Ще бъде доста странно, ако започнат да се правят задълбочени

Не е липса на късмет, а закономерност

Ще бъде много необичайно, в случай че стартират да се вършат задълбочени разбори от спортно-техническа позиция на конфликта Славия - Левски, който дефинира Купата на България да отиде при младоците на Златомир Загорчич. Всъщност тъкмо поради този състав на Славия, значително селектиран на база щемпел " безперспективни " от други клубове, успеха на Левски не подлежеше на подозрение.

От който и ъгъл да погледнем - и откъм бюджети, и откъм класа на играчи, сякаш и откъм такава на треньорските скамейки, Левски трябваше да вземе този мач по безапелационен метод. Едно е да имаш в тима си Обертан, Паулиньо, Буш, Нашименто и прочие , друго е да залагаш на Славчо Шоколаров, Влади Узунов, Цветелин Чунчуков, Костадин Велков и така нататък Нищо срещу тези момчета, шапки долу за тях, без да преувеличаваме, записаха през вчерашния ден една от златните страници в историята на клуба, само че надали самите те са вярвали искрено в крайния триумф на " Васил Левски ".

30 000 късчета горест, обич и обезсърчение

Безценното се подарява гратис, а Левски е нахално богат с почитатели като своите

Че Левски надигра Славия надали има две отзиви. Атаки, положения, само че не влиза - неоспорим факт. Никой обаче не е отговорен на Жорди Гомес, че пропусна да реши финала още в 10-ата минута. Никой не е отговорен на Паулиньо, че не може да вкара самичък против вратаря. Никой не е отговорен на левскарите, че от най-малко 30 центрирания няма кой да засече топката пред голлинията...

И хайде да не приказваме за шанс, а за причинност. Закономерно беше балонът да се спука в най-важния миг, без значение от събитията. Защото в Левски цялостен сезон се заблуждават, че вървят в вярна посока, че надграждат. А защо надграждане и проект за развиване приказваме, откакто " тактиката " месеци наред се крепеше на спечелването на една периферна купа? Е, видяхме им надграждането. Поигра тимът порядъчен футбол в границите на две седмици и до такава степен, което обезпокоително ненадейно за претенциите и историята на клуба, провокира чутовна еуфория измежду ръководители. Обикновено присъща за средняците. Но даже средняците не отварят шампанското авансово, от което остана единствено горчилката от следващия провален сезон и заблудата, че на " Герена " се прави нещо свястно. Да, но не!

Прави се едно огромно нищо и е обезпечено, че по този начин ще бъде и отсега нататък, тъй като се изпълни с некадърни парашутисти и заплатаджии, които хал хабер си нямат от сполучливо футболно ръководство! Но какво да чакаме от хора, които отхвърлят предишните триумфи на клуба и съдят потвърдено най-успешния футболен треньор в актуалната му история!

Днес са левскари по обвързване, на следващия ден не помнят пътя до стадиона. Ще го не помни и Делио Роси, който май не се оказа този турнирен войник, за който го прогласиха. Трябва да си огромен мазохист или безвъзвратен оптимист, с цел да виждаш смисъл от оставането на италианеца в Левски, в случай, че за съвсем цялостен сезон, тимът бе на обичайно равнище в не повече от 5-6 мача...

Да се чуди човек на декларациите в поддръжка на Роси, идващи на база победа против дразнителя от " Българска войска " за цялостен сезон и един добър мач във финала против Славия, само че за сметка на това с отрицателен резултат. Бива фетиш към личността, само че за какво към посредствеността?! Да, Левски на Роси значи незначителност , освен това на доста висока цена. Ако не сте съгласни, окей, живейте си в илюзия до идващия 9 май.