Кой ще пребори корупцията - държавата или гражданите?
Ширещата се корупция е слабостта, изтъквана във всеки отчет за България. Ако държавната машина не може да се оправи с нея, може би тъй като интензивно взе участие в корупционните схеми, то може ли тогава гражданският бранш да е главен състезател на полето на противодействието на това феномени? Или неговите старания са обречени, тъй като в последна сметка инструментите за следствие и наказване на корупционните практики са в институциите. Но разкривайки нередностите гражданските организации възпитават непоносимост към тези уродливи практики, въпреки и да става постепенно. И оказват помощ на обществото да прозре как и в чий интерес се подменят решенията и да се замисли желае ли да плаща сметката за това.
" Апартаментгейт ", " Барселонагейт " и още не един гейт нямаше да видят бял свят, в случай че през годините не беше интензивността на гражданските организации. Антикорупционният фонд, БОЕЦ, " Прозрачност без граници ", " Програма достъп до информация ", Българският институт за правни инициативи са единствено част от организациите, които интензивно работят за повече цивилен надзор върху активността на институциите. А какво по-опасно за корупцията от прозрачността.
На 19 март държавното управление одобри разбор на осъществяването на националната тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията за интервала 2015-2020 година, както и тактиката и пътна карта до 2027 година
Според разбора не е изпълнена една единствена мярка -
" даване на парични награди на проверяващи публицисти, длъжностни лица и жители,
които са подали сигнали и съответна информация за корупция, довели до ефикасни присъди или наказания на уличените лица ". Обяснението: " преценено е, че мярката не е удачна и осъществяването й не продължава ".
На 140 страници е разказано по какъв начин всички останали ограничения са изпълнени. В записка под линия са оставени рецензиите на гражданския бранш към осъществяването на някои от ограниченията - да вземем за пример забележките на " Прозрачност без граници " към измененията в Закона за политическите партии, или към неналичието на разкрития кои са уредниците на пазаруване на гласове по време на избори.
Сред целите в новата антикорупционна тактика са подсилване на потенциала и повишение на прозрачността на антикорупционните органи, противопоставяне на корупционните закононарушения, възстановяване на работата на контролните органи, повишение на прозрачността и отчетността на локалната власт, освобождение на жителите от " дребната корупция ", основаване на социална непоносимост към корупцията.
В тактиката
неправителственият бранш участва с пожеланието за сключване на съглашения
за взаимоотношение с институциите, когато става дума за откриване на корупционни прояви, изключително по високите етажи на властта. Споменава се и, че до края на тази година България би трябвало да адаптира законодателството си към за защитата на лицата, които подават сигнали за нарушавания на правото на Съюза.
Антикорупционният фонд (АКФ) е избрал подхода при подозрения за корупция и спор на ползи да прави собствени изследвания и да упорства за реакция на институциите. Това споделя пред " Сега " Деница Руканова, която е координатор на правната стратегия на организацията.
Сред най-известните следствия на АКФ са " Апартаментгейт " (съвместно със " Свободна Европа " ), " Златната локва ", " Война за трупове ", " Тецът на Доган ". " Тези следствия имаха необятен публичен отзив, в това число измежду интернационалните наблюдаващи. Липсата на институционална реакция или на официални инспекции, които не откриха нарушавания, залегнаха в основата на някои отчети на интернационалната общественост за положението на върховенството на правото в България. Ценното при следствията е реакцията на системата, и в тесния, и в необятния смисъл на думата. Обикновено има липса на реакция в институциите, само че има задействане на свързани политици, медии и други организации, които с реакцията си демонстрират различен вид зависимости, които няма по какъв начин да се видят с просто око ", изяснява Руканова.
Руканова споделя, че в случай че АКФ събере доказателства, или има основателни подозрения за непозволени дейности, изпраща сигнали до всички обществени институции, които могат да ги проверяват. Нерядко обаче има институционални спънки. Като да вземем за пример отводи за достъп до социална информация. " Може би най-отчетливият образец за спънка е формалистичният метод на прокуратурата, който следим при подадените от нас сигнали до нея ", споделя Руканова.
