[Shutterstock] Евгений Кънев доктор по икономика, управител на консултантската компания

[Shutterstock] Евгений Кънев лекар по стопанска система, шеф на консултантската компания Maconis LLC Една от аргументите е по-малката им взаимозависимост от държавните институции и регулации. Още по тематиката
Шампионите на бизнеса през 2017 година

Най-значимите хора, компании, джаджи, хакерски офанзиви и туитове за миналата година съгласно сп. Fortune
2 яну 2018
Сделките на 2017: годината на парцелите

Интересът на задграничните вложители последователно се завръща, главно за индустриални и IT компании
30 дек 2017
Роб Ървинг и Павел Христов: На България й трябват непрекъснато сполучливи истории, с цел да притегля вложители

Съпредседателят на Dentons и сътрудникът в " Христов и съдружници " пред " Капитал "
14 дек 2017
Сливанията се съвземат след краткотрайния застой след избора на Тръмп

Най-голям е приносът на Европа и на мегасделките
2 окт 2017 Концентрация на благосъстоятелност в обособени браншове се чака да продължи и през 2018 година Сделките на пазара на сливания и придобивания (Mergers and Аcquisitions - М&A) са тактика за напредък на бизнеса или за излаз от него. Колкото по-динамично се развива един бизнес, толкоз по-скоро става атрактивен за договорка. А динамичността зависи най-вече от пазарите, на които оперират тези бизнеси. В агрегиран тип тези пазари са три: външни, вътрешен (домакинства и бизнеси) и страната (държавните и общинските институции).

Моторът на стопанската система

Външните пазари са най-важни, а експортът е моторът на българската стопанска система. До началото на международната рецесия през 2008 година експортът представляваше към 45% от Брутният вътрешен продукт, само че от този момент неговото значение внезапно набъбна до към 66%. Като размер и динамичност той е най-важния знак за здравето на нашата стопанска система, тъй като:

- първо, транзакциите са напълно на пазарен принцип, доказващ конкурентоспособност;

- второ, външното търсене е на процедура безгранично поради мащаба на нашата икономика;

- трето, пораства заетостта, а с нея и високо платените работни места, които задържат и развиват човешкия капитал;

- четвърто, приходите на заетите в експортните производства и услуги подтикват вътрешното търсене;

- и пето, валутните приходи поддържат валутния ръб и по този начин макроикономическата непоклатимост.

Затова възходящата линия на експорта чертае като цяло положителна визия за развиването на българската стопанска система. На външното търсене се базира и преобладаващият модел на непознатите вложения. Ако създадем относителен разбор на М&А покупко-продажбите преди рецесията и в този момент, ще установим значителен спад в техния брой, от една страна, и преориентация на вложенията съгласно тяхната възвращаемост от вътрешния (недвижими парцели, финансово ходатайство, търговия на дребно) към външния пазар (производства и услуги за износ), от друга. Причината е промяната на вероятността за напредък. Преди моторът бяха упованията за голям растеж на приходите и вътрешното търсене (напомпано и от внезапния скок в банковото кредитиране) след приема ни в Европейски Съюз, а с това и на цената на активите и нормата на облага. Сега упованията са напълно ориентирани към външните пазари, респективно вложенията като обособени планове са най-вече в придобиването на индустриални активи и трудови запаси (най-вече в ИТ сектора).

В международната верига за доставки

Свидетели сме на същински взрив в отварянето на нови заводи за авточасти, кабели, опаковки, строителни материали и други Почти половината от всички задгранични вложения в България за 2017 година са ориентирани към преработващата индустрия. Това не е изненада, тъй като България е атрактивна за разходоориентирани вложители в производства за експорт и аутсорсинг услуги с помощта на най-ниската цена на земята, строителството и труда, както и най-ниските директни налози в Европейски Съюз. Така страната се включва интензивно в международните вериги за доставка, част от които са новите производства. Макар и да не оставят огромна добавена стойност в България, те наемат и развиват българския човешки капитал, заплащат налози и осигуровки, усъвършенстват комерсиалното салдо и най-много приготвят почвата за следващи вложения, т.е. имат мултипликационен резултат. Инвестициите в експортни бизнеси са желани и поради по-малката им взаимозависимост от държавните институции и регулации.

Друга специфичност на тези вложения е, че те по-често са на зелено, в това число и като реинвестиция в разширение на бизнеса и по-рядко под формата на М&A покупко-продажби. Изключение ненапълно са придобиванията в ИТ бранша, където бяхме очевидци на две знакови покупко-продажби през годината. Интересът на непознатите вложители към придобиване на експортни бизнеси е огромен, само че търсенето постоянно се разминава с предлагането по повод размера на бизнеса, качеството на индустриалната база, равнището на технологиите или брандирането на продуктите. По тази причина, въпреки най-вече капиталови планове да са свързани с експорта, най-големите по мярка М&A покупко-продажби с задгранични вложители през 2017 година бяха ориентирани към вътрешния пазар.

Малко браншове в българската стопанска система могат да предложат огромни покупко-продажби отвън недвижимите парцели и без изненада огромните покупко-продажби през предходната година бяха свързани с продажбата на одобрени молове в София и няколко огромни града, където купувачи бяха южноафрикански фондове. Този отдалечен капиталов интерес евентуално се дължи на предстоящата по-висока рентабилност на комерсиалните площи в България спрямо тази на развитите пазари, на фона на висока ликвидност и ниска рентабилност на множеството нискорискови активи на интернационалните финансови пазари.

