Ще намериш живата вода единствено, ако си добър човек. Една

Ще намериш живата вода само, в случай че си добър човек. Една мъдра приказка за дребни и огромни от чудния повествовател Ран Босилек.

Жива вода

Имало едно време един цар. Той имал трима синове. Единият бил задомен, другият – годен, третият – неженен. Когато стар, царят повикал синовете си, па им споделил:

– Чувал съм, че в далечна земя, в царството на дивна красавица, извира жива вода. Умие ли се някой от тая вода – ако е млад, не остарява; в случай че е остарял, ще подмладее; в случай че е болен, ще оздравее. Който от вас ми донесе жива вода, той ще цари вместо мене.

Тръгнали тримата синове да търсят жива вода. Вървели, вървели – стигнали чешма на кръстопът. На чешмата било написано:

„ Пътниче, тръгнеш ли в левия път, жив и здрав ще се върнеш. Хванеш ли междинния, я ще се върнеш, я не. Ако тръгнеш по третия, елементарни се с живота си! “

Спрели се царските синове. Трябвало да се решат кой брат по кой път да тръгне.

– Какво да вършим? – рекъл огромният брат.

– Кой път да хвана? – двоумял се междинният.

– Не се чудете! – казал дребният брат. – Ти, бате, имаш жена и деца. Хвани левия път, та жив и здрав да се върнеш. Ти пък, братко, си благоприятен. Хвани междинния път. Ако има благополучие годеницата ти, няма да загинеш. Аз ще отида по тоя път, дето написа – който тръгне, няма да се върне. Не съм женен, нито кадърен. Няма кой да ме чака и да плаче за мене… Дайте в този момент по един пръстен! И трите пръстена ще оставим под тая плоча. Който се върне, ще си вземе пръстена, та да се знае кой си е отишел в къщи и кой не.

Разделили се братята. Всеки тръгнал по своя път.

Най-малкият вървял, вървял, стигнал до една пещера. Пред входа на пещерата горяла копа сено, а от вътрешната страна се чул печален глас:

– Брат да ми си, юначе, помогни ми да избавя рожбите си! Ще се задушат от пушек в пещерата!

Юнакът разпръснал сеното със сабята си и влезнал в пещерата. Съгледал, че нещо свети измежду дима. Приближил се и видял змеица с две змийчета.

Момъкът изнесъл змейчетата вън от пещерата, а след това оказал помощ и на змеицата да излезе. Като се посъвзела, тя рекла:

– С какво да ти се отплатя, юначе?

– Няма защо да ми се отплащаш – отговорил момъкът. – Но кажи ми, в случай че знаеш, къде мога да намеря жива вода.

Змеицата откъртила сребърна люспа от опашката си, дала я на момъка и споделила:

– Вземи тая люспа и върви все на изток! Ще се изкачиш на висока планина. На връх планината има сребърен замък. В него живее моят брат, който вижда през реки и планини. Предай му тая люспа и той ще ти каже къде ще намериш жива вода.

Тръгнал момъкът на изток. Вървял дълго време. Стигнал сребърния замък. Но в двореца нямало жива душа. Наблизо течел сребърен поток. Край потока на изсъхнало скачала сребърна рибка, но не можела да попадне във водата. Момъкът я хванал и я хвърлил в потока. Тогава дворецът блеснал с ослепителна светлина, пред входа се явил хвъркат дракон и попитал:

– Какво търсиш тук, момко?

Момъкът му подал сребърната люспа и рекъл:

– Жива вода следа. Можеш ли ми сподели къде мога да намеря.

Змеят откъртил златна люспа от опашката си, дал я на момъка и споделил:

– Ще вървиш все на изток. Ще стигнеш планина, по-висока от тая. На връх планината има златен замък. В двореца живее моят по-голям брат, който лети по-бързо от вятър. Той е обиколил доста земи и морета. Той ще ти каже къде има жива вода!

Тръгнал момъкът на изток. Вървял, какво вървял, стигнал златния замък. Пред двореца видял златен гарван, с отпуснати крила и с разтворена човка.

Момъкът го взел на ръка, занесъл го на срещния извор и му отмалял няколко капки вода в устата. Гарванът изперпелил с крила и изхвъркнал. В тоя момент дворецът грейнал като слънце. Пред входа се явил златен дракон и попитал:

– Какво дириш тука, момко?