Друг орган, който АКФ постоянно сезира заради нарушавания в публични поръчки, е Агенцията за държавна финансова ревизия към Министерството на финансите. " Според нейните устройствени правила, сигналите за нейните инспекции, инициирани от неправителствени организации и жители, се преглеждат с най-нисък приоритет. С предимство постоянно са тези на министри, депутати, висши обществени ръководители. И защото срокът за налагане на административно наказание е 3 година от осъществяването на нарушаването, постоянно
АДФИ смогва да ревизира нашите сигнали надалеч откакто този период е изминал
и производството се приключва на напълно официално съображение. Това води до чувство за безотговорност на нарушителите ", сочи Руканова.
Прокуратурата пък при очевидни данни за нарушавания и даже закононарушения се произнася, че няма закононарушения. Или разпорежда инспекции на други органи - Национална агенция за приходите, КПКОНПИ, АДФИ, които и АКФ към този момент е сезирал. Резултатът е, че тези органи приключват инспекциите доста по-бързо, щом са им предоставени от прокуратурата. " В част от случаите след инспекциите има наложени административни санкции - например по проблема " Война на трупове ", изяснява Руканова.
Биляна Гяурова-Вегертседер, шеф на Българския институт за правни начинания (БИПИ) изяснява, че когато става дума за битка с корупцията, неправителственият бранш не може да бъде възприеман като враг на страната. Той може да способства със знания и хрумвания за основаването на работещи механизми за противопоставяне на корупцията. За България директна опция за това дава Гражданският съвет към Националния съвет по антикорупционни политики, който е към държавното управление. БИПИ е член на този цивилен съвет и взе участие интензивно с отзиви и мнения по плана на нова антикорупционна тактика. Част от тях са влизат в нея - за злоупотребата с обществен запас за политически и електорални цели. През ноември 2020 година БИПИ представи първия за България обстоен разбор на този тип злоупотреби - тематика, която в сегашния избирателен подтекст е изключително настояща. Не инцидентно и в признатата от държавното управление тактика за първи път се използва изразът " изборна корупция ", добави Гяурова.
И напомня, че от години БИПИ наблюдава назначенията на лидерските позиции в правосъдната система и назначенията, реализирани от Народното събрание. " Що се отнася до правосъдната система, там нещата във връзка с прозрачността се усъвършенстваха, само че публичността продължава да е проблем. Не бих споделила, че самата система е свръхкорумпирана и не всички магистрати са такива. Но точно неналичието на гласност при вземането на решения или откритата злост сред обособени членове на Висш съдебен съвет, сред съд и прокуратура, сред съд и основен прокурор, водят до съмнение в системата, отрицателно отношение към магистратите и надали не с чувството, че правосъдната система " крепи " корупцията в страната ", счита Гяурова.
На въпрос за компликациите, които организации като БИПИ срещат в работата си, тя споделя, че постоянно срещат нежелания за подпомагане от държавните органи, отвод от връзка, основаване на непотребни бюрократични спънки, неглижиране или намерено отрицателно отношение. " Към това би трябвало да се прибавят и очернящите акции в обособени медии и
средата, в която работим може да се окачестви като предизвикателна ",
споделя тя.
Също като АКФ и БИПИ активно ползва Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) и в устрема да повече бистрота и отчетност на институциите през годините е водил и печелил не едно дело за достъп до информация.
Когато стане дума за достъп до информация, най-големите експерти са в " Програма достъп до информация ". Фондацията от години оказва помощ на публицисти и жители. Изпълнителният шеф на ПДИ Гергана Жулева споделя, че първото изискване, с цел да стартира обещано следствие, е да има добър достъп до информация.
Според Жулева няма утежняване на със обстановката с достъпа до информация. " Във всички знаци, които следим от години, има повишение на прозрачността на институциите ", споделя тя. Но битката за по-добър достъп до информация е в никакъв случай несвършваща работа, обобщава шефът на ПДИ.
