[Shutterstock] - Проблемът с медиите в България е следствие от

[Shutterstock] - Проблемът с медиите в България е разследване от срастването сред властта и икономическите ползи

- Ако към резултатите продължава да се подхожда с скука и безмълвие, средата ще се утежни още повече

- Смисълът от отчета на Европейски Съюз за медиите, е по-скоро да обърне внимание върху проблемите, само че решението им за България зависи напълно отсам.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
България по медийна независимост - при Турция, Русия и Беларус

Страната пада с още две места в показателя на интернационалната организация " Репортери без граници " за 2018 година
25 апр 2018
Константин Каменаров: Не мисля, че има проблем с медиите в България

Генералният шеф на Българска национална телевизия пред " Капитал "
26 яну 2018
Кой опасява публицистите

Депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски редовно употребява медиите си за офанзива против самостоятелни издания, малките екрани и публицисти. Тази седмица си набеляза Светослав Иванов от bTV
16 яну 2018
На съвещанието си тази седмица европейският парламент разиска отчет за свободата на медиите в Европейския съюз. При правенето му са взети поради резултатите от класацията на " Репортери без граници " за свободата на медиите, която пък беше показана предходната седмица. В него България продължава да пропада надолу, което е ненапълно предстояща вест, тъй като от предходната година до момента не бяха взети никакви ограничения за подобряването на обстановката. Всъщност новината за идната година също е ясна занапред - ситуацията на България надали ще се промени. " Капитал " потърси отзиви от няколко политици и ангажирани с тематиката (вижте ги на идващите страници), които съвсем единомислещо споделят, че няма какво да се направи по въпроса и че казусът е на самите публицисти. Проблемът с медиите в България е разследване на цялото слепване сред властта и икономическите ползи за източване на обществени активи. И решението му минава през същинска битка с корупцията и проведената към нея икономическа престъпност. Отказът на настоящето потомство политици да работят в тази посока в действителност е индиректно самопризнание за присъединяване им в тези схеми.

Докладът на " Репортери без граници " тази година е озаглавен " Омразата против публицистите заплашва демокрациите ". В него особено място се отделя на тревожните трендове във връзка с медийната обстановка в Европа. " Отприщването на ненавист към публицистите е една от най-лошите закани към демокрациите ", разяснява генералният секретар на организацията Кристоф Делоар. По думите му: " Политически водачи, които раздухват злоба към медиите, носят голяма отговорност, тъй като подкопават публичния спор, учреден на обстоятелства, а не на агитация. Да се слага под въпрос легитимността на публицистиката е игра с извънредно рисков политически огън. "

Къде е България по независимост на словото

В показателя за 2018 година на " Репортери без граници ", която изследва свободата на медиите в 180 страни, България е паднала с още две позиции, заемайки 111-о място (за съпоставяне с предходни години виж графиката). За страната ни в проучването се показва следното: " Макар че в този момент ръководи Съвета на Европейския съюз (до края на юни 2018 г.), по този индикатор България е по-ниско от страните от Западните Балкани, някои от които са претенденти за участие в Европейски Съюз ", показват създателите на отчета, който беше публикуван в сряда. Според него България освен е страната в Европейски Съюз с най-несвободни медии, само че е и единствената в членка на съюза, сложена в категорията " сложна обстановка ", в която от Европа са единствено още Турция, Русия и Беларус. В световната ранглиста страната е в една група с Боливия и Централноафриканската република.

Частта на проучването, отнасяща се до България, е озаглавена " Непрозрачни и корумпирани " и в нея се показва, че корупцията и тайното договаряне сред медии, политици и олигарси са всеобщо публикувани. " Най-мрачното олицетворение на тази ненормална среда е Делян Пеевски, притежател на изданията от " Нова българска медийна група " (сега под шапката на " Телеграф медиа " - бел. ред.). Неговата група има 6 вестника и управлява съвсем 80% от разпространяването на печатни издания. Правителството раздава на избрани медии средствата от фондовете на Европейски Съюз при цялостно неявяване на бистрота, като на процедура ги подкупва, с цел да не го подлагат на критика или напълно да се въздържат от отразяването на избрани проблеми. Нападенията и заканите против публицисти се усилиха през последните месеци. Да си публицист в България може да е рисково ", се споделя в разбора.

