За първи път в България: Първият български шоколад
Шоколадът е измежду нас в Европа от съвсем 500 години – в началото единствено като напитка – и се задържа и до през днешния ден, към този момент в най-различни агрегатни форми.
Самото какаово дърво се отглежда целеустремено поради шоколада на територията на днешно Мексико, Централна и Южна Америка най-малко от 1250 година прочие Хр. Маите гледат овошките и вършат церемониални питиета от тях, както вършат и ацтеките – те я подправят с ванилия и люти чушки. А някои употребявали какаовите зърна като валута: известно е, че един пуяк е 100 какаови зърна, един заек е 4, а вниманието на лека жена – 10.
Когато Колумб прави последното си пътешестване към Карибите през 1502 година, той среща ацтеките на остров Гуана и завърта търговия. Те го черпят с шоколад, само че Христофор не харесва горчивия му усет. Въпреки това той взима какаови зърна със себе си назад в Испания. Друг испанец – завоевателят Ернан Кортес, който покорява териториите на днешно Мексико – има по-положително мнение за шоколада като през 1519 година написа, че той е „ божествена напитка, която укрепва защитните сили на организма и се оправя с умората. Една чаша от нея разрешава на всеки човек да не се храни през целия ден “. Така и Кортес се връща със зърна назад в Испания през 1528 година
След като попада в Европа, шоколадът е разнесен из континента от скитащи монаси и става желана напитка по високите обществени етажи като да вземем за пример във Версайския замък. Век по-късно той към този момент е част от всекидневието като първият профилиран магазин за шоколад отваря в Лондон през 1657 година През годините шоколадът постоянно се употребява като лекарство и афродизиак. Твърдият шоколад се появява през 18 век, откакто към него са добавени мляко и захар.
Снимки от индустриалния развой във фабриката за шоколад и захарни произведения Велизар Пеев АД в Своге
На 21 май 1859 година Чирпан към момента е част от Османската империя. На този ден се ражда Велизар Пеев.
Велизар приключва IV клас (днес еквивалента на VIII клас) в Пловдив, след което 19-годишният юноша постъпва в Командата на волноопределяющите се. От там е причислен в Казанлъшка 23 пешком тайфа и на 26 ноември 1878 година като унтерофицер е измамлив като юнкер в Софийското Военно учебно заведение. Бойните редици му харесват и по-късно учи в Петербургската Военна академия, която приключва с отличие и даже получава покана да остане на работа в съветската войска, само че отхвърля с горделивост.
Служи в Артилерийски полк, като шеф на Шуменската преносима оръжейна работилница, 2-ри артилерийски полк, като шеф на софийския артилерийски склад, Шуменския гарнизон и в 4-ти артилерийски полк. Участва в Сръбско-българската война.
Във Франция той работи в шоколадовата фабрика „ Севи Жан-Жан “, където и учи производството на шоколад. Връща се в България с малко повече от познания – с френския занаятчия Коломб и 12 служащи. С новите хора и ноу-хау стартира да създава шоколад и всякакви захарни произведения като бисквити, локуми, вафли в дребна работилничка в съвсем порутена къща на ул. „ Ломска “ 14 в София от 1901 година
Велизар е от първите индустриалци на страната и в още едно направление – той основава съдружие за производството за първи път на цимент у нас, през 1908 година Сдружението става действителност през 1910 година, като е импортирана техника от чужбина и е издигната нова постройка. За производството на цимента се употребяват водите на река Панега, а компанията е наречена „ Златна Панега “. Участието на Пеев обаче е главно финансово поради уговорките му с шоколада.
Идват Балканските войни от 1912 – 1913 и Пеев е мобилизиран. На 28 юни 1913 година от подполковник е създаден в полковник.
След сраженията, през 1922 година Пеев изнася производството от София в Своге, където прави фабриката си. Две години по-късно едноличната компания към този момент е акционерно сдружение „ Индустрия за шоколад и захарни произведения В. Пеев АД “.
Години по-рано, по военно време, при един обзор на войските командирът на полка в Севлиево полковник Пеев получава засегнатост от Княз Фердинанд, на която възразява с думите: „ Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер! “ По-късно същият човек ще извършва специфични поръчки на царския двор за бонбониери в първокласна дървена кутия „ Царска “ макар предишните пререкания с княза. Велизар Пеев не отхвърля да стане велможа снабдител на шоколадови бонбони и на приеми на гостите се сервират български бонбони. От тях се чуват въпроси дали шоколадът не е австрийски, френски или италиански.
Велизар Пеев като пълководец на полк в Севлиево в униформено облекло.
Полковник Велизар Пеев почива на 17 октомври 1927 година След него отпред застава и сина му Велизар Пеев – наследник, а акционери са и дъщерите му М. Баламезова, Л. Сарафова и Евгения Найденова. Когато се събират дружно обаче, фамилията не приказва за работа. Тази връзка се урежда, забележете, посредством писма от бащата към синовете му, (Велизар е огромният, а дребният е Боян). В тях той разказва указания и инструкции за хода на активност, както и препоръки. Един от препоръките, които дава, е по какъв начин да се държат със чиновниците и служащите от фабриката.
Когато Велизар го замества, един от първите препоръки, които получава от татко си, е за верните връзките сред притежател и служащ. Бащата прави прилика с това по какъв начин офицер обича своите бойци и разчита на тях. По същия метод и един фабрикант би трябвало да обича и да се осланя на своите служащи: „ Помагай им, тъй като те също са индивиди и се нуждаят от положителни маниери “. Може би зад този съвет се крие обидата от Фердинанд, кой знае.
Нещата вървят добре, до момента в който незаконният комунистически режим не национализира шоколадовите заводи през 1947 година. Преди това произведения на Пеев печелят първи места на интернационалните панаири в Германия, Франция и Швейцария.