Същевременно задгранични вложения в по-рискови бизнеси с възвращаемост на вътрешния пазар съвсем липсват. В редките изключения поетият по-висок капиталов риск може да се окаже непремерен, както в тази ситуация с белгийски вложител в " Девин " и зародилия след това проблем за потребление на комерсиалната марка. Освен в бранша на недвижимите парцели по-големите М&A покупко-продажби са сред играчи на вътрешния пазар и са свързани с продължаващата централизация на благосъстоятелност в обособени браншове като банкови услуги (най-голямата договорка за годината - придобиването на ОББ от Сибанк), общо обезпечаване, фармация (аптечен пазар), защита и сигурност и други Този развой се чака да продължи и през 2018 година

В цифровата ера на скоростни промени от ден на ден български компании не разчитат единствено на органичния напредък, а се насочват към сливания и придобивания. Стратегията за напредък на множеството от тях е близка – стартират с придобиване на съперници или отвесна интеграция по веригата на доставки. Когато тези благоприятни условия се изчерпат, опциите за напредък са на пазарите им в чужбина. Вече забележителен брой български компании се оглеждат за придобивания освен в прилежащи страни, само че и в Западна Европа, а " Монбат " даже стъпи на африканския континент. Това е изключително особено за производителите на потребителски артикули, които желаят да излязат от модела на private label и целят налагането на лични марки. Това е посоката за увеличение на добавената стойност в българската стопанска система.

Географска централизация

Друг значим аспект на M&A покупко-продажбите е подчертаната им географска централизация. Както демонстрира и статистиката за 2017 година, огромни покупко-продажби отвън София съвсем не се случват. Почти всички таргети за придобиване са с централи в столицата, като единствено от време на време индустриалната база е в провинцията. Едва ли е изненада, че бързо растящите и атрактивни за придобиване бизнеси са съсредоточени в огромните градове и търговски зони. Това е една от аргументите да приказваме за няколко Българии: София (със междинен европейски стандарт на живот) и няколко града са мощно свързани стопански със света за разлика от останалата част (и най-много в Северна България). Ако в огромните градове - центрове на експортната промишленост, виждаме ясно плодовете на пазарната стопанска система, не може да се твърди същото за по-бедните региони. Там държавните дотации, еврофондове и публични поръчки в огромна степен дирижират общинската стопанска система, в която локалният бизнес е мощно подвластен от държавната и общинска администрация. Някои икономисти назовават тази стопанска система рентиерска, доколкото покупко-продажбите не са на строго пазарен принцип, а с отчисления (рента) за тези, които са ги създали вероятни.

Ефектът на " рентиерската " стопанска система

Това отваря огромната тематика за присъединяване на страната в стопанската система и по-конкретно за ролята й като покупател на артикули и услуги от частния бранш. С години се приказва за големите нередности освен в публичните поръчки по доставки и строителство, само че и в търговията с акцизни артикули (горива, ток, тютюн, алкохол и др.). Всъщност мощно политизираният темперамент на публичните поръчки и бизнесите с акцизни артикули демонстрират ясно отклоненията от пазарните правила и реализирането на покупко-продажбите при условия, които мъчно могат да се квалифицират като " пазарни ". Без изненада покупко-продажбите по придобивания и сливания на тези бизнеси са голяма необичайност, с изключение на когато има мощно политическо въздействие в интерес на избрани любимци (примерно договорката за " Булгартабак " ). Като стойност приносът на тези бизнеси към Брутният вътрешен продукт е под 20%, само че евентуално въздействието им върху общото чувство за бизнес средата в България е по правилото на Парето - над 80%. Рентиерската стопанска система вреди извънредно доста върху бизнес имиджа на България. Както споделя един непознат вложител: " Днес марката " България " по-скоро лишава, в сравнение с прибавя стойност. " Това е главната причина за срутва в размера на непознатите вложения в България през последните години.

Очакванията за 2018 година са позитивният стопански тренд, инспириран от мощното външно търсене, ниски лихви и цени на горивата, да продължи, а с него и растежът на M&A покупко-продажбите. Ще бъдем очевидци, от една страна, на нови покупко-продажби в експортните браншове – най-много ИТ и промишлеността, само че освен на непознати вложители в България, а и на български вложители в чужбина. Ще продължи консолидацията на вътрешните браншове на банкови и финансови услуги, фармация и опазване на здравето. Истинският знак обаче за смяна на отношението на непознатите вложители ще пристигна, когато видят положителни благоприятни условия на вътрешния ни пазар, и изключително в концесиите и публичните поръчки за инфраструктурни планове: автомагистрала " Струма ", летище София, тол-система, а за какво не и автомагистрала " Хемус ".

На всички е ясно, че това мъчно ще се случи без дейно правосъдие и държавна администрация, от които зависи качеството на държавната интервенция в стопанската система и които са обект на многочислените отчети на Европейска комисия. Само структурните промени в тези области ще подобрят значително капиталовия климат в България и ще я създадат желана капиталова дестинация, в това число за М&А покупко-продажби.