[Shutterstock] Статията е част от специалното издание на Капитал Тежка

[Shutterstock] Статията е част от специфичното издание на " Капитал " Тежка промишленост. Всички текстове по тематиката може да откриете тук.
Боян Рашев е ръководещ сътрудник в " denkstatt България " – консултантска компания, която оказва помощ на бизнеса да ръководи въздействието си върху естествения и обществения капитал. Професионалната му експертиза е в областта на устойчивото развиване, ръководство на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова стопанска система, качество на въздуха, ръководство на естествените запаси. Има бакалавърска и магистърска степен по " Управление на околната среда и ресурсите " от Бранденбургския механически университет в Котбус, Германия. Учил е също в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", Университета за естествени науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. Още по тематиката
Д-р Ник Вулвулис: Кръговата стопанска система отделя растежа от потреблението на запаси

Професорът по технологии на околната среда в Imperial College London доктор Ник Вулвулис пред " Капитал "
5 яну 2018
Три образеца за кръгова стопанска система от бизнеса

Кръговата стопанска система се случва у нас и в чужбина
5 яну 2018
Икономика на кръговете

Кръговата стопанска система е нов тренд, който сплотява стопански напредък и запазване на околната среда, само че с цел да се наложи, е нужно съдействието на потребителите и бизнеса
5 яну 2018 Положителните резултати от излъчванията на СО2 от изгаряне на горива са типичен образец за работеща кръгова стопанска система, за който е извънредно политически неточно даже да знаете.
Промяната към кръгова стопанска система е най-новият вик на европейската екологична мода. Нуждата от нея се обосновава с аргумента, че стопанската система следва линеен модел: рандеман - произвеждане - ползване - боклук, който не е резистентен, тъй като изисква непрестанен рандеман на нови първични материали. Идеята е всичко да се уреди по този начин, че материалите да се въртят оптимално дълго в кръг, да се образуват минимални количества боклуци и по този метод да се понижи потребността от рандеман на първоначални първични материали и зависимостта от импорт на такива. Звучи ужасно – чак човек да се зачуди за какво до момента не сме го правили?

Какъв е смисълът

Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Всъщност всичко това се случва от дълго време – единствено че не на всички места, не всеки път и не за всичко. Например не се сещам да съм виждал насъбрани купчини от паладий и платина, които да се въргалят в деретата. Просто тези метали постоянно са били доста скъпи, тъй че няма вманиачен, който да ги изхвърля. И тук стигаме до първото изискване за кръговост – високата пазарна стойност на материала. Обаче постоянно се среща изхвърлена остаряла техника с дребни наличия на злато и сребро в нея, т.е. нужна е и централизация на задоволителни количества на едно място, с цел да има смисъл усилието по събиране, подбиране и преработване. Тези две условия доста усложняват нещата при крайния консуматор и там кръговата стопанска система куца. Неслучайно повече се приказва за споделена стопанска система или удължение на потребния живот на потребителските артикули. В промишлеността обаче ситуацията е друго – материалните потоци нормално са огромни и съсредоточени и по тази причина потребното потребление на отпадъците се случва доста по-често.

Добивът на метали е активност, в която елементарният човек не чака да се сблъска с образци за работеща кръгова стопанска система. Просто тъй като не знае! През 2005 година да вземем за пример в подземния рудник Челопеч е въведена така наречен камерна система с следващо запълване на конфискуваните минни пространства с втвърдяващ се материал, който включва всички стерилни скални маси и огромна част от флотационния боклук, забъркани с цимент. Освен това през 2014 година е пусната в употреба пиритната флотация, което дава опция за рандеман на златосъдържащ концентрат от руди, които в предишното са били изхвърляни. В резултат през днешния ден имаме доста по-пълноценно добиване на металите от находището и оползотворяване на огромна част от минните боклуци, т.е. стерилните скални маси и хвостът освен не унищожават спомагателни територии, а даже имат потребна функционалност, като заместват потребността от рандеман и вкарване на различен неподвижен материал.

Подобна е историята и с водите. Докато в предишното флотационният боклук се е натрупвал в хвостохранилището, а избистрените води са се зауствали в реката, през днешния ден последната стъпка се случва единствено по изключение. Водите се употребяват неведнъж в оборот, тъй че потреблението на свежи води е спаднало даже в безспорна стойност на фона на съвсем четири пъти растеж на добива.

В " Асарел - Медет " така наречен окисно насипище – рид, формиран от депонирането на окисни медни руди, в миналото третирани като боклук – по едно и също време се рекултивира и експлоатира посредством дренажна система за хващане и отклоняване на водите, които да се насочват към произвеждане на катодна мед или към пречиствателните уреди. Така от масива с рекултивирани терени, който към този момент е отчасти затрупан с растителност и дори се отглежда лавандула за рандеман на масло, продължава извличането на мед.

Добивът на метали от остарели хвостохранилища носи от ден на ден доходи. Най-големите златни мини в света в Южна Африка да вземем за пример от дълго време преработват отпадъците от добива от началото на предишния век. Това е изцяло разумно – тогава концентрации от 3-4 г/тон са били считани за стерилни, а флотацията напълно не е била толкоз ефикасна. Стари рудници в Австралия и Канада пък се преравят за " съвременни " метали като индий, кобалт и рений.

