Кирил Мартинов: Никой не знае как да воюва с Русия, ще е чудо, ако бъде избегната Трета световна война
" Ще е знамение, в случай че бъде избегната Трета международна война и военните дейности на Русия се лимитират единствено до Украйна, счита основният редактор на " Новая газета - Европа " Кирил Мартинов пред. Журналистът е на мнение, че Полша може да бъде идната страна, въвлечена във войната. Мартинов дефинира днешна Русия като надалеч по-агресивна и непредсказуема от Съюз на съветските социалистически републики. Той не счита, че възможностите за прелом против Путин са изключително огромни, въпреки да не ги изключва.
" Коректно е да се каже, че ние открихме " Новая газета " в Европа, като разчитахме на огромна част от работещите във вестника в Москва, откакто работата в Русия към този момент беше невъзможна. В момента публицистиката в Русия се счита за престъпно закононарушение. Аз се подготвях за този сюжет от началото на войната, тъй като беше ясно, че няма да променяме публицистичната си политика поради Владимир Путин. Започнатата от него война означаваше, че ще стартират да преследват и нас в избран миг. В началото на март - към 10 дни след започването на войната, множеството самостоятелни медии престанаха да излизат. Ние останахме до 28-и март в изискванията на военна цензура, като имаше доста съществени полемики дали би трябвало да продължим да съществуваме в такава среда или да се закрием. В началото на март аз напуснах Русия и започнах да приготвям почвата за ново начало в Европа, както и за продължаването на работата на колектива на " Новая газета ".
" Аз потеглих дружно с жена си, деца нямаме. Родителите ми останаха в Москва. Мисля, че родителите ми са си построили визията, че по този начин или другояче нищо няма да се промени, тъй че е по-добре нищо да не се разисква. Това е доста известна позиция в Русия сега и тя може да бъде разбрана, като се има поради, че множеството хора зависят от страната, защото са държавни чиновници. Ако 78 на 100 от стопанската система принадлежи на страната под една или друга форма, несъгласието с войната значи тези хора да си изгубят работата и естествения живот, както и опцията да се грижат за фамилиите си. Според мен, това е и главната причина за поддръжката за войната ", разяснява Мартинов.
" Страните, които минаха през руския интервал, познават явлението " двумисъл " - в кухнята всички подлагат на критика властта, а след това излизат на демонстрации. Това беше в още по-чудовищна форма в Съюз на съветските социалистически републики и в нацистка Германия. В прочут смисъл, днешният режим на Путин не е измислил нищо ново. И в България е имало интервал, когато е желала да стане империя. И в този момент си представете по какъв начин тя желае да си върне част от историческите земи, които съгласно нейните водачи са запуснати и не там, където би трябвало. И стартира чудовищна кланица - убиват се хора, бойците умират за нищо, носят се някакви идиотски лозунги, които се трансформират всякога - през днешния ден се борят с биолаборатории, на следващия ден с неонацисти, в общи линии, цялостна неистина. И като човек, който живее в такава страна, имате вероятност да излезете на Червения площад, да кажете, че това е цялостно безумство и желаете да спре и... да влезете в пандиза. Тогава ще загубиш работата си, а фамилията ти ще бъде насила да проси. Вторият вид е да имаш нещо близо до Стокхолмския синдром и да си кажеш: " Сигурно има нещо правилно в това, нашият президент не е глупак, евентуално има проект. Казват, че там се води специфична интервенция, всички са нацисти, в никакъв случай не съм бил в Украйна или съм бил доста от дълго време, имам родственици, само че за какво да им имам вяра? Ако го направя, тогава би трябвало да приема, че моят президент е нарушител ", разяснява журналистът.
