Марио Милев е изпълнителен директор на BESCO – Българската предприемаческа

Марио Милев е изпълнителен шеф на BESCO – Българската предприемаческа асоциация. В организацията, която сплотява над 1000 компании и интензивно работи за построяването на по-добра бизнес среда и по-високо богатство в обществото посредством ефикасни политики, той дава отговор за бизнес развиването, разрастването на общността и ръководството на вътрешните процеси и екипи.

Марио има стабилен предходен опит в оптимизацията на процеси, провеждането на корпоративни образования и коучинг. Висшето си обучение приключва в УНСС със компетентност „ Финансов надзор “, а предприемаческият му дух се потвърждава и в изобретателния бранш, където сполучливо е осъществил два бизнес плана в музикалната промишленост. На 30 май той ще бъде гост-лектор на кариерния конгрес „ България на пет океана “ на Bulgaria Wants You.

Разговаряме с него за сериозните провокации пред българския пазар на труда – от вноса на фрагменти от трети страни до незабавната потребност от рационализация на Кодекса на труда и въвеждането на механизми като ESOPs за задържане на висококвалифициран гений. Той обрисува пътя за промяна на България от дестинация с евтина работна ръка към стопанска система с висока добавена стойност, основана на deeptech, space и healthtech промишлености. Предприемачът споделя и визията на Асоциацията за децентрализация на бизнеса към районите и действителните стопански причини, които могат да върнат българската диаспора назад в страната.
Г-н Милев, следи се засилен импорт на фрагменти от Непал, Индия и Узбекистан, най-вече в браншове като туризъм, строителство и произвеждане. Доколко това е стабилно решение за стопанска система, която цели висока добавена стойност? Какъв е рискът от одобряването на България като място за евтина работна ръка?
Когато пазарът задава въпроси на бизнеса, неговата роля е да намира решения. Сектори като туризъм, строителство и произвеждане са исторически издигнати върху нестабилна основа, а плановият и сезонен темперамент на част от работата в допълнение усложнява обстановката.

Но вносът на фрагменти самичък по себе си не е икономическа тактика. Говорим с компании, които през днешния ден имат действителен проблем с намирането на хора и това е нужна част от решението. В същото време тези компании към този момент мислят по какъв начин да надграждат – през образования, автоматизация и по-голяма успеваемост.

Това е устойчивият път към стопанска система с висока добавена стойност – да покачваме продуктивността, да развиваме локалния гений и да привличаме хора, които основават стойност тук. На пазара постоянно има някой по-евтин. Това не е играта, която България желае да играе дълготрайно.
В този подтекст, бихте ли обяснили към какви фрагменти е ориентирана визата за цифрови номади, която също е предопределена за жители на трети страни?
Визата за цифрови номади е ориентирана към друг вид гений – хора, които към този момент работят отдалечено за компании по света и могат да избират от кое място да живеят. Това е друг механизъм от вноса на фрагменти за съответни позиции. Тук приказваме за хора, които носят приход извън и го влагат в локалната стопанска система – през наеми, услуги, ползване и налози.

Но има и по-дълбок резултат. Когато квалифицирани хора избират България като място за живот и работа, това построява доверие и интернационален облик. Част от тях остават по-дълго, основават бизнес или отварят нови връзки към външни пазари. Това е пряк метод страната да стане по-видима, по-свързана световно и да приказваме за бранд „ България “.
Много от наетите служащи от трети страни преглеждат България като трамплин към Западна Европа. Какви механизми (законови или икономически) биха помогнали за задържането на висококвалифицираните фрагменти, без това да граничи с ограничение на персоналната независимост?
Добрата процедура не е да ограничаваме придвижването на хора, а да сътворяваме аргументи да останат. Висококвалифицираните фрагменти търсят вероятност, предвидимост и чувство, че могат да се развиват дълготрайно тук.

