Кратка история на светофара
Шофирайки към у дома от вечеря в една мартенска нощ през 1913 година, петролният магнат Джордж Харбо се насочва към Евклид авеню в Кливланд, една от най-натоварените улици в града, задръстена от коли, карети, колела и пешеходци – всички вярващи, че са с преимущество. Харбо не вижда трамвая, до момента в който не се блъска в колата му. „ Забележително е “, оповестява локалният вестник, „ че пасажерите са се отървали живи. “
Много други обаче не се отървават. Повече от 4000 души умират в автомобилни произшествия в Съединени американски щати през 1913 година, същата година, когато прословутият Model T стартира да слиза от поточната линия на Хенри Форд. Пътищата още не са издигнати за транспортни средства, които могат да се движат със 70 километра в час и когато тези машини се срещнат на някое препълнено кръстовище, настъпва комплициране и постоянно конфликт. Въпреки че служителите на реда стоят в центъра на доста от най-опасните кръстовища – със свирки в уста и размахващи ръце – малко водачи им обръщат внимание.
Един инженер от Кливланд на име Джеймс Хог има решение за целия този безпорядък. Заемайки алените и зелените сигнали, които от дълго време се употребяват от железниците, и с електричеството, което минава по тролейбусните линии, Хог основава първата „ общинска система за ръководство на придвижването “. Патентовано преди 100 години, изобретението е предходник на вездесъщото и надълбоко подценявано устройство, което от този момент диктува придвижването в градове и села по света – светофара.
Светлините на Хог дебютират на Евклид авеню на 105-та улица през 1914 година (още преди издаването на патента). Полицай в кабинка на тротоара управлява сигналите с натискане на комутатор. „ Обществеността е удовлетворена от сигнализацията, защото тя обезпечава по-голяма сигурност, форсира придвижването и значително управлява пешеходците “, написа градският шеф по социална сигурност след година работа на системата.
През това време разнообразни изобретатели към този момент опитват и усъвършенстват концепцията на Хог, до момента в който тя не добива дизайн, сходен на този, който имаме през днешния ден.
Уилям Потс, служител на реда от Детройт, който е учил електротехника, вкарва жълтата светлина, само че като общински чиновник не може да патентова изобретението си…
До 1930 година всички огромни американски градове и доста дребни имат най-малко един електрически сигнал за трафик, а оттова нововъведението се популяризира по целия свят. Простото устройство укротява улиците; смъртността от моторни транспортни средства в Съединени американски щати спада с повече от 50% сред 1914 и 1930 година И технологията се трансформира в знак на напредъка. Да бъдеш „ град с един светофар “ си е позор. „ Поради мощната мощ на внушението, [или] заблудата на величието, го инсталираха на съвсем всяко кръстовище, даже там, където не беше нито красиво, нито потребно “, мърмори отделът по автомагистралите в Охайо.
Друго пък по-популярно недоволство, е неподходящото влияние на устройството върху цивилизоваността. Много преди днешната пандемия от експанзия по пътя, критиците предизвестяват, че водачите губят част от човечността си; те към този момент не би трябвало да се виждат един различен или пешеходци на кръстовищата, а просто да зяпат светлината и да чакат тя да се промени. Така още през 1916 година Детройтският авто клуб намира за належащо да разгласи „ Седмица на вежливост “, по време на която водачите са насърчавани да покажат „ учтивостта, която се чака от автомобилистите да проявят във всички други връзки “. С намаляването на персоналните взаимоотношения се появява нова, изключително съвременна злина – нетърпението. През 1930 година служител на реда от Мичиган отбелязва, че водачите „ стават все по-нервни и не устоят да седят под червени светлини “.
Новите правила за придвижване изискват известно привикване и обучителен развой. През 1919 година преподавател от Кливланд измисля игра, с която да научи децата по какъв начин да разпознават сигналите за придвижване, и през днешния ден в някои учебни заведения към момента се играе нейна версия, Red Light, Green Light. А в границите на няколко десетилетия признакът на светофара последователно намира пътя си и в детските занимания и играчки.
