![[Shutterstock] Още по темата Есен на училище Капитал K:ids 2018](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3308653.jpg)
Наръчник по родолюбие
[Shutterstock] Още по тематиката
Есен на учебно заведение
" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018
Цели в прахуляк и драскотини
Децата и техните най-хубави другари – нарисувани, разказани и предпочетени измежду всички други
10 окт 2017 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
Вероятно сте забелязали, че обичта към родината беше отвлечена. Политици и искащи да станат такива дълги години я държат като пленник на своите персонални упоритости и всеки, който приказва за това по метод, друг от техния, бива жигосан от тях като предател.
Логично поражда въпросът по какъв начин да възпитаваме децата си в обич към България, без да ги трансформираме в патриотари, псевдопатриоти, шовинисти или националисти.
Ето няколко стъпки, които да трансфорат детето в обичащ родината възрастен.
Понятието татковина
Има доста университетски избрания на думата татковина. Но дано си представим, че би трябвало да разбираем думата на петгодишно дете.
И по този начин – думата татковина етимологически идва от жанр: хора, които са кръвно свързани по генезис, т.е. които са родственици - деца на нашите братя и сестри, на братята и сестрите на нашите майки и татковци, на нашите баби и дядовци и по този начин обратно до някакви общи прадеди, от които стартира фамилната история. Децата градят своята визия за време последователно. Един от методите да стартират да разграничават дните от седмицата е като да вземем за пример в избран ден вършат нещо съответно – в понеделник отиват на учебно заведение, във вторник вървят на плуване или в парка, а в събота и неделя си почиват.
Следващият значим миг в построяването на визия за време у дребните деца е честването на разнообразни фамилни празници, които на процедура са първата среща на детето с някакво просто, само че значимо възприятие за историчност. Първото надълбоко чувство за нея идва от разказите, по този начин обичани на всяко дете, което ги предизвика с думите: " Мамо/тате, а ти като малка/малък какво си правил/а? "
Така последователно стартира вълнуващата среща на детето с историята – разказът за предишните времена. Думата идва от старогръцки (ἱστορία) и значи " проучване, изследване " и се отнася до роман, възстановяващ какво се е случвало в предишното. Затова самоуверено можете да започнете родолюбивото образование, като споделяте с децата си историята на рода. За страдание комунистическата власт в България нанася тежки провали върху родовата памет, като изтрива имената на значително български родове, принуждавайки в разнообразни интервали родителите да дават за фамилно име първото име на дядото по бащина линия. И все пак би било отлично, в случай че първият " урок по родолюбие " стартира със запознаването на детето със фамилната история. Да, няма да е елементарно да съберете на едно място всички късчета от пъзела, само че пък можете дружно с детето да започнете да създавате родословие.
Важни празнувания
Първото и най-важно честване в живота на детето, несъмнено, е неговият рожден ден. Родителите постоянно описват на детето по какъв начин е протекъл този прелестен ден и какъв брой щастливи са били. После идват рождените дни на най-близките родственици, като на празненствата в множеството случаи участват и други членове на фамилията, отвън родителите и семейството. Именно тогава детето стартира ясно да образува визия за принадлежност към жанр. Ако във вашата фамилия не съществува навика да се описват епизоди от фамилната история, създайте го. Така у детето се основава възприятие за споделено с група хора минало. Това е първата стъпка към съставянето на комплицирания облик на родината. Той ще бъде доизграден с времето, когато човек стартира да принадлежи към все по-широки групи.
Честванията са значим детайл от идентичността и когато са свързани с значими годишнини от кончината на някого. Прадедите, които са дали биологичното начало, а нерядко и моралния код на всеки от нас, са значими. Затова няма ужасно детето да бъде въвлечено в отбелязването им. Точно такива са някои от значимите дати, които нацията уважава тържествено – да вземем за пример обесването на Васил Левски и саможертвата на Христо Ботев на връх Вола. Паметта за значимите за историята ни персони се предава във всеки вероятен случай, само че най-много посредством загатна за техните каузи.
Героичните моменти и гордостта
Основният проблем във възпитанието по родолюбие идва от разминаването на сантименталните и съвсем приказни разкази за българската история с научните доказателства. Без подозрение националната митология е нужна за построяването на възприятие за общественост сред сънародници. В същото време важи и максимата, че единствено истината може да бъде до дъно от изгода за построяването на устойчива еднаквост.