Друг образец за засилващ се развой е така наречен градски рандеман (urban mining) – извличането на скъпи съставни елементи от към този момент употребявани материали в инфраструктурата или стоките. Това е развой, който свързва индустриалното и потребителското преработване. Най-видимите образци са желязото и медта, тъй като количествата, които към този момент са добити, са великански – на практика всеки град с остаряла инфраструктура съставлява дребна мина. Телекоми, електроразпределителни сдружения, жп оператори всяка година предават за преработване хиляди тонове метали. Все повече строителни материали също се рециклират и се употребяват в нови градежи. А някои пречиствателни станции към този момент стартират да добиват и скъпи метали.

Примерите за безотпадни производства в България стават от ден на ден. Заводът на " Кнауф " за гипсови плоскости неслучайно е ситуиран в комплекса " Марица-изток " – главната суровина съставлява отпадъкът от сероочистващите съоръжения на ТЕЦ-овете. Днес въглищните ТЕЦ-ове по света създават повече гипс от мините. " АДМ Амилум " край Разград преработва 25% от реколтата от царевица в страната, като създава големи количества подсладители, нишесте и етанол, а дребното боклуци отиват за храна на животни.

" Монди Стамболийски " преработва дървесина в хартия за чували, произвеждайки сила от всичките си боклуци. " Кока-Кока " в Костинброд оползотворява даже утайките от пречиствателната си станция в когенерацията на " Софийска вода " в Кубратово. " Хюманита " дава нов живот на старите облекла, а от негодните създава всевъзможни текстилни произведения, за които другояче би трябвало да се добива памук. Това не са изключения, а новото предписание в дейно функционираща индустриална стопанска система.

Възможна ли е още по-висока индустриална симбиоза?

Може ли да реализираме още по-високо равнище на индустриална симбиоза? Разбира се, фантазията за ярко бъдеще на човечеството е непобедима. Можем да " групираме в едно дружество разнообразни индустриални браншове, които съставляват поредни стъпки в преработката на първични материали, или да осигурим съдействие сред браншове, приложимост на отпадъчни материали или странични артикули и други ". Позволих си леко да поправям цитата на Ленин от 1917 година, с който се основава това, което по-възрастните от нас помним като " комбинат " или Административнопроцесуален кодекс. Тези творения на плановата стопанска система фактически използваха оптимално материалните и енергийните потоци. Но това беше допустимо единствено в изискванията на изключен ценови сигнал, т.е. нулево присъединяване на пазара. Спомнете си " Кремиковци " и МДК " Пирдоп " от предишното и ще разберете какъв е крайният резултат за околната среда от сходно икономическо обезчестяване. Неслучайно Китай е " модерният " пионер в кръговата стопанска система – там симбиозата е законово условие за индустриалните зони от 2008 година Резултатите за околната среда не са доста разнообразни от тези в Съюз на съветските социалистически републики, което не пречи на Европейски Съюз да го счита за " добра процедура ".

Най-значимият образец

Най-значимият световен образец за кръгова стопанска система обаче не участва в учебниците и управленията по тематиката, по тази причина се усещам задължен да го споделя. Както към този момент всяко дете знае, ТЕЦ-овете емитират големи количества въглероден диоксид, който с натрупването си в атмосферата най-вероятно води до изменение на климата. От друга страна, сигурно води и до увеличение на продуктивността на биосферата. Първият резултат е всеобщо прочут, макар че постоянно ще бъде обект на диспути, тъй като е пробно недоказуем. За втория никой нищо не разяснява, макар че е изцяло логически, чудесно потвърден и ясно забележим – неслучайно всички сателитни измервания демонстрират, че планетата става все по-зелена, реколтите на всички култури съвсем годишно порастват и неведнъж плануваният световен апетит все се отсрочва. Положителните резултати от излъчванията на СО2 от изгаряне на горива са типичен образец за работеща кръгова стопанска система, за който е извънредно политически неточно даже да знаете.

И като по този начин и по този начин минахме да политика, не може да не загатна и най-голямата спънка пред развиването на кръговата стопанска система изобщо – а точно европейското законодателство за кръгова стопанска система! Парадоксално, само че факт – тъкмо безумната администрация, която законите за ръководство на боклуци основават, се явява съществена спънка за промишлеността да обменя и употребява материали. Защото, в случай че нещо се записва като боклук, то доста мъчно може да бъде употребявано като запас – административната тежест пред тази промяна извънредно оскъпява цялата работа. Примерно големите количества стерилни скални маси, които всяка открита мина натрупа на високи табани, унищожавайки естествени местообитания, биха могли да се употребяват за градежи на пътища, вместо за тях да се унищожават други местообитания за рандеман на инертни материали. Не, не става, тъй като страната сподели!?

Няма да давам повече образци, с цел да не скапвам другояче позитивните послания на текста: Кръговата стопанска система се случва тук и в този момент! Индустрията води хорото, само че не очаквайте то да стане цялостен кръг – пазарът постоянно ще я кара да криви наляво-надясно. Крайният консуматор, въпреки и неосъзнато, взе участие от ден на ден. Ще докара ли това до изцяло безотпадно общество и унищожаване на потребността от нов рандеман? Никога! Но сигурно ще ни помогне да оставим една по-зелена планета на децата си.