Проф. Иван Желев: В църквата се наблюдават материални зависимости и е време духовенството да се отърси от тях
" Ще има намеси и въздействие, както и пазаруване на гласове при избора на нов патриарх ".Това разяснява пред Дарик богословът проф. Иван Желев.
Според него в Българската православна черква (БПЦ) се следят материални зависимости и една от първостепенните задания пред духовенството е да се отърси от тях. Желев разяснява още, че преди да бъде определен нов патриарх, ще би трябвало да се попълни вакантния пост на сливенския митрополит. Казус, поради който за пръв път от доста години имаше митинги.
Те се случиха откакто Светият синод касира първия кръг на изборите за сливенски митрополит и отхвърли определените от епархията претенденти – епископите Йеротей и Михаил. Жители на епархията излязоха на митинг в отбрана на своите решения и против противоречивата разпоредба, която лимитира достъпа на миряни до изборите. По същото време се организира и контрапротест - в отбрана на решението на Светия синод.
Желев посочи, че по устава на БПЦ Светия синод е трябвало да избере единия от излъчените претенденти.
" Но нито единият, нито другият не се хареса на едно, по този начин всекидневно, болшинство в Светия синод, което се пробва да си постанова своята воля и по тази причина беше касиран изборът, без да има никакви канонически, уставни, законови учредения това да се случи. Но в последна сметка в митрополитите от синода е хлябът и ножът, както споделят хората. Така че, те касираха този избор и в този момент ще се повтори още веднъж. Въпросът е, че при новия избор е изцяло допустимо двамата спечелили в този момент доверието на хората, да не бъдат включени в листата на претендентите, тъй като тънкият миг е, че Светият синод дефинира кои са почтени да бъдат определени. А това, че някои от властните членове на Светия синод се стремят да наложат собствен претендент, т.е. да си имат това, което се назовава на политически език с чуждицата " проксита ". Т.е. да имат свои проксита, е от ден на ден разбираемо. Не е целесъобразно, само че можем да го разберем ".
Според богослова тези събития демонстрират борба на ползи, която може да се повтори и при избора на патриарх след няколко месеца.
По правилник, 9 от 14 митрополити дават отговор на изискванията и могат да бъдат претенденти за патриарх. От тях ще бъдат излъчени трима, сред които Светият синод ще би трябвало да направи своя избор.
Според проф. Иван Желев най-вероятно в тройката ще бъдат Ловчанския митрополит Гавриил и Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, както и посоченият за любимец за бялото покривало Пловдивски митрополит Николай. Преди дни обаче Николай в свое документално съобщи, че няма да взе участие в избора за патриарх и не желае и няма да одобри да бъде включван като претендент за патриаршеския трон.
Според митрополит Николай в този момент и в идващите месеци се води война против вярата и против Църквата, а главната експанзия е ориентирана против него, както е било и при предходния избор през 2013 година. " Не мога да позволи неприязънта към мен, нагнетявана редовно и методично през всичките години на моето служение, през днешния ден да става причина за накърняване на достолепието на Църквата ", написа още пловдивският митрополит.
Това изказване най-вероятно ще промени картите на масата, изключително, в случай че митрополит Николай остане корав в решението си. Самият избор на нов патриарх обаче най-вероятно ще бъде придружен от външни намеси, опити за въздействие и даже пазаруване на гласове, разяснява богословът проф. Иван Желев.
" За църквата се приказва, че тя не е от този свят, само че въпреки всичко е в този свят. И по тая причина нищо човешко не ѝ е непознато. Много от слабостите, които се следят в нашето общество, се следят и в църквата, изключително по върховете. Така че всички тези въздействия при избор на една или друга управителна персона в държавния живот, в политическия живот се отразява и в църковния живот. Още повече, че има и политици, има и хора на бизнеса, няма да използвам думата " олигарси " или не знам какво друго, само че хора на бизнеса, които са заинтригувани от една или друга персона, с която по-лесно биха могли да правят своята работа, без значение до каква степен тя е законна или противозаконна.
Така че ще има намеси отвред, ще има напън отвред, ще има опити за пазаруване на гласове също. За каквито имаше сигнали и в сливенския избор. Това е нещо, което към този момент се следи десетилетия. От една взаимозависимост, която беше идеологическа, която беше посредством напън на служби, Държавна сигурност и по този начин нататък, в този момент се изпада в други зависимости, които са по-скоро сякаш свързани с материалното. "
Желев посочи, че Българската православна черква е най-големият притежател на парцели след страната и това изяснява интереса към нея от страна на предприемачи и политици.
" От двама души, които примерно желаят да наемат нещо или да купят някаква църковна благосъстоятелност или да създадат бизнес с нея, естествено, че оня, който умее, който има достъп до лицата, които го вземат решение това нещо, ще се облагодетелства по-добре. Затова те по този начин, както си вършат в своите бизнес каузи и бизнес връзки, да реализират триумф за дадена договорка или за нещо сходно, по този начин ще постъпят и с църковните парцели. Така че това е ползата. Иначе да кажем, че еди кой си от водещите персони в България, било в политиката, било в бизнеса, толкоз доста желае да има един заслужен патриарх в България или че пък да е толкоз добър християнин, та от християнско възприятие да поддържа един или различен, мъчно е за поверие. Поне аз на моята възраст към този момент нямам доверие на такива приказки. Така че както е споделил народът - интереса клати феса ".
Именно запазването на църквата от зависимости ще бъде от първите задания пред новия патриарх дружно с увеличението на религиозната култура и разпространението на истините на православната религия и морала, който произтича от нея, уточни Желев. По думите му обаче християнският морал би трябвало да потегля от горната страна надолу и да не бъде единствено на думи, а посредством персонален образец.
