Ще умрем, Като овце на заколение сме, Отмъстете за нас:

" Ще умрем ", " Като овце на заколение сме ", " Отмъстете за нас ": фрагменти от писма на избити евреи, писани малко преди да умрат. С една необикновена галерия мемориалът " Яд Вашем " отбелязва Деня в памет на жертвите от Холокоста.

16 юни 1942, малко преди нацистите да унищожават еврейското гето в полския град Друя: Фаня Барбакова, скрила се в изкопана от фамилията ѝ дупка в мазето на къщата им, написа последните си редове: " Мили мои!! Пиша ви това писмо преди гибелта, само че не знам в кой ден тъкмо аз и околните ми ще бъдем избити, единствено тъй като сме евреи... Ръката ми трепери и ми е мъчно да пиша тези думи... Тъй доста бих желала да пребивавам и да реализира нещо положително! Но към този момент всичко е изгубено... Сбогом. Ваша Фаня от името на всички ни: мама, баща, Сима, Соня, Сушя, Рася, Хуца и дребната Селдалех, която още нищо не схваща. "

" Като овце на заколение "
Редакцията предлага
Фаня е знаела, че нацистите ще открият скривалището и ще избият цялото ѝ семейство. Тогава тя е единствено на 19 години. Писмото ѝ обаче оцелява - един комшия го намира и след това го предава на племенника на Фаня. Днес то може да се види в интернет - в електронната галерия на мемориала " Яд Вашем ". Всеки може да прочете това писмо, в това число борбените редове, които Фаня е написала под последното си довиждане: " Братя от всички страни, отмъстете за нас. Водят ни като овце на заколение. Фаня. "

Изложбата включва общо 10 писма, написани от жертви на Холокоста. Това са последните им редове преди да умрат. Писмата са изпратени от разнообразни страни в цяла Европа - Полша, Румъния, Франция - и са адресирани до близки в Англия или Палестина, и след това стигнали до мемориала " Яд Вашем ".

" Тези писма са доста скъпи за мен, споделя кураторката на изложбата Йона Кобо. Те носят отпечатъка на всеки един от тези хора. Те са докосвали хартията, по която могат да се видят и петна от сълзите, които са проливали. "

" Хора като нас "

В архива на мемориала Яд Вашем в Йерусалим се съхраняват повече от 200 милиона страници документи: 450 000 фотоси, 125 000 свидетелства на очевидци. Това е най-големият в света списък за Холокоста. В едно от архивните пространства се съхранява и остарял дървен скрин, в който се пазят оригиналите на всички досиета на пандизчиите в концентрационния лагер Маутхаузен. В същото помещение се съхраняват и хиляди писма на жертви на Холокоста. За изложбата от тези писма са подбрани 10, изяснява кураторката.

Кураторката на изложбата Йона Кобо

" Трудно ми беше да реша кои от писмата да подбера. Спрях се основно на тези от тях, които по някакъв метод могат да допрян възприятията на днешните хора. Например възприятието, че фамилията ти липсва - това всеки може да го разбере. Или пък рисунката на дете. И днешните деца рисуват тъкмо по същия метод ", изяснява Кобо. Така разбираме, че " те са били хора като нас ".

На една избледняла цветна рисунка се вижда къща, над която е изписана еврейската дума " bait ", която значи " къща ". Рисунката е на 9-годишния Салман Левинсон. Той я нарисувал през 1941 година и с нея желал да благодари на вуйна си, че му е пратила подарък за рождения ден. Пощенската картичка от майката и рисунката на Салман вуйна му получила в Палестина. Тогава тя не е и подозирала, че това ще бъде последният спомен от племенника ѝ.

Десет писма - шест милиона жертви

Тези писма са писани в годините 1941-1942, когато е сложено началото на проведеното изтребване на евреи., се е провела при започване на 1942 година, само че още преди нея стотици хиляди евреи са били избити. Машината на гибелта в Освиенцим и в други лагери за всеобщо заличаване взема в последна сметка над шест милиона жертви единствено измежду евреите.

" Къщата " на 9-годишния Салман Левинсон

Повечето от хората, писали тези писма, не са знаели, че в никакъв случай към този момент няма да видят фамилиите и приятелите си. Много от тях твърдят околните си, че са добре, че войната скоро ще свърши и ще могат скоро отново да се видят. Исак Корновски написа от френския концентрационен лагер в Дранси следните редове: " Бъдете смели и не губете вяра, един ден още веднъж ще сме отново дружно, както преди. Прегръщам ви доста. Скоро ще се забележим ". Когато брачната половинка му Чая и синовете му Пол и Анри получават това писмо, те и не подозират, че в същия този ден Исак е.

" За хората, които ни предават тези писма, те са като парченце от сърцето им ", споделя кураторката на изложбата. За доста фамилии на жертвите " Яд Вашем " е място, което поддържа жив загатна за техните близки - вечно. След всяка електронна галерия, показана от мемориала, в него се обаждат доста хора, с цел да предадат писма и фотоси на свои близки, станали жертва на Холокоста.

Милиони ги четат

Влакът за Аушвиц - рисунката на Пол (Корневски) Кор " Транспорт №2 "

" Изваждаме историите на тези хора от праха на архивите и ги изпращаме в мрежата, на мобилните телефони ", споделя още Кобо. " Всяка година в Яд Вашем идват над един милион гости. Чрез електронната мрежа доближаваме несравнимо повече хора. " Така писмата на хората, станали жертва на Холокоста, могат да бъдат четени по този метод освен в Германия. Чрез мрежата достъп до тях получават и хората, да вземем за пример в Иран или арабските страни, които не могат да пътуват до Израел.

Писмата в мрежата са свидетелства, които остават - за разлика от дребното оживели от Холокоста, които са към този момент възрастни хора и последователно си отиват. Писмата ни припомнят за мъртвите, за жертвите на Холокоста, само че и за тези, които са съхранили тези писма. Както и за. Като брачната половинка и синовете на Исак Корновски, да вземем за пример. След войната синът Пол се преселва в Израел и става прочут илюстратор на детски книги. В памет на татко си е нарисувал рисунката " Транспорт номер 2 ", изобразяваща влака, откарал татко му от Дранси в Аушвиц. Тази рисунка е един тип отговор на бащиното писмо. И може би е единственото от доста други, които са останали без отговор.