Обикновена жена: поредната жертва на затворения ислямски свят
Шери Хорман (родена в Щатите, само че с кариера в ) съумява да снима по едно и също време доста женски и изцяло универсални филми (да си напомним чудесния " Пустинно цвете ", вървял дълго в " Евро Синема " ), затова силата и качеството на новия " Обикновена жена " не са изненада за никого, както и много високата оценка в IMDb.
Айнур (Алмила Багрячик) е немска тийнейджърка, ученичка от кюрдски генезис, екзотична, очарователна и умна, с мургава кожа, сензитивно лице и любопитен и открит взор. Има закостенял татко и покорна, цялостна и забрадена майка, три сестри и трима братя. Омъжват я за чужд в осми клас и с дотогавашния ѝ всемирски и свободен (сравнително) живот е свършено. А е края на 20-ти век...
Айнур обаче е дръзка, смела и енергична, заобикаля от брачна половинка си и се връща в при фамилията си дружно с дребния си наследник. Трудно, само че брачният партньор принудител дава наложителното " позволение ", но момичето е мачкано, потискано и непрекъснато подложено на критика главно от братята си, религиозно ангажирани. Премества се, учи, стартира работа (електротехник!), гледа си детето, намира си прекрасен, висок и рус другар, поддържа връзка най-вече с преместилия се в брат, дългокос бунтовник, ненавиждащ изостаналото си и невежо семейство. Тя обаче e и мека, блага и разбрана, прощаваща и забравяща, не къса с семейството макар обидите, заканите и даже... половите похищения! И това ѝ коства живота – убита е от най-малкия си брат, кльощавия, чернокос, с дълъг нос, бледа кожа и цялостна липса на съвест маниак Нури (Рауанд Талеб).
Всичко разказано дотук се е случило в реалност през 2006-а и ние даже виждаме фрагменти с същинската Айнур. Поредната жена в затворения, едностранчив и нечовечен ислямския свят, чиито кураж и блян към обезпечените ѝ от светската страна независимост на реализация и държание и на " гонене на щастието " са унищожени брутално и показно в зародиш от изостанали изверги и примитиви, които даже не са израснали до същинското обръщение на своя оракул. Колко ли още жертви ще има, до момента в който убийците схванат, че хората не се разделят по пол и всички имат идентични права и свободи и водеща е не омразата, а любовта?
Автор: Бистра Андреева
Айнур (Алмила Багрячик) е немска тийнейджърка, ученичка от кюрдски генезис, екзотична, очарователна и умна, с мургава кожа, сензитивно лице и любопитен и открит взор. Има закостенял татко и покорна, цялостна и забрадена майка, три сестри и трима братя. Омъжват я за чужд в осми клас и с дотогавашния ѝ всемирски и свободен (сравнително) живот е свършено. А е края на 20-ти век...
Айнур обаче е дръзка, смела и енергична, заобикаля от брачна половинка си и се връща в при фамилията си дружно с дребния си наследник. Трудно, само че брачният партньор принудител дава наложителното " позволение ", но момичето е мачкано, потискано и непрекъснато подложено на критика главно от братята си, религиозно ангажирани. Премества се, учи, стартира работа (електротехник!), гледа си детето, намира си прекрасен, висок и рус другар, поддържа връзка най-вече с преместилия се в брат, дългокос бунтовник, ненавиждащ изостаналото си и невежо семейство. Тя обаче e и мека, блага и разбрана, прощаваща и забравяща, не къса с семейството макар обидите, заканите и даже... половите похищения! И това ѝ коства живота – убита е от най-малкия си брат, кльощавия, чернокос, с дълъг нос, бледа кожа и цялостна липса на съвест маниак Нури (Рауанд Талеб).
Всичко разказано дотук се е случило в реалност през 2006-а и ние даже виждаме фрагменти с същинската Айнур. Поредната жена в затворения, едностранчив и нечовечен ислямския свят, чиито кураж и блян към обезпечените ѝ от светската страна независимост на реализация и държание и на " гонене на щастието " са унищожени брутално и показно в зародиш от изостанали изверги и примитиви, които даже не са израснали до същинското обръщение на своя оракул. Колко ли още жертви ще има, до момента в който убийците схванат, че хората не се разделят по пол и всички имат идентични права и свободи и водеща е не омразата, а любовта?
Автор: Бистра Андреева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