Едно такова разминаване да вземем за пример е датировката на основаване на България. Според общоприетото мнение средновековната българска страна на Балканите е основана през 681 година Това обаче е надълбоко погрешно заради няколко аргументи. Първо, една страна не се основава в един момент. Тази датировка е стартирана от комунистическата историография, с цел да сътвори опция за прословутите празнувания на 1300 години от основаването на България, които да дадат нова легитимност на режима на Българска комунистическа партия. Всъщност това е годината, в която Византия подписва контракт с България и я признава като сътрудник в интернационалните връзки. Създаването на страната е развой, който лишава повече време. В този смисъл българската страна на Балканския полуостров е основана сред 678 и 681 година Да не приказваме, че държавни формирания на български племена е имало и преди този момент, каквато е Велика остаряла България на кан Кубрат. Това на пръв взор наподобява като незначителна детайлност, само че в действителност основава у децата усещане, че историческият развой е формиран от обособени моменти, а не от продължаващи във времето дейности.
Подобен проблем е слагането на акцент върху героичните борби и пренебрегването на основаната от средновековните българи просвета. Така да вземем за пример цар Симеон е доста по-познат на децата с успехите над Византия и другите врагове на България по негово време и доста по-малко като огромния просветник на българския народ и основател на средновековната българска еднаквост, върху която стъпва възрожденската визия за това какво значи да си българин. И на чиито основи е построена българската нация през XIX век, основала и Третата българска страна.
През цялото ръководство на Българска комунистическа партия в съзнанието на младите българи беше набивано, че основаната от светите братя Кирил и Методий писменост, графически преформулирана от техните възпитаници в двора на българския държател княз Борис І, е славянска, а не българска. Това беше резултат от изключително отчетливото през днешния ден предпочитание на съветската страна да си присвои авторството на този исторически развой и на неговите резултати.
Основният въпрос, който всеки родител и преподавател би следвало да позволи, е " С какво желая моите деца/ученици да се гордеят като българи? ". И по тази причина предлагам горещо да демонстрираме на нашите деца всички тези исторически моменти и събития, които демонстрират интелектуалната, културната и духовната мощност на нашия народ. Лично аз избирам да слагам акцентиране върху огромните културни достижения на българите, въпреки това на пръв прочит да е малко скучновато за учениците. Но когато навлезем в материята, те освен схващат значимостта на тези постижения, само че и по-леко преодоляват исторически контузии, с които е осеяна историята на нашата нация.
Трагичните исторически моменти
Чувството за общественост с група от хора се построява и през през сложните моменти на тествания, за които пазим общ спомен. Преживяването на тежките за националната памет обстоятелства и процеси (например ослепяването на Самуиловите бойци, кървавото потушаване на Априлското въстание и Баташкото кръвопролитие и т.н.) е значим детайл в основаването на мисъл и чувство, че претърпяното страдалчество, което всички ние, наричащи се българи, помним, основава особена връзка на непосредственост и води до заключения, които са значими за нацията по-нататък. В същото време травматичните мемоари са и доста мъчителни. Трудна, само че не непостижима е задачата на родители и учители по този начин да предадем този спомен, че у децата да не заседне като буца в гърлото душевната болежка, която елементарно може да се трансформира в комплекс. Затова споменът за историческата покруса би трябвало да бъде излъчен с мисълта за това по какъв начин след нея нацията ни помни, само че и преодолява болката, прави си своите исторически заключения и продължава решително напред
Патриотизмът е обич и към пространството, което обитаваме през днешния ден
Когато става дума за предаване на историческа памет, честа неточност е разказването отвън физическите местообитания на обстоятелството. Няма нищо по-вълнуващо за едно дете да преживее дадена история на мястото, на което тя се е случила. Най-вълнуващите уроци по история на България съм водил в църквата " Св. Стефан " в Цариград, на върха на Мадарското плато, в незапазената тронна зала на Царевец, в църквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново, в епископалната базилика в Червен, в Ивановските скални манастири, в Кръглата черква в Преслав, в Дряновския манастир, в Каравеловата къща в Копривщица, на Шипка, в Стария Пловдив, в тракийските гробници в Старосел и Свещари, на Траянови врата, в Охрид, Куманово и Битоля, в Карлово и Сопот, в античната Аполония и средновековния Несебър, в Даскалоливницата в Елена, в остарялата черква в Банско, в Солун и в Белград, във Видин, Русе и Силистра, в Рилския манастир, във Варна и Дуранкулак, в центъра на София и даже в Рим...
Местата на българската памет се простират из цялата територия на страната ни и отвън нея. Ако като учители и родители имаме ясно схващане за това, че Родината не е единствено общото ни минало, само че и избрани негови топоси, елементарно можем да планираме по този начин ваканциите и образователните практики на децата, че дружно с тях да посетим значимо за историята ни място. И там да активираме въображението им по този начин, че да реконструират оптимално правдоподобно предишните времена.
