Русия - малкият СССР на Путин, но всемогъществото на Кремъл над руските региони избледнява
Шокиращите събития и световните катаклизми от предходната година оставиха районната съветска политика на назад във времето. Много съветски гласоподаватели явно даже не знаят (или просто са не запомнили за) гибелта на една от най-големите и непрекъснати фигури в съветската политика от десетилетия - водачът на партията LDPR, Владимир Жириновски - съгласно представители на партията, написа за Фондация Карнеги за интернационален мир Михаил Виноградов, създател и президент на Фондация за политика в Санкт Петербург.
Събитията в съветските райони рядко ставаха заглавия предходната година, като се изключи митингите против мобилизацията. Все отново през 2022 година се постановиха няколко стандарта по отношение на районната политика, които нямат доста общо с действителността и заслужават изясняване.
Първият стандарт е, че ролята на губернаторите внезапно се е нараснала. Тази позиция закупи известност след оповестяването на частична готовност и отчасти въвеждане на военно състояние. Стана всекидневно да се вършат съпоставения с пандемията, когато се допуска, че губернаторите са имали по-големи пълномощия.
В реалност пандемията не ускори доста ролята на губернаторите. Регионалните чиновници осведомиха обществеността за рестриктивните мерки на Коронавирус и следиха спазването им, само че в множеството случаи федералните управляващи бяха тези, които предизвикаха измененията, до момента в който районите бяха просто виновни за използването им.
През 2022 година губернаторите също не съумяха да усилят политическото си въздействие заради редица аргументи. Първо, липсва им ходатайство. За доста от тях длъжността губернатор е единствено ходило в кариерната стълбица, даже пауза, след която ще бъдат върнати във федералния център. Следователно разтягането на политически мускули в районите може даже да попречи на завръщането им.
Втората причина е, че началниците на региони не управляват наборните служби и полицията. Регионалните чиновници се пробват да открият хоризонтална връзка със структурите за сигурност, само че постоянно без триумф. Губернаторите не могат в действителност да въздействат директно на правоприлагащите органи; те могат да реализират единствено ad hoc съглашения.
Губернаторите нито дефинират политически цели. Всички указания по отношение на войната и обвързваните с нея въпроси се предават от федералния център. Регионите са натоварени с спомагателни отговорности, като да вземем за пример подкрепяне на новоприсъединените територии, а локалните чиновници не са толкоз въодушевени от сходни задания.
Въпреки това има прочут мотив за оптимизъм за губернаторите след 2022 година Броят на наказателните каузи, заведени против високопоставени чиновници, е намалял доста предходната година. За разлика от 2010-те, когато вълна от губернаторски арести заля страната, през 2020-те до момента са задържани единствено двама висши районни ръководители. Губернаторите също се сменят по-рядко в последно време. През 2022 година единствено областите Томск, Киров, Марий Ел, Саратов и Рязан изгубиха своите висши чиновници, множеството от които по този начин или другояче не желаеха да бъдат на поста.
Всичко това обаче са просто индикации, че районните развития краткотрайно са отвън светлината на прожекторите. Тенденциите от 2022 година по никакъв метод не алармират за децентрализация или рефедерализация. Руското централно държавно управление се придържа към опростена версия на руския модел, който включва твърда властова вертикала.
Вторият стандарт е, че районите са главният мотор на патриотичния жар в Русия сега. През 2022 година се говореше доста за контраста сред огромните градове на Русия и останалата част от страната във връзка с поддръжката за войната против Украйна. Големите градове демонстрираха дребна поддръжка от страна на хората за излагането на провоенни знаци, което накара мнозина да заключат, че главните мажоретки на Кремъл са съсредоточени в провинциите.
Въпреки това имаше дребна разлика в броя на частните коли, показващи провоенния знак " Z " в Москва и районите. До края на годината сходни знаци станаха огромна необичайност и доста райони последователно отстраниха признака от публичните си рейсове.
И политиците, и социолозите бяха сюрпризирани от това какъв брой елементарно съветското общество одобри мобилизационната вълна през есента, само че би било пресилено да назовем съветските провинции огнище на милитаризъм. Същото важи и за районните управляващи.
Вярно е, че няколко районни водачи парадираха с твърдите си позиции, само че при неналичието на федерално условие за такива възгледи, други се ограничиха до рутинни жестове. Дори по-рано откровени ръководители на райони покрай фронтовата линия, като Белгород, Брянск, Курск и Воронеж, избраха да работят като внимателни антикризисни мениджъри, откакто военните дейности започнаха.
Третият стандарт е, че от районите се източват последните им запаси. Всъщност друга изненада от предходната година беше стабилността на съветската стопанска система в изискванията на наказания и огромна рецесия. Като цяло районните бюджети наподобяват подготвени да получат предстоящите доходи през 2022 година и евентуално ще го създадат и през 2023 година, тъй че държавното управление ще продължи да заплаща обществените си отговорности. Някои по-селски райони може да са били по-засегнати от вълната на готовност, само че към този момент те не демонстрират признаци на забележителен дефицит на работна ръка.