А образци за тези констатации не липсват. Най-впечатляващите са от студиото на една от двете най-гледани частни ефирни малките екрани - " Нова ". Всеки помни държанието на някогашния народен представител от ГЕРБ Антон Тодоров, намеците на вицепремиера Валери Симеонов и поздрава на депутата от Движение за права и свободи Йордан Цонев от различен народен представител от неговата партия - Делян Пеевски, към Виктор Николаев и Анна Цолова. Днес журналистката е освободена от " Нова тв ".

Европейският съюз за радио и телевизия (European Broadcasting Union) поддържа българските публицисти в митинга им против политическия напън и насочи настойчив апел към политиците да се въздържат от интервенция в работата на медиите.

Какво предлага Европа

В отчета за свободата на медиите от тази седмица се предлага да се забрани или най-малко да стане изцяло транспарантно присъединяване в публични поръчки на сдружения, чийто краен притежател има медийно сдружение. Предлага се също страните в Европейски Съюз да се задължат да оповестяват за бюджетното финансиране, предоставяно на медийните сдружения, както и да се прави непрекъснато наблюдаване на всяко бюджетно финансиране, отпускано на притежатели на медии.

Kомисарят за цифровата стопанска система и общество Мария Габриел пък предлага в този момент съществуващият указател за държавната помощ към електронните медии да стане обществен. Той и в този момент е обществен, само че включва информации единствено за радио- и телевизионните оператори, само че не и за онлайн и печатните медии. Освен това в справката няма информация за средствата, които държавните управления дават за реклама в медиите, или пък по какъв начин притежателите на медии вземат участие в публични поръчки.

Европарламентът приканва страните да одобряват и приложат правила за собствеността на медиите, тъй че да се избегне концентриране на благосъстоятелност, както и да се обезпечат прозрачността, оповестението и лесния достъп на жителите до информация за собствеността на медиите, източниците на финансиране и ръководството им.

Властите в обособените страни имат задължението да се въздържат от използване на ограничавания върху свободата на изложение на мнение и да одобряват закони за развиването на свободни, самостоятелни и разнородни медии. Те имат също задължението да пазят независимостта и безпристрастността на публичните медии, които работят в работа на демократичните общества, а не като обслужват ползите на настоящите държавни управления. Според Съвета на Европа над половината от случаите на тормоз против работещите в медиите са дело на представители на страната, написа в отчета.

Осъждат се опитите на държавните управления да заглушат сериозните медии и да унищожат свободата и разнообразието на медиите, посредством похвати като изкупуване от представители на държавни управления и техни доближени на търговски медии и принуждаване на публичните медии да обслужват ползите на дребни групи.

Отсега може да се каже, че този отчет също няма да свърши никаква работа в България. Дори и препоръчаните ограничения да бъдат утвърдени, те няма да трансформират значително обстановката. Смисълът от отчета е по-скоро да обърне внимание върху проблемите, само че решението им за България зависи напълно отсам. Без секване на връзката сред властта и икономическите ползи към ресурсите, които тя разпределя, целият медиен слугинаж и натискът върху свободните медии ще продължи. И по този начин следващата година ще бъде изкопано ново дъно в класациите по журналистическа независимост. София Владимирова, ръководител на Съвет за електронни медии
(парламентарна квота, кандидатура на ГЕРБ)

Да брани свободата на словото е ангажимент на всеки и в огромна степен въпрос на персонален избор. Незавидните позиции на България в сходни ранглисти могат да бъдат усъвършенствани единствено в случай че цялото общество – публицисти, законодатели, регулатори, публика разпознаят ежедневния си ангажимент да отстояват свободното слово. Речта на омразата, подправените вести, безкритичното приемане на разнородна информация, подозренията за цензура и автоцензура, ниската медийна просветеност способстват за образуването на сходни резултати като тези, които ни показват " Репортери без граници ". Законодателни промени евентуално биха били потребни в посока отбрана на публицистите и журналистическия труд, тъй като прекомерно постоянно за жалост тази специалност, бих споделила това предопределение се оказва рисковано.