Обърнати към предишното, постоянно забравяме да потърсим извори на любовта към родината в сегашното. Още по-рядко приказваме за общото ни бъдеще като българи. Любовта към нашата България минава и през любовта към националната ни красота. А разнообразието на култури и традиции ни дава преимуществото да имаме пъстра картина на съвремието и опция да разбираме света към нас с цялото му разнообразие.
" Любя, любиш, люби... "
Един от огромните и гневни диспути в модерна България е точно отношението към предишното. Старото факсимиле " който владее описа за предишното, владее и описа за сегашното ", е правилно. Но правилно е и друго – единствено истината може да ни направи свободни. Истината за предишното, даже и от време на време неприятна, води до поучения, които биха създали общото ни бъдеще по-добро.
Тук е огромната и значима разлика сред " родолюбие " и " национализъм " (освен че едното е българската дума, а другото чуждица). Родолюбието е да пазиш чисто и крепко своето – дома, квартала, града, страната - и да мислиш за общото минало, само че и за общото настояще, за общото бъдеще на всички, които считаш за " свои ". А патриотизмът с годините се трансформира в политическа теория, основаваща се на боязън от и ненавист към другите, към всеки, който по някакъв симптом не е като нас.
В края на образователната 2014/2015 година с моите деветокласници обсъждахме в какво се състои националната положителна еднаквост по принцип и българската съответно. Децата сами стигнаха до извода, че народ е тази общественост от хора, която с изключение на общи ИСТОРИЯ и ЕЗИК споделя общи полезности и ЗАКОНИ. Тук едно момиче изясни простичко - " полезностите стартират от разликата сред положително и зло ". Добавихме, че законите включват ПРАВА, само че и ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Логично учениците не пропуснаха и общото БЪДЕЩЕ, учредено на тези полезности.
И най-после тези страхотни хлапета стигнаха и до най-важния извод - че даже всички предпоставки за национална еднаквост да са налице, в случай че няма ЛЮБОВ, сме " като кимвал що звека ". В края на този час знаех, че онази образователна година в проучване на Средните епохи не е предходна на вятъра. И че не би трябвало да забравяме, че думата " родолюбие " съдържа думата " обич ".
Есен на учебно заведение
" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018
Цели в прахуляк и драскотини
Децата и техните най-хубави другари – нарисувани, разказани и предпочетени измежду всички други
10 окт 2017 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
Вероятно сте забелязали, че обичта към родината беше отвлечена. Политици и искащи да станат такива дълги години я държат като пленник на своите персонални упоритости и всеки, който приказва за това по метод, друг от техния, бива жигосан от тях като предател.
Логично поражда въпросът по какъв начин да възпитаваме децата си в обич към България, без да ги трансформираме в патриотари, псевдопатриоти, шовинисти или националисти.
Ето няколко стъпки, които да трансфорат детето в обичащ родината възрастен.
Понятието татковина
Има доста университетски избрания на думата татковина. Но дано си представим, че би трябвало да разбираем думата на петгодишно дете.
И по този начин – думата татковина етимологически идва от жанр: хора, които са кръвно свързани по генезис, т.е. които са родственици - деца на нашите братя и сестри, на братята и сестрите на нашите майки и татковци, на нашите баби и дядовци и по този начин обратно до някакви общи прадеди, от които стартира фамилната история. Децата градят своята визия за време последователно. Един от методите да стартират да разграничават дните от седмицата е като да вземем за пример в избран ден вършат нещо съответно – в понеделник отиват на учебно заведение, във вторник вървят на плуване или в парка, а в събота и неделя си почиват.
Следващият значим миг в построяването на визия за време у дребните деца е честването на разнообразни фамилни празници, които на процедура са първата среща на детето с някакво просто, само че значимо възприятие за историчност. Първото надълбоко чувство за нея идва от разказите, по този начин обичани на всяко дете, което ги предизвика с думите: " Мамо/тате, а ти като малка/малък какво си правил/а? "
Така последователно стартира вълнуващата среща на детето с историята – разказът за предишните времена. Думата идва от старогръцки (ἱστορία) и значи " проучване, изследване " и се отнася до роман, възстановяващ какво се е случвало в предишното. Затова самоуверено можете да започнете родолюбивото образование, като споделяте с децата си историята на рода. За страдание комунистическата власт в България нанася тежки провали върху родовата памет, като изтрива имената на значително български родове, принуждавайки в разнообразни интервали родителите да дават за фамилно име първото име на дядото по бащина линия. И все пак би било отлично, в случай че първият " урок по родолюбие " стартира със запознаването на детето със фамилната история. Да, няма да е елементарно да съберете на едно място всички късчета от пъзела, само че пък можете дружно с детето да започнете да създавате родословие.
