[Shutterstock] Част от темата Криминализиране на бизнеса Така казаха от

[Shutterstock] Част от тематиката Криминализиране на бизнеса
Така споделиха от Брюксел.

Какво в действителност предложи интернационалния одит на прокуратурата

Какво е това корупция в частния бранш...

... и има ли почва у нас

Прокуратурата ще взема решение търговски разногласия, а дружбата с прокурор става главен обществен капитал

Юристи и икономисти за плана на държавното управление за промени в Наказателния кодекс

Целта е да се обзет повече случаи

Заместник-министърът на правораздаването Евгени Стоянов дава отговор на въпроси на " Капитал " за плана за промени в Наказателния кодекс
Още по тематиката
Управляващите пускат прокуратурата и в частния бизнес

Правната комисия одобри на първо четене плана на кабинета за промени в Наказателния кодекс макар унищожителните рецензии
15 мар 2018
Правосъдие в мрака

Обществената реакция на убийството в Пловдив и " ограниченията " на властта
9 мар 2018 Какво още споделя планът
- Променя се дефиницията за " длъжностно лице " по смисъла на член 93, т. 1, б. б, като към тази категория се включва и всеки, който извършва " друга обществена функционалност ", избрана като активност с публично значение, уредена в закон. Това влага напълно нов смисъл на понятието за длъжностно лице – че по силата на експлицитен закон страната е делегирала на избрани лица свои функционалности. Така безпричинно се уголемява кръгът на тези субекти и се основава опция за субективизъм. Това автоматизирано прави лекарите, юристите, публицистите, дейците на културата, спортистите, учителите, инженерите и редица други длъжностни лица - тяхната активност абсолютно е публично потребна, правно регламентирана, само че тези лица не извършват обществени функционалности.

- В текста за занемареност по член 219, алинея 2 се заменя терминът " публично имущество " с " непознато имущество ". Така досегашната отговорност за неупражнен надзор от лице, на което е предоставено ръководство на имущество на предприятието, където работи, се трансформира в отговорност за надзор върху неуточнено друго имущество.

- Новият текст на член 289, алинея 2 – насила със мощ или опасност на длъжностно лице от проверяващите органи или от прокурорските или правосъдните органи да наруши свое служебно обвързване по отношение на правораздаването, дублира член 143, алинея 3 и няма изясненост кой текст би трябвало да се приложи.

- Криминализира се лъжесвидетелстването пред нотариус, помощник-нотариус, правосъден реализатор или асистент частен правосъден реализатор (чл. 290).Представете си, че кварталният магазин подписа контракт с близката механа да доставя всеки ден по 20 хляба и 20 кисели млека, само че един ден стопира да им прави доставките. Примерно тъй като е решил, че заведението му подбива клиентелата, тъй като се е скарал с ресторантьора или просто го мързи. По разпоредбите, които работят от римско време насам, спорът сред двамата търговци ще се реши по цивилен път - съгласно уговорените неустойки и компенсации в контракта и в закона. Но в случай че бъдат признати предложенията на държавното управление за промени в Наказателния кодекс за така наречен корупция в частния бранш, кварталният бакалин става нарушител, който съзнателно не извършва отговорностите си и предстои на затвор до 4 години, както и на отнемане от право да заема избрана държавна и социална служба. Същевременно по цивилен ред ще си заплати и компенсациите, и неустойките, които дължи.

Примерът изобщо не е преувеличен. Потвърдиха го по един или различен метод десетки адвокати, които през последния месец разясниха проектозакона с изумително единогласие – той е концептуално комплициран, на процедура криминализира целия търговски и цивилен оборот, като вкарва наказателна отговорност за всяко несъблюдение на договорно обвързване, а също така рисково размива границите на наказателна, дисциплинарна, административна и гражданска отговорност. По създание това е тезата в мощно сериозните мнения на Висшия адвокатски съвет, Върховния касационен съд, както и на всички работодателски организации – в обща позиция от името на Асоциацията на организациите на българските работодатели, както и поотделно – в изявления по време на полемиката в парламентарната правна комисия преди първото четене.

