Щангистът Валентин Генчев сбъдна първата си мечта в спорта. 22-годишният

Щангистът Валентин Генчев сбъдна първата си фантазия в спорта. 22-годишният заралия стана европейски първенец за мъже в категория до 67 кг в Албания и загатна, че може да се трансформира в едно от идващите ни огромни имена във повдигането на тежести.

В изявление за Валентин Генчев се връща към щастливите мигове от шампионата на Стария континент, разкрива какво още желае да реализира с щангата тази година и каква професионална смяна му следва.

Г-н Генчев, каква беше настройката Ви за това състезание?

Ако би трябвало да съм почтен, бях много убеден, защото с мен се занимава от две-три години Алан Цагаев. Той ме държи изкъсо, а изключително през последните две-три седмици, тренировките бяха направени по този начин, че да съм в оптимална форма в Тирана.

Какво си помислихте, когато след изхвърлянето изоставахте с три кг от грузинеца?

Останах спокоен, тъй като следвах проекта. Тактиката беше в първото придвижване да съм колкото може по-близо до съперниците ми, с цел да може да печеля орден. Не бях сигурен обаче дали ще бъде златен или от различен метал.

Планът включваше ли да станете първенец още след първия опит в изтласкването?

Надявах се да бъда първенец, само че не чаках да е след първия опит. По-добре обаче, че стана по този начин, защото след това подвигах и за наслаждение.

Доволен ли сте от достиженията, с които стигнахте до златото?

Доволен съм, защото това, което главно подвигах на тренировки, го направих и на съревнование, а и се оказа задоволително. Иначе в залата съм се справял и с малко по-големи тежести, само че по-рядко.

Какво Ви споделиха Вашите съперници след триумфа?

Поздравихме се и се прегърнахме като мъже и спортисти. Те са много интелигентни момчета, одобриха класирането обикновено, нямаше ревнивост при тях. Даже се радваха на медалите си.

С кой от Вашите близки споделихте първо насладата си?

С никой в първия миг, защото там нямаше обсег, а и с интернета беше комплицирано. Чак, откакто се завърнах в България, се радвахме дружно с майка ми, с брат ми, с вуйна ми.

Къде ще пазите медала?

Поставил съм го на такова място вкъщи, че да го виждам всеки ден, когато излизам и се връщам.

Осъзнахте ли към този момент какво постигнахте?

Все още не. Емоциите не престават да надвиват, тъй като аз постоянно отивам за орден, само че в никакъв случай не съм казвал, че безусловно ще съм първи. За мен е значимо, когато изляза на подиума на такова състезание, да имам късмет за високо класиране.

На кого желаете да благодарите?

Най-вече на първия ми треньор Стоян Добрев. Когато бях дребен, той стартира се занимава с мен, дружно продължихме и до момента в който вляза в мъжете. Той постоянно ми е помагал и продължава да го прави.

Как се посветихте на щангите?

Ние бяхме 10 деца, които желаеме да се запишем на фитнес, само че тъй като нямах 18 години, не ме пускаха в залата. Когато въпреки всичко съумях да вляза, попитах Стоян Добрев дали мога да се запиша на фитнес, а той сподели: Това е новият първенец. Тогава бях единствено на 14 години и не съм предполагал какво ми следва. Започнах да изхвърлям и да подтиквам, и повече не излязох от залата. Стоян Добрев идваше до у дома всеки ден да ме взема с колата си, а след подготовка ме прибираше.

Зная, че лагерите са целогодишни и свободното Ви време е малко. Какво вършиме, когато разполагате с него?

Обичам да се разхождам с другари, да се любувам на хубави гледки и да играя билярд и тенис на маса.

Как се справяте с килограмите?

Режимът не е фиктивен от мен, аз би трябвало единствено да го съблюдавам и считам, че го върша. Поддържам непрекъснато тегло от 68-69 кг и по тази причина нямам проблем със свалянето преди съревнование. Сега да вземем за пример в Тирана в последния ден трябваше да „ олекна “ единствено с кг, което е нищо.

Кое е идващото Ви предизвикателство?

Готов съм за всички провокации, само че може би международното през септември в Колумбия е най-близкото. На последния Шампионат на планетата ме ощетиха с един опит и се разминах с бронзов орден в изтласкването, тъй че в този момент задачата ми ще бъде да се показва надалеч по-добре и в дуела, и в двете придвижвания.

Планирате ли да се преместите в по-горната категория, която е олимпийска?

Да. Вероятно още на международното в Южна Америка ще подвигам до 73 кг, защото Олимпиадата е единствено след две години, а това състезание се явява и първа подготовка за Игрите в Париж.

Докъде се простират фантазиите Ви в спорта и живота?

Аз съм непретенциозен, бих желал да основа семейство един ден и да пребивавам в моето село Еленово. Но преди този момент би трябвало да си разиграя ловко картите в щангите, тъй като спортът е до време, и по-късно би трябвало да си квалифициран за живота отвън спорта.