" В същото време страната ти прави закононарушения, армията ни е сборище от мародери и няма никакво бъдеще за фамилията ми. В тази обстановка най-хубавото, което можеш да направиш, е напълно да затвориш очи, да не гледаш какво в действителност става при тази война и да заставиш себе си да вярваш в пропагандата. Много от хората в Русия се намират в тази сива зона. Нямаше никаква сериозна поддръжка за войната, като изключим стадиона с Путин, само че там събраха хората един път. Повечето се намират в положение, при което пропагандата им разрешава да усещат, че не са неприятни хора. Просто няма други благоприятни условия. В системи като диктатурата на Владимир Путин постоянно е вероятен някакъв вътрешен спор. Ако някакъв евентуален прелом не успее, някой непосредствен другар на Путин ще бъде изпратен в пандиза след демонстративен развой. Може и да не бъде демонстративен, тъй като не всички процеси се вършат като тези с 90-годишната отминалост. От друга страна, в случай че заговорниците се окажат задоволително мощни, те могат да лимитират властта на Путин или да му предложат друга роля. Подобни процеси имаше в Казахстан, където също има мощна тирания. Например, тази година стартира с убийството на 200 души там, без да е ясно за какво, кои са тези хора и въобще всичко се не помни. При диктатурата постоянно има късмет за опит за прелом. Аз не правя оценка тези шансове като огромни, защото обкръжението на Путин счита, че без него е повече или по-малко обречено. Те схващат, че няма къде да отидат и са заключени в кремълското си великолепие и единственото, което могат да създадат за себе си, е да поддържат Путин в най-безумните му инициативи ", разяснява Мартинов.
" Опасявам се, че Путин, както и останалите към него, се погрижиха да основат всички условия войната да не се ограничи единствено в Украйна. Не знам един образец, при който война от сходен жанр е почнала в Европа и да се е лимитирала единствено с локалното опълчване сред две страни. Струва ми се, че институционално, от позиция на структурата на нещата, са основани условия за по-голяма война в Европа. В Русия всички към този момент приказват на глас, че Западът води война с тях и по тази причина Украйна оказва опозиция. На равнище агитация те заплашват балтийските страни, хората в Грузия също не са спокойни. Не се вижда границата, на която Путин може да спре и какво за него може да значи победа или допустим излаз от обстановката. И защото това не е ясно, ескалацията ще продължава. Руските управляващи непрестанно споделят, че могат да повторят Втората международна война и да победят нацизма. И сега повтарят, както могат - на фронт от 20 или 50 км устройват в действителност 1945-та година - системата на реактивната и фронтовата артилерия смила всичко живо, след това влиза пехотата, в случай че има опозиция, отново артилерията и по този начин до безспир. В това движение те могат да изкарат безпределно дълго, защото количеството артилерийски заряди в руските хранилища е огромно.
Да допуснем, че Путин притисне Лукашенко и той влезе във войната, то задачата пред него ще бъде да отреже Украйна от границата й с Полша, най-малко отчасти. След това, в последна сметка, поляците ще бъдат въвлечени във войната и то като страна-член на НАТО, като Алиансът ще помогне на своя съдружник. Ето елементарен метод, по който би могла да стартира Третата международна война. Има всички условия за това и за мен ще бъде знамение, в случай че я избегнем и от 1938-ма година скочим напряко в 1946-та. Както сме чели в учебниците по какъв начин са се подготвяли огромните войни, постоянно се е започвало по този начин. Не знам какво ще стане с нуклеарното оръжие, тъй като то в никакъв случай не се е употребило във войните след 1945-та година, а в двата случая, когато това е ставало, съперникът не е имал нуклеарно оръжие. Никой не знае по какъв начин да води война с Русия ", споделя още Кирил Мартинов.
" Според мен, логиката демонстрира, че нуклеарната опасност е изцяло действителна, въпросът е дали тя ще се реализира. Въпросът е, че който го използва, също няма да оцелее. Хората имат някакъв инстинкт за самозапазване и мислят за околните си, в това число и съветските генерали. Всъщност, не виждам никакво щастливо и положително бъдеще за Русия. Може би още години и десетилетия ще продължи този режим на Путин, който разиграва това злокобно представление с опит да се върне в 1975-а година, когато е бил млад и хубав. Днешната Русия е по-непредсказуема и нападателна, в сравнение с Съюз на съветските социалистически републики на Брежнев. Там въпреки всичко имаше някакви институти. Заседанието на Политбюро през 1979-а година за вкарването на войските в Афганистан наподобява като образцова по своя разсъдък полемика спрямо метода, по който вкараха войските в Украйна. Там е имал военни, които са казвали, че това е нецелесъобразно. Иначе, най-хубавото бъдеще, което можем да си представим за Русия, е да повтори ориста на Германия, което допуска военно проваляне ", съобщи журналистът.