Важни празнувания
Първото и най-важно честване в живота на детето, несъмнено, е неговият рожден ден. Родителите постоянно описват на детето по какъв начин е протекъл този прелестен ден и какъв брой щастливи са били. После идват рождените дни на най-близките родственици, като на празненствата в множеството случаи участват и други членове на фамилията, отвън родителите и семейството. Именно тогава детето стартира ясно да образува визия за принадлежност към жанр. Ако във вашата фамилия не съществува навика да се описват епизоди от фамилната история, създайте го. Така у детето се основава възприятие за споделено с група хора минало. Това е първата стъпка към съставянето на комплицирания облик на родината. Той ще бъде доизграден с времето, когато човек стартира да принадлежи към все по-широки групи.
Честванията са значим детайл от идентичността и когато са свързани с значими годишнини от кончината на някого. Прадедите, които са дали биологичното начало, а нерядко и моралния код на всеки от нас, са значими. Затова няма ужасно детето да бъде въвлечено в отбелязването им. Точно такива са някои от значимите дати, които нацията уважава тържествено – да вземем за пример обесването на Васил Левски и саможертвата на Христо Ботев на връх Вола. Паметта за значимите за историята ни персони се предава във всеки вероятен случай, само че най-много посредством загатна за техните каузи.
Героичните моменти и гордостта
Основният проблем във възпитанието по родолюбие идва от разминаването на сантименталните и съвсем приказни разкази за българската история с научните доказателства. Без подозрение националната митология е нужна за построяването на възприятие за общественост сред сънародници. В същото време важи и максимата, че единствено истината може да бъде до дъно от изгода за построяването на устойчива еднаквост.
Едно такова разминаване да вземем за пример е датировката на основаване на България. Според общоприетото мнение средновековната българска страна на Балканите е основана през 681 година Това обаче е надълбоко погрешно заради няколко аргументи. Първо, една страна не се основава в един момент. Тази датировка е стартирана от комунистическата историография, с цел да сътвори опция за прословутите празнувания на 1300 години от основаването на България, които да дадат нова легитимност на режима на Българска комунистическа партия. Всъщност това е годината, в която Византия подписва контракт с България и я признава като сътрудник в интернационалните връзки. Създаването на страната е развой, който лишава повече време. В този смисъл българската страна на Балканския полуостров е основана сред 678 и 681 година Да не приказваме, че държавни формирания на български племена е имало и преди този момент, каквато е Велика остаряла България на кан Кубрат. Това на пръв взор наподобява като незначителна детайлност, само че в действителност основава у децата усещане, че историческият развой е формиран от обособени моменти, а не от продължаващи във времето дейности.
Подобен проблем е слагането на акцент върху героичните борби и пренебрегването на основаната от средновековните българи просвета. Така да вземем за пример цар Симеон е доста по-познат на децата с успехите над Византия и другите врагове на България по негово време и доста по-малко като огромния просветник на българския народ и основател на средновековната българска еднаквост, върху която стъпва възрожденската визия за това какво значи да си българин. И на чиито основи е построена българската нация през XIX век, основала и Третата българска страна.
През цялото ръководство на Българска комунистическа партия в съзнанието на младите българи беше набивано, че основаната от светите братя Кирил и Методий писменост, графически преформулирана от техните възпитаници в двора на българския държател княз Борис І, е славянска, а не българска. Това беше резултат от изключително отчетливото през днешния ден предпочитание на съветската страна да си присвои авторството на този исторически развой и на неговите резултати.
Основният въпрос, който всеки родител и преподавател би следвало да позволи, е " С какво желая моите деца/ученици да се гордеят като българи? ". И по тази причина предлагам горещо да демонстрираме на нашите деца всички тези исторически моменти и събития, които демонстрират интелектуалната, културната и духовната мощност на нашия народ. Лично аз избирам да слагам акцентиране върху огромните културни достижения на българите, въпреки това на пръв прочит да е малко скучновато за учениците. Но когато навлезем в материята, те освен схващат значимостта на тези постижения, само че и по-леко преодоляват исторически контузии, с които е осеяна историята на нашата нация.