На 23 април " Сега " изиска и коментар от прокуратурата по темата за ролята на гражданския бранш в противодействието на корупцията. Държавното обвиняване бе запитано за образци за следствия за корупционни закононарушения, които са формирани по работата на гражданския бранш. А също и дали има законодателни празноти, когато става дума за взаимоотношението на прокуратурата и неправителствените организации. До публикуването на този текст отговори не пристигнаха.
" Апартаментгейт ", " Барселонагейт " и още не един гейт нямаше да видят бял свят, в случай че през годините не беше интензивността на гражданските организации. Антикорупционният фонд, БОЕЦ, " Прозрачност без граници ", " Програма достъп до информация ", Българският институт за правни инициативи са единствено част от организациите, които интензивно работят за повече цивилен надзор върху активността на институциите. А какво по-опасно за корупцията от прозрачността.
На 19 март държавното управление одобри разбор на осъществяването на националната тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията за интервала 2015-2020 година, както и тактиката и пътна карта до 2027 година
Според разбора не е изпълнена една единствена мярка -
" даване на парични награди на проверяващи публицисти, длъжностни лица и жители,
които са подали сигнали и съответна информация за корупция, довели до ефикасни присъди или наказания на уличените лица ". Обяснението: " преценено е, че мярката не е удачна и осъществяването й не продължава ".
На 140 страници е разказано по какъв начин всички останали ограничения са изпълнени. В записка под линия са оставени рецензиите на гражданския бранш към осъществяването на някои от ограниченията - да вземем за пример забележките на " Прозрачност без граници " към измененията в Закона за политическите партии, или към неналичието на разкрития кои са уредниците на пазаруване на гласове по време на избори.
Сред целите в новата антикорупционна тактика са подсилване на потенциала и повишение на прозрачността на антикорупционните органи, противопоставяне на корупционните закононарушения, възстановяване на работата на контролните органи, повишение на прозрачността и отчетността на локалната власт, освобождение на жителите от " дребната корупция ", основаване на социална непоносимост към корупцията.
В тактиката
неправителственият бранш участва с пожеланието за сключване на съглашения
за взаимоотношение с институциите, когато става дума за откриване на корупционни прояви, изключително по високите етажи на властта. Споменава се и, че до края на тази година България би трябвало да адаптира законодателството си към за защитата на лицата, които подават сигнали за нарушавания на правото на Съюза.
Антикорупционният фонд (АКФ) е избрал подхода при подозрения за корупция и спор на ползи да прави собствени изследвания и да упорства за реакция на институциите. Това споделя пред " Сега " Деница Руканова, която е координатор на правната стратегия на организацията.
Сред най-известните следствия на АКФ са " Апартаментгейт " (съвместно със " Свободна Европа " ), " Златната локва ", " Война за трупове ", " Тецът на Доган ". " Тези следствия имаха необятен публичен отзив, в това число измежду интернационалните наблюдаващи. Липсата на институционална реакция или на официални инспекции, които не откриха нарушавания, залегнаха в основата на някои отчети на интернационалната общественост за положението на върховенството на правото в България. Ценното при следствията е реакцията на системата, и в тесния, и в необятния смисъл на думата. Обикновено има липса на реакция в институциите, само че има задействане на свързани политици, медии и други организации, които с реакцията си демонстрират различен вид зависимости, които няма по какъв начин да се видят с просто око ", изяснява Руканова.
Руканова споделя, че в случай че АКФ събере доказателства, или има основателни подозрения за непозволени дейности, изпраща сигнали до всички обществени институции, които могат да ги проверяват. Нерядко обаче има институционални спънки. Като да вземем за пример отводи за достъп до социална информация. " Може би най-отчетливият образец за спънка е формалистичният метод на прокуратурата, който следим при подадените от нас сигнали до нея ", споделя Руканова.
