![[Shutterstock] През следващите 15 години българската икономика ще загуби половин](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3981128.jpg)
2034: Къде са хората
[Shutterstock] През идващите 15 години българската стопанска система ще загуби половин милион души в трудоспособна възраст вследствие на отрицателните демографски трендове.Все по-важно ще става синхронизирането на търсени от бизнеса и предлагани от хората умения на локалния пазар на трудa.Над 22 хиляди експерти в ИТ бранша ще са нужни в средносрочен проект, а в дълготраен най-сериозна нужда от квалифицирани фрагменти ще имат образованието и опазването на здравето.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Половин милион души. Толкова ще загуби България до 2034 година от хората, които са в трудоспособна възраст вследствие на ниската раждаемост и бързото застаряване. Намаляващото население води до съществени последици за локалния пазар на труда – в случай че все по-малко хора работят, то всеки чиновник би трябвало да е по-ефективен и по-продуктивен, с цел да компенсира количествения спад. Казано по различен метод, потребностите на търсещите и уменията на предлагащите труд би трябвало да са оптимално синхронизирани, с цел да не изгърмят обществените системи, а темпът на стопански напредък да се задържи.
Това ще е сложна задача. Тази година да вземем за пример над 78% от българските работодатели показват, че изпитват усложнения при намирането на чиновници, а в някои райони потребностите на бизнеса са в пъти по-големи от броя на свободните и склонни да работят хора. В дълготраен проект приключилите приблизително (професионално) обучение фрагменти ще са най-трудни за намиране, а в случай че България не успее да се преориентира към по-бързо софтуерно развиване, студентите ще би трябвало да се задоволят с специалности като касиери и продавачи, тъй като стопанската система няма да има потенциала да им обезпечи задоволително добра работа. Изводите са от две проучвания за пазара на труда, направени от Агенцията по заетостта и от общественото министерство.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Къде са проблемите
През първото полугодие на тази година Агенцията по заетостта разгласява резултатите от анкети и изявленията с 2500 работодатели от цялата страна, които демонстрират какви умения, квалификации и специалности ще се търсят от бизнеса през идващите 3 до 5 години на районно равнище. Според сметките на организацията в средносрочен проект ще са нужни над 44 хиляди икономисти и ИТ експерти. На районно равнище разликите са огромни. В 18 области в страната търсенето на фрагменти надвишава наличните на локалния пазар, като в столицата, Бургас и Пловдив разликата е в пъти над предлагането. От друга страна, в 10 области има налична работна мощ, най-малко в количествено отношение, измежду които Ловеч, Кюстендил, Силистра.
Най-често търсени са машинните оператори, които попадат в листата с потребности на 24 области. В Кюстендил и Ловеч компаниите показват потребност единствено от общи служащи в промишлеността. Най-трудно е за бизнеса да запълни наличните работни места в Габрово и Кюстендил, а най-лесно – в Русе ( " единствено " 64% от интервюираните имат затруднения). Ако търсите машинни оператори, те се намират най-лесно в Софийска област, Ямбол и Русе, а най-трудно в Габрово, Благоевград, Стара Загора и Кърджали. В Ловеч е предизвикателство да се намерят продавач-консултанти, за разлика от столицата и Пловдив, а строителите са проблем за Монтана и Разград.
Изследването наблюдава и търсенето на съответни експерти през идващото шестмесечие. Сред съответно посочените позиции се откроява потребността от учители във Варна, Враца, Плевен, София, Хасково. Стара Загора и Ямбол търсят машинни инженери, Пловдив – интернационалните водачи, а лекари и медицински сестри ще са нужни в Бургас, Кърджали, Търговище, Хасково и Шумен.
Поглед надалеч напред
В началото на октомври общественото министерство разгласява разбор на предстоящите трендове на пазара на труда в средносрочен (до 2024 г.) и дълготраен проект (2034 г.). Според резултатите броят на работещите ще падне с 6% до 2.96 млн. към 2034 година Потребностите на компаниите ще се изместят към хора с по-висока просветителна степен.