Един подобен образец са ESOPs (employee stock options) – опцията чиновниците да получават дялове от компанията при реализирани резултати и по този начин дружно да порастват. Това е съвременен механизъм за задържане на гений и една от законодателните направления, по които сега насочваме старания.

Изграждаме решения и наличие по фундаментални тематики – възстановяване качеството на образованието в учебните заведения, предвидима данъчна среда като огромно наше конкурентно преимущество и администрация, която работи бързо и цифрово.
Докато внасяме фрагменти от Централна Азия, продължаваме да губим български експерти към Запада. Каква е визията на BESCO за паралелна политика – по какъв начин България да бъде привлекателно място за завръщане на диаспората?
Тук няма една мярка, която сама по себе си взема решение казуса. Завръщането на българите от чужбина нормално е композиция сред възприятие и разсъдък, сред персонален избор и справедлива опция.

Все повече хора желаят да останат свързани с България, само че гледат практично – има ли добра професионална среда, могат ли да стартират бизнес по-лесно, какво обучение ще получат децата им и какъв брой предвидима е страната като цяло.

Точно там е и нашият фокус – по-добра бизнес среда, по-силно обучение и по-модерна администрация. Преди България постоянно беше мястото, от което тръгваш за повече благоприятни условия. Днес виждаме, че все по-често е и мястото, към което избираш да се върнеш и да градиш бъдещето си отсам.
Доколко българското трудово законодателство, което в огромната си част е завещание от предишния век, е съответно на потребностите на хибридната работа и световната конкуренция за гении? Какви съответни промени са сериозно значими за бизнеса през днешния ден?
Ние работим и си приказваме за нововъведения и районно икономическо водачество, само че в това време използваме Кодекс на труда, основан за планова стопанска система. Изискванията на бизнеса през днешния ден са радикално разнообразни и законодателството би трябвало да отразява това.

Имаме съответни оферти за усъвършенствания. Част от тях са по-ясни правила за отдалечена и хибридна работа, повече еластичност в организацията на работното време и по-малко административна тежест към трудовите връзки.

В момента водим деен разговор с останалите работодателски организации, с цел да излезем с обща позиция към потребностите на бизнеса през днешния ден и в бъдеще.
България е изправена пред предизвикването да премине от стопанска система, основана на евтина работна мощ, към такава, основана на висока добавена стойност. Къде виждате най-голямата пробойна в този преход?
България исторически е посочила, че може да бъде доста мощно място за осъществяване – положителни екипи, механически гений и дарба да доставяме качествено.

Голямата задача в този момент е идната стъпка – да преминем от това да изпълняваме добре към това да сътворяваме повече от архитектурата, продукта и цената тук.

Това изисква друг модел на мислене – повече дълготрайна визия, систематична работа с страната и по-бърза връзка сред концепция и пазар.

Имаме гений и предприемаческа сила, само че прекомерно постоянно връзката сред обучение, бизнес и институции остава мудна или прекратена.
Когато приказваме за икономическа визия до 2030 година, какви съответни промишлености би трябвало да приоритизира страната, с цел да не бъде растежът ни по инерция, а систематичен?
Когато приказваме за икономическа визия до 2030 година, е значимо страната да разпознае къде България към този момент има естествени преимущества и да ги надгради целеустремено.

Една ясна посока са AI и deeptech, където имаме мощен механически гений и все по-видима предприемаческа среда. Следват space и defence, където към този момент виждаме компании с интернационален капацитет и доста висока добавена стойност.

Има и сфери като healthtech и agritech, където можем да надградим обичайно мощни браншове с нов софтуерен пласт – от медицински технологии и цифрово здраве (и превенция) до по-модерно и стабилно земеделие.

Всичко това има потребност да бъде част от ясна национална тактика – ясните цели значат дълготрайна предвидимост и създаване на интернационално приет потенциал и известност.
Кои са най-големите спънки пред бизнесмените в България през днешния ден – достъп до капитал, достъп до гений или нещо друго?
Според мен, няма един повсеместен отговор, тъй като другите компании срещат разнообразни спънки на друг стадий. За една ранна компания най-голямата тематика постоянно е достъпът до капитал. За по-растящ бизнес това по-често е достъпът до верния гений.