Трагичните исторически моменти
Чувството за общественост с група от хора се построява и през през сложните моменти на тествания, за които пазим общ спомен. Преживяването на тежките за националната памет обстоятелства и процеси (например ослепяването на Самуиловите бойци, кървавото потушаване на Априлското въстание и Баташкото кръвопролитие и т.н.) е значим детайл в основаването на мисъл и чувство, че претърпяното страдалчество, което всички ние, наричащи се българи, помним, основава особена връзка на непосредственост и води до заключения, които са значими за нацията по-нататък. В същото време травматичните мемоари са и доста мъчителни. Трудна, само че не непостижима е задачата на родители и учители по този начин да предадем този спомен, че у децата да не заседне като буца в гърлото душевната болежка, която елементарно може да се трансформира в комплекс. Затова споменът за историческата покруса би трябвало да бъде излъчен с мисълта за това по какъв начин след нея нацията ни помни, само че и преодолява болката, прави си своите исторически заключения и продължава решително напред
Патриотизмът е обич и към пространството, което обитаваме през днешния ден
Когато става дума за предаване на историческа памет, честа неточност е разказването отвън физическите местообитания на обстоятелството. Няма нищо по-вълнуващо за едно дете да преживее дадена история на мястото, на което тя се е случила. Най-вълнуващите уроци по история на България съм водил в църквата " Св. Стефан " в Цариград, на върха на Мадарското плато, в незапазената тронна зала на Царевец, в църквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново, в епископалната базилика в Червен, в Ивановските скални манастири, в Кръглата черква в Преслав, в Дряновския манастир, в Каравеловата къща в Копривщица, на Шипка, в Стария Пловдив, в тракийските гробници в Старосел и Свещари, на Траянови врата, в Охрид, Куманово и Битоля, в Карлово и Сопот, в античната Аполония и средновековния Несебър, в Даскалоливницата в Елена, в остарялата черква в Банско, в Солун и в Белград, във Видин, Русе и Силистра, в Рилския манастир, във Варна и Дуранкулак, в центъра на София и даже в Рим...
Местата на българската памет се простират из цялата територия на страната ни и отвън нея. Ако като учители и родители имаме ясно схващане за това, че Родината не е единствено общото ни минало, само че и избрани негови топоси, елементарно можем да планираме по този начин ваканциите и образователните практики на децата, че дружно с тях да посетим значимо за историята ни място. И там да активираме въображението им по този начин, че да реконструират оптимално правдоподобно предишните времена.
Обърнати към предишното, постоянно забравяме да потърсим извори на любовта към родината в сегашното. Още по-рядко приказваме за общото ни бъдеще като българи. Любовта към нашата България минава и през любовта към националната ни красота. А разнообразието на култури и традиции ни дава преимуществото да имаме пъстра картина на съвремието и опция да разбираме света към нас с цялото му разнообразие.
" Любя, любиш, люби... "
Един от огромните и гневни диспути в модерна България е точно отношението към предишното. Старото факсимиле " който владее описа за предишното, владее и описа за сегашното ", е правилно. Но правилно е и друго – единствено истината може да ни направи свободни. Истината за предишното, даже и от време на време неприятна, води до поучения, които биха създали общото ни бъдеще по-добро.
Тук е огромната и значима разлика сред " родолюбие " и " национализъм " (освен че едното е българската дума, а другото чуждица). Родолюбието е да пазиш чисто и крепко своето – дома, квартала, града, страната - и да мислиш за общото минало, само че и за общото настояще, за общото бъдеще на всички, които считаш за " свои ". А патриотизмът с годините се трансформира в политическа теория, основаваща се на боязън от и ненавист към другите, към всеки, който по някакъв симптом не е като нас.
В края на образователната 2014/2015 година с моите деветокласници обсъждахме в какво се състои националната положителна еднаквост по принцип и българската съответно. Децата сами стигнаха до извода, че народ е тази общественост от хора, която с изключение на общи ИСТОРИЯ и ЕЗИК споделя общи полезности и ЗАКОНИ. Тук едно момиче изясни простичко - " полезностите стартират от разликата сред положително и зло ". Добавихме, че законите включват ПРАВА, само че и ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Логично учениците не пропуснаха и общото БЪДЕЩЕ, учредено на тези полезности.
И най-после тези страхотни хлапета стигнаха и до най-важния извод - че даже всички предпоставки за национална еднаквост да са налице, в случай че няма ЛЮБОВ, сме " като кимвал що звека ". В края на този час знаех, че онази образователна година в проучване на Средните епохи не е предходна на вятъра. И че не би трябвало да забравяме, че думата " родолюбие " съдържа думата " обич ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