Българийо, за тебе те умряха...
" Ще пристигна време, Драсов, когато деятелността на всекиго ще да има значимост за нашата история. " (Хр. Ботев, 12 април 1875 г.)
Брате Драсов! Така Христо Ботев се обръща към приятеля си в няколко писма. А в това от 26 юни 1875 година от Букурещ до Драсов в Прага дружно с изложение на неприятностите, които има, обиколката на Стамболов във влашките градове, пазаруването на печатницата от " старите " за 5000 франка, изложение нуждата П. Хитов да се откри в Букурещ и предоставяне сведенията за Т. Хитров, Ив. Колев, Д. Хранов и Л. Каравелов Ботев му изпраща портрета си с думите: " Приеми портретът ми за спомен на късият ни живот дружно, а на дългото ни приятелство и другарство - разграничени един от различен. "
Впечатляващ изказ, говорещ за доверие и убеденост в революционното другарство, за което ни подсказва другата, по-късно направена обща фотография през септември с.г. в Букурещ на Хр. Ботев, Н. Славков и Ив. Драсов. Тримата съратници в цялостен растеж към кръгла маса. На пода пред масата повърхностно са разпръснати няколко книги и два прегънати вестника. Чрез кръстосаните револвер и сабя, сложени пред череп, прикован върху две също кръстосани кости, посредством мастилницата и перото в нея - всички подредени върху масата, алегорично е изразена клетвата за честност до гибел в подетата битка за освобождението на родината... Фотографията - историческа даденост, която предизвика за прощален път интереса към личността на Иван Драсов.
... Роден е на 15 март 1848 година в заможно ловешко семейство. Рождената година и на войводата Христо Ботев. Бащата на Драсов търгува в страната и чужбина, включително във Виена, Брашов и Будапеща. Починал е прекомерно рано и синът Иван израства главно под грижите на своята майка - будна и родолюбива българка. След като приключил главното си обучение в локалното учебно заведение, младият Иван Драсов наследява специалността на татко си и стартира да ръководи търговия с манифактурни артикули. Общителен и ученолюбив, по едно и също време с търговията взема присъединяване в обществено-културния живот в родния си град. Секретар е на Ловешкия революционен комитет (1869-1872) и е измежду най-близките съратници на Васил Левски при построяването на Вътрешната революционна организация (ВРО) отпред с БРЦК в България с център в Ловеч.
Иван Драсов е измежду малцината революционери, който през 1875-1876 година поставя доста старания за сближение и активизиране на разединените, обезнадеждени и обезкуражени дейци на освободителното придвижване след гибелта на Левски за възкръсване активността на революционната организация. Особено мощно подчертана е революционната активност на Драсов след 1875 година, когато се открива в Букурещ и ускорява съдействието си с Христо Ботев, който в доста случаи споделя паниките си и се вслушва в мнението и препоръките на Драсов.
Освен присъединяване в Общото заседание на БРЦК в Букурещ през 1874 година през идната 1875-а е определен в екипа на БРЦК дружно с Христо Ботев, Димитър Ценович, Христо Чобанов и Драгой Шопов, където е избран за секретар-деловодител на комитета. Натоварването му с този пост и съсредоточаването в него на организационната подготовка на проектираното въстание свидетелстват за престижа и доверието, които той си е извоювал в средите на българската революционна емиграция.
Иван Драсов интензивно се включва в подготовката на Старозагорското (1875) и Априлското въстание (1876). След двегодишната емигрантска активност в Букурещ, Браила, Галац и други Драсов се завръща през 1877 година в родния Ловеч, само че няма щастието да прегърне обичната си майка, която при завладяването на Ловеч от Осман паша е убита пред дома й от черкезите. Същата година Драсов е определен за кмет на Ловеч. Участва като народен представител в Учредителното национално заседание 1879 година.
Брате Драсов! Така Христо Ботев се обръща към приятеля си в няколко писма. А в това от 26 юни 1875 година от Букурещ до Драсов в Прага дружно с изложение на неприятностите, които има, обиколката на Стамболов във влашките градове, пазаруването на печатницата от " старите " за 5000 франка, изложение нуждата П. Хитов да се откри в Букурещ и предоставяне сведенията за Т. Хитров, Ив. Колев, Д. Хранов и Л. Каравелов Ботев му изпраща портрета си с думите: " Приеми портретът ми за спомен на късият ни живот дружно, а на дългото ни приятелство и другарство - разграничени един от различен. "
Впечатляващ изказ, говорещ за доверие и убеденост в революционното другарство, за което ни подсказва другата, по-късно направена обща фотография през септември с.г. в Букурещ на Хр. Ботев, Н. Славков и Ив. Драсов. Тримата съратници в цялостен растеж към кръгла маса. На пода пред масата повърхностно са разпръснати няколко книги и два прегънати вестника. Чрез кръстосаните револвер и сабя, сложени пред череп, прикован върху две също кръстосани кости, посредством мастилницата и перото в нея - всички подредени върху масата, алегорично е изразена клетвата за честност до гибел в подетата битка за освобождението на родината... Фотографията - историческа даденост, която предизвика за прощален път интереса към личността на Иван Драсов.
... Роден е на 15 март 1848 година в заможно ловешко семейство. Рождената година и на войводата Христо Ботев. Бащата на Драсов търгува в страната и чужбина, включително във Виена, Брашов и Будапеща. Починал е прекомерно рано и синът Иван израства главно под грижите на своята майка - будна и родолюбива българка. След като приключил главното си обучение в локалното учебно заведение, младият Иван Драсов наследява специалността на татко си и стартира да ръководи търговия с манифактурни артикули. Общителен и ученолюбив, по едно и също време с търговията взема присъединяване в обществено-културния живот в родния си град. Секретар е на Ловешкия революционен комитет (1869-1872) и е измежду най-близките съратници на Васил Левски при построяването на Вътрешната революционна организация (ВРО) отпред с БРЦК в България с център в Ловеч.
Иван Драсов е измежду малцината революционери, който през 1875-1876 година поставя доста старания за сближение и активизиране на разединените, обезнадеждени и обезкуражени дейци на освободителното придвижване след гибелта на Левски за възкръсване активността на революционната организация. Особено мощно подчертана е революционната активност на Драсов след 1875 година, когато се открива в Букурещ и ускорява съдействието си с Христо Ботев, който в доста случаи споделя паниките си и се вслушва в мнението и препоръките на Драсов.
Освен присъединяване в Общото заседание на БРЦК в Букурещ през 1874 година през идната 1875-а е определен в екипа на БРЦК дружно с Христо Ботев, Димитър Ценович, Христо Чобанов и Драгой Шопов, където е избран за секретар-деловодител на комитета. Натоварването му с този пост и съсредоточаването в него на организационната подготовка на проектираното въстание свидетелстват за престижа и доверието, които той си е извоювал в средите на българската революционна емиграция.
Иван Драсов интензивно се включва в подготовката на Старозагорското (1875) и Априлското въстание (1876). След двегодишната емигрантска активност в Букурещ, Браила, Галац и други Драсов се завръща през 1877 година в родния Ловеч, само че няма щастието да прегърне обичната си майка, която при завладяването на Ловеч от Осман паша е убита пред дома й от черкезите. Същата година Драсов е определен за кмет на Ловеч. Участва като народен представител в Учредителното национално заседание 1879 година.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