В рамките на пълномощията на съвета ние подхващаме редица дейности за отбрана на свободата на изложение. Мониторираме извънредно съществено публичните медии, които по лиценз са задължени да съблюдават плурализъм и разнообразие на гледните точки – по този индикатор отклонения съвсем няма или са прекомерно редки. Следим прецизно за спазването на правото на отговор.

По своя самодейност, без това да е наше законово обвързване, през 2015 година изготвихме и поддържаме указател на собствеността в медиите, който е обновен към 31 март 2018 година и може да бъде открит на страницата на съвета.

Иво Христов, шеф на кабинета на президента

Най-драматичното е това, което отчетът няма по какъв начин да записва. А то е дейното съучастничество на българската публицистика в погребването на свободното слово. И апатията на поданството. В новогодишното си послание президентът Радев предизвести, че 2018 ще е сериозна за съхраняването на българската народна власт. Без почтена и сериозна публицистика демокрацията е обречена. Уви, четвъртата власт одобри унизителния комфорт да е рупор на властта. Медиите педантично осведомят защо плаче министър председателят, на какво се гневи, по какъв начин уверено желае оставки, които след това не приема. Сапунката на прекарванията му засенчва всички публични нещастия. Медиите по сигнал погребаха мегаскандала с продажбата на ЧЕЗ. Ни един публицист не попита властта с чия политическа защита госпожа Върбакова убеди банките да й провиснал десетки милиони. Телевизионната журналистика деградира до кръчмарски моабети и политпросвета. Състоянието на свободата на словото отразява общата морална рецесия в обществото. За нея носят отговорност освен политиците и публицистите, само че и всеки жител, който избира вестник и държи отдалечено в ръката си. Концентрацията на благосъстоятелност е част от казуса, само че рухването на професионалната нравственос е същинска злополука за демокрацията.

Иво Атанасов, член на Съвет за електронни медии
(парламентарна квота, кандидатура на БСП)

За електронните медии мога да кажа, че като причина за несвобода всекидневно се счита собствеността върху тях. През 2015 година в Съвет за електронни медии направихме огромно и трудоемко изследване на собствеността на телевизионните и радиооператорите, стигайки до физическо лице. За някои може би ще прозвучи изненадващо, само че в това проучване не изскочи нито едно от имената, които нормално се спрягат, когато стане дума за посягане върху медийната независимост. Това значи, че собствеността, колкото и да е значима, въпреки всичко не е най-важният фактор. Много по-сериозна е ролята на метода, по който става финансирането. Ще посоча отпущането на средства от Европейски Съюз за планове в България. Правителството го прави без публични поръчки, което, от една страна, не е в нарушаване на европейските правила. Но, от друга, се основава опция да се предписва държание на медиите, на които се дават евросредствата. Друг образец: банки кредитират медии. Медиите са наясно, че в никакъв случай няма да върнат заемите. Идва банкрутът и сметката се заплаща от специфичния в такива случаи фонд. Тази процедура е самобитно обществено финансиране, само че при неразбираеми условия, което води освен до финансови загуби за обществото, само че и до несвобода за съответните медии. Трети образец: финансирането на медийни планове от задгранични юридически лица.

Мария Стоянова, член на Съвет за електронни медии
(президентска квотата, кандидатура на президента Росен Плевнелиев)

Считам резултатите от тазгодишната ранглиста за мощно депресиращи. Опасявам се, че устойчивото ниско оценяване може да докара до устойчивост и да демотивира всички, които противостоят на статуквото. България има проблем с медийната независимост. Смъртни закани получи предходната година издателят на " Зов нюз " Георги Езекиев. Политици влязоха в ролята на медийни началници онлайн по малкия екран. Продължава да стои въпросът с разпределението на европейски средства от министерства за медии. Прозрачността в собствеността не е най-ярката отличителна линия на родната ни медийна реалност.