Дори Висшият правосъден съвет изрази отрицание към текстовете за " частната корупция " още през ноември м.г. Такова е мнението и на авторитетни академични преподаватели по наказателно право, като да вземем за пример проф. Пламен Панайотов, който в действителност отвори публичната полемика с едно изявление в уеб страницата lex.bg от февруари. В края на предходната седмица пет десни извънпарламентарни партии излязоха с позиция по плана, като оповестиха, че той дава неограничена опция на прокуратурата за интервенция в стопанския оборот и за груба принуда на бизнеса. В правната комисия опозицията беше унищожителна, само че парадоксалното е, че даже представителите на ръководещите се извиниха неведнъж, че ще гласоподават законопроекта за първо четене, с аргумента че той ще бъде главно ревизиран преди второто.

За сряда бе планувано планът да влезе в дневния ред на Народното събрание, само че вместо това разглеждането му бе отсрочено по искане на ръководителя на правната комисия Данаил Кирилов – поради мощната опозиция към него. Управляващите се усетиха в последния миг, че няма по какъв начин да заглушат абсурда с формалното гласоподаване на плана на първо четене, с цел да го " не помнят " по-късно и тихомълком да го пренапишат.

Дори забавянето на една заплата става закононарушение

Нищо чудно, че съпротивата на бизнеса е толкоз мощна, на процедура законопроектът трансформира даже забавянето на една заплата в закононарушение. (Радикално решение, което позорно детронира цялата интензивност на омбудсмана Мая Манолова да дисциплинира работодателите със възбрана да си трансферират компаниите.)

Чисто нов текст на член 221 в раздела " Общи икономически закононарушения " на глава шеста от Наказателен кодекс планува до четири години затвор за " длъжностно лице, което наруши или не извърши служебните си отговорности или надвиши правата си и от това произлязат обилни нездравословни последствия за друго физическо или юридическо лице или обединяване ". Когато причинителят " заема отговорно служебно състояние ", пандизът става до пет години (макар че не се споделя какво е отговорно служебно състояние в частния сектор).

Този текст води до такава степен, че всяко забавено заплащане по контракт, което е предизвикало " обилни " вреди, става закононарушение, единомислещи са юристите. Действително изискването е да са настъпили " обилни вреди " вследствие на това, само че съгласно трайната правосъдна процедура те може да са напълно неимуществени. Другояче казано, контрагентът може да твърди, че поради неизпълнението той пък от своя страна не може да се издължи на своя заемодател и ще би трябвало да заплаща лихви и неустойки. Но вредата може да бъде и неимуществена, в това число накърняване на положителното име на компанията. Едва ли може да има подозрение, че за един служащ даже забавянето на заплатата му от 500 лева е забележителна щета, когато не може да си нахрани детето или си просрочи заема да вземем за пример.

Така повреденият от неизпълнението на каквото и да е договорно обвързване става жертва на закононарушение и вместо, както до момента, да търси задоволство по цивилен ред, той може просто да сезира прокуратурата. С оглед на равнищата на фирмената задлъжнялост всеки втори българин ще стане обект на наказателно гонене, се декларира в мнението на адвокатурата.

Проектът визира базисни разбирания по какъв начин се прави бизнес в изискванията на пазарна стопанска система и конкуренция. Към момента се приема за изцяло законен метод, в случай че един предприемач реши, че му е по-изгодно, вместо да извърши обвързване по комерсиална договорка, да влага свободните си средства другаде по-изгодно, като заплати лихви и неустойки по неизпълненото обвързване – те по тази причина са контрактувани. Ако обаче планът на Министерството на правораздаването бъде признат, това ще стане закононарушение.

Членът на Висшия адвокатски съвет Милен Ралчев, прочут углавен юрист от Варна, дава напълно действителен образец по какъв начин нещата ще бъдат докарани до парадокс: представете си, че двама търговци са сключили контракт за услуга, след което единият твърди, че другият не е извършил работата качествено, а пък контрагентът му го упреква, че в противен случай – получил е услугата качествено и в период, само че все пак не заплаща. И всеки сезира прокуратурата за осъществено закононарушение на отсрещната страна, вследствие на което прокуратурата естествено се трансформира в съдия по търговски разногласия. (виж повече тук)

И цялата история на правото от римско време до наши дни отива в канала.

