Конгресът на Илинойс обявява месец на България
Щатският конгрес на Илинойс се готви да разгласи март за месец на България. Това ще стане с две резолюции, които са импортирани в двете камари – Сенатът и на представителите. Очаква се това де се случи до края на февруари и тъкмо в точния момент за националния ни празник 3 март.
За да сме сигурни, че това ще се случи е нужна дейното присъединяване на българската общественост в Чикаго и Илинойс.
Текстът на проекто-резолюциите е еднакъв и акцентира историческото партньорство сред Съединени американски щати и България, 20-тата годишнина от утвърждението на протокола за приемането ни в НАТО в Сената на Съединени американски щати и 80-тата годишнина от спасяването на българските евреи по времето на Втората международна война.
Резолюцията в щатския Сенат е импортирана от републиканеца от 26-и регион Дан МакКонки. Той е някогашен водач на републиканците и е женен за българката Милена. През март м.г., водена от генералния ни консул в Чикаго Светослав Станков.
Републиканският сенатор на Илинойс Дан МакКонки е вносител на едната резолция. Той се оказа женен за българка. На фотографията – с генералния консул Светослав Станков през март 2022 година
В Камарата на представителите резолюцията е импортирана от демократа от 113-и регион Джей Хофман.
Това е общоприета процедура и демонстрира двупартийната поддръжка за текста и страната ни.
„ Двете импортирани за разглеждане резолюции в Конгреса на Илинойс са първа по рода си опция България и българската общественост да получат самопризнание на най-високо равнище за приноса си към културно-историческото завещание на щата и Америка. “, сподели за BG VOICE Станков – Очевидно е желанието на щатските управляващи да насърчат политическото, културното и общественото развиване на българската общественост в Илинойс. “
В текста на двете резолюции са включени видни представители на българската емиграция в Съединени американски щати от български генезис – изобретателят на компютъра Джон Атанасов, летците Стоян Юруков и Асен Йорданов, както се признава и приносът на писателя Алеко Константинов и неговият разказ „ До Чикаго и обратно “. Включени са и текстове за най-старата настояща българска организация в Съединени американски щати – МПО, упоменати са българските църкви в Илинойс, българските неделни учебни заведения, първите вестници, издавани от българската емиграция.
Интересен детайл е включването в петицията на български емигранти от района на Македония като Хенри Каранджов и писателят Стоян Христов.
Каранджов е бил президент на Granite City Trust and Savings Bank и Masonic Temple Association.
Стоян Христов е създател на книгата „ Моята страна “, която била обичана на 32-ия американски президент Франклин Рузвелт. В нея на няколко места Христов изяснява, че е българин.
Един от упоменатите в резолюциите българин е Хенри Каранджов – президент на Granite City Trust and Savings Bank
Името на Христов присъстваше в, с която се искаше оповестяването на месец септември м.г. на месец на македонската просвета и завещание в Съединени американски щати. Тя провокира скандал поради причисляването на редица българи от Македонския край като потомци на сегашната страна Северна Македония. Резолюцията по този начин и не беше утвърдена в Конгреса.
Истината обаче е, че тези хора не са известни в България и техните истории не са разказвани. Причината е, че по времето на комунистическия режим в България историите за съумели на Запад българи са били неразрешени. Така достиженията на доста от тях остават незнайни.
„ Дошло е време българската страна и нашата общественост в Съединени американски щати да припознаем тези наши сънародници и да заявим, че сме горди с триумфите им.
Само по този начин няма да позволим на други страни да подменят нашата история “, споделя генералният консул в Чикаго Светослав Станков, чиито дипломатически дейности бяха основни македонската резолюция да не мине в Конгреса и в този момент да има българска такава в Илинойс.
„ Резолюциите са законен инструмент българската общественост да ускори взаимоотношението си с локалните управляващи, което неизбежно ще докара до увеличение на потенциала на българската част от гражданското общество в щата “, безапелационен е Станков.
Но с цел да бъдат тези резолюции сполучливи е нужна и дейната активност на българската общественост.
Нашите публични и културни организации, учебни заведения, представители на бизнеса и медиите би трябвало да лобират пред щатските представители като изпращат писма и имейли в поддръжка на резолюциите. Само по този начин конгресмените ще имат опция да се убедят персонално в мащаба на българската общественост в Илинойс и нейните триумфи.
„ За да бъдат признати двете резолюции, е в действителност нужно дейното присъединяване на всички българи, които насърчаваме да изпратят писма в поддръжка на резолюциите до техните представители в Конгреса на Илинойс. За повече информация по отношение на методите за поддръжка, предлагаме българите в Илинойс да се обръщат към водачите на българските организации или Генералното консулство. “, споделя Станков.