Според него в Българската православна черква (БПЦ) се следят материални зависимости и една от първостепенните задания пред духовенството е да се отърси от тях. Желев разяснява още, че преди да бъде определен нов патриарх, ще би трябвало да се попълни вакантния пост на сливенския митрополит. Казус, поради който за пръв път от доста години имаше митинги.
Те се случиха откакто Светият синод касира първия кръг на изборите за сливенски митрополит и отхвърли определените от епархията претенденти – епископите Йеротей и Михаил. Жители на епархията излязоха на митинг в отбрана на своите решения и против противоречивата разпоредба, която лимитира достъпа на миряни до изборите. По същото време се организира и контрапротест - в отбрана на решението на Светия синод.
Желев посочи, че по устава на БПЦ Светия синод е трябвало да избере единия от излъчените претенденти.
" Но нито единият, нито другият не се хареса на едно, по този начин всекидневно, болшинство в Светия синод, което се пробва да си постанова своята воля и по тази причина беше касиран изборът, без да има никакви канонически, уставни, законови учредения това да се случи. Но в последна сметка в митрополитите от синода е хлябът и ножът, както споделят хората. Така че, те касираха този избор и в този момент ще се повтори още веднъж. Въпросът е, че при новия избор е изцяло допустимо двамата спечелили в този момент доверието на хората, да не бъдат включени в листата на претендентите, тъй като тънкият миг е, че Светият синод дефинира кои са почтени да бъдат определени. А това, че някои от властните членове на Светия синод се стремят да наложат собствен претендент, т.е. да си имат това, което се назовава на политически език с чуждицата " проксита ". Т.е. да имат свои проксита, е от ден на ден разбираемо. Не е целесъобразно, само че можем да го разберем ".
Според богослова тези събития демонстрират борба на ползи, която може да се повтори и при избора на патриарх след няколко месеца.
По правилник, 9 от 14 митрополити дават отговор на изискванията и могат да бъдат претенденти за патриарх. От тях ще бъдат излъчени трима, сред които Светият синод ще би трябвало да направи своя избор.
Според проф. Иван Желев най-вероятно в тройката ще бъдат Ловчанския митрополит Гавриил и Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, както и посоченият за любимец за бялото покривало Пловдивски митрополит Николай. Преди дни обаче Николай в свое документално съобщи, че няма да взе участие в избора за патриарх и не желае и няма да одобри да бъде включван като претендент за патриаршеския трон.
Според митрополит Николай в този момент и в идващите месеци се води война против вярата и против Църквата, а главната експанзия е ориентирана против него, както е било и при предходния избор през 2013 година. " Не мога да позволи неприязънта към мен, нагнетявана редовно и методично през всичките години на моето служение, през днешния ден да става причина за накърняване на достолепието на Църквата ", написа още пловдивският митрополит.
Това изказване най-вероятно ще промени картите на масата, изключително, в случай че митрополит Николай остане корав в решението си. Самият избор на нов патриарх обаче най-вероятно ще бъде придружен от външни намеси, опити за въздействие и даже пазаруване на гласове, разяснява богословът проф. Иван Желев.
" За църквата се приказва, че тя не е от този свят, само че въпреки всичко е в този свят. И по тая причина нищо човешко не ѝ е непознато. Много от слабостите, които се следят в нашето общество, се следят и в църквата, изключително по върховете. Така че всички тези въздействия при избор на една или друга управителна персона в държавния живот, в политическия живот се отразява и в църковния живот. Още повече, че има и политици, има и хора на бизнеса, няма да използвам думата " олигарси " или не знам какво друго, само че хора на бизнеса, които са заинтригувани от една или друга персона, с която по-лесно биха могли да правят своята работа, без значение до каква степен тя е законна или противозаконна.
Така че ще има намеси отвред, ще има напън отвред, ще има опити за пазаруване на гласове също. За каквито имаше сигнали и в сливенския избор. Това е нещо, което към този момент се следи десетилетия. От една взаимозависимост, която беше идеологическа, която беше посредством напън на служби, Държавна сигурност и по този начин нататък, в този момент се изпада в други зависимости, които са по-скоро сякаш свързани с материалното. "
Желев посочи, че Българската православна черква е най-големият притежател на парцели след страната и това изяснява интереса към нея от страна на предприемачи и политици.
" От двама души, които примерно желаят да наемат нещо или да купят някаква църковна благосъстоятелност или да създадат бизнес с нея, естествено, че оня, който умее, който има достъп до лицата, които го вземат решение това нещо, ще се облагодетелства по-добре. Затова те по този начин, както си вършат в своите бизнес каузи и бизнес връзки, да реализират триумф за дадена договорка или за нещо сходно, по този начин ще постъпят и с църковните парцели. Така че това е ползата. Иначе да кажем, че еди кой си от водещите персони в България, било в политиката, било в бизнеса, толкоз доста желае да има един заслужен патриарх в България или че пък да е толкоз добър християнин, та от християнско възприятие да поддържа един или различен, мъчно е за поверие. Поне аз на моята възраст към този момент нямам доверие на такива приказки. Така че както е споделил народът - интереса клати феса ".
Именно запазването на църквата от зависимости ще бъде от първите задания пред новия патриарх дружно с увеличението на религиозната култура и разпространението на истините на православната религия и морала, който произтича от нея, уточни Желев. По думите му обаче християнският морал би трябвало да потегля от горната страна надолу и да не бъде единствено на думи, а посредством персонален образец.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