Но в случай че би трябвало да посоча една по-обща компликация, това е скоростта, с която една добра концепция съумява да се трансформира в работещ бизнес. Там се срещат няколко неща по едно и също време – достъп до капитал, достъп до хора и среда, която дава задоволително предвидимост.

България има бизнесмени, гений и от ден на ден положителни образци. Голямата задача е тези детайли да се свързват по-бързо и по-лесно, тъй че фирмите да порастват тук със същото движение, с което мислят световно.
В BESCO планирате районни представителства в Пловдив и Стара Загора – какви характерни проблеми виждате при фирмите отвън София, които остават настрана от вниманието и обществения спор?
Извън София има доста мощни компании и бизнесмени с дълбока експертиза и сериозен капацитет. Това, което постоянно липсва, не е качество или упоритост, а повече съгласуваност и по-бърз достъп до нови благоприятни условия - без значение дали приказваме за софтуерни компании, промишлен бизнес или по-конвенционални браншове.

Именно по тази причина развиваме районни представителства – не с концепцията да пренасяме подготвен модел, а да учим дружно с хората на място по какъв начин наподобява локалната среда и по какъв начин можем да я надградим. Част от това е повече контакти, повече достъп до потребни благоприятни условия и по-силно включване в диалозите по огромните национални тематики, тъй като законодателната среда визира всички – без значение дали си в Пловдив, Стара Загора, Варна или София.

Все повече се убеждаваме, че възможностите ни за същински триумф като страна са директно свързани с развиването на районите и точно по тази причина насочваме от ден на ден внимание натам.

Ще бъдете посетител преподавател на форума „ България на пет океана “, който се организира в София. Как обаче може да бъде уверен един съумял българин да се върне не в столицата, а в Пловдив, Стара Загора или Русе – какви стопански тласъци липсват в провинцията, с цел да бъде тя равносилен състезател на пазара на труда?

Икономическите тласъци са значими, само че съгласно мен по-голямата тематика е средата - добра инфраструктура, качествено обучение, съвременна администрация и мощна локална бизнес общественост.

В районите има доста мощни страни – добър промишлен бизнес, университети, качество на живот и мощни локални общности. Това, което постоянно липсва, е по-голяма съгласуваност, по-видим достъп до нови благоприятни условия и чувството, че можеш да развиваш кариера или бизнес със същото движение и упоритост.

Когато тези детайли се подредят, имаме вяра, че Пловдив, Стара Загора или Русе няма да бъдат възприемани като опция на София, а ще бъдат изцяло натурален и независим избор за развиване.
Bulgaria Wants You залага на вдъхновението. Но какви са рационалните стопански причини, които вие като водач на BESCO представяте на един българин в Лондон или Мюнхен, с цел да го убедите, че рискът да започва бизнес тук е оневинен по отношение на по-сигурните западни екосистеми?
В по-големите и към този момент построени екосистеми влизаш в добре работеща машина. В България към момента имаш шанса не просто да бъдеш част от средата, а да си доста по-близо до хората, до решенията и до самата посока на развиване.

И за доста бизнесмени това има голяма стойност. Да можеш да изградиш бизнес с световна упоритост и по едно и също време с това да оставиш отпечатък върху мястото, в което живееш.

Ще се върна на нещо, което споделих по-рано - рационалните фактори при такова решение са значими, само че възприятието за принадлежност, за отговорност и опцията да градиш един до друг с най-близките си постоянно тежат не по-малко.

А ние, дружно с доста други, вършим всичко допустимо да построяваме законодателната среда и инфраструктурата, тъй че от ден на ден положителни хрумвания да стартират отсам и да се развиват от България към света.
BESCO Bulgaria Wants You България на пет океана Българската предприемаческа асоциация изпълнителен шеф икономическа тактика кариерен конгрес Марио Милев пазар на труда