Митът за обедняването: Реалните заплати са се удвоили за десетилетие
Колко се е подобрил стандартът на живот на работещите през последните 10 години? Напоследък обществено се вършат изказвания закъснение на растежа на благосъстоянието и даже за обедняване. Прегледът на динамичността на действителните заплати, след отчитане на инфлацията обаче ясно демонстрира, че сходни изказвания са несъстоятелни и даже заблуждаващи.
За да оценим растежа на покупателната дарба, първо е належащо да измерим растежа на номиналните заплати. За тази цел, месечните стойности за интервала сред 2016 и средата на 2025 г. са индексирани по отношение на междинната стойност за 2015 година Така полученият номинален показател разрешава директна сравнимост на покачването на заплатите по области и стопански действия, само че не регистрира въздействието на динамичността на цените върху действителната покупателна дарба. За да отчетем резултата на цените, понижаваме (или усилваме в редките случаи на дефлация) показателя на заплатите със цената на хармонизирания показател на потребителски цени за съответния месец. Резултатът е смяната в относителната покупателна дарба през десетгодишния интервал (която, несъмнено, не регистрира разликите сред другите браншове и райони първоначално му).
В интервала сред 2015 и средата на 2025 година максимален растеж на секторно равнище се следи в образованието – 180 – 200% към края на обсъждания интервал. Това не е изненадващо, поради целенасочената политика за повишение на приходите на преподавателите и обвързването на заплатите им с динамичността на междинната заплата за страната. Сравним ръст има и в културата, спорта и развлечението, административните действия и държавното ръководство, частично поради по-ниската база. Прави усещане по какъв начин секторите, в които господства обществената претовареност – обучение, опазване на здравето, държавно ръководство – показателят на действителните заплати постоянно играе ролята на догонващ процесите в частния бизнес, поради директната връзка на динамичността им с държавния бюджет. Това са и секторите, при които има най-бърз растеж на действителния приход в интервала преди 2020 г.
Обратно, най-бавен действителен растеж за десетгодишния интервал има в енергетиката, добива и финансите – 80-100%. Това са браншове, където заплащането към този момент е релативно високо при започване на интервала, и без значение от по-бавния растеж то остава от най-високите и през днешния ден. Особено забавни са спадовете в хотелите и заведенията за хранене, както и в културата, спорта и развлеченията в интервала на строги локдауни през 2020 година, когато показателите на действителните заплати падат внезапно, съвсем до стойностите си от 2015 година вследствие на прекъсването на активността на компаниите в тези браншове и огромния спад на заетостта в тях (редно е тук да споменем и ролята на сивата стопанска система която води до постоянно подценяване на същинските приходи в формалната статистика). По-бавна динамичност се следи и в превоза и строителството, само че двата бранша бързо наваксват в годните след пандемията, най-много поради острия дефицит на фрагменти.
Като варира от 100-110% до 160-170%. Най-добър резултат в подобряването на стандарта на живот на служащите има в области, където стартовото ниво е било релативно ниско – Перник, Видин, Кърджали, Плевен, до момента в който по-умерена динамичност има в области с по-високо възнаграждение при започване на интервала, измежду тях Стара Загора, Враца, София (област), Бургас. Няколко области – Сливен, Кърджали, Пазарджик, Ловеч – реализират съществено възстановяване доста по-рано, още към края на пандемията.
Общият извод е, че макар забележителната инфлация (според употребеният тук ХИПЦ акумулираният растеж на цените от 2015 година насам е над 40%), през последното десетилетие покупателната дарба на междинните хонорари на работещите във всички браншове и райони се покачват доста – постоянно над два пъти. Очевидно е обаче, че всевъзможни разкази за действително обедняване или даже застоялост на стандарта на живот са изцяло несъстоятелни и не намират удостоверение в данните.
*По публикацията работи и Радостин Дяков, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна стопанска система
българска инфлация повдигане на заплати висока инфлация високи заплати обедняване покупателна дарба действителни заплати
За да оценим растежа на покупателната дарба, първо е належащо да измерим растежа на номиналните заплати. За тази цел, месечните стойности за интервала сред 2016 и средата на 2025 г. са индексирани по отношение на междинната стойност за 2015 година Така полученият номинален показател разрешава директна сравнимост на покачването на заплатите по области и стопански действия, само че не регистрира въздействието на динамичността на цените върху действителната покупателна дарба. За да отчетем резултата на цените, понижаваме (или усилваме в редките случаи на дефлация) показателя на заплатите със цената на хармонизирания показател на потребителски цени за съответния месец. Резултатът е смяната в относителната покупателна дарба през десетгодишния интервал (която, несъмнено, не регистрира разликите сред другите браншове и райони първоначално му).
В интервала сред 2015 и средата на 2025 година максимален растеж на секторно равнище се следи в образованието – 180 – 200% към края на обсъждания интервал. Това не е изненадващо, поради целенасочената политика за повишение на приходите на преподавателите и обвързването на заплатите им с динамичността на междинната заплата за страната. Сравним ръст има и в културата, спорта и развлечението, административните действия и държавното ръководство, частично поради по-ниската база. Прави усещане по какъв начин секторите, в които господства обществената претовареност – обучение, опазване на здравето, държавно ръководство – показателят на действителните заплати постоянно играе ролята на догонващ процесите в частния бизнес, поради директната връзка на динамичността им с държавния бюджет. Това са и секторите, при които има най-бърз растеж на действителния приход в интервала преди 2020 г.
Обратно, най-бавен действителен растеж за десетгодишния интервал има в енергетиката, добива и финансите – 80-100%. Това са браншове, където заплащането към този момент е релативно високо при започване на интервала, и без значение от по-бавния растеж то остава от най-високите и през днешния ден. Особено забавни са спадовете в хотелите и заведенията за хранене, както и в културата, спорта и развлеченията в интервала на строги локдауни през 2020 година, когато показателите на действителните заплати падат внезапно, съвсем до стойностите си от 2015 година вследствие на прекъсването на активността на компаниите в тези браншове и огромния спад на заетостта в тях (редно е тук да споменем и ролята на сивата стопанска система която води до постоянно подценяване на същинските приходи в формалната статистика). По-бавна динамичност се следи и в превоза и строителството, само че двата бранша бързо наваксват в годните след пандемията, най-много поради острия дефицит на фрагменти.
Като варира от 100-110% до 160-170%. Най-добър резултат в подобряването на стандарта на живот на служащите има в области, където стартовото ниво е било релативно ниско – Перник, Видин, Кърджали, Плевен, до момента в който по-умерена динамичност има в области с по-високо възнаграждение при започване на интервала, измежду тях Стара Загора, Враца, София (област), Бургас. Няколко области – Сливен, Кърджали, Пазарджик, Ловеч – реализират съществено възстановяване доста по-рано, още към края на пандемията.
Общият извод е, че макар забележителната инфлация (според употребеният тук ХИПЦ акумулираният растеж на цените от 2015 година насам е над 40%), през последното десетилетие покупателната дарба на междинните хонорари на работещите във всички браншове и райони се покачват доста – постоянно над два пъти. Очевидно е обаче, че всевъзможни разкази за действително обедняване или даже застоялост на стандарта на живот са изцяло несъстоятелни и не намират удостоверение в данните.
*По публикацията работи и Радостин Дяков, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна стопанска система
българска инфлация повдигане на заплати висока инфлация високи заплати обедняване покупателна дарба действителни заплати
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