От Министерството на правораздаването не престават до оспорват

До последно от Министерството на правораздаването не престават да оспорват тезата, че законът води до наказателна отговорност за всяко несъблюдение на договорно обвързване. Това би следвало единствено в случай че са налице по едно и също време две условия – директен предумисъл и обилни вреди, съобщи неотдавна министър Цачева. (Интервю със зам.-министъра на правораздаването Евгени Стоянов вижте тук)

Така, както е дефинирана наредбата, тя обгръща както директен, по този начин и възможен предумисъл, който е налице, откакто длъжникът знае за задължението си и е наясно е с последствията от неизпълнението му, разясняват адвокати, до които се допита " Капитал ".

Вносителите от Министерството на правораздаването настояват, че изравняват режима на гонене в частния и държавния бранш, само че в действителност това не е правилно. В " огледалния текст " на член 282 от Наказателен кодекс се изисква и специфична цел – деецът да се стреми да набави за себе си или за другиго полза или да аргументи другиму щета. В новия текст не се планува такава цел, задоволително е единствено вредоносното несъблюдение.

Тази норма ще докара до произвол при реализирането на наказателната принуда, преди всичко тъй като липсва явен аршин за разграничение на гражданската, административната и дисциплинарната от наказателна отговорност. На второ място, прокуратурата и да желае, не може да обхване всички случаи на неизпълнени отговорности, по тази причина ще работи изборно и ще пояснява закона както си желае.

Но проблемите в законопроекта надалеч не се лимитират с този текст, той е единствено началото.

Корупцията – в бакшиша и бонуса

До момента член 225в преследва всеки чиновник в дадена компания, който " изиска или одобри подарък или каквато и да е полза, която не му се следва, или одобри предложение или заричане за подарък или полза, с цел да извърши нарушаване на отговорностите си при реализиране на комерсиална активност ". Новата редакция на същия текст планува до пет години затвор за тъкмо противоположното - приемането на " подарък или полза " не за осъществяване на нарушаване, а за добросъвестно осъществяване на отговорностите му (работа/действие, услуга). Същото наказване се предлага и за този, който даде, предложи или обещае подобен подарък или полза. Важно е да се подчертае – става въпрос за изцяло законна активност сред равнопоставени страни в частния бизнес, за която някой получава бонус, тъй като другият е удовлетворен. Няма критерии коя полза " се следва " в частния бранш и коя не, кой ще дефинира това и по какви критерии. Но даже и двете страни да са изцяло удовлетворени от даденото и полученото, значимото е какво мисли прокуратурата - дали се поставя този бонус, или е незаконно даден и незаконно признат. Ако удовлетворен клиент даде един нормален подарък на чиновник в комерсиално сдружение, да вземем за пример бутилка скъпо уиски, ще би трябвало да приемем, че е осъществена корупция в частния бранш, съгласно стандартите, които се оферират в член 225в., разяснява проф. Пламен Панайотов.

Друг въпрос е, че новият текст съвсем дублира член 225б, разликата е, че в единия случай категорично става въпрос за комерсиална активност. Но и в единия, и в другия случай за корупция в частния бранш ще бъде преследван всеки, получил бакшиш или бонус поради положителната си работа, което ще усъвършенства статистиката на прокуратурата.

Това ожесточаване на наказателната принуда е резултат от тоталното недоумение за разликата сред обществения и частния бранш, която в резюме може да се формулира по този начин: Бакшишът в администрацията е рушвет, в търговията е почерпка за положителната услуга.

