди лева в партидата си – т.е. ще получава към 180 лева месечно от фонда. Но това е при положение, че междинната годишна рентабилност за целия интервал е 3% и са регистрирани разноските за първичната такса.

Следващ фактор - такси и рентабилност

Всички горни допускания са с изискването, че пенсионният фонд носи рентабилност. Тя е подвластна от финансовите пазари и е контролирана от Комисията за финансов контрол. По нейни данни от 2004 година насам средногодишната чиста рентабилност на фондовете варира сред 2.3% и -0.29% (виж графиката). Една от аргументите за отрицателния резултат е възникването на световната финансова рецесия през 2007 година Никой не може да допусна дали нова сходна по мащаби рецесия ще има досега на нашето пенсиониране. Друг проблем е в практиката тази рентабилност да се пресмята, откакто от месечната вноска е била удържана входна такса. Комисията за финансов контрол е дала независимост всеки фонд самичък да дефинира тази първична такса, като е определила таван от 4.25%. Вместо да се конкурират, всички фондове са въвели оптималната стойност. Изключение вършат само " Топлина " (4%) и " Доверие " - 4.15% за лица, които са се осигурявали там над 10 години. За съпоставяне - сходна входна такса има и при взаимните фондове да вземем за пример, само че при множеството от тях тя варира сред 0.3% и 2.5%.

Проблем е също по този начин, че законът лимитира доходността. Според Кодекса за обществено обезпечаване частните фондове нямат право да влагат повече от 35% във високорискови активи. До 20% може да са в акции и до 15% във взаимни фондове, които може да са рискови, а може и да не са. Останалите 65% от активите би трябвало да бъдат вложени в облигации, които обичайно не носят риск, само че нямат висока рентабилност. Фондовете търсят повече непоклатимост на вложенията за клиентите си. Този проблем може да се реши с въвеждане на повече от един повсеместен фонд на сдружение, всеки от които да има друга капиталова устременост и надлежно да носи разнообразни равнища риск и рентабилност. Такива обаче у нас няма - по този начин наречените мултифондове.

Имат ли рентабилност вноските в страната

За разлика от частните фондове държавната пенсия няма такава, само че тя се индексира - през последните 20 години това постоянно е било в посока нагоре. Това се прави най-често с растежа на инфлацията и покачването на междинния застрахователен приход за страната, постоянно обаче се случва и от обществени и електорални съображения и е за сметка на по-голям недостиг в Национален осигурителен институт, които се покрива от държавния бюджет. От 2004 година до момента инфлацията нараства с 3.46%, а междинният застрахователен приход - със 7.63% средногодишно. Тоест за разлика от пенсионните фондове, чиито партиди зависят от пазарните условия, държавната пенсия постоянно се усилва. Пенсията по частната партида ще се преизчислява всеки месец, като тя не може да бъде по-ниска от размера й все още на пенсиониране.

Един от най-големите критици на този модел е ръководителят на Института на дипломираните финансови консултанти доктор Любомир Христов. Според неговите калкулации обезпеченото от пенсионните фондове няма да може да компенсира понижението на държавната пенсия (виж таблицата). Неговата догадка сочи, че универсалните фондове би трябвало да имат рентабилност от 12%, с цел да се изравнят двете пенсии. Според мнение на Българската асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване обаче изводите му са погрешни, тъй като те могат да бъдат правилни единствено за изолирани случаи и единствено при изискване че законодателството за пресмятане на държавните пенсии няма да бъде променяно до тогава. Според организацията, защото КСО в частта ДОО е променян към този момент над 100 пъти за последните 10 години, допускането, че в идващите 24 години кодексът няма да бъде променян, е нереалистично.

Така или другояче оптималното, което може да получим от държавната пенсия, е към 50% от сумата, на която сме се осигурявали. Тоест всеки човек в дейна работна възраст би трябвало да подсигури колкото се може по-рано спомагателни средства за старините си, защото било то единствено с държавна или с държавна и частна пенсия, месечният приход от тях надалеч няма да е задоволителен за почтено прекарване.
Какво се случва с трансферираната партида

Осигуряващите се лица могат да трансферират насъбраното в персоналната си партида към страната посредством заявление към Национална агенция за приходите. За интервала, в който цялата осигурителна вноска на лицето минава към страната, на него ще му пресметна цялостна, ненамалена държавна пенсия. Една година по-късно прекачване и до пет години преди пенсионна възраст лицето има право да трансферира партидата си назад в частен пенсионен фонд. За интервала, в който партидата е била при страната, не се начислява никаква рентабилност.

От Национална агенция за приходите партидата отива в Сребърния фонд. Той се ръководи от Министерството на финансите, като се държи на депозит в Българска народна банка. До края на предходната година фондът не генерираше рентабилност, а от началото на 2017 година лихвата по него е към този момент негативна - -0.1%. Понижението на цената му се доплаща от държавния бюджет. Според средносрочната тактика на държавното управление тази политика за ръководство на Сребърния фонд ще бъде непокътната най-малко до края на 2019 г.