Шест хуманитарни коридора са договорени за цивилното население в Украйна,

Шест филантропични коридора са контрактувани за цивилното население в Украйна, а Киев и Москва си насочиха нови обвинявания за контрола върху АЕЦ „ Чернобил “ на 14-ия ден от началото на съветската инвазия.

В западния украински град Лвов, въпреки че комендантският час стартира тъкмо в 22:00 ч., животът на процедура стартира да притихва след рухването на нощта, предават специфичните пратеници на bTV в раздираната от война страна.

Освен максимален град в западна Украйна, Лвов е и нейна културна столица. Местните хора се пробват да предпазят част от културното си завещание. Паметници в града са опаковани или напряко преместени, когато това е допустимо.

Гарата в Лвов е изходът от войната за стотици хиляди украинци. Грабнали най-ценното, което могат да носят в ръцете си, вълните от хора не престават да изпълват залите, коридорите и пероните в търсене на избавление.

През едно учебно заведение в града към този момент са минали над 300 дами и деца. Лилия Адкидич е тук от събота, идва от Харков.

„ Имам две деца – на 4 и 11. Тук е и сестра ми, които също има две – на 12 и на 9 години. Много благодарим на хората във Лвов, за това, че ни одобриха, приютиха, накърмиха, напоиха. Нашият град е опустошен, нашият обичан град. Ние желаеме да се върнем, не желаеме да сме бежанци – толкоз доста оставихме зад себе си “, споделя Лилия.

12-годишната Катя също идва от североизточния град Харков, покрай границата с Русия. Тя също е оставила толкоз доста зад себе си.

„ В Харков останаха баба и нейният котарак. Бих желала да им кажа, че ми е доста мъчително за тях, че не желая да се разделяме и доста желая да сме дружно. Тук съм, тъй като в Украйна в този момент има огромен проблем “, споделя Катя.

„ По-малките към момента не схващат изцяло. Но споделят: " Имаме проблем ". По-големите вършат връзка с филмите за война, които са гледали. И питат: „ Защо това, което се случва във филмите, би трябвало да се случи и с нас? “. В първите дни нямахме никакъв отговор на въпросите им, тъй като ние всички тук можехме само да плачем “, споделя Ирина Линьова, шеф на колеж към градския съвет на Лвов.