Борисов пробутва поредната лъжлива „бодра смяна”
„ Ще се явим на изборите с нови лица. ” Колко ли пъти сме чували това тривиално заричане? Вероятно повече, в сравнение с можем да преброим. Партиите, които го употребяват, схващат добре, че гласоподавателите свързват бавните темпове на публичните промени с дразнещото наличие на едни и същи физиономии в българската политика. Затова и непрекъснато се заричат – ще докараме нови хора, с нови разбирания, които ще тласнат нещата напред.
В това има логичност, като се замисли човек. България се трансформира – въпреки и мудно, и не всеки път в вярната посока. Политиката, която дефинира хода и същността на измененията, се нуждае от младежи, необременени от предишното, които усещат накъде върви светът и могат да насочат страната в същата посока. Затова няма нищо неприятно в партийните листи да влизат млади претенденти – даже и да им липсва задоволително житейски и професионален опит. Младите също се нуждаят от своето посланичество в политиката. Партиите пък желаят да обявяват, че са подготвени да се обновят и са загрижени за бъдещите генерации. Това е добра договорка и за двете страни.
В схемата за „ партийното обновяване ” обаче има няколко казуса. Първо, новите лица доста постоянно въобще не са нови, а са добре познати от предишното. Второ, не са и млади. Трето, минали са през месомелачката на партийния уред и обвързваните с него неправителствени организации. А това слага въпроса – могат ли такива хора да съставляват нечий различен интерес, с изключение на този на политическата мощ , която им обезпечава кариера и бъдеще?
Кадровият метод на ГЕРБ е образец тъкмо в тази посока. Наскоро партийният водач Бойко Борисов организира една любопитна колекция с група младежи от така наречен „ Институт за дясна политика ” (ИДП) – съдружие, което се показва като обвързвано с „ дясно демократичните полезности и разбирания ”. Срещата се излъчваше онлайн в персоналния Facebook профил на премиера. По време на разговара Борисов ненадейно подмятна, че се готви да „ проветрява ” кандидатски листи на ГЕРБ за изборите през 2021 година „ Искаме за идващите парламентарни избори да имаме повече нови хора, нови лица, които да мислят с главите си. Дето се вика, преди 10-15 години нямаше огромно значение листата по какъв начин ще бъде направена . Сега има доста огромно значение ”,
мислеше на глас босът на ръководещата партия
Това разкри и характера на сбирката – нещо приблизително сред работно изявление и наборна комисия за бъдещи депутати.
В тази връзка, да хвърлим взор върху „ института ”. Той беше основан преди предварителните парламентарни избори през 2014 година Учредителите тогава оповестиха, че имат упоритостта да „ спуснат мостове ” сред ГЕРБ и някогашния Реформаторски блок, които дефинираха като главните десни политически сили в България. Говореха още, че нямат желание да се трансформират в „ банка фрагменти ” на едно бъдещо ръководство. Само по този начин си говореха, несъмнено.
Сред уредниците на „ института ” беше Тома Биков – непосредствен на някогашния еврокомисар Меглена Кунева, а понастоящем народен представител от ГЕРБ. А също и Георги Харизанов – някогашен член на управата на държавното сдружение „ Напоителни системи ” и на частната телевизия „ Европа ”. Начело на ИДП беше и Нено Димов – ексдепутат от ДСБ и екоминистър в кабинета „ Борисов 3 ” (при това препоръчан от ВМРО) до ареста му при започване на 2020 година Сред главните фигури е и Петър Николов-Зиков , който мина през партиите на Костов и Кунева, а най-после се приземи в държавното управление на Борисов като зам.-министър (също повдигнат от патриотите). Накратко, ИДП се оказа
колоритна колекция от хора,
която съумя да „ спусне моста ” към ГЕРБ – единствено че те се оказаха на другата страна, откакто обединението с Република България пропадна, а блокът отиде в небитието.
Изглежда, че в този момент по моста се готви да премине друга група ученици на „ института ”. За угодническото им отношение по отношение на бъдещите им шефове може да се съди по следната имитация на един от участниците в срещата към Борисов: „ Най-естественото място, където да дискутираме нещата, е тук при вас, защото това е дясната партия на България, няма какво да си кривим душата. ” А за това какви ще бъдат менторите на бъдещите попълнения на ГЕРБ се видя от интензивно участвалия в полемиката Владислав Горанов – финансовият министър, който прескача от скандал в скандал.
За Борисов в тази ситуация са значими две неща. Първо, да показва обществено, че в действителност „ проветрява ” изборните листи с младежи, изключително откакто се отърва от някогашния №2 в ГЕРБ Цветан Цветанов, за който се смяташе, че упражнява сериозен надзор върху кариерното израстване в партията. Второ, да притегли към партията лица, които обществено се ангажират с концепциите на западния консерватизъм , който набра много поддръжници измежду младежите у нас през последните няколко години. В това отношение „ институтът ”, обвързван с организации като Младежкия закостенял клуб и е-платформата „ Консерваторъ ”, му прави отлична работа. Още повече, че по този начин се усилват претенциите на ГЕРБ, че съставлява в най-широк смисъл дясно настроените хора в България.
Какво обаче остава от „ обновлението ”?
