Шест града в България да бъдат обявени за стари столици.

Шест града в България да бъдат оповестени за остарели столици . Това гласи нов законопроект, импортиран от " ИТН ". Инициативата за него е на Пламен Николов. Той беше препоръчан за министър председател в един от проектокабинетите на партията в предходния парламент. Ако планът бъде признат,  2-ри май ще бъде разгласен за ден на старите столици, а подобен специфичен статут би трябвало да получат Плиска, Велики Преслав, Велико Търново, Видин, Силистра и Никопол . Предвижда се те да получат в допълнение финансиране. 

Въпросът - от кое място ще дойдат парите обаче остава неуреден - сред упованията на общините за милиони, които ще потекат към тях от страната и от европейски планове, и скептичните археолози.  Предложението изправи един против различен общини и археолози, разграничени са и политическите обединения в Народното събрание . 

Подобен  законопроект не се внася за първи път . През последното десетилетие имаше няколко опити - първо ГЕРБ, след това Реформаторският блок, когато към момента имаше такава групировка. Тогава предлагането им не беше признато с забавния претекст, че " не сме подготвени за подобен закон ". За последно още веднъж ГЕРБ с дейната роля на тогавашния втори в партията Цветан Цветанов, като народен представител от Велико Търново през 2017-а изтупа праха от концепцията и възвести, че ще внесе подобен план, с цел да сме отдадели заслуженото на " старопрестолните столици " и тъй като към този момент имало " политическата воля това да се случи в разговор с локалната власт, с гражданското общество и с тези, които възвръщат разкопки ". Е, не се случи.

Сега  концепцията се възкресява отначало от " ИТН ", а главният ѝ мотор Пламен Николов разяснява за какво този път разчита на пробив: 

" Сега претекстовете са по-различни. Тук се преследват повече стопански цели, в сравнение с да се търси историческа аргументация. Търси се резултат върху туристическата сфера, върху икономическия отрасъл в Северна България.  Бихме могли да изградим общ туристически маршрут, който може да спомогне за развиването на стопанската система в тези места ". 

Проектът към този момент е поел из дебрите на законотворческия развой.  Засега е минал единствено през Комисията по туризма . Предстои разискване в още три, само че възраженията са налице. С ангажимента, че желанията са положителни, само че практическата реализация куца, рецензиите вървят в три направления. Първо,  дали общините са в положение да се оправят със задачата да опазят и развият историческото завещание . Историците в Народното събрание са безапелационни. Пeтър, Николов от ГЕРБ-СДС: 

" Този  законопроект трансферира ръководството на археологическите обекти към общините , които е неуместна концепция ". 

И различен историк - Костадин Костадинов от " Възраждане ", припомня: 

" Бил съм 10 години общински консултант и знам, че н е бива да се оставя всичко да зависи от положителната воля на съответния кмет . Практиката в нашата страна демонстрира, че в 95% от случаите общинските служители гледат на тези обекти като на източници за приходи. Това няма по какъв начин да свърши добре ". 

Иван Ганчев от Българска социалистическа партия, който дава обещание поддръжка за законопроекта, отваря малка врата за взаимни отстъпки: 

" В законопроекта се предвижда  да се основат публични препоръки, които да носят отговорност за стопанисването на тези столици . Но те не би трябвало да са част от общините, да са към Министерството на културата ". 

Вторият огромен проблем - от кое място ще пристигна финансирането.  Законопроектът планува отделяне на обектите в общ туристически маршрут, а финансирането да се обезпечава посредством дотации от страната , бюджетите на общините, дарения, финансиране по стратегии от Европейски Съюз, доходи от недвижими културни полезности. Твърде доста източници с прекомерно несигурна гаранция, което основава непомерни упования. 

Бившият министър на туризма Николина Ангелкова към този момент е питала вносителя Пламен Николов, а получила следния отговор: 

" Това било записано в съдружното съглашение, ще намерят пари ". 

Докато историците спорят дали шестте града в действителност са имали статут на столици, това визира главно Силистра и Никопол,  Пловдив и Казанлък към този момент излязоха с позиции, че несправедливо остават отвън обсега на закона . 

Обществени разисквания по тематиката към този момент не са планувани, само че публичното говорене не може да бъде спряно. 

В предаването " Нещо повече " археологът проф. Казимир Попконстантинов разяснява: 

" Похвална е концепцията, че  още веднъж се замисля нещо за средновековните български столици ... Комерсиалното може да бъде обезвредено при по-строги елементи от законодателството. Между туристите и изследванията няма конфликтна точка.  Посетителите виждат по какъв начин от недрата на земята се изтръгва нашата история ... Преди да се вършат законодателни самодейност в региона на културно-историческото завещание, дано да има необятен и експертен диалог със експерти. Ако се разпорежда това на общините, имаме горчивия опит ". 

Повече по тематиката можете да чуете в звуковия файл.