В резултат на намаляващото население и надлежно размер на пазара все по-малко ще се търсят продавачи в магазини, сервитьори, бармани. Броят на работещите ще понижава в търговията (със 100 хиляди души), хотели и заведения за хранене (с 26 хил.), добивната промишленост (32 хил.) и администрацията (8.3 хил.). От друга страна, застаряващият личен състав в обучение, опазване на здравето и държавно ръководство дефинира и растящата бъдеща потребност от запълване на тези работни места, като сметките за потребностите са надлежно за 32 хиляди, 14 хиляди и 13 хиляди души. " Ако през идващите 15 години стопанската система не премине през интервал на основни разтърсвания, икономическият растеж ще бъде реализиран извънредно единствено с помощта на растежа на продуктивността на труда ", показват създателите на разбора, като допълват, че този растеж може да пристигна от увеличение на каузи на браншове с по-висока добавена стойност или внедряване на по-високи технологии в производството.
Дисбалансите се дължат на доста фактори, само че два от тях изпъкват. От една страна, България изостана в софтуерното си развиване в годините на прехода по отношение на останалите страни - членки на Европейски Съюз. От друга, последните десетилетия доведоха до свръхпредлагане на хора с висше обучение. Един от изводите на проучването е, че след 15 години българската стопанска система няма да има потенциала да обезпечи на всеки приключил студент задоволително добра работа, която да дава отговор на университетската му тапия. Около 38 хиляди висшисти ще работят на позиции, изискващи доста по-ниски квалификации и надлежно на по-ниско възнаграждение. Ако България обаче успее да се пренасочи към по-бързо софтуерно развиване, повече висшисти ще могат да си намерят работа, отговаряща на квалификацията им, се показва в отчета.
Друга причина за несъответствията е равнището на заплатите в страната, което е като основен фактор за развиването през идващите години. Експертите съпоставят относителното възнаграждение (по покупателна способност) в България и страните на Европейски Съюз, като намират, че в някои браншове локалните хонорари са над междинното европейско равнище – като осведомителни технологии, рандеман и енергетика. Други обаче, не е изненада, изостават фрапантно. След пет години да вземем за пример над 64 хиляди работни места за хора със приблизително обучение в бранш хотели и заведения за хранене, където заплащането е най-ниско, ще би трябвало да се запълнят от такива с главно или висше. В опазването на здравето и образованието също се чака дефицит на хора със приблизително обучение. " По-ниските заплати, изключително при наетите лица със приблизително обучение, се оказват спомагателен фактор за образуването на дефицити от такива човешки запаси ", показват в отчета.
Какви ограничения могат да се подхващат
Българският пазар на труда има доста проблеми за адресиране – спад и застаряване на популацията, ниско възнаграждение по отношение на конкурентни европейски пазари, районни несъответствия, ниска софтуерна активност. В бъдеще тези проблеми ще се задълбочават, а към тях ще се причислят дефицитът на експерти със приблизително обучение и прекалено много хора с главно и с висше обучение, които няма да могат да си намерят работа, отговаряща на квалификациите им.
Минимизирането на отрицателните последици от тези трендове върху стопанската система изисква дейни ограничения както в обществения, по този начин и в частния бранш. Една алтернатива е бизнесът да увеличи заплатите в браншове, където относителното възнаграждение изостава доста от междинното за Европейски Съюз, с цел да подтикват подготвяните в България фрагменти да останат в страната. Въпросът е дали, жестоко казано, ще им излезе сметката - част от вложенията в страната се вършат точно поради ниските разноски за труд. Друго допустимо решение е ориентирано към демографските трендове, като тук предлагането е смяна в настройките " деца и кариера, а не деца или кариера ", включително и основаване на обществени и частни услуги в поддръжка на родителите – детски градини наоколо до работа, гъвкави форми на претовареност, комфортни развлечения за деца, комфортни транспортни връзки.