Резолюциите сега си прокарват път през съответните комисии в двете камари на щатския Конгрес и вярата е, че ще бъдат признати до края на февруари.
За да сме сигурни, че това ще се случи е нужна дейното присъединяване на българската общественост в Чикаго и Илинойс.
Текстът на проекто-резолюциите е еднакъв и акцентира историческото партньорство сред Съединени американски щати и България, 20-тата годишнина от утвърждението на протокола за приемането ни в НАТО в Сената на Съединени американски щати и 80-тата годишнина от спасяването на българските евреи по времето на Втората международна война.
Резолюцията в щатския Сенат е импортирана от републиканеца от 26-и регион Дан МакКонки. Той е някогашен водач на републиканците и е женен за българката Милена. През март м.г., водена от генералния ни консул в Чикаго Светослав Станков.
Републиканският сенатор на Илинойс Дан МакКонки е вносител на едната резолция. Той се оказа женен за българка. На фотографията – с генералния консул Светослав Станков през март 2022 година
В Камарата на представителите резолюцията е импортирана от демократа от 113-и регион Джей Хофман.
Това е общоприета процедура и демонстрира двупартийната поддръжка за текста и страната ни.
„ Двете импортирани за разглеждане резолюции в Конгреса на Илинойс са първа по рода си опция България и българската общественост да получат самопризнание на най-високо равнище за приноса си към културно-историческото завещание на щата и Америка. “, сподели за BG VOICE Станков – Очевидно е желанието на щатските управляващи да насърчат политическото, културното и общественото развиване на българската общественост в Илинойс. “
В текста на двете резолюции са включени видни представители на българската емиграция в Съединени американски щати от български генезис – изобретателят на компютъра Джон Атанасов, летците Стоян Юруков и Асен Йорданов, както се признава и приносът на писателя Алеко Константинов и неговият разказ „ До Чикаго и обратно “. Включени са и текстове за най-старата настояща българска организация в Съединени американски щати – МПО, упоменати са българските църкви в Илинойс, българските неделни учебни заведения, първите вестници, издавани от българската емиграция.
Интересен детайл е включването в петицията на български емигранти от района на Македония като Хенри Каранджов и писателят Стоян Христов.
Каранджов е бил президент на Granite City Trust and Savings Bank и Masonic Temple Association.
Стоян Христов е създател на книгата „ Моята страна “, която била обичана на 32-ия американски президент Франклин Рузвелт. В нея на няколко места Христов изяснява, че е българин.
Един от упоменатите в резолюциите българин е Хенри Каранджов – президент на Granite City Trust and Savings Bank
Името на Христов присъстваше в, с която се искаше оповестяването на месец септември м.г. на месец на македонската просвета и завещание в Съединени американски щати. Тя провокира скандал поради причисляването на редица българи от Македонския край като потомци на сегашната страна Северна Македония. Резолюцията по този начин и не беше утвърдена в Конгреса.
Истината обаче е, че тези хора не са известни в България и техните истории не са разказвани. Причината е, че по времето на комунистическия режим в България историите за съумели на Запад българи са били неразрешени. Така достиженията на доста от тях остават незнайни.
„ Дошло е време българската страна и нашата общественост в Съединени американски щати да припознаем тези наши сънародници и да заявим, че сме горди с триумфите им.
Само по този начин няма да позволим на други страни да подменят нашата история “, споделя генералният консул в Чикаго Светослав Станков, чиито дипломатически дейности бяха основни македонската резолюция да не мине в Конгреса и в този момент да има българска такава в Илинойс.
„ Резолюциите са законен инструмент българската общественост да ускори взаимоотношението си с локалните управляващи, което неизбежно ще докара до увеличение на потенциала на българската част от гражданското общество в щата “, безапелационен е Станков.
Но с цел да бъдат тези резолюции сполучливи е нужна и дейната активност на българската общественост.
Нашите публични и културни организации, учебни заведения, представители на бизнеса и медиите би трябвало да лобират пред щатските представители като изпращат писма и имейли в поддръжка на резолюциите. Само по този начин конгресмените ще имат опция да се убедят персонално в мащаба на българската общественост в Илинойс и нейните триумфи.
„ За да бъдат признати двете резолюции, е в действителност нужно дейното присъединяване на всички българи, които насърчаваме да изпратят писма в поддръжка на резолюциите до техните представители в Конгреса на Илинойс. За повече информация по отношение на методите за поддръжка, предлагаме българите в Илинойс да се обръщат към водачите на българските организации или Генералното консулство. “, споделя Станков.
Резолюциите сега си прокарват път през съответните комисии в двете камари на щатския Конгрес и вярата е, че ще бъдат признати до края на февруари.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