" Коректно е да се каже, че ние открихме " Новая газета " в Европа, като разчитахме на огромна част от работещите във вестника в Москва, откакто работата в Русия към този момент беше невъзможна. В момента публицистиката в Русия се счита за престъпно закононарушение. Аз се подготвях за този сюжет от началото на войната, тъй като беше ясно, че няма да променяме публицистичната си политика поради Владимир Путин. Започнатата от него война означаваше, че ще стартират да преследват и нас в избран миг. В началото на март - към 10 дни след започването на войната, множеството самостоятелни медии престанаха да излизат. Ние останахме до 28-и март в изискванията на военна цензура, като имаше доста съществени полемики дали би трябвало да продължим да съществуваме в такава среда или да се закрием. В началото на март аз напуснах Русия и започнах да приготвям почвата за ново начало в Европа, както и за продължаването на работата на колектива на " Новая газета ".
" Аз потеглих дружно с жена си, деца нямаме. Родителите ми останаха в Москва. Мисля, че родителите ми са си построили визията, че по този начин или другояче нищо няма да се промени, тъй че е по-добре нищо да не се разисква. Това е доста известна позиция в Русия сега и тя може да бъде разбрана, като се има поради, че множеството хора зависят от страната, защото са държавни чиновници. Ако 78 на 100 от стопанската система принадлежи на страната под една или друга форма, несъгласието с войната значи тези хора да си изгубят работата и естествения живот, както и опцията да се грижат за фамилиите си. Според мен, това е и главната причина за поддръжката за войната ", разяснява Мартинов.
" Страните, които минаха през руския интервал, познават явлението " двумисъл " - в кухнята всички подлагат на критика властта, а след това излизат на демонстрации. Това беше в още по-чудовищна форма в Съюз на съветските социалистически републики и в нацистка Германия. В прочут смисъл, днешният режим на Путин не е измислил нищо ново. И в България е имало интервал, когато е желала да стане империя. И в този момент си представете по какъв начин тя желае да си върне част от историческите земи, които съгласно нейните водачи са запуснати и не там, където би трябвало. И стартира чудовищна кланица - убиват се хора, бойците умират за нищо, носят се някакви идиотски лозунги, които се трансформират всякога - през днешния ден се борят с биолаборатории, на следващия ден с неонацисти, в общи линии, цялостна неистина. И като човек, който живее в такава страна, имате вероятност да излезете на Червения площад, да кажете, че това е цялостно безумство и желаете да спре и... да влезете в пандиза. Тогава ще загубиш работата си, а фамилията ти ще бъде насила да проси. Вторият вид е да имаш нещо близо до Стокхолмския синдром и да си кажеш: " Сигурно има нещо правилно в това, нашият президент не е глупак, евентуално има проект. Казват, че там се води специфична интервенция, всички са нацисти, в никакъв случай не съм бил в Украйна или съм бил доста от дълго време, имам родственици, само че за какво да им имам вяра? Ако го направя, тогава би трябвало да приема, че моят президент е нарушител ", разяснява журналистът.