По създание районните стопански системи реагираха на провокациите на 2022 година тъкмо както направиха по време на рецесиите от 2008 година и 2015 година Региони с развити промишлени браншове - автомобилостроене, авиация, услуги, строителство и до известна степен петролната и газова промишленост и предприятия с световни марки - се оказаха във вряща вода. Те навлязоха в нов интервал на крах, само че той се оказа по-малко пагубен от предстоящото. Що се отнася до районите с по-консервативни стопански системи, те се борят за оцеляване, както е било и в предишното.
Федералният център отсрочи вземането на няколко евентуално противоречиви решения за 2023 година Сред тях са кадрови промени в райони, чиито мандати на губернатори изтичат. Ръководителят на Хакасия Валентин Коновалов, който завоюва изборите през 2018 година срещу волята на Москва, може да получи позволение да взе участие в идващите избори, където се чака да загуби от претендента на ръководещата партия " Единна Русия ".
Конкуренцията в регионите на Якутия и Красноярск наподобява много яростна и съответните им водачи, Айсен Николаев и Александър Ус, ще би трябвало да употребяват своите умения и опит, с цел да останат на власт. Позицията на губернатора на Чукотка Роман Копин, който е на поста съвсем петнадесет години, наподобява нестабилна. Същото важи и за комунистическия губернатор на Орловска област Андрей Кличков и губернатора на Воронеж Александър Гусев.
Бъдещето на кмета на Москва Сергей Собянин, който евентуално ще се кандидатира още веднъж за поста тази година, наподобява по-сигурно. Той е доста по-силен, в сравнение с беше през 2013 година, когато опозиционният водач Алексей Навални съвсем форсира балотаж. Усилията му против Коронавирус и сдържаността във връзка с мобилизационния блян в значително пацифистка Москва способстваха за неговата политическа тежест и публичен опит.
Друг значим въпрос през 2023 година ще бъде обстановката в стопански отслабените райони, изключително тези с развъртян нефтен и газов бранш. Все още не е ясно дали пренасочването на част от износа към Азия ще надделее над вероятните спадове на производството на фона на ценовите ограничавания и неналичието на достъп до задгранични технологии.
Руските райони през 2023 година ще бъдат знак за триумфи и провали във вътрешната, икономическата и обществената политика на страната. Регионите може да стартират да играят по-голяма роля, само че не са подготвени доста да усилят своята автономност. Въпреки това, всемогъществото на центъра е нещо от предишното и този факт ще бъде мъчно да се пренебрегва изцяло.
Събитията в съветските райони рядко ставаха заглавия предходната година, като се изключи митингите против мобилизацията. Все отново през 2022 година се постановиха няколко стандарта по отношение на районната политика, които нямат доста общо с действителността и заслужават изясняване.
Първият стандарт е, че ролята на губернаторите внезапно се е нараснала. Тази позиция закупи известност след оповестяването на частична готовност и отчасти въвеждане на военно състояние. Стана всекидневно да се вършат съпоставения с пандемията, когато се допуска, че губернаторите са имали по-големи пълномощия.
В реалност пандемията не ускори доста ролята на губернаторите. Регионалните чиновници осведомиха обществеността за рестриктивните мерки на Коронавирус и следиха спазването им, само че в множеството случаи федералните управляващи бяха тези, които предизвикаха измененията, до момента в който районите бяха просто виновни за използването им.
През 2022 година губернаторите също не съумяха да усилят политическото си въздействие заради редица аргументи. Първо, липсва им ходатайство. За доста от тях длъжността губернатор е единствено ходило в кариерната стълбица, даже пауза, след която ще бъдат върнати във федералния център. Следователно разтягането на политически мускули в районите може даже да попречи на завръщането им.
Втората причина е, че началниците на региони не управляват наборните служби и полицията. Регионалните чиновници се пробват да открият хоризонтална връзка със структурите за сигурност, само че постоянно без триумф. Губернаторите не могат в действителност да въздействат директно на правоприлагащите органи; те могат да реализират единствено ad hoc съглашения.
Губернаторите нито дефинират политически цели. Всички указания по отношение на войната и обвързваните с нея въпроси се предават от федералния център. Регионите са натоварени с спомагателни отговорности, като да вземем за пример подкрепяне на новоприсъединените територии, а локалните чиновници не са толкоз въодушевени от сходни задания.
Въпреки това има прочут мотив за оптимизъм за губернаторите след 2022 година Броят на наказателните каузи, заведени против високопоставени чиновници, е намалял доста предходната година. За разлика от 2010-те, когато вълна от губернаторски арести заля страната, през 2020-те до момента са задържани единствено двама висши районни ръководители. Губернаторите също се сменят по-рядко в последно време. През 2022 година единствено областите Томск, Киров, Марий Ел, Саратов и Рязан изгубиха своите висши чиновници, множеството от които по този начин или другояче не желаеха да бъдат на поста.