Парадоксалното е, че законопроектът е стимулиран с нуждата Наказателният кодекс да стане съответен на пазарните връзки, тъй като бил основан доста преди тях. Отговорът на тази теза е в мнението на Върховен касационен съд: " Ако в обществената сфера жителят няма право на избор по отношение на държавния орган, публичната организация или лицето, към които би трябвало да се обърне, тъй като те са способени да извършат избрани административни услуги, да ревизират активността му или да глобяват държанието му, то в частния бранш липсва сходна обязаност - всеки жител може да се обърне към всеки частноправен индивид, с цел да извърши нужната му услуга, при съблюдаване на правилото за независимост на договарянето. "

Престъпно ли е да пиеш кафе в работно време

Поразиите в законопроекта не опират единствено до частния бранш. Сериозна угриженост показаха юристите и за предлагания нов състав на закононарушение по работа по член 282, алинея 2 Наказателен кодекс, съгласно което за всяко нарушаване на длъжностно лице в обществения бранш, което докара до немаловажни нездравословни последствия, ще се носи наказателна отговорност – затвор до 5 години. Ако чиновник в едно институция отиде на кафе в приемния час, сбърка уверение, загуби кореспонденция или просрочи издаването на документ, сега го грози дисциплинарна или административна отговорност. Но отсега нататък нищо няма да попречи на прокуратурата да го упрекна в закононарушение, тъй като е немаловажно да увредиш престижа на службата. А току-виж - институцията бъде и наказана.

Цецка Цачева: критиците да понесат моралната си отговорност

Много хора биха се тормозили при такава изумително единомислеща рецензия на юридическия хайлайф по законопроекта. Не и правосъдният министър Цецка Цачева. Тя не просто отхвърли рецензиите, само че мина в нахлуване и прикани критиците да да се засрамят: " Несъстоятелни са тези страхове. Неоправдани. Отговорността ще бъде на тези след това, които ще понесат моралната отговорност за страховете, които будят в жителите. "

След което трансферира отговорността за явно негодно скалъпения план върху " външните сили " - в изработването му били взели участие представители на Върховен касационен съд, адвокатурата, прокуратурата, Висш съдебен съвет, неправителствени организации. Това е групова работа, а не експертен текст на чиновници в Министерство на правосъдието, сподели Цачева. И даде да се разбере, че прави оценка шума към плана като естествената политическа реакция, когато нещо влезе в Народното събрание. Всъщност истината е, че министерството има процедура да кани специалисти отвред, да получава грижливо направените им мнения, които на свободния пазар биха коствали солидни възнаграждения, и въобще да не регистрира рецензиите и възраженията, даже без да си дава труд да ги оспорва. Не инцидентно това е казано в съвсем прав текст в мнението на Върховен касационен съд до Народното събрание - че съдът е дал своята експертиза още при работата върху плана в министерството, само че " вносителят не е съобразил отправените рецензии и забележки ". За същото отношение споделят и от адвокатурата, и неправителствения бранш. (Неслучайно тия дни съвсем всички поканени институции и организации категорично отхвърлиха да пратят представители в новата работна група, която Цачева образува за следващата популистка концепция – да се вкарат промени на текста за неизбежната защита в Наказателен кодекс, с цел да не бъдат употребени за заслон.)

Единствено прокуратурата не се оплаква от това, само че тя задава дневния ред на всички институции. И единствено прокуратурата е изпратила позитивно мнение по законопроекта.

И поради подтекста, в който се приема законът, опасенията, че той е писан, с цел да се даде на прокуратурата още едно средство за напън и рекет против бизнеса, звучат изцяло правдоподобно. Трудно е да се реши до каква степен резултатът се дължи на ниския потенциал на институциите и до каква степен на присъединяване на прокуратурата. Но е любопитно, че законопроектът е импортиран без преходни разпореждания, което е извънредно. А още веднъж поради подтекста на събитията не е мъчно да се показа по какъв начин да вземем за пример новите сформира против бизнеса влизат в листата на закононарушенията, за които новата антикорупционна комисия стартира инспекции на имуществото и компаниите на всеки упрекнат. А, както стана известно, най-голямата загадка за комисията на Пламен Георгиев е размерът на компенсациите, платени на проверявани лица поради нанесени вреди от неоснователни инспекции и тормоз.