" В същото време страната ти прави закононарушения, армията ни е сборище от мародери и няма никакво бъдеще за фамилията ми. В тази обстановка най-хубавото, което можеш да направиш, е напълно да затвориш очи, да не гледаш какво в действителност става при тази война и да заставиш себе си да вярваш в пропагандата. Много от хората в Русия се намират в тази сива зона. Нямаше никаква сериозна поддръжка за войната, като изключим стадиона с Путин, само че там събраха хората един път. Повечето се намират в положение, при което пропагандата им разрешава да усещат, че не са неприятни хора. Просто няма други благоприятни условия. В системи като диктатурата на Владимир Путин постоянно е вероятен някакъв вътрешен спор. Ако някакъв евентуален прелом не успее, някой непосредствен другар на Путин ще бъде изпратен в пандиза след демонстративен развой. Може и да не бъде демонстративен, тъй като не всички процеси се вършат като тези с 90-годишната отминалост. От друга страна, в случай че заговорниците се окажат задоволително мощни, те могат да лимитират властта на Путин или да му предложат друга роля. Подобни процеси имаше в Казахстан, където също има мощна тирания. Например, тази година стартира с убийството на 200 души там, без да е ясно за какво, кои са тези хора и въобще всичко се не помни. При диктатурата постоянно има късмет за опит за прелом. Аз не правя оценка тези шансове като огромни, защото обкръжението на Путин счита, че без него е повече или по-малко обречено. Те схващат, че няма къде да отидат и са заключени в кремълското си великолепие и единственото, което могат да създадат за себе си, е да поддържат Путин в най-безумните му инициативи ", разяснява Мартинов.
" Опасявам се, че Путин, както и останалите към него, се погрижиха да основат всички условия войната да не се ограничи единствено в Украйна. Не знам един образец, при който война от сходен жанр е почнала в Европа и да се е лимитирала единствено с локалното опълчване сред две страни. Струва ми се, че институционално, от позиция на структурата на нещата, са основани условия за по-голяма война в Европа. В Русия всички към този момент приказват на глас, че Западът води война с тях и по тази причина Украйна оказва опозиция. На равнище агитация те заплашват балтийските страни, хората в Грузия също не са спокойни. Не се вижда границата, на която Путин може да спре и какво за него може да значи победа или допустим излаз от обстановката. И защото това не е ясно, ескалацията ще продължава. Руските управляващи непрестанно споделят, че могат да повторят Втората международна война и да победят нацизма. И сега повтарят, както могат - на фронт от 20 или 50 км устройват в действителност 1945-та година - системата на реактивната и фронтовата артилерия смила всичко живо, след това влиза пехотата, в случай че има опозиция, отново артилерията и по този начин до безспир. В това движение те могат да изкарат безпределно дълго, защото количеството артилерийски заряди в руските хранилища е огромно.
Да допуснем, че Путин притисне Лукашенко и той влезе във войната, то задачата пред него ще бъде да отреже Украйна от границата й с Полша, най-малко отчасти. След това, в последна сметка, поляците ще бъдат въвлечени във войната и то като страна-член на НАТО, като Алиансът ще помогне на своя съдружник. Ето елементарен метод, по който би могла да стартира Третата международна война. Има всички условия за това и за мен ще бъде знамение, в случай че я избегнем и от 1938-ма година скочим напряко в 1946-та. Както сме чели в учебниците по какъв начин са се подготвяли огромните войни, постоянно се е започвало по този начин. Не знам какво ще стане с нуклеарното оръжие, тъй като то в никакъв случай не се е употребило във войните след 1945-та година, а в двата случая, когато това е ставало, съперникът не е имал нуклеарно оръжие. Никой не знае по какъв начин да води война с Русия ", споделя още Кирил Мартинов.
" Според мен, логиката демонстрира, че нуклеарната опасност е изцяло действителна, въпросът е дали тя ще се реализира. Въпросът е, че който го използва, също няма да оцелее. Хората имат някакъв инстинкт за самозапазване и мислят за околните си, в това число и съветските генерали. Всъщност, не виждам никакво щастливо и положително бъдеще за Русия. Може би още години и десетилетия ще продължи този режим на Путин, който разиграва това злокобно представление с опит да се върне в 1975-а година, когато е бил млад и хубав. Днешната Русия е по-непредсказуема и нападателна, в сравнение с Съюз на съветските социалистически републики на Брежнев. Там въпреки всичко имаше някакви институти. Заседанието на Политбюро през 1979-а година за вкарването на войските в Афганистан наподобява като образцова по своя разсъдък полемика спрямо метода, по който вкараха войските в Украйна. Там е имал военни, които са казвали, че това е нецелесъобразно. Иначе, най-хубавото бъдеще, което можем да си представим за Русия, е да повтори ориста на Германия, което допуска военно проваляне ", съобщи журналистът.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