Всичко това обаче са просто индикации, че районните развития краткотрайно са отвън светлината на прожекторите. Тенденциите от 2022 година по никакъв метод не алармират за децентрализация или рефедерализация. Руското централно държавно управление се придържа към опростена версия на руския модел, който включва твърда властова вертикала.
Вторият стандарт е, че районите са главният мотор на патриотичния жар в Русия сега. През 2022 година се говореше доста за контраста сред огромните градове на Русия и останалата част от страната във връзка с поддръжката за войната против Украйна. Големите градове демонстрираха дребна поддръжка от страна на хората за излагането на провоенни знаци, което накара мнозина да заключат, че главните мажоретки на Кремъл са съсредоточени в провинциите.
Въпреки това имаше дребна разлика в броя на частните коли, показващи провоенния знак " Z " в Москва и районите. До края на годината сходни знаци станаха огромна необичайност и доста райони последователно отстраниха признака от публичните си рейсове.
И политиците, и социолозите бяха сюрпризирани от това какъв брой елементарно съветското общество одобри мобилизационната вълна през есента, само че би било пресилено да назовем съветските провинции огнище на милитаризъм. Същото важи и за районните управляващи.
Вярно е, че няколко районни водачи парадираха с твърдите си позиции, само че при неналичието на федерално условие за такива възгледи, други се ограничиха до рутинни жестове. Дори по-рано откровени ръководители на райони покрай фронтовата линия, като Белгород, Брянск, Курск и Воронеж, избраха да работят като внимателни антикризисни мениджъри, откакто военните дейности започнаха.
Третият стандарт е, че от районите се източват последните им запаси. Всъщност друга изненада от предходната година беше стабилността на съветската стопанска система в изискванията на наказания и огромна рецесия. Като цяло районните бюджети наподобяват подготвени да получат предстоящите доходи през 2022 година и евентуално ще го създадат и през 2023 година, тъй че държавното управление ще продължи да заплаща обществените си отговорности. Някои по-селски райони може да са били по-засегнати от вълната на готовност, само че към този момент те не демонстрират признаци на забележителен дефицит на работна ръка.
По създание районните стопански системи реагираха на провокациите на 2022 година тъкмо както направиха по време на рецесиите от 2008 година и 2015 година Региони с развити промишлени браншове - автомобилостроене, авиация, услуги, строителство и до известна степен петролната и газова промишленост и предприятия с световни марки - се оказаха във вряща вода. Те навлязоха в нов интервал на крах, само че той се оказа по-малко пагубен от предстоящото. Що се отнася до районите с по-консервативни стопански системи, те се борят за оцеляване, както е било и в предишното.
Федералният център отсрочи вземането на няколко евентуално противоречиви решения за 2023 година Сред тях са кадрови промени в райони, чиито мандати на губернатори изтичат. Ръководителят на Хакасия Валентин Коновалов, който завоюва изборите през 2018 година срещу волята на Москва, може да получи позволение да взе участие в идващите избори, където се чака да загуби от претендента на ръководещата партия " Единна Русия ".
Конкуренцията в регионите на Якутия и Красноярск наподобява много яростна и съответните им водачи, Айсен Николаев и Александър Ус, ще би трябвало да употребяват своите умения и опит, с цел да останат на власт. Позицията на губернатора на Чукотка Роман Копин, който е на поста съвсем петнадесет години, наподобява нестабилна. Същото важи и за комунистическия губернатор на Орловска област Андрей Кличков и губернатора на Воронеж Александър Гусев.
Бъдещето на кмета на Москва Сергей Собянин, който евентуално ще се кандидатира още веднъж за поста тази година, наподобява по-сигурно. Той е доста по-силен, в сравнение с беше през 2013 година, когато опозиционният водач Алексей Навални съвсем форсира балотаж. Усилията му против Коронавирус и сдържаността във връзка с мобилизационния блян в значително пацифистка Москва способстваха за неговата политическа тежест и публичен опит.
Друг значим въпрос през 2023 година ще бъде обстановката в стопански отслабените райони, изключително тези с развъртян нефтен и газов бранш. Все още не е ясно дали пренасочването на част от износа към Азия ще надделее над вероятните спадове на производството на фона на ценовите ограничавания и неналичието на достъп до задгранични технологии.
Руските райони през 2023 година ще бъдат знак за триумфи и провали във вътрешната, икономическата и обществената политика на страната. Регионите може да стартират да играят по-голяма роля, само че не са подготвени доста да усилят своята автономност. Въпреки това, всемогъществото на центъра е нещо от предишното и този факт ще бъде мъчно да се пренебрегва изцяло.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