Момъкът му подал златната люспа и дал отговор:

– Диря жива вода. Къде мога да намеря?

Змеят му подал драгоценен камък и рекъл:

– Ще вървиш все на изток. Ще стигнеш до планина, по-висока от тая. На върха на планината грее замък от скъпоценни камъни. Там живее най-хубавата от всички хубавици на света. Предай й тоя драгоценен камък и тя ще ти каже къде ще намериш жива вода.

Тръгнал момъкът на изток. Стигнал скъпоценния замък. Влязъл вътре. На ярък чардак спяла невиждана красавица. Щом момъкът посочил скъпоценния камък, тя се събудила, усмихнала се и рекла:

– Какво дириш, момко?

– Жива вода.

– Щом си стигнал дотука, заслужаваш я. Иди си налей хе от оная чешма пред двореца. Вземи и тоя пръстен. Сложи го на лявата си ръка. С него ще стигнеш жив и здрав, откъдето си дошел. Щом имаш потребност от нещо, реалокира пръстена на дясната си ръка. Каквото пожелаеш, тутакси ще го постигнеш.

Момъкът се зарадвал. Взел пръстена, поклонил се на хубавицата, налял жива вода и си тръгнал.

Като повървял малко, преместил пръстена на дясната си ръка и рекъл:

– Пръстенче, искам да бъда колкото може по-скоро при кръстопътната чешма!

Още не издумал момъкът, свила се буря и го отнесла при чешмата. Погледнал – и трите пръстена си седят, не били се върнали братята му.

Пак преместил пръстена и рекъл:

– Пръстенче, желая да се видя с братята си!

Още не издумал, ето братята му.

– Къде бяхте, братя мои? – попитал ги момъкът.

– Пленник бях в далечно царство – отговорил огромният брат.

– Преди малко долетя сребърноопашат дракон, сграбчи ме и ме донесе тука, покрай чешмата.

– Аз пък – рекъл другият брат – се скитах загубен в безизходната гора. Изведнъж над мене изфуча дракон със златна опашка, сграбчи ме и ме донесе тука. А ти, братко, какво направи?

– Намерих жива вода в царството на чудна красавица. Тя ми даде тоя пръстен. Щом го преместя на дясната си ръка, каквото пожелая, имам го… А в този момент да отидем при татка в двореца!

Тръгнали. Като повървели малко, огромният брат рекъл:

– Наистина, чудноват пръстен ти е дала хубавицата. Дай да го премеря на моята ръка – да забележим дали ще се извърши каквото аз желая.

Момъкът извадил пръстена и го подал на брат си. Той го поставил на дясната си ръка и споделил:

– Искам живата вода да пристигна в мои ръце, а по-малкият ми брат да се върне и да тръгне отново по оня път, който самичък си избра.

Момъкът останал като зашеметен. Той не сетил по кое време огромният брат взел водата от ръцете му. Не сетил и по кое време се върнал. Като се опомнил, той към този момент вървял по страшния път.

През туй време другите братя стигнали в бащиния си замък. По-големият дал на татко си живата вода и станал цар. С помощта на чудния пръстен той направил и брат си цар на прилежащо царство.

Един ден той преместил пръстена на дясната си ръка и рекъл:

– Искам да пристигна тука царицата на живата вода!

Подир малко време пред двореца спряла златна каляска. Слязла чудна красавица и влезнала в двореца. Завели я при царя. Тя се поклонила и рекла:

– Какво ще заповядаш, царю честити?

– Искам да останеш в моя замък!

– Ще остана, тъй като съм безсилна, до момента в който пръстенът е на твоята ръка. Но знай, че наслада няма да видиш, до момента в който не стъпи кракът на положителния ти брат в тоя замък!

А таман в същото време положителният брат стигнал до пещерата, дето избавил рожбите на змеицата. Срещнали го двете змейчета.

– Къде е майка ви? – попитал момъкът.

По-голямото дало отговор:

– Тя умря от тъга, щом се научи, че чудноватият пръстен не е към този момент в твои ръце. Но ти върви по тоя път и отново ще сполучиш! На ти една сребърна люспица от моята опашка. Покажи я на моя вуйчо в сребърната планина, и той ще ти помогне.

Тръгнал момъкът на изток. Вървял, вървял – стигнал двореца на златоопашатия дракон. Спрял се пред входа. Вратата била заключена.