Дългосрочните решения пък са свързани със съществени и целенасочени вложения в здравето и образованието на хората, в просвета, просвета и спорт. " Тези браншове са основни за създаване, поддържане и развиване на човешкия капитал както в количествено, по този начин и в качествено отношение ", пишат в отчета специалистите, като тук влизат и ученето през целия живот, предучилищното обучение, предотвратяването на болести.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Половин милион души. Толкова ще загуби България до 2034 година от хората, които са в трудоспособна възраст вследствие на ниската раждаемост и бързото застаряване. Намаляващото население води до съществени последици за локалния пазар на труда – в случай че все по-малко хора работят, то всеки чиновник би трябвало да е по-ефективен и по-продуктивен, с цел да компенсира количествения спад. Казано по различен метод, потребностите на търсещите и уменията на предлагащите труд би трябвало да са оптимално синхронизирани, с цел да не изгърмят обществените системи, а темпът на стопански напредък да се задържи.
Това ще е сложна задача. Тази година да вземем за пример над 78% от българските работодатели показват, че изпитват усложнения при намирането на чиновници, а в някои райони потребностите на бизнеса са в пъти по-големи от броя на свободните и склонни да работят хора. В дълготраен проект приключилите приблизително (професионално) обучение фрагменти ще са най-трудни за намиране, а в случай че България не успее да се преориентира към по-бързо софтуерно развиване, студентите ще би трябвало да се задоволят с специалности като касиери и продавачи, тъй като стопанската система няма да има потенциала да им обезпечи задоволително добра работа. Изводите са от две проучвания за пазара на труда, направени от Агенцията по заетостта и от общественото министерство.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Къде са проблемите
През първото полугодие на тази година Агенцията по заетостта разгласява резултатите от анкети и изявленията с 2500 работодатели от цялата страна, които демонстрират какви умения, квалификации и специалности ще се търсят от бизнеса през идващите 3 до 5 години на районно равнище. Според сметките на организацията в средносрочен проект ще са нужни над 44 хиляди икономисти и ИТ експерти. На районно равнище разликите са огромни. В 18 области в страната търсенето на фрагменти надвишава наличните на локалния пазар, като в столицата, Бургас и Пловдив разликата е в пъти над предлагането. От друга страна, в 10 области има налична работна мощ, най-малко в количествено отношение, измежду които Ловеч, Кюстендил, Силистра.
Най-често търсени са машинните оператори, които попадат в листата с потребности на 24 области. В Кюстендил и Ловеч компаниите показват потребност единствено от общи служащи в промишлеността. Най-трудно е за бизнеса да запълни наличните работни места в Габрово и Кюстендил, а най-лесно – в Русе ( " единствено " 64% от интервюираните имат затруднения). Ако търсите машинни оператори, те се намират най-лесно в Софийска област, Ямбол и Русе, а най-трудно в Габрово, Благоевград, Стара Загора и Кърджали. В Ловеч е предизвикателство да се намерят продавач-консултанти, за разлика от столицата и Пловдив, а строителите са проблем за Монтана и Разград.
Изследването наблюдава и търсенето на съответни експерти през идващото шестмесечие. Сред съответно посочените позиции се откроява потребността от учители във Варна, Враца, Плевен, София, Хасково. Стара Загора и Ямбол търсят машинни инженери, Пловдив – интернационалните водачи, а лекари и медицински сестри ще са нужни в Бургас, Кърджали, Търговище, Хасково и Шумен.
Поглед надалеч напред
В началото на октомври общественото министерство разгласява разбор на предстоящите трендове на пазара на труда в средносрочен (до 2024 г.) и дълготраен проект (2034 г.). Според резултатите броят на работещите ще падне с 6% до 2.96 млн. към 2034 година Потребностите на компаниите ще се изместят към хора с по-висока просветителна степен.