Друг орган, който АКФ постоянно сезира заради нарушавания в публични поръчки, е Агенцията за държавна финансова ревизия към Министерството на финансите. " Според нейните устройствени правила, сигналите за нейните инспекции, инициирани от неправителствени организации и жители, се преглеждат с най-нисък приоритет. С предимство постоянно са тези на министри, депутати, висши обществени ръководители. И защото срокът за налагане на административно наказание е 3 година от осъществяването на нарушаването, постоянно
АДФИ смогва да ревизира нашите сигнали надалеч откакто този период е изминал
и производството се приключва на напълно официално съображение. Това води до чувство за безотговорност на нарушителите ", сочи Руканова.
Прокуратурата пък при очевидни данни за нарушавания и даже закононарушения се произнася, че няма закононарушения. Или разпорежда инспекции на други органи - Национална агенция за приходите, КПКОНПИ, АДФИ, които и АКФ към този момент е сезирал. Резултатът е, че тези органи приключват инспекциите доста по-бързо, щом са им предоставени от прокуратурата. " В част от случаите след инспекциите има наложени административни санкции - например по проблема " Война на трупове ", изяснява Руканова.
Биляна Гяурова-Вегертседер, шеф на Българския институт за правни начинания (БИПИ) изяснява, че когато става дума за битка с корупцията, неправителственият бранш не може да бъде възприеман като враг на страната. Той може да способства със знания и хрумвания за основаването на работещи механизми за противопоставяне на корупцията. За България директна опция за това дава Гражданският съвет към Националния съвет по антикорупционни политики, който е към държавното управление. БИПИ е член на този цивилен съвет и взе участие интензивно с отзиви и мнения по плана на нова антикорупционна тактика. Част от тях са влизат в нея - за злоупотребата с обществен запас за политически и електорални цели. През ноември 2020 година БИПИ представи първия за България обстоен разбор на този тип злоупотреби - тематика, която в сегашния избирателен подтекст е изключително настояща. Не инцидентно и в признатата от държавното управление тактика за първи път се използва изразът " изборна корупция ", добави Гяурова.
И напомня, че от години БИПИ наблюдава назначенията на лидерските позиции в правосъдната система и назначенията, реализирани от Народното събрание. " Що се отнася до правосъдната система, там нещата във връзка с прозрачността се усъвършенстваха, само че публичността продължава да е проблем. Не бих споделила, че самата система е свръхкорумпирана и не всички магистрати са такива. Но точно неналичието на гласност при вземането на решения или откритата злост сред обособени членове на Висш съдебен съвет, сред съд и прокуратура, сред съд и основен прокурор, водят до съмнение в системата, отрицателно отношение към магистратите и надали не с чувството, че правосъдната система " крепи " корупцията в страната ", счита Гяурова.
На въпрос за компликациите, които организации като БИПИ срещат в работата си, тя споделя, че постоянно срещат нежелания за подпомагане от държавните органи, отвод от връзка, основаване на непотребни бюрократични спънки, неглижиране или намерено отрицателно отношение. " Към това би трябвало да се прибавят и очернящите акции в обособени медии и
средата, в която работим може да се окачестви като предизвикателна ",
споделя тя.
Също като АКФ и БИПИ активно ползва Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) и в устрема да повече бистрота и отчетност на институциите през годините е водил и печелил не едно дело за достъп до информация.
Когато стане дума за достъп до информация, най-големите експерти са в " Програма достъп до информация ". Фондацията от години оказва помощ на публицисти и жители. Изпълнителният шеф на ПДИ Гергана Жулева споделя, че първото изискване, с цел да стартира обещано следствие, е да има добър достъп до информация.
Според Жулева няма утежняване на със обстановката с достъпа до информация. " Във всички знаци, които следим от години, има повишение на прозрачността на институциите ", споделя тя. Но битката за по-добър достъп до информация е в никакъв случай несвършваща работа, обобщава шефът на ПДИ.
На 23 април " Сега " изиска и коментар от прокуратурата по темата за ролята на гражданския бранш в противодействието на корупцията. Държавното обвиняване бе запитано за образци за следствия за корупционни закононарушения, които са формирани по работата на гражданския бранш. А също и дали има законодателни празноти, когато става дума за взаимоотношението на прокуратурата и неправителствените организации. До публикуването на този текст отговори не пристигнаха.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