– Змея ли търсиш! – чул се глас от близкия поток. Момъкът доближил до потока и видял сребърната рибка, на която бе избавил живота по-рано.

– Змея диря, рибке! – рекъл момъкът. – Не е ли в двореца?

– Змеят умря от тъга, щом видя, че чудноватият пръстен мина в неприятни ръце. Вземи от мене едничката ми златна люспица. Тя ще те заведе при брата му, който ще ти помогне.

Момъкът взел златната люспица и отново тръгнал.

Стигнал двореца на бързокрилия дракон. И тоя замък бил заключен. Момъкът взел да се чуди какво да направи. Но в тоя момент дохвърчал гарванът, на който момъкът бе уталожил жаждата, и попитал:

– Кого търсиш, златен момко?

– Змея – отговорил момъкът. – Нося му тая златна люспица.

– Змеят умря от тъга, щом разбра, че ти си изгубил чудноватия пръстен, който ти даде царицата на живата вода. Но кажи какво искаш. Аз ще ти оказа помощ.

– Искам да отида при царицата на живата вода – рекъл момъкът.

Но гарванът дал отговор:

– Царицата на живата вода не е към този момент в своето царство, момко. И тя е пленница на твоя брат. Докато пръстенът е в негови ръце, тя е безсилна.

Момъкът заплакал.

Гарванът кацнал на рамото му и рекъл:

– Не губи вяра, момко. Аз ще се опитам да взема пръстена от твоя брат. Ти влез през задните врата в двореца и чакай, до момента в който се върна. Ще виждам да не се бавя много… Хайде, сбогом, момко!

– На добър час, гарванчо!

Момъкът влезнал в двореца, а гарванът литнал към царството на неприятния брат. Когато стигнал над царския замък, царят се разхождал в градината. Гарванът се спуснал и го клъвнал по лявата ръка. Докато царят разбере какво става, гарванът го клъвнал и по дясната. Лошият брат викнал от болежка. Надошли царедворци и лекари. Превързали раните. Прибрал се царят в своите палати, но болките се засилили. Ръцете му почнали да отичат.

– Ох, загивам от болки! – извикал царят. – Махнете ми пръстена от ръката! Сложете го на това столче до леглото и дано дойдат 10 правилни стражи да го пазят! Отворете прозореца! Задушавам се!

Каквото заповядал царят, всичко било изпълнено. Но не се минало дълго време, през отворения прозорец се впуснал гарванът, сграбчил пръстена и отлетял…

Дигнала се огромна паника в двореца, а през това време гарванът дохвърчал при положителния момък, дал му пръстена и рекъл:

– Сега можеш да правиш, каквото искаш.

Момъкът пъхнал пръстена на дясната си ръка и викнал:

– Пръстенче, отнеси ме в бащиния ми замък!

Още не изрекъл момъкът, вън дохвърчал хвъркат кон вихрогон. Яхнал го юнакът и право в двореца.

Щом го видял брат му, паднал на колене пред него и завикал:

– Накажи ме, братче, с най-тежкото наказване! Аз съм най-лошият човек на земята! Нека пристигна и татко ми, дано пристигна и хубавата кралица! Пред всички ме накажи!

Дошел остарелият цар. Прегърнал дребния си наследник и заплакал от наслада. Дошла и хубавата кралица на живата вода, целунала момъка по челото, обърнала се към остарелия цар и рекла:

– Царю, тоя момък взе от мене живата вода. Нему дадох чудния пръстен. Само той е заслужен да бъде цар на твоето царство.

А старецът хванал ръката на царицата и рекъл през сълзи:

– А единствено тая ръка е почтена за ръката на моя наследник.

После се обърнал към сина си и добавил:

– Синко, накажи, както искаш, своя брат. Да ти са честити и царицата, и короната!

Но момъкът дигнал брата си от земята и рекъл:

– Стани, братко! Ти имаш жена и деца. Работи за тях и ще ти се елементарни.

След това момъкът се венчал за хубавата кралица и царувал дълги години, за знамение и приказ на мало и огромно.

Из: „ Неродена мома. Незнаен левент. Жива вода “ (Народни приказки), Ран Босилек, изд. „ Народна юноша “, 1978
Снимка: Ран Босилек (1886-1958); bgportret.com