В останалите европейски страни, които са позиционирани доста по-напред от България, също. Ето за какво смятам отреденото последно място за неправда. Става въпрос за сравнителна ранглиста и по тази причина позволете сравнението. Македония през предходната година сложи публичната си телевизия под директен държавен надзор, само че е позиционирана по-нагоре в листата. В Сърбия се затварят уебстраници, арестуват се блогъри, насочат се смъртни закани към недолюбвани от властта публицисти. В края на мината година стотици медии стачкуваха против държавния напън в Белград, като излязоха с черни първи страници, само че страната е сложена по-нагоре в листата. В Унгария, откогато Виктор Орбан е на власт, бяха затворени голям брой сериозни вестници и радиостанции. Страната обаче продължително заема междинното място в класацията, надалеч по-напред от България. Трябва да е разрешен въпросът какви са критериите, по които се подреждат обособените страни. България не заслужаваше повишаване в листата за предходната година, само че да резервира мястото си, щеше да кореспондира с районната и структурната действителност.

Тома Биков, народен представител от ГЕРБ
член на парламентарната Комисия по просвета и медии

Не одобрявам проучването на " Репортери без граници " като последна инстанция за положението на медиите по света. Доколкото знам, методологията на това проучване не се базира на качествени и количествени измерители, а на анкета измежду публицисти. Вероятно по тази причина Малта и Словакия, в които бяха убити проверяващи публицисти, са надлежно на 65-то и 27-мо място, а България е на 111-о. Убийството на проверяващ публицист единствено по себе си сковава гилдията и поражда автоцензура измежду не малко от публицистите. В същото време в отчета на проучването се показва, че в качеството си на министър председател на Словакия Роберт Фицо е наричал обществено и неведнъж кореспонденти " гадни антисловашки проститутки " и " дебилни хиени " и все пак страната му е сложена на 27-мо място по независимост на медиите. Представете си какво би станало в България, която е на 111-о място в същата ранглиста, в случай че настоящ министър председател, който и да е той, си разреши сходни изрази. Това не значи, че в България няма проблем с медиите.

Ако има проблем със свободата на словото, той е най-много при притежателите и се диктува от корпоративни ползи. Силно се колебая, че медия ще направи надълбоко журналистическо следствие против собствен огромен рекламодател да вземем за пример. И по тази причина няма да бъдат отговорни политиците и страната, а притежателите. В България има над 400 печатни издания, стотици уеб сайтове и десетки малките екрани и огромна част от тях са сериозно настроени към властта.

Законодателството не може да усъвършенства качеството на медиите. Това би трябвало да е ангажимент на притежателите на медии и публицистите, които работят в тях. Законът може вероятно да сътвори предпоставки за изсветляване на корпоративните ползи. Когато приказвам за корпоративни ползи, нямам поради единствено притежателите на вестници, малките екрани и уеб сайтове, само че и банките, с които работят и рекламодателите, с помощта на които съществуват.

Велислава Кръстева, народен представител от Движение за права и свободи
член на парламентарната Комисия по просвета и медии

За да мога да разясня резултатите от това, пък и от всяко друго изследване, би трябвало да съм се срещнала с методологията и обсега на изследването. Такава обаче не ми е известна. Но бих желала да разясня нещо, което касае директно днешния ден - полемиката в Европейския парламент по отношение на собствеността на медиите, както и апела към страните членки да одобряват правила за собствеността на медиите, а ние с сътрудниците ми Пеевски, Цонев и Хамид внесохме план за подобен закон още преди три месеца. Точно този законопроект бе стимулиран от съзнанието ни за това какъв брой е значима прозрачността както на собствеността на медиите, по този начин и на разпространителите, което в последна сметка би могло да даде действителна база и сходен жанр проучвания и изследвания, би осигурило онази наложителна степен на осведоменост на жителите, както и би осветило всички форми на финансиране и зависимости на медиите. Всичко това, за което молят от Европейския парламент, ние към този момент сме предложили като законови текстове и чакаме поддръжка както в Народното събрание, по този начин и от представителите на гилдиите и неправителствения бранш, който се занимава с тематиката.