В резултат на намаляващото население и надлежно размер на пазара все по-малко ще се търсят продавачи в магазини, сервитьори, бармани. Броят на работещите ще понижава в търговията (със 100 хиляди души), хотели и заведения за хранене (с 26 хил.), добивната промишленост (32 хил.) и администрацията (8.3 хил.). От друга страна, застаряващият личен състав в обучение, опазване на здравето и държавно ръководство дефинира и растящата бъдеща потребност от запълване на тези работни места, като сметките за потребностите са надлежно за 32 хиляди, 14 хиляди и 13 хиляди души. " Ако през идващите 15 години стопанската система не премине през интервал на основни разтърсвания, икономическият растеж ще бъде реализиран извънредно единствено с помощта на растежа на продуктивността на труда ", показват създателите на разбора, като допълват, че този растеж може да пристигна от увеличение на каузи на браншове с по-висока добавена стойност или внедряване на по-високи технологии в производството.
Дисбалансите се дължат на доста фактори, само че два от тях изпъкват. От една страна, България изостана в софтуерното си развиване в годините на прехода по отношение на останалите страни - членки на Европейски Съюз. От друга, последните десетилетия доведоха до свръхпредлагане на хора с висше обучение. Един от изводите на проучването е, че след 15 години българската стопанска система няма да има потенциала да обезпечи на всеки приключил студент задоволително добра работа, която да дава отговор на университетската му тапия. Около 38 хиляди висшисти ще работят на позиции, изискващи доста по-ниски квалификации и надлежно на по-ниско възнаграждение. Ако България обаче успее да се пренасочи към по-бързо софтуерно развиване, повече висшисти ще могат да си намерят работа, отговаряща на квалификацията им, се показва в отчета.
Друга причина за несъответствията е равнището на заплатите в страната, което е като основен фактор за развиването през идващите години. Експертите съпоставят относителното възнаграждение (по покупателна способност) в България и страните на Европейски Съюз, като намират, че в някои браншове локалните хонорари са над междинното европейско равнище – като осведомителни технологии, рандеман и енергетика. Други обаче, не е изненада, изостават фрапантно. След пет години да вземем за пример над 64 хиляди работни места за хора със приблизително обучение в бранш хотели и заведения за хранене, където заплащането е най-ниско, ще би трябвало да се запълнят от такива с главно или висше. В опазването на здравето и образованието също се чака дефицит на хора със приблизително обучение. " По-ниските заплати, изключително при наетите лица със приблизително обучение, се оказват спомагателен фактор за образуването на дефицити от такива човешки запаси ", показват в отчета.
Какви ограничения могат да се подхващат
Българският пазар на труда има доста проблеми за адресиране – спад и застаряване на популацията, ниско възнаграждение по отношение на конкурентни европейски пазари, районни несъответствия, ниска софтуерна активност. В бъдеще тези проблеми ще се задълбочават, а към тях ще се причислят дефицитът на експерти със приблизително обучение и прекалено много хора с главно и с висше обучение, които няма да могат да си намерят работа, отговаряща на квалификациите им.
Минимизирането на отрицателните последици от тези трендове върху стопанската система изисква дейни ограничения както в обществения, по този начин и в частния бранш. Една алтернатива е бизнесът да увеличи заплатите в браншове, където относителното възнаграждение изостава доста от междинното за Европейски Съюз, с цел да подтикват подготвяните в България фрагменти да останат в страната. Въпросът е дали, жестоко казано, ще им излезе сметката - част от вложенията в страната се вършат точно поради ниските разноски за труд. Друго допустимо решение е ориентирано към демографските трендове, като тук предлагането е смяна в настройките " деца и кариера, а не деца или кариера ", включително и основаване на обществени и частни услуги в поддръжка на родителите – детски градини наоколо до работа, гъвкави форми на претовареност, комфортни развлечения за деца, комфортни транспортни връзки.
Дългосрочните решения пък са свързани със съществени и целенасочени вложения в здравето и образованието на хората, в просвета, просвета и спорт. " Тези браншове са основни за създаване, поддържане и развиване на човешкия капитал както в количествено, по този начин и в качествено отношение ", пишат в отчета специалистите, като тук влизат и ученето през целия живот, предучилищното обучение, предотвратяването на болести.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