Шейлок: Синьор Антонио, вий много пътиругали сте ме — и

Шейлок: Синьор Антонио, вий доста пъти
ругали сте ме — и посред Риалто! –
за моите персонални покупко-продажби и пари
Аз единствено търпеливо подвигах рамо,
тъй като да търпи, от памтивека
е отлика на античното ни племе.
Наричахте ме вие лудо пес,
въшлив нечестивец, плюехте по мойта
юдейска тога единствено по тази причина,
че своето използвах като свое.
Така. И не щеш ли ви ставам необходим.
Вий идвате и казвате ми: " Шейлок,
бръкни се малко! Трябват ни пари! "
Тъй казвате. Направо. Вие, който
се секнехте по моята брада
и ритахте ме, както непознато куче
изритвате от прага си! Тъй, значи?
Пари ви трябвало?...

Антонио: Внимавай, че подготвен съм и в този момент
да те заплюя, да те наругая
и със ритници да те нагостя!
Ако ще даваш — давай тез пари...

(из " Венецианският търговец ", У. Шекспир, 1596 година, превод Валери Петров)

На 29 март 1516 година, тъкмо преди 500 години, ръководещият съвет на Венеция отделил еврейската общественост в дребна територия близо до сегашната гара, където били леярните или ghetti. Вратите на този мъничък квартал се затваряли нощем, като охранителите били за сметка на живеещите там. За венецианските евреи старейшините на града подготвили един специфичен живот, който траял през идващите 280 години.



Евреите имали право да се устоят единствено от заложни къщи, лихварство, търговия с платове и медицина. Нямали право да имат недвижимо имущество, а единствено да наемат такова. Парадоксално, само че в гетото (именно оттова идва терминът " гето " ) те имали известна сигурност - през XVI в. не било безвредно да си нехристиянин и по тази причина във Венеция дошли хора от разнообразни краища на Европа.



На венецианските евреи било позволено да излизат от гетото денем, само че единствено в случай че са обозначени. Мъжете носели жълт кръг, зашит върху лявото рамо на облеклата им, а дамите - жълт шал. По-късно жълтият знак от рамото на мъжете се трансформирал в жълта шапка, която след това сменила цвета си на червен.

Евреите в гетото били разнородна група. Те идвали от разнообразни страни, култури, обществени съсловия. Средата не била по никакъв начин отзивчива. В най-населения интервал върху повърхност от към 2 кв. км там живеели близо 5000 души, доста от които нямали покрив над главата си. Архитектурата на гетото се разграничава от тази в останалите елементи от града. Освен че е надалеч по-скромна от венецианските обилни palazzi, към централния площад има няколко " небостъргача ", т.е. шестетажни здания.



Първите настанени били евреи Ашкенази, които построили две синагоги (Scole). После гетото получило малко уголемение (т.нар. " остаряло гето " или Ghetto Vecchio), където пристигнали сефарадски евреи и построили своя, Левантинска синагога. Смесени с евреите Ашкенази, били италианските евреи, идващи от централната и южна част на Италия. Те построили италианска синагога. С времето еврейската общественост била разширена още един път с настаняването на още двайсет сефарадски семейства в зона, наречена " най-новото гето ". 



Тези 280 години не минали по идентичен метод. През първите години съществувало същинско подтисничество – евреите нямали съвсем никакви права. Най-болезнена евентуално била загубата на правото да четат и пишат на иврит, да имат и да издават свои книги. Тъй като нямали право да строят независими синагоги, последните са по горните етажи на постройките (между господ и вярващия не трябва да има нищо). Наемите и налозите били доста високи, а оптималната рента, при която можели да дават заеми и да съумяват да покриват непретенциозно битие, била 5%. Били жертва на какви ли не католически суеверия – да вземем за пример упреквали ги за войни, заболявания и даже неприятно време.