Шестгодишната Мейси е дете на почти типично нюйоркско семейство –

Шестгодишната Мейси е дете на съвсем типично нюйоркско семейство – майка й е залязваща рок звезда (страхотната Джулиан Мур с татуирани ръце и пънкарски дрехи), татко й търгува с изкуство и по някое време напуща жена си поради красивата руса детегледачка. И двамата й родители са към този момент не доста млади, задоволително богати и извънредно заети. За тях Мейси е ужасно обичана играчка, за която не постоянно имат време. Родителите на Мейси не могат да вършат закуска, не си стоят у дома и имат посетители по цяла нощ, по тази причина пък й купуват каквото си изиска, по доста от най-хубавото, водят я да закусва в скъпи заведения за хранене и се появяват с гръм и тропот в среднощ, с цел да й кажат, че я обичат.
А Мейси желае напълно дребни и естествени неща – домашни палачинки за закуска и да си играе в парка с втория си татко – красивия и благ Линкълн (прекрасният Александър Скарсгард, в който и ние сме влюбени не по-малко). В дребното детско сърце има място за доста хора и доста обич и то не желае и не може да подреди тези хора по това кой дава повече, кой купува повече или кой повече пъти споделя „ Обичам те “ – по това подреждаме единствено ние, възрастните. Малката Оната Ейприл е безспорната звезда на този филм – необикновено изразително дете, което с доста малко думи съумява да съобщи всевъзможни страсти. И въпреки че филмите с деца непроменяемо са сантиментални, в тази ситуация това по никакъв начин не нервира.
 Изненадващо, само че това е филм-адаптация по едноименната книга на Хенри Джеймс от 1897 година. И въпреки че мястото и специалността на родителите на Мейси са заменени, всичко друго си е все същото. Тъжно е, че за повече от столетие по този начин и не сме запомнили елементарни истини като тези, че децата имат потребност от сигурност и неизменност, с цел да се усещат предпазени и обичани.