„Кривите огледала“, Младежки театър
Ще стартира с хубавото. Авторът – Дейвид Линдзи–Ъбер е един от огромните драматурзи на модерна Америка, а пиесата му „ Заешка дупка “ измежду най-хубавите министър председатели на миналия сезон. Ивайло Христов, който е режисьор и на двете, към този момент има задоволително огромен лист от сполучливи постановки, с цел да потвърди уменията си и в тази област. Актьорите в „ Кривите огледала “ са приели много огромни провокации – Станка Калчева играе изтормозена жена с амнезия, Малин Кръстев е с обезобразено лице, Герасим Георгиев-Геро е вдетинен и полуумен, Койна Русева неузнаваема като дебела брюнетка, а Стефан Мавродиев играе стара жена. И както прилича на артисти от сходен диаметър, всички се оправят повече от добре. Прекрасна сценография на Никола Тороманов – Фичо, както нормално. И последно, в случай че и това е хвалба, пиесата не е дълга и не съумява да омръзне.Защото, в действителност, не става въпрос за нищо изключително. Тоест сюжетът на Линдзи-Ъбер в тази ситуация е толкоз американски, че като че ли е изваден право от някой на ниска цена филм от преди 40 години. За което декорът на сцената припомня доста успешно. Едно разпаднало се семейство, в което се преплитат всички нормални тематики – принуждение, измами, сантименти към предишното, провалени връзки родители-деца и по средата - една объркана жена с амнезия. За родния фен е мъчно да съпреживее тази история и може би преднамерено импортираната карикатурност на множеството облици е това, което избавя постановката частично. Всички герои са очукани от живота, орисите им са смачкани и това проличава даже във външния им тип. Единственият обикновено изглеждащ човек на сцената е Николай Луканов. Всички други са криви, смешни и неуместни.
Шарено е, само че не вълнува. А по средата на сцената при всяка промяна на действието се развява едно голямо американско знаме и припомня, че това е непознат свят, доста надалеч от тук. Така че за нещо близко, прочувствено и в действителност положително – гледайте „ Заешка дупка “.
Шарено е, само че не вълнува. А по средата на сцената при всяка промяна на действието се развява едно голямо американско знаме и припомня, че това е непознат свят, доста надалеч от тук. Така че за нещо близко, прочувствено и в действителност положително – гледайте „ Заешка дупка “.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




