Ще бъдат ли премахнати пречките пред студентите от историческите ни

Ще бъдат ли отстранени пречките пред студентите от историческите ни общности зад граница и пред българските студенти, които по волята на родителите си са израсли в чужбина, само че биха желали да се завърнат в родината и да продължат образованието си в български университет?

Според наскоро въведени от министерството правила за приемане на студенти, докторанти и специализанти за образование в български държавни висши учебни заведения според разпореждане № 103 на Министерския съвет от 1993 година българите, живеещи зад граница, само че притежаващи българско поданство или непрекъснато пребиваващи в страната, нямат право да аплайват или да бъдат класирани за студенти в наши университети по това разпореждане.

За сънародниците ни зад граница Постановление на Министерски съвет 103 е значима облага, тъй като им дава късмет да учат в мечтаната прародина при условия, компенсиращи ненапълно неналичието на „ еднакъв старт “ с родените и приключили приблизително обучение в България. Дори при този омекотен режим на банкет специфичната квота от 2000 места за българи от чужбина се запълва едвам на половина.

Темата разяснява в “Нашият ден “ Галин Георгиев от Дружество „ Родолюбец “:

“Миналата година имаше казус в това отношение. Вече 30 година разпореждане 103 на Министерски съвет съществува и по силата на това съглашение, признато през 1993 година, в България се образоват българчета от нашите остарели диаспори от Украйна, Молдова, Сърбия и Македония. Всеки, който има български генезис, може да кандидатства и да се учи в прародината си.

Привилегиите по това разпореждане не са толкоз доста, само че въпреки всичко имат право да употребяват общежитие, да получават стипендия.

Но предходната година от МОН одобриха правила по осъществяване на съглашението, в които за първи път заложиха българското поданство като спънка, като един тип рестрикция, с цел да не могат българчета от изброените общности да аплайват в България.

Така изискванията, при които те се образоват, се приравняват с изискванията на всички останали български жители, само че ние се разгласяваме против това, изхождайки от мисълта и презумпцията за другия статут на българчетата от историческите ни диаспори. Защото, получавайки българско поданство, на тях не им се дава непосредствено дом, парцел, средства и родители в България . “

Какво би трябвало да се случи в смяната в Закона за българите, живеещи в чужбина?

“Имаме съответно предложение и парламентарната комисия, отпред с госпожа Антоанета Цонева към този момент организира такива анкети. Искаме в член 2-ри да бъде включена нова 4-та точка в Закона със следния текст “п ритежава задгранично или българско поданство “.

Чуйте Галин Георгиев в звуковия файл. 






Темата разяснява в “Нашият ден “ Антоанета Цонева , представител на ръководител парламентарната комисия за политиките за българите отвън граница:

“Били са основани спънки пред приемането на студенти от Украйна, Молдова и Западните околности. Това са едни специфични разпореждания и постановления за българските висши учебни заведения, които обезпечават характерни квоти за младежите от тези български общности.

В избран миг стартира една нова интерпретация на нормативната уредба, която основава спънки пред избран брой от тези младежи, а точно такива, които са придобили българско поданство. По новото интерпретиране на разпоредбите се взема решение, че не дават отговор на критериите и условията да бъдат одобрявани по разпореждане 103.

Добрата вест е, че стартира един натоварен разговор сред заинтригуваните страни. Бяхме сезирани, както всички институции. Направи се полемика в Комисията, която управлявам с Дирекция “Висше образования “ на МОН. Смятам, че в идващия един месец би трябвало да бъде открит метод, който да отстрани тези спънки и да резервира това облекчено състояние, съществувало в годините. “

Чуйте Антоанета Цонева в звуковия файл.