Ами, остава си това, което беше и до момента – избирателен трик, целящ да утвърди властта на „ старите муцуни ” в партията, като ги качи на раменете на „ новите лица ”. И новите ще играят с подготвеност по свирката на своите ментори – с упоритостта, че и те ще се изкачват нагоре, опирайки се на някой различен.
В това има логичност, като се замисли човек. България се трансформира – въпреки и мудно, и не всеки път в вярната посока. Политиката, която дефинира хода и същността на измененията, се нуждае от младежи, необременени от предишното, които усещат накъде върви светът и могат да насочат страната в същата посока. Затова няма нищо неприятно в партийните листи да влизат млади претенденти – даже и да им липсва задоволително житейски и професионален опит. Младите също се нуждаят от своето посланичество в политиката. Партиите пък желаят да обявяват, че са подготвени да се обновят и са загрижени за бъдещите генерации. Това е добра договорка и за двете страни.
В схемата за „ партийното обновяване ” обаче има няколко казуса. Първо, новите лица доста постоянно въобще не са нови, а са добре познати от предишното. Второ, не са и млади. Трето, минали са през месомелачката на партийния уред и обвързваните с него неправителствени организации. А това слага въпроса – могат ли такива хора да съставляват нечий различен интерес, с изключение на този на политическата мощ , която им обезпечава кариера и бъдеще?
Кадровият метод на ГЕРБ е образец тъкмо в тази посока. Наскоро партийният водач Бойко Борисов организира една любопитна колекция с група младежи от така наречен „ Институт за дясна политика ” (ИДП) – съдружие, което се показва като обвързвано с „ дясно демократичните полезности и разбирания ”. Срещата се излъчваше онлайн в персоналния Facebook профил на премиера. По време на разговара Борисов ненадейно подмятна, че се готви да „ проветрява ” кандидатски листи на ГЕРБ за изборите през 2021 година „ Искаме за идващите парламентарни избори да имаме повече нови хора, нови лица, които да мислят с главите си. Дето се вика, преди 10-15 години нямаше огромно значение листата по какъв начин ще бъде направена . Сега има доста огромно значение ”,
мислеше на глас босът на ръководещата партия
Това разкри и характера на сбирката – нещо приблизително сред работно изявление и наборна комисия за бъдещи депутати.
В тази връзка, да хвърлим взор върху „ института ”. Той беше основан преди предварителните парламентарни избори през 2014 година Учредителите тогава оповестиха, че имат упоритостта да „ спуснат мостове ” сред ГЕРБ и някогашния Реформаторски блок, които дефинираха като главните десни политически сили в България. Говореха още, че нямат желание да се трансформират в „ банка фрагменти ” на едно бъдещо ръководство. Само по този начин си говореха, несъмнено.
Сред уредниците на „ института ” беше Тома Биков – непосредствен на някогашния еврокомисар Меглена Кунева, а понастоящем народен представител от ГЕРБ. А също и Георги Харизанов – някогашен член на управата на държавното сдружение „ Напоителни системи ” и на частната телевизия „ Европа ”. Начело на ИДП беше и Нено Димов – ексдепутат от ДСБ и екоминистър в кабинета „ Борисов 3 ” (при това препоръчан от ВМРО) до ареста му при започване на 2020 година Сред главните фигури е и Петър Николов-Зиков , който мина през партиите на Костов и Кунева, а най-после се приземи в държавното управление на Борисов като зам.-министър (също повдигнат от патриотите). Накратко, ИДП се оказа
колоритна колекция от хора,
която съумя да „ спусне моста ” към ГЕРБ – единствено че те се оказаха на другата страна, откакто обединението с Република България пропадна, а блокът отиде в небитието.
Изглежда, че в този момент по моста се готви да премине друга група ученици на „ института ”. За угодническото им отношение по отношение на бъдещите им шефове може да се съди по следната имитация на един от участниците в срещата към Борисов: „ Най-естественото място, където да дискутираме нещата, е тук при вас, защото това е дясната партия на България, няма какво да си кривим душата. ” А за това какви ще бъдат менторите на бъдещите попълнения на ГЕРБ се видя от интензивно участвалия в полемиката Владислав Горанов – финансовият министър, който прескача от скандал в скандал.
За Борисов в тази ситуация са значими две неща. Първо, да показва обществено, че в действителност „ проветрява ” изборните листи с младежи, изключително откакто се отърва от някогашния №2 в ГЕРБ Цветан Цветанов, за който се смяташе, че упражнява сериозен надзор върху кариерното израстване в партията. Второ, да притегли към партията лица, които обществено се ангажират с концепциите на западния консерватизъм , който набра много поддръжници измежду младежите у нас през последните няколко години. В това отношение „ институтът ”, обвързван с организации като Младежкия закостенял клуб и е-платформата „ Консерваторъ ”, му прави отлична работа. Още повече, че по този начин се усилват претенциите на ГЕРБ, че съставлява в най-широк смисъл дясно настроените хора в България.
Какво обаче остава от „ обновлението ”?
Ами, остава си това, което беше и до момента – избирателен трик, целящ да утвърди властта на „ старите муцуни ” в партията, като ги качи на раменете на „ новите лица ”. И новите ще играят с подготвеност по свирката на своите ментори – с упоритостта, че и те ще се изкачват нагоре, опирайки се на някой различен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